Търсене във форума

6. Спомен за Невена Неделчева от Николина Познавам Невенка от нейното творчество, четях с едно преклонение романите й, предавах ги и други да ги четат, защото те те грабват от началото. Станахме много близки, макар че тя с всички имаше една дистанция - не бе от гордост, а особеност в характера й. Почти всяка сутрин играех с нея Паневритмия. Въпреки че живееше в «Люлин», тя първа идваше, с голяма дисциплина и предана ученичка на Учителя. С нея редовно посещавахме събранията и сбирките на литературния кръжок «Асен Григоров» с ръководител Райна Арнаудова и с нея, не само на беседи, но и по есперантска линия станахме близки, както бяха двете с Невенка. Много ги уважавах и се учех оттях. Една сутрин, докато играехме Паневритмия, тя ме погледна особено, каза ми, че вижда миналото и бъдещето ми, така ме окуражи с хубавите си думи за мен... Бях изумена от ясновидството й. Питах я как пише, а тя с една скромност ми каза: - Просто сядам на машината, дали на български или есперанто - от горе ми се диктуваше какво да пиша: разкази или романи. Помолих я да й прочета едно мое разказче за «Моите цветя». След като го свърших, строго ми каза: -Ти да не си мислиш, че си Тодор Живков, на който му пишат докладите?! Повече не поисках помощта й. Защото тя бе права ако сам не се трудиш прекомерно за своето израстване, никой не може да ти помогне! Последните години преди да си замине, с всеки ден ставахме по-близки. Исках да я взема и да я гледам при мен, да й давам топла храна и други услуги. Бях при нея 10 дни и разбрах, че се нуждае от човек до нея. Чрез една позната тя ми препоръча Данчето. И двете бяха журналистки, а тя нямаше къде да живее. Пренесе се при нея, гледаше я много добре. Живееше в тясната й кухничка, а Невенка - в стаята си до края. Впоследствие Данчето изплати гарсониерата й, продължаваше да живее докрай в кухничката. Споделяше с мен как, като напишела нещо, и отивала със свито сърце при Учителя, но с надежда, с вяра в Божествените Му всестранни знания, излизала окрилена, а Той кротко й казвал: - Пиши! Греби, вода има много, давай да пият жадните за чистота. Така тя, бедната учителка, книга след книга, написва 18 романа, детски разказчета и много разкази печата на есперанто, получава благодарствени писма от цял свят. Така Словото на Учителя стигаше навсякъде чрез нея. Мъчно й беше, че в Българо-есперантския печат не й печатаха, а за щастие в Будапеща- Унгария, й издадоха на есперанто два сборника: «Майчина обич» и «Презнощно дежурство». Тя пари затова не взе, а поиска само 10 книжки, които подари на приятели. Незабравима ще остане за мен с чистотата си - след всяко гостуване на сестри от провинцията переше чаршафите им, посрещаше ги за Бога. Придружих Невенка до Пловдив на някаква конференция. Когато не беше добре, отиваше при брат си в Панчарево и там ходих няколко пъти да я видя. Живееше много бедно и се налагаше да си продава нещата - на мен един шлифер и едни хубави обувки, и то само по за 10 лева. Когато я придружавах до ЕЛ ШАДАЙ, бе истински празник и за двете ни. Макар да не обичаше да говори много, научих много от нея - така, между редовете, с моята вродена интелигентност. На мястото в градината бях, но там Невенка не видях, а тя винаги между цветята беше, но сега болна дома си лежеше. Под малката черешка се спрях, и малко черешки й набрах. На Невенка ги занесох, поднесох й ги с наша песен. Те розовички са на цвят, с необикновен вкус благат. Дребнички са и горчивки, но Невенка много ги обичаше. Красива учителка като млада, тя неповторими съчинения създаде. Пишеше там, дето Учителят седеше, и над всяко цвете като над дете бдеше. Николина Маврова Славчева София, 1756, кв. «Дървеница», бл. 13, вх. В, ет. 1