Търсене във форума

221. ИЗЛЕКУВАН ОТ ПРОСТУДА През месец май или юни 1924 година заболях от простуда. Случи се така, че тогава Учителят беше във Варна. Състоянието ми бе особено. Бях като в сън, а всъщност не можех да спя и всичко ме отегчаваше. Диагнозата, определена от лекарите, бе простуда, комбинирана с нервно разстройство. Лекуваше ме военният лекар, д-р Стоянов, който ни бе близък. Но аз не можах да вземам предписаните от него лекарства, ето защо потърсих помощта на Учителя. Моята жена всяка сутрин носеше череши на Учителя, от най-хубавите, като се осведомяваше от него за моето състояние. Една сутрин, като отива пак да занесе череши, сестрите я посрещат още отвън радостни и засмени, като й казват, че тази сутрин Учителят им казал: „Братът беше пътник, но го върнахме." Тези думи са казани по време на закуската. След това той изпраща д-р Иван Жеков и ме подложиха на изпотяване по следния начин: Поставиха ме на гръб, а от двете ми страни по две силно нагрети тухли, а отгоре покрит с одеяла. Скоро почна изобилно изпотяване и преобличане в продължение на няколко часа, след което аз получих едно значително успокоение. Това бе първото. Второ: Полагаха ме във вана с гореща вода при 37 градуса, в която да стоя около петнадесет минути, придружено с обтриване на коремната област. Още след втората баня ми дойде сън, даже задрямах във ваната. Това лечение с вана продължи около 15-20 дни. Братството устрои излет до Ташла-тепе, заедно с Учителя. Заведоха ме с каруца там. След това здравето ми бързо взе да се възстановява и аз вече можех да ходя с помощта на бастун и почнах работа. Аз оздравях по методите на Учителя и под негово ръководство, като лечението бе провеждано от нашия любим брат д-р Иван Жеков Разказал: Петър Терзистоев на 1 януари 1966 година. Гр. Варна.

219. НЯМА ДА ОСТАНЕ КАМЪК ВЪРХУ КАМЪК През 1922 година няколко братя от Варна намислили да правят комуна. Когато вече били готови да продават къщите и имотите си и да ги влагат в обща каса, тогава се сетили първо да се допитат до Учителя. Ето защо пратили няколко сестри при Учителя, за да му кажат за решението си. Но Учителят им отсякъл пътя, като им казал нищо да не правят. Върнали се сестрите и докладвали за мнението на Учителя, което било отрицателно. Чудна работа, си думали те, как може за такава прекрасна идея Учителят да не се съгласи. Сигурно сестрите не са му обяснили хубаво. Ето защо те решават да се срещнат лично с Учителя. Отишли те при него и му изложили идеята си. Учителят ги изслушал, след което им казал да останат за неделната беседа. Когато наближило време, те наели файтон, качили се всички и тръгнали за братския салон на ул. „Оборище" 14. Когато минавали по улиците „Дондуков" и „Търговска", Учителят, като погледнал високите сгради, казал: „Няма да остане камък върху камък." Всички присъстващи чули, но никой не се обадил. Това предсказание се сбъднало след 20 години, когато българското правителство на Филев - Божилов бе обявило символична война на Америка. Това беше през 1943 година, когато американски самолети бомбардираха София. По време на беседата Учителят изяснил своето становище по отношение на комуните и те разбрали, че не бива да правят прибързани работи, като останали на гости на Учителя няколко дни. Учителят бил разположен и им свирил с цигулката, и им пял. А братът Матей Калудов всяка сутрин ходел да пита Учителя дали да си тръгват. Ще ви кажа, отговарял му Учителят. Най-после, на петия ден, като отишъл пак да го пита, Учителят му казал: „Щом като бързате толкова, може да си тръгвате." Те още същата вечер отпътували с влака за Варна. Било месец декември. Пътували нощем. Но след като минали Попово, между Попово и Търговище линията била прекъсната вследствие катастрофа и се наложило около половин километър да пътуват пеша и да пренасят тежките си куфари. Влакът, с който продължили, нямал отопление и те мръзнали из целия път до Варна. Много години след това брат Калудов, като си спомнял за тоя случай, си чукал главата и думал: „О, главо, главо. Който не слуша Учителя, така му се пада. Учителят ни канеше да останем, а ние все напирахме." Разказал: Петър Терзистоев. Не е случайно дето Учителят ги е задържал 4-5 дни. Той по всяка вероятност е знаел за предстоящата катастрофа с влака по същата линия и умишлено ги задържал, за да ги избави от несгоди и мъчения.