Търсене във форума

28. ЕЛЕГАНТНАТА МАСИЧКА Вървях по шосето към Изгрева. Снегът скърцаше под обувките ми, но не чувствах студ. С радост носех масичката през рамо, а двете стъкла крепях с ръце. Шосето беше безлюдно - късна вечер. Само Луната усмихната ме гледаше през върховете на високите елхи и борове и сякаш споделяше радостта ми. Носех масичка за Учителя - модерна, елегантна масичка. Считах, че ще Му бъде по-удобно да се храни на нея. А под Неговата масичка винаги имаше кесии с плодове и бях забелязала, че седи неудобно пред нея. И като събрах достатъчно пари да си поръчам едно писалище, поръчах и масичка за Него, лъскава и елегантна. Като стигнах Изгрева, скрих се в лещака точно срещу салона, страхувах се да не ме види някой. Горе стаята на Учителя светеше, а също и лампата на стълбата. Събрах целия си кураж, тичешком прекосих двора и нагоре по стълбите, почуках на вратата Му. Учителят я открехна и погледна. - Извинете, Учителю, че толкова късно Ви безпокоя. Нося Ви една масичка. Усмихнат, Учителят отвори цялата врата и ме покани в антрето. Там нагласих двете стъкла и показах как може да се вози масичката. Радвах се, че ще Го зарадвам и Му обяснявах как ще Му бъде по-удобно да се храни на нея, вместо на Неговата. Учителят спокойно прие моята радост и нежно ми каза: - Благодаря ти много за подаръка. Тази масичка наистина е много хубава и ще бъде най-добре да се сервира на гостите с нея. И за болни тя е също много удобна. Не си спомням другите подробности, но двамата с Учителя свалихме масичката долу в стаята за гости. Поставихме я зад един параван. - Тук ще стои, на почетно място за гости - каза Той. Аз останах неприятно изненадана и си казах на ума: «Ако знаех, че Учителят нямаше да се храни на нея, щях да я задържа за себе си.» Но не казах нищо и излязохме от приемната. Извиних се още веднъж, че Го безпокоих в такъв късен час, но не желаех да ме види никой. Целунах Му ръка и си тръгнах. Веднъж Учителят ме почерпи с плодове на същата масичка. Чух и други да казват, че Учителят ги черпил на една много елегантна масичка. Минаха години. Учителят премина отвъд. Съветът на Братството избра брат М. И. [Манол Иванов] да се грижи за притежанията на Учителя и братското имущество. Той беше много честен и грижлив човек. Бях близка със семейството му и случваше се да ме поканят някога да Му помагам в проветряване и чистене на вещите. Веднъж, докато бършехме прах в приемната и аз самата чистех елегантната масичка, мисълта: «Ако знаех, че Учителят не ще се храни на нея, щях да я задържа за себе си» отново мина през ума ми. След няколко минути брат М. И. [Манол Иванов] каза: - Вземи тази масичка и се храни на нея. Смутена му обясних, че аз съм я подарила на Учителя. - Нищо, вземи си масичката - настояваше необичайно брат Манол Иванов. Той не разрешаваше никому дори да се допре до вещите на Учителя. - Вземи я! Тази вечер ще я занеса вкъщи и ти ще си я вземеш оттам - продължи той да настоява и аз почувствах, сякаш сам Учителят ми говореше чрез устата му. Без повече обяснения, брат М. И. [Манол Иванов] занесе масичката в дома си и една вечер аз я прибрах оттам. Същата тази масичка е сега в моята стая. Над нея стои портретът на Учителя и ми говори за възможностите на мисълта на един Учител. Аз разбирам, че и след Своето заминаване от Земята, нашият Учител продължава да ни чува и да ни предава Своите мисли. От нас се иска да се научим да чуваме и да прилагаме.