Търсене във форума

4. ЧЕРВЕНИЯТ КОН Лиляна Стефанова Щерева Моят баща, полковник д-р Стефан Щерев беше ветеринарен лекар. През 1939 година по време на учения простива, заболява от грип с усложнение миокардит, а впоследствие развива тиреотоксикоза. Въз основа на медицински протокол е пенсиониран по болест на 53-годишна възраст. Заболяването му протичаше тежко. Лекуваха го много лекари, като най- известният тогава беше д-р Пончев. Резултат от лечението нямаше. Баща ми беше много отслабнал, не можеше да се храни и престана да спи. Една вечер предупредиха майка ми, че тази вечер „Докторът ще свърши". Всички в къщи много се уплашихме. Майка ми тръгна при господин Дънов. Така го наричахме тогава. Познавахме Бялото братство благодарение чичовците на майка ми - братята Георги и Васил Константинови от Русе, които живееха на Изгрева. Те бяха братя на моя дядо - баща на майка ми - Златка Стефанова Щерева - Стефан Константинов. Майка, Златка, отива на Изгрева, намира Учителя и му разправя за болестта и прогнозата на лекуващите лекари на баща ми. Учителят се усмихнал и казал: „Той няма да умре. Ще умре злото му. А като си отидете, той ще спи." На това майка ми много се учудила, но Учителят продължил: „Ще започне да ходи, но да го заведете някъде, където да смени климата. Нависоко и да язди червен кон." Майка ми Му целунала ръка и се върна у дома с въпроса: „Какво прави татко ви?" На което отговорихме: „Спи." Така баща ни започна да спи, постепенно започна да става от леглото и да ходи. Заведоха го в Банкя, където обаче не му понесе. Тогава го заведоха в град Самоков, тъй като Боровец (тогава Чам Кория) беше много високо за него. В Самоков той се възроди, стана друг човек. Ходеше все повече и повече, докато започна да се качва на Рида (едно възвишение досам града). Въпреки че беше кавалерийски офицер, не се качи на кон, но здравето му съществено се подобри и той живя до 1946 година. Ние, неговите деца, както и майка ми, никога не забравихме думите на Учителя, както и доброто, което Той направи за нашето семейство. Забележка на редактора: Лиляна Стефанова Щерева е внучка по майчина линия на Стефан Константинов. Били са трима братя, Стефан Константинов, Георги и Васил Константинови, като последните двама са живеели в Русе. Запознати са с учението на Учителя Дънов. Стефан Константинов и Невена Панова се оженват 1901 година и се раждат дъщери Златка и Недялка. Златка се оженва за военния ветеринарен лекар Стефан Щерев и от брака имат две деца - Лиляна и Михаил Щереви. Михаил Щерев завършва ветеринарна медицина в Мюнхен, Германия. По време на Европейската война 1914-1918 година се отказва от званието си на ветеринарен офицер и поисква командването на строева рота. Той е спял в окопите с войниците и се хранел от храната на войниците, а офицерските си заплати е раздавал на войниците за покриване на ежедневните им нужди. При пробив на Добро поле, което е резултат на предателството на висшия офицерски състав, то разбунтувалите се войници арестуват офицерите си и искат възмездие. Но неговите войници с натъкнати щикове на пушките го обграждат и не позволяват да бъде арестуван с викове: „Назад от нашия командир. Той е народен офицер." След разгрома пренасят оръдията из планините. Продължава да бъде ветеринарен офицер, когато българската армия е с кавалерия и за конете са необходими специални грижи. Пенсионира се с чин подполковник. Има цялата поредица ордени за боеви заслуги.