Търсене във форума

193. Защо намерих загубената си писалка Трябва музикално да разбереш кой тон е всеки човек, каква нота е и какво може да излезе от него, и да го поставиш на мястото му. Светът музикално ще се изправи. Поезията и музиката са най-добрите пътища за приемане Божествените мисли. Диригентът музикално бие въздуха, но създава условия музикантите да се проявяват. Това е музикално биене - да дадеш условие да се прояви някой." Много странно бе, че намерих загубената си писалка в леглото. Казах това на Учителя, а Той каза: "Това, което се обича, не се загубва." Попитах Го може ли невидимите същества да пренасят предмети, а Той ми отговори: "Да, могат". "Само Любовта може да ви въведе в Божествения оркестър. Бъдете съвършени инструменти, когато се явявате пред Бога. Тогава Той ще се весели, а ти ще се радваш." Тази пролет имах една голяма радост. Бях превела предишната година "Свещени думи на Учителя", която книга излезе от печат в Америка. Един наш брат я издаде със свои средства и ни изпрати няколко копия. Учителят ми даде едно копие и изказа голямото си задоволство. "Първата прелетна птица", нарече тази своя книга и изказа радостта си, че е излязла най-напред в Щатите, а не в Англия, защото американците са пращали мисионери в България, а не англичаните. /Със загубената писалка бях направила превода и затова ми я върнаха накрая. А бяха я откраднали./ Друга голяма радост бе съобщението, което ми направи Учителят, че на 25 юни 1942 г. ще започнат курсовете на млади учители по физическо възпитание на Паневритмията ни. Министерството дало разрешение да разпространим тези упражнения в България. (Забележка: Виж "Изгревът" т. XXIII, с. 758-790, а за датата на провеждане на курса виж с. 773-785) Учителят дълго ми говори на 14 юни и каза, че ще ходя да предавам Паневритмия четири пъти седмично. Той ми каза и следното: "Едно поточе, като потекло в планината стигнало до една скала и очаквала тя да го приеме с отворени обятия, но тя го блъснала далеч от себе си, когато то се ударило в нея. То се спуснало надолу по склона и там цъфтяло кокиченце. Поточето минало връз него и го навело. Кокичето почувствувало тежестта на поточето отгоре си. В мъчението слизаш, в труда се възкачваш, в работата си на равното, в полето - гладко върви. Мажорната гама е слизане, минорната възкачване, а двете хармонирани е най-доброто. В минорната има 3/4 интервали, а в мажорната - половин тон, по- големи стъпки." Учителят ми даде думи за народната песен "Запретни, Вело, моме", да ги нагодя за мелодията. "Светли дни, мамо, настанаха за млади момци в тези нови времена; не моми и момци на баща си имането да делят и да се карат и бият, а да служат на баща си, доброто да проявят. Братя и сестри да се не карат и ритат, а братски да живеят и милват, та баща си да радват." В.К.: На стр. 172 защо намира загубената писалка в леглото си. Значи, онова, за което е писано, е платено чрез писалката ли, как точно? Весела: Аз бях превеждала книгите на Учителя с тази перодръжка. Изведнъж един ден изчезна писалката ми. И мен ми стана много мъчно, щото тя беше "Паркер", американска, много хубава писалка. В.К.: Автоматична такава. Весела: Не. Пълнеше се с мастило. И като я загубих ми стана много мъчно чак ми се приплака и започнах да я търся. И казах на брат Кръстю, че съм си изгубила писалката и брат Кръстю отишъл при Учителя и казал: "Сестрата си изгубила писалката, нека да й купим писалка." Учителят дал 250 лева, брат Кръстю някаква сума и аз към стотина и нещо лева и тя струвала към 450 лева, тази писалка и брат Кръстю отишъл и купил "Зоникен" - немска писалка със златно перо. И ми я даде и каза: Тази писалка ти е от Учителя. И аз като я получих, Учителят слезе и аз казах: Учителю, най- напред Вие ще пишете с тази писалка. И той в тетрадката ми написа на английски "To be or not to be" - "Да бъда или да не бъда". И аз казах: какво значи това, Учителю. И той каза: "Да бъда за Истината, да не бъда за лъжата." В.К.: Хе-хе. Весела: И аз подчертах To be" в тетрадката, имам това нещо. В.К.: Имате готова, неговият надпис го имате? Весела: Неговият надпис го имам. Да. В.К.: Е, браво. Весела: То не можеш за всички да пишеш.