Търсене във форума

111. ИДЕТЕ ПРИ УЧИТЕЛЯ Беше пролет. Поляната се зеленееше и ни се усмихваше спокойно и тържествено, а боровете, стройни и величествени, мълчаливо наблюдаваха пъстрата публика, пръсната на групички по поляната, където сутрин се играеше Паневритмия. Витоша със своите върхове ни канеше да я посетим. Аз търпеливо чаках следобедните часове, за да се срещна с Учителя. На раздяла той ме попита: „Рекох, взехте ли си от новогодишната беседа „Новият ден"?" - „Да, Учителю, взех си два екземпляра. Те ми са достатъчни." - „Не! Рекох, вземете още. Вземете повече." Като чух това, върнах се при брат Боев и му казах какво ми е казал Учителят. Брат Боев стана от мястото си и каза: „Виж какво, виж какво, щом Учителят е казал, вземи повече, ето ти сто екземпляра." Напълних куфара и отпътувах. Още същата вечер по влака ги продадох. Двама студенти се заинтересуваха по-отблизо, ето защо аз им казах: „Идете при Учителя", като им дадох адреса на брат Боев. Минало доста време от тая среща по влака. Студентът не отишъл при Учителя. Една вечер заспал и сънувал, че при него дошъл едни старец и му казал: „Ти нали обеща да отидеш при Учителя, защо не отиде?" И го повел през гората за Изгрева и го завел при брат Боев и се събудил. След тоя сън той отива веднага на Изгрева. Било неделя преди обед. Влиза в салона и като погледнал на катедрата, видял Учителя, в чието лице познал оня същия старец, който му се явил насън и го бе завел при брат Боев. За горното научих от писмото, което студентът ми писа след срещата си с Учителя. По разказа на Райна Каменова.

64. СЪРЦЕТО НА УЧИТЕЛЯ След заминаването на Учителя за отвъдния свят, брат Симеонов четеше неделните беседи. Животът на Изгрева продължаваше. Един неделен ден след обяд, брат Симеонов изнесе сказка за музиката на Учителя. Салонът бе почти пълен с посетители. Когато отидох, седнах на стола и си затворих очите. Видях следната картина: Първо се яви една светла точка, като звезда, на височина един метър над пода. Тя започна бързо да расте и скоро се превърна в светло кълбо, което порасна от пода до тавана. Очерта се тялото на Учителя. Там, където е сърцето на Учителя, се отвори врата и ние, учениците, минавахме през тази врата и отивахме на изток. След малко образът на Учителя се изгуби. Голямото огнено кълбо постепенно се смали и пак стана като една светла точка. И тя се изгуби. Отворих очите си. Салонът беше все така пълен. Опит за тълкуване на видението: Сърцето на Учителя - врата. Това е голямата, великата любов, в която ние трябва да живеем. Отиваме на изток. То значи, стремим се към един висок идеал. Това е Истината, която ни свързва и обединява в едно цяло. Гр. Видин, 1982 година - Райна Каменова.

10. «Помни!» от Райна Каменова Когато, братко, си готов да раздаваш ти с любов небесни дарове лъчисти с красиви мисли чисти, а получиш за отплата тежка рана във душата от невежество и глупостта ти дълбоко си ранен, че запитваш се сломен: - Защо ме, Боже, нараниха - и страдания дариха?... Но в мъката на самотата глас зашепва ти в душата: - Помни! - изпитва се човека, възлюбил тясната пътека да строи живота нов със Христовата Любов! След всеки изпит и страдания изгряват слънчеви сияния за верния във Любовта под благослова на Христа!... Посветено на теб за незаслужените ти страдания, а на мен - и за изпитания! С обич и благодарност безкрайна - Райна [Каменова] 21.II.1989 г. гр. Видин

9. Към сестра Невена, от Райна Каменова О, вярвай, обична и мила сестра Невена, от Бога дарена сестра вдъхновена - животът ми дружно с теб преживян на Изгрева светъл и благословен, не беше случайност безсмислена, лека, а беше съдбовна и жива пътека към оня възвишен и свят идеал, Учителят който ни бе завещал. И неслучайно Той тебе насочи, чрез тебе към Изгрева път ми посочи, защото си ти избрана сестрата, отдала всецяло на Бога душата. Гореше и в мене към Бога стремежа, но още неука и още невежа, без да промислям и да съзнавам, че в тебе тревоги и болки създавам. Но вече по-мъдро и аз размишлявам, и пътя си жизнен с теб оценявам... Невено, отхвърляй петната на злото, сестрице, аз моля, помни ме с доброто!... В отговор на твоето писмо до мен с дата 7.II.1989 г., София, за което съм ти благодарна с обич безкрайна и не Съм толкова черна, а благодарна и вярна!!! Сестра ти в Христа - Райна [Каменова]