Търсене във форума

91. На разговор и обяд в палатката на Учителя Попитах Учителя за мъглата, която се превърна в дъжд, дали е съзнателен процес. Той отговори: "Да, при положителното и отрицателното електричество - когато земята и небето са положителни, няма движение и мъглата стои по средата. Небето, като стане положително, а земята отрицателна, облаците отиват горе и стават на дъжд, който пада." Разговорът ни продължи цели три часа. Към един часа една сестра донесе обяда на Учителя на табла, тъй като валеше и нямаше обща трапеза. Той ми подаде една чиния, в която ми сипа от супата си, а след това и от зеления боб, който ядох с чаена лъжичка, понеже нямаше втори прибор. Учителят каза, че зеленият боб е хубаво ядене. Чувствах се щастлива, че обядвам от храната на Учителя, но Той така ме бе нахранил духовно преди това, та физическият обяд бе като резултат на всичко. Той ядеше бавно и красиво. Радвах се на вида Му - седнал на плетения си стол като патриарх, всяко действие в Него бе внушително, смислено и изящно. Седях на столчето срещу него и ядях също така бавно храната, която ми даде с такава любов! Дъждът все още леко ръмеше върху палатката, а мен ми се искаше да остана там завинаги при Него, така добре се чувствах в присъствието Му. Когато се нахранихме, Той продължи да ми говори, след което взе шлифера си и ми го държа да го облека. Като го облякох, Той го закопча, сложи съдовете на таблата и ме помоли да я занеса долу, в палатката на стенографките до края на стълбата. Сърдечно Му благодарих за обяда и за всичко, и бавно слязох по каменната стълба. Стенографките учудено ме изгледаха, защото бях облечена с шлифера на Учителя, но нищо не ми казаха. Отправих се към палатката ни, а след мен се затича брат Кирчо и ме замоли да му дам да отнесе шлифера на Учителя, което сторих. Прибрах се в палатката с пълно сърце и започнах да записвам всичко, което можех да си спомня от дългия ми разговор с Учителя. Мислих дълго върху жеста на храненето и обличането и колко неща разбрах тогава! Бог ме облече и нахрани за вечността Той ме предпази от посегателството на тъмните духове, които непрестанно ме атакуваха, за което вечно ще Му благодаря Ето, вече съм на 62 години, а този разговор се извърши в двадесет и деветата ми година - точно преди 33 години - и виждам как това, което ми говори Учителят се изпълни, за да мога да го кажа на всички, които жадуват да се докоснат до Учителя, както някога ние се докоснахме до Него. Преди да ме изпрати, Той завърши с думите: "Пейте, винаги пейте, това ви спасява от много положения в живота." (Забележка: Весела е родена на 22 декември 1909 г. На 29 години е 1938 г., а 33 години след това е 1971 г., когато описва това.) В.К.: А тука на стр. 89 вие споменавате долу: "Ето вече съм на 62 години. Весела: Да. В.К.: А този разговор се извърши през двадесет и деветата ми година, 1939 г. точно преди 33 години. Весела: A! В.К.: А сега е 33 + 1938 г. = 1971 г., да. Весела: Тогава съм писала. В.К.: Вие ще работите с това число 33. Весела: "33 ми каза Учителят, е много важна възраст." Много важна. В.К.: И тука вижте, колко е важно това съвпадение 1938+33= на 1971 г., а това е годината когато през месец юни бяхме на хижа "7-те рилски езера" и 10 дена вие ми разказвахте случки от живота на Учителя и срещите си с него, и аз ви накарах да ги опишете. Весела: Учителят ми каза: "Вие сте терциално построена." В.К.: Какво значи терциално построена? Весела: Ами-това е равнобедрения триъгълник: ум, сърце и воля са хармонични в равнобедрения триъгълник. В равностранния триъгълник. И терцата е най- хармоничния интервал в музиката, с което искаше да покаже, че съм под нейно въздействие. В.К.: Така, значи ние бяхме стигнал и докъде? Весела: Терциално построена. В.К.: Да, терциално построена. Какво означаваше това? Весела: Учителят ми беше казал в Мърчаево, че съм терциално построена, което означава един равностранен триъгълник, а умът, сърцето и волята са хармонизирани и работят хармонично. А терцата в музиката е най-хармоничния интервал. Учителят е държал цяла беседа за терцата и това е, казва, най-благозвучния, приятния интервал. Там има два проявени тона, и един потенциален - до и ми са проявени, а ре е потенциал. Значи, ре кредитира терцата. А един потенциал е много приятно, защото, казва, има квартово построени, едва потенциала, квинтово построени, стри потенциала, те се лутат, по-сложен е животът, не намират единството и разрешението моментално. Докато имаш в един триъгълник само един потенциал - терцата, значи може да слезеш по двете ребра на триъгълника. В квадрата и в петоъгълника имаш няколко страни, животът е по-сложен. А за щастие аз съм построена просто и музикално. В.К.: Просто и музикално. Да, добре.

9. ЕДИН ОБЯД Това се случи през моите седем гладни години. На Изгрева още нямаше стол. Седях в синята си дървена къщичка по обяд. Бях гладна. Нямаше какво да ям и си мислех: Ако действително Учителят вижда през пространството, може ли да види, че съм гладна, че нямам нищо за ядене?... И още какви ли не мисли се рееха в главата ми. Накрая дойдох до заключение, че е глупаво да вярвам, че Учителят ще види и чуе мен през пространството. Сигурно Той се занимава с големи и важни въпроси. Не е много важно, че някаква си Милка е гладна и няма какво да яде... На вратата се почука: - Хайде, тръгвай у дома на обяд! - чух басовия глас на брат Епитропов, който отвори вратата и повтори поканата си. - А, няма нужда - стеснително и недоумяваща отвърнах аз. «Ами ако Учителят все пак ме е чул?» - сепнато помислих и скочих от мястото си. Пътят на брат Епитропов. Беше покрай моята къщичка. Бях приятелка с дъщеря му, но това, да дойде да ме покани така специално на обяд, нивга не беше се случвало... - Хайде, тръгвай, че хаджийката е наготвила вкусно ядене - настояваше и ме изчакваше да тръгна с него. Все още объркана, отидох у брат Епитропов и сладко се нахраних. Кой ли го беше изпратил да ме покани на обяд?