Търсене във форума

5. Състав на методистката мисия В Свищов Петър Дънов заварва със своите съученици завършена базата на методистката мисия. Тя се състои от протестантски храм комбиниран с жилище за пастора и пансион за учащите, научно-богословското училище и печатницата към мисията, която работи и като издателство. Сградата на училището гледа към хълма край града с люляковите храсти, където ще се отправя в утрините след като е посвирил на цигулка в пансиона с озарено от светлина лице. От тази най-висока точка на хълма над града се виждат прекрасните изгреви и залези на Слънцето. Той предусеща и докосването до произведенията на велики мислители като древногръцките философи Питагор, Платон, Аристотел, Парацелзиус и други автори, които ще прочете. Свещенослужител е назначеният от мисията пастор, който живеел със семейството си в Свищов. Имало е и пътуващ проповедник изпълняващ ролята и на разпространители на книги, печатница - издателство, ръководител на мисията и директор на училището.

3. Основаване и организиране на мисията в Свищов След освобождението, в годините когато Петър Дънов учи в Свищов,"... в Северна България е имало мисионерска дейност на 9 места: Русе, Свищов, Търново, Ловеч, Орхание/Ботевград/, Лом, Плевен, Видин и Тулча." [3-142] "Началото на методисткото дело в Свищов е положено през 1863 година от д-р Алберт Лонг-американски мисионер, завършил богословие в Бостънският университет, професор и известен българофил, роден през 1832 година."[5-72] Като основател на методистката мисия в България той изучава българския език, народните нрави и обичаи . През 1863 г. при своите посещения на град Свищов, той се запознал с някои тогавашни градски първенци и на събрания в частни приятелски къщи придобил последователи. [5-72] Първият от тях, който се увлякъл в методизма е Стоян Руевски. Устройвали са събрания в дома на Стоян Руевски на които идвали по десетина души.[4-17,62] Неговият син Атанас Стоянов Руевски става учител на Петър Дънов в Богословското училище. През 1887 година той заедно със Стефан Томов и Йордан Икономов полага подписа си като трети член на учителската комисия върху атестата за завършено образование на Петър Дънов. За директор на училището се е подписал И. С. Лад. Малко повече от десетилетие преди идването на Петър Дънов в Свищов - "протестантите започнали агитация в Свищов за привличане на православни граждани към своето вероизповедание. За тая цел закупили места в града, построили си училищно помещение - сегашното Градско общинско управление и наредили в него мъжко и девическо училища. За тях те доставили всички съвременни учебни помагала, уредили физически и химически кабинети, наредили пансион. Програмата на училищата им била съвършена за времето си."[5-131 ]

2. Методистката мисия в България Протестантската мисия в България се възприема като "съставна част от общия идеен процес на българското Възраждане - заместване на средновековния религиозен мироглед с модерен рационално-позитивистичен. Освен мисионери протестантските деятели са учители и книжовници, носители на по-висока култура и прогрес." [4-62] Двете течения на протестантизма си поделят територията за работа в страната - Северна България става район на действие на методистката мисия, а Южна България - на конгреционалистката - съборянска църква. Методистката църква, действала в Северна България води началото си от сбирките на група преподаватели и студенти от Оксфордския университет в Англия през 1720 г. известна като "Оксфордските методисти". Тя си поставила за цел пробуждане и засилване на вярата. На Общото събрание на методистката църква в САЩ през 1852 г при разглеждане на въпроса за източните църкви в Турция се отделя особено внимание на българите, "тъй като макар и вътрешно по-верующи от останалите тамошни народи, които поне имат библии, преведени на техния език, си служат с неразбираеми за тях текстове - гръцки или старославянски. Тези хора ...за разлика от другите... не са такива фанатици, а са кротки, търсещи, интересуващи се, предразположени са към религията и са много жадни за Божието слово. Останахме с чувството, че е наш дълг да изпратим мисия сред тях, щом условията се окажат подходящи". Практически българите са без библия на новобългарски език и са лишени от Божието слово поради недостъпност на езика - гръцки или старославянски еднакво затрудняват разбирането на Светото писание. Именно това е една от целите заради които след петгодишни преговори с турското правителство през 1857 година в България са изпратени Д-р Лонг и Уесли Притиман да основат методистка мисия. [3-38] В това се изразява протестантската мисия от онова време в България - чрез участието, организирането и подкрепата на превода на библията на новобългарски език да се помогне на българите, които са "много жадни за Божието слово". Тази потребност е отразена в доклада на инспектора на българските методистки мисии Фредерик Флокен от 1873 година:" На места Библията вместо на гръцки се чете на черковно-славянски език, който за повечето българи е напълно непознат език." [3-67]