Търсене във форума

100 а. Преводи на беседи на Учителя на английски език На Рила Учителят ме бе помолил да преведа на английски беседата Му "Абсолютна чистота", която разкрива високите изисквания от всеки, който иска да стане ученик на Новото Учение. Христос бе казал, че само чистите по сърце ще видят Бога - ще познаят Любовта. Това, което Христос каза на света преди две хиляди години, се каза през този век в голяма пълнота от Учителя. В.К.: На с. 91 ние пропуснахме "Абсолютна чистота". Тя преведена ли е на английски? Имате ли я преведена? Весела: Имам я, да. В.К.: Вие сте я превеждали? Весела: Аз съм я превела. В.К.: Сега, какво сте превели вие фактически на английски език? Весела: От Учителя преведох най-напред "Свещените думи" на Учителя, които Фархи отпечата в Ню Йорк на английски и ги изпрати на Учителя. Аз я нямам книгата, дала съм я и у мене я няма. Учителят много се зарадва, когато я получи и каза: "Това е първата прелетна птица, рекох." В.К.: Прелетна птица. Весела: Прелетна птица. Преведена, напечатана в Америка, "Свещените думи". Всички писаха писма, че там това е настолна книга, че всеки трябва да я има, много ценна. Прецениха я много високо, оттам. След "Свещените думи" той ме накара да преведа на Рила "Абсолютна чистота" - беседата. Преведох я. В.К.: Тя тук ли си е напечатана, в България, или там? Весела: Тук нищо не е печатано на английски от мен. Само "Свещени думи" в Ню Йорк. А другите са на машина. В.К.: Да. Весела: Преведох значи "Абсолютна чистота", в 1939 г. януари "Големият брат" ме накара да преведа. След това преведох "В царството на живата природа", "Бъдещето верую на човечеството", "Новата Ева", всичко от Паневритмията, уводите, обясненията в Паневритмията. След това "Пътят на ученика". Не ми я поръча Учителят, а като бях в Ковачевци учителка в 1940-41 г., аз реших да я преведа и да му я подаря книгата за именния ден. И я преведох и я подвързах с бял марокен със златен надпис, и за именния ден му я подарих. И той я сложил там на амвона си в стаичката и Галилей като минавал, го извикал и му казал: "Ела да видиш какъв подарък съм получил", и му показал "Пътят на ученика". Много се зарадва. В.К.: На английски. Весела: На английски. И "Пътят на ученика". След това преведох "Царският път на душата", пак по негово поръчение. А "Царският път на душата" беше последната, която и в Мърчаево превеждах, като я свърших, казах: Учителю, сега какво да превеждам? "Е, сега каквото вие решите, рекох. Каквото вие си изберете." Аз преведох първите три тома на "Сила и Живот", първите беседи. Първите три и половината от четвъртия том. Аз съм превела в ръкопис. В.К.: Сега всичките тия преводи, освен "Свещени думи" на Учителя, която е изляза на английски на печат, са в ръкопис на пишуща машина, така ли? Весела: На пишуща машина. Да. В.К.: Да. Добре. Весела: И "Новият ден" ме накара да преведа. В.К.: И сега какво мислите да правите с тях? Трябва да ги дадете на друго поколение да ги съхрани. Весела: Ами ще трябва те да се запазят. Тези оригинали. Имам само едно копие. В.К.: Да. Те може да се дават на ксерокс и да се преснемат. Весела: Те са бледички, така. В.К.: Да се съхранят за едно следващо поколение. Защото това е един ваш труд, който е направен. Аз съм поел отговорността към вас, да ги приема и да ги съхраня. Но при положение, че вие решите да ми гласувате това доверие. Весела: Разбира се. Но трябва да ксероксират, за да имам и аз копие, щото трябва и аз да имам едно копие. В.К.: В първия момент може би само ще се преснемат. Весела: Е, да. В.К.: Да се съхранят така, както са в оригинал. Само онова, което е преснето да е оригинал. Весела: Да. Така ли?.

5. Първи преводи на Библията Преводи на Библията Християнски свят, Г. VII, бр. 10 (Х.1898), с. 149-150. М. Н. П. Преди две хиляди сто осемдесет и три години, в годината 285 преди Р. Хр., седемдесет учени мъже от Александрия се наели да съберат и наредят еврейските Св. Писания в настоящата им сгрупирована форма, известна нам под името Вехтий Завет. При това, за улеснение на евреите, живущи в Египет употребляющи гръцки език, същите тези седемдесет се наели да преведат Св. Писания на този език. Резултатът на техния труд е известен от тогава дори до днес под наименованието "Септуагент". Така се наричал този превод на Вехтий Завет, защото бил работа на седемдесет преводачи. Около 400 години по-късно, през второто столетие подир Христа, книгите на Новий Завет били приложени към "Септуагента" и цялото било преведено на латински. Този превод се наричал "Итала". "Италата" или Латинския превод скоро станал общоизвестен между първите християни и почнал да се употребява от тях, като предпочитали него пред Еврейските оригинали и пред Гръцкия превод. Това продължавало за две столетия, до ревизията (преработката) направена от Св. Иером в 405 г. сл. Р Хр. След като Св. Иером довършил тази си преработка, по която се и отличил и голяма част от която била извършена в селото Витлеем, почти на самото месторождение на Исуса Христа. Далматинските и панонските калугери крили стария превод на Библията и почнали да не употребяват вече друг, освен дадения от самия им покровител Св. Иером. Иеромовий превод превъзхождал дотолкова трудът на седемдесеттях, колкото техний труд бил по-добър от полуварварский превод, направен преди преводът от 285 г. пр. Р. Хр. Този учен светия прегледал с много голямо внимание приготвените ръкописи от Библията, които му били достъпни и ги сравнил с Арабский, Евреиский и Сирийски ръкописи. Във всичките тези ръкописи той направил изменения и поправки, които са спазени дори до днес. Читателят ще може да си състави що годе понятие за този херкулесов труд на Св. Иерома, когато вземе пред вид, че нему били предложени от членовете на Никейский събор повече от двеста ръкописи, всичките различни един от друг в някои от най-важните им черти. Като книгопечатането е било още неизвестно, всичките книги са били в ръкопис. За стотина години преписвачите на Св. Писания прилагали някои неща и изоставяли други, било по тяхно благоусмотрение или по неведение, дотолкова, щото станало много мъчно даже и за най-учените да решат кое да остане за поучение на бъдещите поколения и кое да се изхвърли от свещените страници, като апокрифическо (неканоническо). Този труд на Св. Иерома е известен под името Вулгат (Vulgate). Думата "библия" (книги) или както са я употребявали древните писатели "книгата", първо се употребява от Хризостом в петото столетие, за да обозначи християнските Св. Писания. Той нарича Св. Писания изобщо Библията или "книгите". Голямата разлика в ръкописите написани от първите християнски отци, е причинявала голяма препирня между църковниците, относително кои книги могат да се включат в Библията. За приемането на някои от тях като канонически те всички са били съгласни; но имало е други книги, които от едни са били приемани за канонически, а други са ги отхвърляли като апокрифически. Книгите съставляващи Библията, както са наредени и приети понастоящем, са плод на многогодишен труд и безбройни събори и съвещания. За 1200 години след умиранието на Спасителя нашего Исуса Христа на Голгота, подробностите за което умирание са известни вече на повече от 700,000,000 души, пръснати по всичките кътове на земното кълбо, всякоя от книгите на Библията е била една непрекъсната историйка, неразделена на глави, параграфи и стихове, както те са разделени сега. Преди времето на Испанский равин, който е въвел настоящето подразделение, евреите са употребявали една система подразделение на Вехтий Завет в глави и стихове, която никога не е била приета и от самите евреи и била заместена с тази на учений испанец. Новий Завет не е бил разделен на стихове до след изобретението на печатането, а именно в гръцкото издание на Роберт Стефан в 1551 г. От първите преводи на Библията най-важний, освен "Септуагента" и Иеромовото издание, е троякий "Египетски превод", направен в четвъртото столетие. Този забележителен превод в три езици е бил назначен да отговаря на нуждите на всичките части на Египет През тъмните векове и до времето, когато Лютер дал на света главното си произведение, няколко превода били направени. Между тези са: Ноткер - Лабньовий в 980 г. сл. Р Хр.; онзи, приготвен под надзора на Петра Валда в 1170 г.; важний труд на Лудовик Благоразумний в 1227 г.; онзи от Карл Мудрий в 1380 г.; Гуаровото издание в 1286 г.; Испанското издание в тринадесетото столетие, през управлението на Алфонсо V и двата изящни трудове на Уиклифа и Хуса, последний за чехите, а първий за англоговорящите народи. След изобретението на книгопечатането, всякой, който съзирал в себе си що годе литературни дарби, се мислил и за проводен от Бога нарочно, за да направи нов превод на Библията. Че това е било тъй, личи от факта, че не по- малко от седемнадесет превода на Библията, само на немски, са били направени в промеждутъка между Гутенберг и Фауст на една страна и Мартин Лютер на другата. Първите печатани издания на Библията напомнюват человеку изречението на мъдреца относително телата ни, че са "страшно и чудно създадени". Първий превод на английски бил Уикпифовий в 1384 г. Преводачът Уиклиф бил осъден на изгаряние, загдето си позволил да извърши такова дело без съгласието на духовенството, но най-после му се позволило да умре от естествена смърт. Неговата Библия никога не се печатала, обаче, от нея има много ръкописи. Няма днес друга книга, която да е преведена на толкова много езици и от толкова много хора, колкото Библията. През настоящий век най-голяма деятелност се е развивала в превеждане и разпространението на тази книга. Тя е преведена вече на повече от 300 различни езици и диалекти и се чете от повече от 500,000,000 от жителите на земята. Много от тези езици е трябвало първо чрез голям труд и постоянство да се превеждат в писмени и тогава Библията е печатана, като първата книга на тези езици. Ний, българите, дължим превеждането на Библията на говоримия ни език главно на д-р Ригс, американският ветеран-мисионерин в Цариград, който може справедливо да се нарече и баща на нашата духовна книжнина. В този превод са участвували още и сведущия по старите езици д-р Лонг, още жив и деятелен професор в Роберт Колеж и двама българи - Христодул Костович Сичанов от Самоков и Петко Р Славейков от Трявна, и двамата починали. На тези труженици ний дължим вечна признателност. М. Н. П.