Търсене във форума

23. От Плевен до Ловеч 30 километра с файтон Плевен. А Ловеч е на тридесет километра далеч от Плевен. Влак няма. Отива се с файтон. Намирам една ученичка, която за пръв път пътува за Ловеч - Олга Аврамова - и двете решаваме да вземем файтон. Вече е един часа след обяд. Файтонджията ни върза денковете отзад на файтона и сядаме. Никога не ще забравя това знаменито пътуване от тридесет километра! Теглеше ни един полумършав кон, който спираше на всеки стотина крачки да си отдъхне или зобне трева край пътя. А файтонджията бе пълен, спокоен човек, който не се интересуваше дали коня върви или дреме по пътя. Всъщност, ние по-късно разбрахме, че самият той дремел през целия път, а дори и спал, защото пътувахме повече от десет часа! Минаваше единадесет часа вечерта, когато влязохме в Ловеч. Всичко спеше. Вечерта бе безлунна. Файтонджията изведнъж, като че ли ужилен от оса, скочи от капрата. Олга и аз се уплашихме. Какво ставаше с този човек? Той вдигна един празен чувал в ръце и изпсува. Всичкият ечемик изтекъл по пътя от Плевен до Ловеч! Как не е чул или разбрал това, той се тюхкаше и ни питаше не сме ли чули да тече ечемика, та да го събудим. Таксува ни повече, взе ни почти всичките пари, които носехме. Скъпо пътуване, ужасно! Копитата затропаха по един турски калдъръм. Изкачвахме хълма, на който е пансиона. Файтонът спря пред зидана висока ограда. Всичко бе мъртва тишина. Опитахме се да отворим високата дървена порта, но тя бе заключена. Да стоим цяла нощ на улицата бе немислимо. Файтонджията силно заблъска вратата и извика. По едно време от двора се зададе тъмна фигура на забрадена жена. Тя застана отвътре на оградата и извика със недоволен глас: "Как може пансионерки да пристигат по такова време? Защо не пристигнахте по правилника? Къде сте се бавили досега?" Ние изтръпнахме. Обяснихме, че файтона е причина - коня, файтонджията... Вратата скръцна и се отвори. Влязохме. Не чухме думите "Добре дошли!" Злата съдба ни посрещна. С тежко сърце изкачих скърцащите стълби на двуетажното здание, в което ни заведе стопанката. Зад някакви пердета, които се развяваха от вятъра, който духаше вътре дори по-силно, отколкото отвън, спяха спокойно пансионерките. Дадоха ни две празни легла, и ние, капнали от умора и вълнение веднага заспахме.

4. Второ лятно училище на българските евангелски проповедници - Ловеч Християнски свят, Г. VIII, бр. 9 (IX.1899), с. 129-130. Преди три години се държа в гр. Самоков първото Лятно училище на българските евангелски проповедници. Тази година второто Лятно училище се държа в гр. Ловеч от 28 миналий юлий до 4-й август. Целта на събирането на евангелските проповедници на така нареченото Лятно училище е да се приспособят те по-добре за важното дело, на което са призвани, чрез слушане сказки по предмети от специален и общ интерес за тяхното дело. Програмата се изработва три-четири месеца преди отварянето на училището и на сказчиците се дава доволно време да приготвят сказките си. В четвъртък на 28-й миналий м. юлий се отвори от Методистката Епископална Черква в гр. Ловеч второто Лятно Училище. След няколко думи от г-на М. Н. Попов, председател на Проповедническото Братство на юг от Балкана, се държа първата сказка върху "Черквата и младежта"от Ив. М. Цаков, пастир на Евангелската черква в Хасково. Тази сказка ще се обнародва в един от близките броеве на "Християнски Свят". • Нека кажем тук, че редовните събрания за сказки се държаха всяка заран от 10 до 12 часа. Всяка сказка вземаше около 45 минути и останалото време до 12 часа се употребяваше в разисквание по предмета от членовете на Лятното Училище. По този начин на волните говорители се даваше случай да допълнят в нещо, или пък да обяснят по-добре някои от изложените в сказката мисли. Молитвените събрания, държани всяка заран току преди сказката - от 9 до 1 0 часа, бяха твърде назидателни и добре настройваха проповедниците, както и всички други присъствуващи за слушане на сказките и участвуване в разискванията. Времето след пладне се прекарваше в разходки и екскурзии. Втората сказка върху "Кой е най-добрият начин за евангелизиране народната маса в България?" се държа от К Г. Паламидов, пастир на Методистката Епископална Черква в Плевен. Сказчикът най-първо обясни, що значи евангелизиране младежта у нас, той изложи какви трябва да бъдат евангелизаторите, или тези, които се стараят да просветят народа с евангелските истини, необходими за духовното му повдигане. Тази сказка като твърде важна, предизвика живо разискване, в което зеха участие няколко проповедници. Третата сказка: "Пастирско посещение и значението му" от Т. Константин, председателствуващ Презвитер на Русенския Черковен окръг. Сказчикът даде твърде добри правила за как най-добре да се правят пастирските посещения. Службите, държани в неделя на 1-й август, бяха твърде назидателни. От 9 до 10 ч. пред пладне се държа Любовното събрание по реда на Методистката Епископална Черква - с раздаване хляб и вода в знак на християнско общение. В това събрание се казаха и няколко живи християнски свидетелства. След това последува редовното богослужение. Проповедта се държа от М. Н. Попов, пастир на Евангелската Черква в Ст. София. Текстът беше: "А това, което се и ще от строителите, е всякой да се намери верен"-1 Коринт. 4:2. Г-н Попов е имал добрината да ни изпрати кратко извлечение от словото си, което ще обнародваме в един от близките броеве на "Християнски свят". След словото се отслужи Господнята Вечеря. Подир пладне, на 3 часа, се държа Неделното училище. Урокът беше от Йезекиила 37:1-12 - видението на пророка за сухите кости - К. И. Терзиев - пастор на Евангелската Черква в Самоков води Неделното училище. Той даде твърде живи и трогателни поучения върху урока. Вечерта в 8 часа се извърши пак редовното богослужение. Проповедта се държа от С. Томов - пастир на Методистката Епископална Черква в гр. Русе. Текстът беше от Йоан 15:5 - "Защото без Мене не можете нищо да сторитеи Фил. 4:13 "Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява". Понеделник, 2-й август, Р. Томсон, директор на Научно-богословското училище в гр. Самоков и бивш редактор на в. "Зорница", държа сказката си върху "Длъжността на родителите към децата". Тази сказка обнародваме в този брой. Приятно ни е да напомним, че на сказката присъствуваха мнозина от Ловченските граждани, един от които изказа своята благодарност за практическите и твърде хубави мисли тъй живо изложени. "Родителите в България имат нужда от учители, каза той, които да ги наставляват как да възпитават децата си. По моралното и религиозно възпитание на децата има много да се работи в нашето отечество." Вторник, 3-й август, сказка върху "Влиятелна проповед"от Д Фурнаджиев, пастир на Евангелската Черква в Кюстендил. Тази сказка беше специално назначена за проповедници. Предметът се живо и ясно разви от сказчика. Същият ден след пладне проповедниците направиха твърде приятна екскурзия на една хубава местност, покрай реката Осъм. Времето се прекара твърде весело в разни игри и се свърши със сладка вечеря на тревата. Вечерта в 8.30 часа всички се завърнаха благополучно в града. В сряда, 4-й август, се държа сказка върху "Истинското черковно единство"от М. Д. Далчев, пастир на Методистката Епископална Черква в Ловеч. Последната сказка, държана от С. Томов в четвъртък, 5 август, беше върху "Библейска хомилетика"или "може ли Библията да послужи за основа на науката и изкуството на проповядването." Вечерта в 8 часа се държа Прощалното събрание на Методистката Черква и на другия ден, в петък, се разделиха проповедниците и тръгнаха всякой за своето поле на работа. Преди да се разидат, проповедниците взеха твърде важни решения, които, като се турят в действие, ще поставят Лятното Училище на по-здрава основа и ще го направят още по-полезно и дори необходимо за всякой проповедник, който желае по-добре да се приспособи за светото дело, на което е призован. Между друго, избра се тричленна комисия да изработи един курс за прочитание за проповедниците и да им го съобщи в началото на идущата 1900 г. В Съединените Държави на Америка има вече един вид Летен Университет, който носи названието Шитоква (Chautauqu) от името на най-хубавото езеро, край бреговете на което се най-напред организира. Този Летен Университет има планове за всичките държави на Американския Съюз и дори и във всичките Английски колонии. Има разни курсове на този Летен Университет и няма нужда учащите да ходят на Летния Университет. Те могат да учат книгите на който курс желаят, и в края на годината да дадат писмен изпит на въпросите, които им се пратят. Колко щеше да бъде добре да се уредеше подобно Лятно Всеучилище и в нашето мило отечество!

3. Освещаването на Методистката Епископална Църква в гр. Ловеч. Християнски свят, Г. IV, бр. 11 (XI.1895), с. 165. В гр. Ловеч Мисията на Методистката Епископална Църква от дванадесет години насам има Девическо училище, от което са вече излезли няколко благовъзпитани девици. Отдавна се е чувствувала нужда и от едно църковно здание, дето да се събират на богослужение всички, които желаят да слушат живото Евангелско слово. Тази нужда се е вече удовлетворила и църковното здание, което се почна миналата година се свърши тази година. Църквата е твърде добре разположена на ъгъла срещу Американското Девическо училище. Положението е едно от най-красивите на гр. Ловеч и е първото здание, което привлича окото на пътника, от която страна и да иде той. Току до църквата и прилепен до нея откъм южната страна е пастирският дом, който е твърде удобен за живеене. Тържественото освещаване на гореспоменатата църква стана на 17-и, миналий септеврий. Ловчанските граждани, които бяха поканени да присъствуват на този тържествен акт, изпълниха църквата на определеното време, и мнозина бяха принудени да стоят на крака, а други не можеха да влязат в зданието поради навалицата. Службата се почна в 10 часа преди пладне. Словото се държа от Благ. Т. Константин, председателствующий Презвитер на Ловчанския църковен окръг. Той говори за трите главни клона на християнската църква, разправи в какво се различават те и обясни целта на Протестантизма изобщо, и оная на освещаваната църква в особеност. Той каза, че от амвона на тази църква ще се проповядва чистото Евангелско слово за поучение и назидание на всички слушатели. След словото се извърши службата за освещавание на църквата, в която участвуваха Благ. Г С. Дейвис, надзирател на Мисията, председателствующий Презвитер Т. Константин и трима други ръкоположени проповедници. Църковният хор, състоящ се от ученичките на Американското Девическо училище под ръководството на г-ца Дийм, която свири на органа, изпя твърде хубаво определените за случая духовни песни.. След пладне, в 3 часа, се отслужи Господнята вечеря. В този случай Благ М. Д. Делчев, държа кратко слово върху значението на това тайнство. Вечерта, часа на осем Благ. Иван Тодоров, Свищовский пастир, проповядва, а в понеделник вечер - Благ. Стефан Г9чев, Плевенския пастир. С това св свършиха службите по посвещението на Ловчанската епископална църква.