Търсене във форума

286. Победен химн 18 декември 1944 година Стоя пред вратата на Учителя със свитък в ръка. Този свитък е "Победен химн", написан предишния ден. Чух звуците на тържествени фанфари. Седнах на пианото и написах словата и музиката на песента, която чух във висините. Стоях пред вратата на Учителя с трепетно сърце. Рядко си позволявах да почукам на тази горна врата, свещеното място, където живееше Учителят на земята. Вратата широко се отвори и аз подадох свитъка на Учителя: "Песен за Вас, Учителю", казах. Той я взе, разгъна свитъка, прегледа я и каза: "Ще я пеете в сряда, рекох". След това ми подаде обратно песента и каза: "Изпейте я сега", и влезе да ми донесе ключа на пианото. Подаде ми го и аз влязох в салона и седнах пред пианото. Вратата след минута се отвори и влезе сам Учителят. Вътре нямаше никой. Той с бавни стъпки, слабо залитащ, като се придържаше на столовете, се отправи към мен. Скочих да Му подам ръка, но Той отказа. Поканих Го да седне и свири. Той посвири малко и каза: "Да чуем песента, рекох". Видът Му бе тъжен. Той беше отслабнал и блед. Сърцето ми се свиваше от болка. Понечих да запея, но не можах. Тогава само изсвирих песента. Учителят бе седнал на стол зад мен и се бе облегнал на гърба на стола. "Да чуем думите, рекох." Прочетох ги с треперлив глас: Изгрява победният ден на светлината, На правдата вечна, На братство и мир в света, Тържествени химни огласят небесата, Възпяват възходния ден на Любовта. Припев: О, братя, запейте тържествени песни И вечно живейте за слава на Любовта И тръбния зов на Всемирния вожд проглася Свещеният час за пробуда и възход На мощни крила Той с велика Любов Понася света към върха На безсмъртния нов живот. О, братя, запейте, и т.н. Учителят бе замислен. "Победният" не звучи добре, рекох, "денят на обилната светлина" е по-добре. А "тържествен" не е благозвучна дума, много съгласни са събрани в едно - по-добре е "радостен". Тогава поправих първия стих така: Изгрява денят на обилната светлина, На правдата вечна, на братство и мир в света, И радостни химни огласят небесата, Възпяват възходния ден на Любовта, О, братя, запейте днес радостни песни, И вечно живейте за слава на Любовта. Вторият стих остана неизменен. "И по-хубави работи ще пишете. Не знам по-хубава песен от "Изгрява слънцето" - тихо каза Учителят, стана и бавно излезе. Същият ден Той се затвори в приемната стая и остана там до заминаването си. В.К.: На с. 37, дата 18 декември 1944 г. Весела: Да. В.К.: Вие давате "Победният химн". Весела: Да. В.К.: Вие имате ли я записана тази песен? Весела: Да. В.К.: Как е, например, вие можете ли да я изпеете? "Изгрява победният ден". Тя, нали Учителят я променя - "Изгрява денят на обилната светлина". Весела: Да, да. В.К.: Бихте ли могли да я изпеете? Весела пее: "Изгрява денят на обилната светлина, на правдата вечна на братство и мир в света и радостни химни огласят небесата, възпяват възходния ден на Любовта. О, братя, запейте днес радостни песни и вечно живейте за слава на Любовта." В.К.: Сега, вие се опитахте да го пеете и не можахте, и само го изпълнихте. Весела: Само на пиано го изсвирих и прочетох текста. В.К.: Да, какво впечатление ви направи Учителя? Весела: Учителят беше много слаб, блед, отпаднал, немощен и просто като го видях не можех да пея, сви ми се гърлото от болка за него. Видях, че страда много и той, като изсвирих и прочетох химна, поправи "победния" направи на "обилната светлина", "тържествен" на "радостни". "И по-хубави работи ще пишете, рекох. Хармонизирайте го, както вие намерите за добре." И така, отидох си и той се прибра в стаичката. Вече не излезе оттам. В.К.: Аз си спомням преди 20 години вие ми разказвахте как вие сте имали усещането, че вече това не е Учителя, Духът на Учителя го няма. Весела: Да. Изглежда, че в последно време вече Духът го беше напуснал, понеже той трябваше да си замине, Учителя. Той се подготвяше много отдавна за това заминаване да стане естествено, по естествен начин, не чрез насилие. И той когато седеше, той не лягаше, в малкото салонче на стол седеше. Цялото време, той девет дни не легна. Бяха му подути долу стъпалата. Една сутрин, като влязох, аз почнах да му разтривам краката. Той каза: "Няма смисъл, рекох." И се наведе над мен и каза: "Имате Божието покровителство". Бележка на съставителя Весела разказваше, след като я разпитвах по подробно, че като влезнал Учителят в салона, тя изобщо не е могла да го познае. Не е бил Учителят, онзи когото е познавала, а е бил един старец, който се люшкал между столовете и едвам се е движил. Имала е усещането, че Учителят го няма в тялото му, а там е един обикновен старец. И когато й припомних, че е чула небесните фанфари в небето, това е вероятно момента, когато Небесното войнство посреща Учителят на Небето. Друго обяснение няма. След като й обърнах внимание на това, тя свърза тези два факта - тържествените фанфари и онзи възрастен човек с тялото на Учителя без да бъде Учителя в своето тяло. Вероятно го бе напуснал. А кой е бил в тялото му? Това може да се обясни само с това, че Всемировият Учител на Вселената е Един, който е слезнал на земята и е бил в тялото на Петър Дънов, създал това тяло и е работил с него. Следващите етапи са, когато в това тяло влиза Божественият дух на 7 март 1897 г., и на Христовия дух на 15 август 1912 г., на Господния дух на 16 юли 1922 г. И всичко това се представлява като Бог Емануил. За това може да прочетете в "Изгревът" т. IV, с. 36-41 и т. XIV, с. 396-397. Да, фанфарите от Небето са за посрещането на Всемирният Вожд, който е напуснал земята и се завръща в Божествения свят.