Търсене във форума

197. Как се пече рибата в тиган Един ден Учителят ни извика двамата в салончето да ни говори. Обръщайки се към брата, той каза: "Е, хванахме те сега. Като риба ще те обръщаме и отсам" - Учителят простря ръката си с дланта надолу - "и отсам" - обърна дланта си нагоре. Братът се обърна към мен и каза: "Учителю, страшна жена! Вие се скрихте в нея и ме хванахте!" Така тъмния план на враговете на светлината се осуети. Този бе втория път на опита да се разори братството и прекъсне делото на Учителя. Първият път Учителят предпочете да понесе удара сам, в 1936 година, и спаси братството. Това бе побоят срещу Учителя След срещата ни с Учителя братът се нахвърли срещу мен с най- заплашителни думи, но нищо не излезе от заплахите му. (Забележка: Виж "Изгревът" т . I, с. 561 -571; т. VI, с. 449-450, № 23. Разказът на Симеон Арнаудов за Весела Несторова.) В.К.: И какво стана с рибата и тигана? Весела: И като се върнах при Учителя, той каза: "Елате двамата при мене, рекох." И ние влязохме при Учителя - Симеон и аз. Седна той от дясната ми страна, аз от лявата. И Учителя се обърна и се усмихна и каза: "Е, хванахме те, рекох. Сега като риба щете печем така", показва си ръката как ще го печем от двете страни, и си обръща ръката. "И ти на стари години като гол дявол ще се пържиш." А той: Учителю, страшна жена! И гледа към мен. Вие чрез нея ме хванахте, Учителю! Страшна жена, страшна жена! И се свърши цялата епопея и той след няколко дни ме среща на алеята на Изгрева. "Веса Несторова, аз тебе на пресата ще те дам, ще те направя на нищо", (Забележка: На пресата се има предвид на вестниците, които излизат в София и пишат срещу Учителя.) а аз отворих си ръцете и викам: хвърляй боклука, аз съм боклукчийската кола на Изгрева. Хвърли и твоя боклук, аз мога да го нося, му казах. Нищо не ме засяга, казвам, хвърляйте колкото щете. Нали чистя, мета Изгрева, казвам. И той нищо не направи. А Учителят ми каза: "Той, казва, издаде плановете на Черната ложа. И нищо не може да направи. И рекох, повече работа нямате с него, свърших." В.К.: А вие по-рано правихте ли опити да пеете нещо с него? Весела: Пеехме дуети, в салона на пианото. След това аз си купих това пиано, 1942 година, той искаше у тях да го вземе. Аз казах не, аз трябва у нас да го взема, защото Учителят ми каза, че аз трябва да имам пиано. А той го искаше да го вземе, но не му го дадох, ако бях го дала, щеше да го вземе, да не ми го даде. В.К.: Сега, аз си спомням една опитност, как вие ми разказвахте, как той бил при Учителя, пък и вие сте били и той казал: Учителю, дайте ми я, да я взема като вакло агънце. Весела: А-а, аз не съм била там. Той стоял под стълбата, Учителят бил горе пред вратата и той рекъл: Дай ми я де, дай ми я, като овца през гръб ще я метна. В.К.: Хе-хе. Като овца през гръб. Весела: На гръб ще я метна като овца, казал на Учителя. За мен. Това го чули братята и ми го казаха, той се вика пазари с Учителя за теб. Дай ми я бе, дай ми я. Като овца ще я преметна на гърба си. Значи вълка. Той си показал вълка. Вълкът говорел. Не, много страшно беше. Аз толкова много преживях, че ми побеля косата. Бях на 33 години. Тогава, ми свали кожата. Бях сънувала Учителят, че ми каза "На 33 години щети одера кожата." И това се случи - побеля ми косата от притеснение и борба с този човек. В.К.: Това е жестока битка. Весела: Ама ужасна. Орди, бе, орди, орди минаваха през него, но Бог ме пазеше. Когато Бог те закриля, нищо не може да ти се случи. В.К.: Така. Толкова по този въпрос.