Търсене във форума

284. Нещо ново замества старото Неочаквано дойде последният ден, когато повикана от колежа в Симеоново, трябваше да напусна Светляево. Беше 18 октомври 1944 г. Насядали около Учителя на обяд, разговаряхме се с Него след като се нахранихме. Парчета, начупени от големия домашно омесен хляб, имаше още по масата. Бяха останали брат Боев и още трима, четирима братя. Учителят написа азбуката на едно листче, което брат Боев прибра. Есенният повей полюляваше жълтите листа по дърветата и ронеше златен дъжд по тревата. Тъга изпълняше сърцето ми при мисълта, че още малко и ще целуна ръка на Учителя за сбогом. Сутринта в двора Учителят ми бе казал с тъжен тон: "Сега Темел кови ги притеснихме малко, но те свикнаха с нас и ще им е мъчно, като си отидем." Но не само Темелкови, а ние бяхме така свикнали с благия Учител, животът ни бе така богат и красив в Неговото присъствие, че сърцето ни се свиваше от болка при мисълта, че ще се разделим. Изведнъж се унесох и започнах да говоря. Учителят затвори очи вслушан. "Чувства се, че става една смяна. Нещо ново замества старото. Нещо си отива, ново иде." Говорих продължително и вдъхновено. Накрая никой не каза дума. Учителят стана от мястото си с думите "Очень хорошо!" - и се прибра в стаята си. (Забележка: Учителят пуска руснаците в България. Виж "Изгревът" т. I, с. 474-476) На следната сутрин се сбогувах с Учителя, сърдечно Му благодарих и си тръгнах. Владо ми каза по-късно, че Учителят е тръгнал малко по-късно същия ден с такси. Когато се спрял пред таксито, пребледнял и Му прилошало. Само Той знаеше за какво се връща. . . В.К.: На с. 36 споменавате нещо много интересно. Били сте в едно особено състояние. Вероятно някой пророчески дух е говорил чрез вас. И накрая Учителят, като ви е изслушал, станал и казал: "Очень хорошо!" Вие на какъв език говорехте - на български или на руски? Весела: На български. Останахме следобед няколко души - брат Боев, брат Жеков, Учителят, още 4-5 души на масата на двора. Това беше 18 октомври, когато аз трябваше вече да си тръгна за София, последен обед с Учителя и след като се нахранихме, аз почувствах едно особено вдъхновение и видях една картина. И казах: Учителю, колко ще скърбят тези, които са Ви прогонили от София, те не знаят кого са прогонили. Учителю, виждам хората в света паднали по очи, ридаят. Една страшна картина на скръб, която е обхванала хората. Просто са паднали по очи и плачат. Но идва, казвам, нещо много красиво, много велико в една голяма светлина, която ще обхване всички хора и нещо велико ще стане с човечеството. И така много говорих, много вдъхновено какво почувствах, последно, така да се каже, изказване. Учителят внимателно слушаше и като свърших, той стана и каза "Очень хорошо!" В.К.: Значи как отговаря? Весела: На руски ми отговори. В.К.: Промяната идва оттам? Весела: Промяната ще дойде от Русия. Новото в света, и Едгар Кейс, най-големия американски ясновидец, аз четох книгата му, казва: Новото се е родило в Русия, от Русия ще дойде новото. В Русия човек за човека е брат. Братството и мирът ще дойдат от Русия. А Учителят каза: "Мирът ще дойде от Русия." Така че Русия има огромна роля в световната цивилизация днеска. И не случайно Горбачов провежда всички тези начинания през 1989 г. В.К.: Така. Весела: Когато свършихме извора и всичката работа се приключи, Учителят ме извика и ме заведе на "Изворчето на Доброто". И започна да ми говори така: "Сега всичко, което сме направили тук, ще стане в света. Това е плана, проекта за новия свят, който сме изработили чрез изворчето." Там бяха обединените народи, там всичките милионни капки се събираха в един басейн, в една общност. "Едно обединение на човечеството и тази вода отива, казва, на запада, изтича. Нашите енергии влязоха в света и работят." Нашите енергии влязоха в света и работят. Водата като изтича по котвата на запад. И тези стъпала - добродетелите и те ще се реализират. А в древността са имали поверието, че всичко, което се направи в камък, ще стане. И аз мисля, че Учителят, който работи с вода и гранит в това село и построи извор, който вечно ще тече. Темелко го попита: Учителю, колко години ще трае, той казал: 250 години. Може и повече. 25 е едно безкрайно число. В.К.: Понеже това е "Извора на Доброто", това е извора на Словото, в идеи и символика. Весела: В идеен смисъл. Така че всичко, което се направи там, всичко това ще влезе в характера на хората. Което сме направили, да се реализира в света.