Търсене във форума
Показване на резултати за тагове 'марков'.
Открити 3 резултата
-
6.15. "Български бранител", Методи Жеков Марков и Учителят Дънов. Бележки Вергилий Кръстев 1. Пастор Стоян Кръстов Ватралски присъствува на събора на Бялото Братство на "Изгрева", София, от 22-29 август 1926 г. Той се качва на 26 август 1926 г. след обяд, преспива там. На 27 август 1926 г. той присъствува още от 4 часа при откриване на деня на събора и престоява целия ден. Преживяванията си помества във в. "Зорница" през 1926 г. в брой 38,39 и 41. Веднага Михаил Стоицев от гр. Пловдив издава в отделна брошура под заглавие "Кои и какви са Белите братя (Дъновисти). Наблюдения и опит за преценка". В същото време тази брошура се издава в гр. Нова Загора в по-малък формат. А причината да отиде на "Изгрева" и да издаде тези статии е Методи Марков. Тя е публикувана към материалите на Стоян Ватралски. 2. През 1936 г. Методи Марков, заедно с г-н Бляк от Американския колеж се качват на Рила на лагера за един ден, придружени и от пастор Г. Н. Попов. 3. През 1939 г., когато е последният събор, Методи Марков се качва на Рила семейно, с жена си и дъщеря си Красимира, която е на 6 години. Впечатленията от летуванията си горе той публикува в "Български бранител", г. X, бр. 106/7 от септември 1939 г., с. 5 и 6, с две снимки на Рилския стан и една на Паневритмия на Изгрева. 4. На Рила М. Марков, в присъствието на Боян Боев, лично се среща с Учителя Дънов, който му постила едно одеяло, за да седнат на него. Протича разговор, който се стенографира от Боян Боев. Разговорът е записан от Боян Боев. Методи Марков в шест точки резюмира въпросите към Учителя и отговорите му. Те са поместени в "Български бранител", г. X, бр. 106/7, септември 1939 г., с. 5 и 6. и публикувани по-горе в точка 6.1. "В Рилският стан на Всемирното Бяло Братство". А на Методи Марков е било позволено при пребиваването на лагера на Рила да изнесе 12 лекции по Библията. По-голяма аудитория той никога не е имал през живота си. 5. Освен от Стоян Ватралски, от неговите статии във в. "Зорница", Методи Марков знае за Петър Дънов от методистките пастири Т. М. Делчев, Цв. Цветанов, Н. Н. Пулев, покойният д-р Стефан Томов. Теса му казали, че Петър Дънов лично е бил методистки проповедник в с. Хотанца, Русенско. И са разказвали за него с възхищение. А това са негови съвременници. За съучениците му е разказано много малко. За тях виж "Изгревът", т. V, с. 531, № 204 и снимка № 5. А имената на завършилите Богословския курс са отбелязани на с. 532. А това са на снимката: прави: Христо П. Бъчваров, Петър Дънов, седнали: Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров и Иван Тодоров. 6. "Български бранител" е основан през 1930 г. от Методи Марков и се издава в гр. Бургас, където той живее и е евангелски проповедник. Това издание е културно- обществена трибуна за "род и вяра". Благодарение на този вестник днес ние можем да проследим рилския живот на Бялото Братство през погледа на евангелистите, както и други статии от живота на "Изгрева" и Бялото Братство. 7. След завръщането си от събора на Рила Методи Марков публикува в "Български бранител", год. X, брой 106/7 от септември 1939 г., с. 5 и 6 за Изгрева и за Петър Дънов. Намираме го на няколко снимки заснет с братството и с Учителя на Рила. Галилей Величков няколко пъти ми обърна внимание, че това е евангелския проповедник Марков от гр. Бургас. Днес е 2006 г., а преди 30 години ми ги е показвал тези снимки. Ето, дойде време, когато тези снимки ще бъдат включени тук към неговия материал. 8. След излизането на този брой, той се посреща възторжено от последователите на Учителя Дънов. Ето защо Методи Марков посещава на 2 пъти Изгрева, среща се с някои последователи на Учителя, разговаря с тях и записва техните разговори. Той ги помества във в. "Български бранител", г. X, бр. 108 от октомври 1939 г., с. 5 и 6 и брой 109/10 от ноември-декември, с. 6, 7 и 8. 9. В "Български бранител", г. XI, бр. 111/12 от януари 1940 г., на първа страница с големи букви е написано "Пред новата епоха". Това са думи на Учителя. Интересно е, че всичко това, което е отпечатано в този брой 111 от1940 г. се е изпълнило. Това бе проверено от няколко поколения българи, последователи на Учителя, както и от мен. А какво е станало през 1999 г. и след това, можете да прочетете в "Изгревът", т. XX, с. 995-1010. 10. Вестник "Български бранител" излиза от 1930 г. и има различни сътрудници. В брой 111/12 1940 г., са публикувани имената им по азбучен ред. А това са сътрудниците към 1940 г. А преди това могат да се намерят чрез публикуваните статии. Мнозина от тези сътрудници влизат или ще влизат в поредицата "Изгревът", когато му дойде времето. 11. В брой 111/12 от януари 1940 г. на "Български бранител" е поместена статия "Дъновото движение в България" на с. 7 и 8, която продължава и в брой 113/14 от февруари-март 1940 г., на с. 4. Автор на тази статия е A. G. Vreede, холандски митрополит, теософ. Тя е публикувана в холандското списание "Св. Михаил" г. VII, 1940, бр. 12, с. 127-201. Тази статия е преведена на български и публикувана. Това са впечатленията на този холандски теософ, придружен с двама български теософи, които стават сутринта рано в 4 часа, ден неделя, качват се на автомобил и в 5 ч без 10 са в салона на Изгрева. Онова, което е видял и чул, го е описал добре. Преводачи са му били двамата теософи българи, които шепнешком превеждат отделни изречения от беседата на Учителя. След това присъствува на Паневритмия. Учителят Дънов го поканва на разговор в присъствие на двама преводачи от френски на български. Това е описано. 12. Интересно е, че един теософ, дошъл в България, посещава Учителя Дънов, след това пише една реална статия за онова, което е чул и видял, а българските теософи воюват срещу Учителя Дънов. Цялата тази война на теософите срещу Учителя Дънов ще бъде публикувана когато му дойде времето. А дотогава за справка виж в "Изгревът", т. I, с. 274-283. 13.Непосредствено след тази статия има сведения за "Идеите на Бялото братство" в чужбина". Много ми е интересно, че именно Методи Марков, който е директор на този вестник и евангелски проповедник помества тези редове за Учителя. 14. Във вестник "Български бранител" са поместени статии за Атанас Д. Ковачев, военен капел майстор, автор на няколко братски песни. В брой 113/14 от февруари-март 1940 г., с. 2. е поместена историята за написване песента "Сърдечният зов". Днешните музиканти не познават историята на тази песен, макар че е публикувана в "Изгревът", т. II, с. 256-259. Не я познават, защото не четат "Изгревът". А защо? Защото го отхвърлят. Тази песен е публикувана в "Песни на Всемирното Братство", част 1,1921, с. 18-19. Отбелязани са само инициалите А. Д. К. Името на Илия Зурков не е упоменато. Смятам, че трябва да се запази оригинала на текста, който е отпечатан. Старите приятели, които заварих не казваха "Сърдечния зов", а "Пред Теб припадаме, Господи", а това е първият ред на стиха. Така им харесваше повече. В тази песнарка има още няколко песни на Атанас Д. Ковачев. На с. 8 "Милосърдието", текст от дядо Благо (Стоян Русев). На с. 60-61 "Небето се отваря". Написана е на македонския фронт. Но там е написано на с. 6- София 2.II.1918 г. 15. Вестник "Български Бранител", г. XI, бр. 115 от април-май 1940 г., с. 13 публикува статията "Черковна заядлица", с която отговаря на нападките срещу теософите, спиритистите и най-вече срещу Дънов в излезналия "Учебник по Мисионерство". Тук е показана друга метода, а именно - публикуване на нападките. А онези съвременници тогава са знаели много добре каква е истината. 16. В "Български бранител", г. XII, бр. 121/22, от януари-февруари 1941 г., с. 5, в поместена статията "Сестрата на Учителя", която е починала на 24 декември 1940 г. Никой от съвременниците на Учителя не са отпечатали нещо за нея. А тук е отпечатано в знак на уважение към паметта на една евангелистка, останала вярна до края. 17. Пастир Методи Марков работи самостоятелно и не се подчинява на ръководствата на Евангелската Църква. Ето защо той е отстранен от Съюза на Евангелските съборни църкви. Освен това се създава една комисия, която изисква от него да върне похарчените от него пари при обучението му в САЩ. 18. След като публикува тези статии за Учителя Дънов в "Български бранител" 1939 г., то неговите противници се съюзяват срещу него и той бива принуден да напусне окончателно Бургас. В един от последните броеве на вестника има снимка и бележки от неговото заминаване и раздяла с Бургас. 19. Запитваха ме, защо държа толкова на Методи Марков, понеже не бил правоверен към ръководството на Евангелската Църква и е бил отцепник. Може и да е така. Но той е онзи, който се е качвал на Рила и на Изгрева с Учителя Дънов и всичко е публикувал честно и почтено. Ето затова помествам неговия материал в "Изгревът". 20. Така по достойнство той сам си е определил мястото да присъства в «Изгревът», защото е бил при Учителя и с приятелите на Изгрева. А къде са доказателствата ли? Приготвил съм ги. Осем на брой. Има снимки на Методи Марков с Учителя и с братството. С най-голямо задоволство ще ги публикувам. Защото го е имало и ще го има в историята на «Изгревът» и на Бялото Братство. А другите пастори евангелисти не ги е имало. И толкоз. Амин
-
6.14. Сърдечното изпращане на п-р М. Ж. Марков в София Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102), (111.1939), с. 8. В. Бургаски фар, бр. 5116, с. 1, под горния надслов пише: Сърдечно изпращане на п-р М. Ж. Марков в София В петък с вечерния влак членовете на I-а Бургаска евангелска църква, ведно с младежката група при същата, с прискърбие изпратиха за София своя любим п-р М. Ж. Марков, който в продължение на 8 и половина години носеше знамето на Великия учител Исуса Христа. Със своята енергична дейност, винаги насърчаващ, носещ живот и импулс, той водеше пасомите си през трудния житейски път в нравствеността и вечния живот. Присъствуващ. Дерзай, борецо Че вестта за заминаването на Марков е била като "гръм от ясно небе" свидетелствуват многото писма, които се получават в редакцията ни, като например от г-н Вл. Секулов от Горна Оряховица, г-н Калин Влаевски от Варна, п-р Нейчев от Русе, общественичката г-жа Жени д-р Патева от Бургас, п-р Нат. Назифов от Казанлък, п-р Н. Георгиев от Попово, г-н Аркадий Николов, редакторът на "Витлеемска звезда" г-н Ал. Кръстников, д-р Д. Йоневич и др. - все православни. Характерно е, например долното писмо: "Вестта за Вашето заминаване ме толкова много изненада, че като научих, останах вкаменен. Разтривам си очите и викам: Дано да е насън! Как може такъв гражданин на Бургас от първа величина да ни напусне, човекът, който беше гордост на града? .. . Съдба! Но, дерзайте, п-р Марков, борецо за Правда и за повече Любов на тоя грешен, земен свят! Пътят на великаните е този и такъв е делът на истинските Христоносци. Нали сам Христос бе разпнат? От кои? - От своите... Хора като Вас, обаче, пишете историята не само на един град, а възхода на цяло поколение! Бог да Ви закриля, любими Учителю!" Ваш предан до гроб: Кирил Г. Кофинов
-
6.13. Как градът Бургас изпрати пастира си г-н Марков Български бранител (Бургас), Г. X, бр. 103 (102) (III.1939), с. 7-8. Вера Грабовска Членовете на Бургаската евангелска църква и целия град със скръб посрещнаха новината за заминаването на п-р Марков и вечерта на 22-и ноември всички присъствуваха на изпращателното събрание. То беше сякаш погребална служба: един по един ставаха и със сълзи на очи му благодаряха, че им е посочил и обяснил Евангелието и Голгота. Много от тях ставаха на крака, искаха да кажат и те своята мъка от раздялата, или да благодарят на п-ря Марков за добрия пример, който им завещава, но не можеха да издържат и докрай и се задавяха от плач; толкова бе голяма тяхната скръб, наистина! Други свидетелствуваха, че п-р Марков им е посочил словом и делом пътя на Истината, път, който води към живот вечен. Благодариха му и за хубавите проповеди от амвона, за безплатните курсове било по английски или риторика, за напътствените думи в частни разговори и съвети, за беседите в Мистичния кръжок и Младежкото д-во, и за всичко.. всичко. В цялото събрание се чувствуваше духът Христов и всичко бе за слава Божия. Но какво по- хубаво и по-славно изпращане за един герой и мъченик, какъвто е г-н п-р Марков? Нима мърцина трябваше да си отиде, като мнозина? "Наистина, достойно изпращане за достоен общественик", казваха мнозина. На другия ден вечерта. На гарата. Присъствуват всички членове на Църквата и Младежкото д-во, Неделното у-ще и пр. Пристигат много видни граждани. Имаше гърци, турци, дори евреи. Всеки носи букет от рози и хризантеми; някои подават лакомства за из пътя. Добрият учител в Германското училище г-н Антонов не е забравил своите питомци, малките и сладки Дона-Бела и Владка-Красимира; освен цветя той им поднася шоколади и те се радват и му благодарят. Г-н Кротков се опитва да държи реч, но му напомнят, че речите на открито са забранени. Перонът е препълнен от изпращачите около вагона на Пастиря. Купето му е обкичено от цветя. Няма място за други пътници и багаж - толкова много цветя. Ето го и г-н Спас Бакърджиев. - Гледай, казва г-н Петров, над 200 души изпращачи. Министър досега не е изпращан така в Бургас Г-н Стефан Шаров, ветеринарен фелдшер, подчертава на всеослушание, че не п-р Марков губи сега като си заминава, а Бургас губи с неговото заминаване. Известният общественик г-н Н. Киселов просълзен целува п-р Марков по челото и казва пред всички, че много съжалява, че Бургас губи един от преданите си граждани в лицето на г-н Марков. И ще дойде ден да се оцени това, а най- вече от Църквата Бяха дошли и видни членове от Гражданския комитет, от Английските възпитаници на п-р Марков, колеги духовници, журналисти и много други, които също изказаха благопожелания за "добър път" и пр. Когато п-р Пачеджиев и п-р Марков се ръкуваха за "последно сбогом" - те дълго стояха прегърнати като баща и син просълзени, без да могат за дълго време дума да си кажат - колко много се обичат те, всички видяха. Но изведнъж сред шумните прощавания, глухо се чу сигналът за тръгване. О, ужас! ... И влакът изсвири и бавно потегли. За миг и п-р Марков не е вече между нас... след девет години! Но не е ли това временна раздяла? Бог пак ще ни го върне, нали? Или не - кой знае? Но не е ли това и смъртта: една жива, но временна раздяла! Младежи бяха отишли напред и за сетен път извикаха своето мощно "ура"! През сълзи виждахме само как дълго още след това Пастирът махаше с голям букет от бели хризантеми... От Младежкото християнско д-во "М. Ж. Марков" Вяра Гоабовска