Търсене във форума

235. Кметът Петър Стоянов Брат Петър, кметът, усилено работеше за електрифициране на Мърчаево. Той цяла зима, независимо от снежните бури и студа, ходеше в град Перник да урежда електрификацията. Вече се строяха диреците и се прекарваше мрежата от жици. Той идеше засмян при Учителя и с присъщото си заекване от вълнение, като чешма с малък чучур, през който напира да бликне изведнъж силна водна струя, разправяше подробно за хода на работата. Обеща, че за 22 март ще светне. Всички бяха мобилизирани в малкото, разцъфнало като градина селце. Тъй като имаше много евакуирани ученици в селото, заех се с подготвяне на литературно- музикална програма с тях. Учех ги песни и беседвах често с тях по разни въпроси. Образувах хор, с които подготвих няколко народни песни и "Летен ден" от Учителя. Изнесохме утро на 5 март. Учителят бе доволен от работата и каза: "Сега се подквасва тук населението. Посятото сега да се остави да никне, два пъти да не се сее." В.К.: Разкажете някои неща за кмета? Весела: Да. Той беше разговорчив, весел, приятен човек. Много предан на Учителя. Той малко заекваше, и понеже искаше да каже много неща и ъ-ъ, заеква така. Не може веднага да се изрази. Но той тича месеци наред до Перник, пеша ходеше през полята да устрои електрифицирането на Мърчаево. Много хубава работа и през май месец светна електричеството и Учителят нарече Мърчаево Светляево. В.К.: Така. Весела: Да.

28. ПЕТЪР СТОЯНОВ[1] Беше много активен човек. Той нямаше деца и беше свободен от семейни грижи. Беше като предприемач за каменоделците, и така осигуряваше работа и хляба на мърчаевци. От с. Мърчаево караха камъни за строежа на Съдебната палата. Изкараха и насякоха камък 7 м дълъг, 1 м висок, 80 см широк, и се наеха 15 чифта волове, завързани един за друг. А колко е мъчно да ги накараш всеки впряг в едно и също време да почне да тегли. А нямаше тогава път до с. Владая. Как сме го докарали този камък, аз не зная. Специални коли бяха направени. А от с. Владая го докараха с 3 чифта волове до Овча купел. Тогава се запалиха осите на колелетата, от търкането на колелетата. После го докарахме до ул. «Козлодуй», където имаше работилница за дялане на камъни. По време на бомбардировките Руският паметник беше полуразрушен, бяха разместени плочите и той ръководи, за да се ремонтира. София се строеше. Нямаше тротоарни бордюри. Тези камъни се изрязваха в кариерата на с. Мърчаево и се докарваха в София. Това го организира Петър Стоянов. Така мърчаевци се изхранваха. От друго място няма откъде да вземат лев. --------------- [1] Снимка на Петър Стоянов вж. в «Изгревът», том XXII, под №101. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев)