Търсене във форума

56. ПРЕМИЯТА ЗА МОЗАЙКАДЖИЙСКАТА БРИГАДА Аз през 1969 г. построих триетажна къща и през 1970 г. се нанесох в нея и там си живея. Официално не искаха да ми бутат къщата, защото документът е изработен предната година с разрешение за строежа. Аз работя по това време мозайката на апартамента на Кискинов. А той имаше власт и трябваше да им разреши на тях да ми се разруши къщата, както някои искаха от него. Той знаеше всичко, но мълчеше. Идваха със служебната си кола и ме взимаха и ме закарваха на обекта. А тогава бе излязло нареждане от властта, че който живее в апартамент, който е национализиран след 1947 г., да си построят собствени жилища. И Кискинов си строеше такова жилище според този закон. Преди това работех към министерството на транспорта, по строежите, а той им беше шеф. Аз умеех да работя с чук и можех да вдигам тежести. Правехме стъпалата с чер мрамор и ги полирахме, след това ги закарвахме за монтаж на обекта. Аз бях този, който правеше монтажа на стъпалата. И Кискинов, като минаваше и ме оглеждаше, виждаше, че само аз ги работя. Затова, като завършихме стъпалата, като направихме мозайките по коридорите, на него много му хареса и каза: - Трябва да дадем премия на бригадата. Аз се обаждам: - Не искаме премия, а да ни уволните всичките. - Защо да ви уволнявам? - Защото има половината от бригадата, които не работят, а се мотаят и не можем да се освободим от тях. Той ме изгледа и се изненада. А това бяха хора на Борис. Те отидат при него, какво му говорят, не зная, после ги назначи в бригадата, но те не работят, а ние им изкарвахме надниците. За тях Борис беше ангел-хранител, а ние бяхме работници. Като получат заплатите си, отиват и му благодарят. Ние гледаме и мълчим. А ние сме им изкарали надниците. Освен това Борис е лишен от граждански права след процеса и няма право да бъде бригадир. Та, аз официално бях бригадир и представител пред държавата. Аз съм бригадир. Аз влача и работя най-много. Има още няколко такива като мен. Но няма никой да благодари и никой не ни зачита. Ние сме за тях никой. Ето защо поисках да се разтури бригадата. Тя се разтури. Аз напуснах и се освободих. Станах свободен човек с труда си. И всички ме търсеха и тачеха за работата ми. Та, така, в тази бригада години наред ми деряха кожата, така, както бе предрекъл за мен Учителят. А преди това имаше 3-4 души, които са били в затвора с него и ги докара в бригадата. Но от тях не можеше да си иска работа. Не бяха подготвени за тази работа, а един беше доста възрастен. Изобщо, те ни бяха в тежест и ядосваха другите. Аз официално съм бригадир пред властите, а Борис се разпореждаше. А той много малко работеше, защото нямаше сили да стори това. Беше претърпял операция в затвора от спукана язва и му беше изрязан стомахът и не можеше да се храни. Взимаше по 1-2 хапки, нямаше стомах, за да приема храната му. Беше отслабнал. Но не се отказваше да командва и да взима решения.