Търсене във форума

45. На обиколка в щата Ню Йорк Заминахме за град Сиракюз, където щеше да има голям годишен панаир. Най-интересни ми бяха индианците, които, облечени в националните си носии, с пъстри пера по главите играеха бойни и други танци. Техните одеала и килими напълно наподобяваха нашите пъстри орнаменти по фигура и багра. Продаваха всевъзможни ръчно изработени предмети - кошници, килимчета, чехли, шапки и пр. Народ, шум, зрелище! Замая ми се главата от нови впечатления. Индианците живеят в щата Оклахома в резерват, и са останали съвсем малко на брой, но живеят като своите прадеди. Не приемат нищо от белите хора и не ги обичат. Имат тъжни песни за нещастната си съдба - как са били избивани и прокудени от земята си. По червения цвят на кожата си напомнят древните египтяни с бакърения тен, който съвсем е изчезнал днес. Обиколихме няколко града и се запознах с различни местности в живописни кътове в щата Ню Йорк. Посетихме Бъфалоу, града на Ниагарския водопад. Импозантна гледка на могъществото на природата. Още отдалеч се чуваше грохота на падащата вода, а като приближихме, не се чухме като си говорим. Застанах на перилата край водопада и се вгледах в огромните бели пухкави облаци, които се издигаха от низината - водата се превръщаше в бели пръски, а вечер множество разноцветни прожектори оцветяваха тази водна феерия. Задуха силен вятър и отвя копринения ми шал във водопада. Зарадвах се, че му изпратих веществен поздрав. Минахме свободно по тесен дървен мост над реката на канадска земя. Така са преминали множество чуждоземци от Канада в Щатите, където емиграцията е по-ограничена. Беше лято и фермите излагаха зрелите си плодове край шосетата. На места имаше сергии с измерени опаковани плодове, с цената на тях, и който искаше да си купи нещо, оставяше парите в кутията, вземаше си пакета и си отминаваше. Чудех се на доверието на продавачите. Америка е страна, създадена от преселници, много от които идват от скандинавските и северо европейските страни. Знаем честността на скандинавците. Те вярват, че всички хора са честни като тях. До самото шосе стояха изправени като часовои големи гюмове мляко, оставени там от фермерите да бъдат събрани от специален камион, който ги отнася до най- близкия град. Те получават празните гюмове обратно, а парите - по пощата. Харесваше ми всичко това. Лъхаше доверие и човещина от целия този начин на действие, тъй непознат у нас, за съжаление. Вечер изпитвах страх и ужас от белите кръстове, които стърчаха на места покрай шосето, обозначавайки броя на жертвите от автомобилни катастрофи. Това караше шофьорите да карат внимателно. Но най- неприятното на американските пътища е тяхната отегчителна върволица от реклами от двете им страни. "Пийте кока-кола!" - дразнеше и ме караше никога да не пия това страшно рекламирано питие. "Пушете Кемъл!" Да не изброявам какво препоръчват американците да се пуши! Като че ли те само пият и пушат Но не по- малко бяха рекламирани парфюмираните дъвки - там всеки дъвче - деца, мъже, старци! Може би е било отдушник на нервността - не зная. Прибрахме се отново в нашия парсънедж при петуниите и колибрите. Пак седнах на задната стълба и се замислих за завръщането си. Казах това на мис Търнър, но тя смръщено ми забрани да мисля за подобно нещо. "Ти си обещала да завършиш колежа и да бъдеш пет години учителка в Ловешкия пансион", ми отвърна тя и въпросът бе приключен.