Търсене във форума

I. Невидимият Бог на Живота 1. НЕВИДИМИЯТ ХУДОЖНИК Сестра Цветана Щилянова ми е разказвала как е нарисувала оригиналния портрет на Учителя: „До ден днешен, казваше тя, си спомням колко много се страхувах, когато за първи път тръгнах за Изгрева, да моля за разрешение от Учителя да Го нарисувам. Мислех си, ами ако ми откаже? Сестрата, която беше при Него, каза: „Учителю, тази сестра има голямо желание да Ви нарисува." Той отговори: „Добре, нека дойде." Времето беше много студено, газех сняг до над коленете, но нищо не усещах. Хвърчах от радост и не можех да повярвам, че имам благоволението на Учителя. Само два пъти Той ми позира в салона. И двата пъти ми обърна внимание как нагласява шалчето си. Гънките на шалчето Му до милиметър бяха еднакво подредени и при двете Му позирания. Когато започнах да Го рисувам, ми направи впечатление, че Той гледаше главата ми в ляво. Помислих си, че прическата ми не е каквато трябва да бъде. С ръка оправих косата си и продължих да го рисувам. Но Учителят продължава да ме гледа по същия начин. Поглеждам се в огледалото и виждам, че няма нищо нередно по мене. Обаче Учителят не престава да гледа главата ми в ляво, без да си отмества погледа. Накрая се принудих да Го попитам: „Учителю, нещо не е наред ли по мене?" Той каза: „Контролирам художника отгоре, който ме рисува чрез тебе." Чак тогава аз си обясних защо за разлика от всеки друг път, когато рисувам, ръката ми се движеше с необикновена лекота. Когато завърших портрета, отидох на Изгрева да го подаря на Учителя, а Той ме попита колко струва. Казах: „Никакви пари, Учителю! Подарявам Ви го с любов." После Той нареди да поставят портрета в Салона. След известно време реших пак да нарисувам Учителя, като Го гледах от първия портрет. Обаче разликата между двата портрета е голяма. При втория, ръката ми вече не усещаше тази лекота и свобода на движение, както при първия, когато ми позираше Учителят. Тогава невидимият художник, контролиран от Него, Го рисуваше чрез мен."