Търсене във форума

7. Към майките В. «Братство», бр. 144, 22.XII.1935 г, стр. 3. О, сестри мои, искате ли вашите деца да не страдат? Научете ги тогава, че ние без нищо се раждаме на Земята и без нищо си отиваме от нея. Говорете им още, когато те са близко до сърцето ви, че нищо не е наше, че всичко Бог ни е дал за временно ползване. Говорете им сестри мои, говорете им - за нищо от земята да се не прилепват, защото всичките ни страдания произтичат от нашата привързаност към земните неща. Кажете им също нищо да се наричат «мое», защото това «мое» е, което носи най-големите ни терзания. Научете ги да се радват в живота на всичко, тъй както се радва пътникът, който минава през красива местност. Той всичко гледа и на всичко се радва, но нищо не взема със себе си. Не скърби, че друг преди него се е радвал на тия хубости, и че след него още много очи ще галят със своя поглед безбройните цветя, обширните поляни, красивите дървета по горите и мощните върхове на високите планини. Научете ги да обичат, без да искат да бъдат обичани - защото в желанието е страданието на човека. Научете ги да дават, без да пожелават да вземат, защото по-голяма е радостта от даването и то е, което осмисля живота. Говорете им, сестри мои, говорете им, докато са малки, закърмете ги с тия истини заедно с вашето мляко, пейте им ги над техните люлки, за да не страдат, когато пораснат, както ние страдаме сега. Научете ги да се радват на всичко в живота, тъй както се радваме на Слънцето, без да искаме да го притежаваме, или да грее само на нас. Benitta [Невена Неделчева]

2. Втора майка Бях на шест години, когато изнесоха майка ми, обкичена с цветя и облечена в най-хубавата бяла рокля. После тя никога не се върна вече. Малкото ми братче също бяха изнесли по-рано от нея, пак обкичено с цветя - и то никога не се завърна. Аз останах самичка с татко, който сутрин отиваше на работа и се прибираше вечер късно. Идваше една жена да извършва домашната работа, но аз знаех, че тя е чужда и не можех да се привържа към нея. Когато излизах на улицата да играя - а това бе почти постоянно, - чувах децата да говорят за майките си, да разправят какво им ушили, купили. А аз нямах майка - и когато се връщах дома горчиво плачех. Вечер, когато се връщаше татко, аз го молех да имам мама. Той ме прегръщаше и заплакваше заедно с мене. Така мина дълго време. Когато постъпих в училище, ми беше още по-тежко. Аз виждах как другарките ми ги изпращат майките им до улицата, преглеждат дрешките им, а мене татко ме обличаше, т. е., аз се обличах, той само ме поглеждаше и караше да бързам, да не закъснея. Мене ми ставаше още по-мъчно и копнежът да имам майка растеше заедно с мене. Когато децата си приказваха и някое запитваше за мене, сякаш беше необходимо най-напред да кажат: «Не, тя няма майка.» Тези думи ме пробождаха и дълбоко умъчняваха. А жената, която работеше у дома, постоянно ме плашеше, щом като според нея не съм послушна, с мащехата. Тя винаги ми викаше високо да чуя, че когато дойдела тя, втората ми майка, тогава щяла съм да видя и разбера. И в моята малка душица се преплитаха и страх, и копнеж по тая майка, която чувах, че щяла да дойде незнайно за мене отгде. Моята майка аз твърде малко помнех, освен все над леглото на малкото ми братче, което боледуваше постоянно. Затова тя никога не ме милваше и целуваше, а аз тъй много жадувах някой да ме помилва, както виждах да галят и целуват моите другарки. Моите тетрадки никой не преглеждаше. Татко, още преди да му покажа решените си задачи, ми казваше: «Добре, добре», и бързаше за нещо, а аз пак плачех и нямаше кой да ме утеши. Веднъж татко отпътува и го нямаше повече от две седмици. Бях вече във второ отделение. Връщах се един ден от училище и жените от улицата ни ме посрещнаха с думите: - Имаш майка, татко ти доведе майка. Едва не се вкамених от вълнение. «Майка, 0, как съм копняла ден и нощ за нея! Но коя е тя? Каква е тя?» И аз полетях изведнъж като стрела към дома, да я видя. Когато влязох в двора, татко ми, облечен с най-новия си костюм, ме посрещна и искаше да ме целуне, но аз, горяща от нетърпение, го запитах: - Къде е мама? - Там, вкъщи. И аз, без да чакам, се втурнах в стаята на татко. Там видях една млада, много, много хубава жена, не жена, а момиче... - Ти ли си моята мама? - попитах я плахо аз - Да, аз съм - каза тя, дойде при мене, прегърна ме и ме помилва по косите. Аз я гледах с широко отворени очи и сърцето ми тупаше тъй силно, като да изхвръкне. «Мама, мама, имам си вече мама», си повтарях постоянно на ум аз. Татко в това време дойде при мене и ме попита: - Харесваш ли мамичка? - О, да, много, много - казах аз. Изглежда в тези си думи съм вложила всичкия ентусиазъм на сърцето си, защото те и двамата се засмяха и ме помилваха. През целия ден аз търсих случай да й кажа за нещо «мамичко» - и цялото ми сърчице трепереше от радост. Тя ме уми. 0, колко отдавна не е бивало това. Облече ме в нова хубава рокля, която ми бе донесла, нови чорапи, и аз отърчах на улицата, където се бяха събрали много деца и жени, и извиках в изблик на радост: - Вижте, вижте и на мене мамичка какво ми донесе! Те, жените, ме оглеждаха, приказваха, но аз нищо не чувах и разбирах. Пред очите ми бе светлата, хубавата, много хубава майка, която ми бе донесла много подаръци, освен новата рокля и чорапи. Вечерта, не помня кога и как, съм заспала с блажената мисъл, че си имам майка, но утринта никога няма да забравя. Когато спях, усещам, че някой леко ме целува по челото. Отварям очи и виждам нея, хубавата ми мама. Какво изпитах в тоя момент от тая тъй хубава целувка, не мога да опиша с думи, само помня, че обгърнах шията й с две ръце и плаках, много плаках. Тя също плака, не зная защо, но ме целува, много ме целува, а аз не исках да се отделя от нея. Оттогава тя ме изпращаше до пътните врата, посрещаше ме с десетки въпроси как и какво сме правили в училището, преглеждаше ми тетрадките, изпитваше ме за уроците и ме милваше, галеше, целуваше. Всяка сутрин тя идваше в моята стая да ме събужда с целувка по челото, като ми казваше: «Мило дете, време е за училище» - но аз никога няма да забравя онази първа утрин, когато в полусън почувствувах устните й на челото ми, а заедно с това и чувството, че моята майка се завърна...