Търсене във форума

25. «НЕ ПРОПУСКАЙ СВОЯ ВЛАК!» Облегната на скалата край второто езеро на Рила, наблюдавах как спокойно и благо Учителят разговаряше с онези, които идваха при Него. Чаках и аз своя ред. Пред палатката Му имаше площадка от бели плочи, където на дървена маса и две сглобяеми столчета почти целия ден Той приемаше гости. Струваше ми се, че тук Небето и Земята си бяха дали среща. Току-що бе дошъл моят ред, когато една сестра ме помоли да попита нещо Учителя. - Моля, заповядайте! - казах учтиво и се отстраних. Но докато тя говореше с Учителя, ето че дойде и втора - и тя ме помоли да й отстъпя своя ред. Нямах работа и беше естествено да отстъпя и на нея. Когато тя привършваше разговора, започнах бавно да пристъпям по пътеката към Учителя, но и сега мина край мене един брат и, без да ме забележи, застана пред палатката и ме пререди и той. Аз останах четвърта. Щом стъпих на бялата площадка, Учителят ме погледна сериозно и каза: - Не пропускай своя влак! Друг влак ще дойде и ти ще се качиш на него, но онова, което е било предназначено за тебе, ще го вземат ония, които са се качили на първия. Разбрах, че казаното се отнася за отстъпването на реда ми, но го приех, че се касае само за този случай. Благодарих на Учителя за вниманието Му към мен и изразих възторга си, че за десет дни успях да набера сили за цяла година. На тази височина човек се развързва от материалните неща и душата му си почива. - Утре се връщам на работа в детската градина и ми се струва, като че ли ще се върна от някакъв друг свят. Благодаря, Учителю, загдето ни водите тук всяко лято. Върнах се в София, и на работа. Ежедневието ме пое и отново се занизаха дни, месеци, години на труд и грижи. Успявах, но след много труд, всякога едва в последния момент, след като се вече бях уморила в борбата и постиженията ми бяха без радост. И твърде отрано започнах да се уморявам. Веднъж, при разговор с Учителя споделих мъката си, че не ми върви в живота. Тичам, хлопам, работя, а кога ще се радвам? Той се усмихна и каза: - Всеки човек идва на Земята с известни благоприятни възможности, които той би трябвало да използва навреме и на място. Пропуснеш ли момента - губиш. Човек е колективно същество, свързано със Слънцето и цялата Слънчева система. Той идва на Земята с тласъка да се движи напред и нагоре. Но осемдесет процента от хората виждат себе си само като личности и искат да се чувстват господари на природата. Днес човечеството върви по пътя на опита, който е път на страдание. И той не е лош, но Любовта и Мъдростта биха били много по- лесно постижими, ако човек се почувства колективно същество, искра от вечния Живот, и ако навреме използва благоприятните моменти, които минават край него и го викат. Послушай да ти кажа: Ако човек използва навреме слънчевите лъчи, въздуха и чистата вода, ако задоволява правилно глада, а не вкуса си, и то с необходимата чиста и прясна храна, за да възприеме и оползотвори органическите и психологически хранителни енергии от продуктите и ако навреме се вслуша в Божия глас, който му казва: «Стани, тръгни, работи, навреме гради!», ти знаеш ли, че няма да има гладни, бедни, болни и нещастни хора! Сега на тебе казвам: Не се оплаквай, че не ти върви. Ти само пропускаш добрите възможности, които природата ти предлага, и гониш последния влак. Казвам ти: Не пропускай своя влак! Започни да работиш над себе си с най-малките величини, но работи сериозно и продължително, без срокове, докато имаш постижения. Започнеш ли да работиш над някое свое качество, заживей с вибрациите му и неотклонно работи, работи, докато в тялото ти се реконструират съответни клетки. Това се казва работа. Бъди винаги с будно съзнание, бъди разумна и се приближавай към реалностите на живота. - А що е реалност, Учителю? -Реална е ЛЮБОВТА, реална е МЪДРОСТТА, реална е ИСТИНАТА. Човекът на новата култура, която идва, ще бъде с отворени очи и ще живее с принципите на тези реалности. Днес човешката култура и наука са в своите пелени. Те се движат пипнешком. Ще дойде ден, когато всеки ще може да посещава Луната, Слънцето и другите планети. Но иска се работа, време,.. - Вие имате чудни познания, Учителю! -Ти започни с най-малките неща. Не пропускай своя влак! Всякога бъди будна и внимателна. - Благодаря Ви, Учителю. Вашите думи са словесно мляко за нас, хората на Земята, където се заражда новата култура, за която ни говорите и подготвяте. Записах този разговор в тетрадката си с дата 10 август 1936 година и дълго размишлявах над думите Му... Размишлявах и благодарях.