Търсене във форума

9. Учителят Дънов за Сведенборг : Из Пътища на природата", 17 лекция от Учителя, държана на 3 ян. 1930 г., София-Изгрев. - В: Служене, почит и обич : Лекции на ... на МОК, Г. IX (1929-1930 г.), т. I. - София, 1940, с. 278-280. Съвременният човек не е дошъл още до познаване на себе си. Той иска да изучава външната природа, да има на разположение лаборатория, уреди, с които да прави своите опити. И това е добре, но същевременно той трябва да изучава себе си. Ще кажете, че пособия нямате. Имате пособия, но трябва да знаете как да работите с тях. Човек има в себе си един от най-усъвършенстваните телескопи, микроскопи, радиоапарати. - Ама обсерватория нямам. - И обсерватория имаш ама още не си я отворил. - Искам да следвам в някоя консерватория. - И консерватория имаш. Започни да работиш съзнателно върху себе си и след известно време ще се отвори обсерваторията и консерваторията. Човек носи в себе си всичко: и музиканти, и поети, и учени, и философи. Следователно, каквото пожелае той може да го постигне. Ако иска да слуша хубава музика, може да слуша не само от земята, но и от Юпитер, от Венера, от Сириус, от Сатурн, от Марс и т.н. - Кога ще дойде това време? - В бъдеще. Обаче, при сегашните условия тази опитност не ви се дава. Да се говори върху нея като приказка това се позволява. Сведенборг е писал за онзи свят, за съобщение с духовете. Значи той е имал тази опитност. Той имал вътрешно радио, чрез което се съобщавал със същества от другия свят. Оттук виждаме, че това, което човек търси вън от себе си, съществува и в самия него. Тайните, които се крият в природата, съществуват и в човека. Чрез астралното си тяло човек може да проникне в астралния свят и да види това, което за физическото зрение е недостъпно. Докато е на земята, човек мисли, че другият свят е идеален. В същност не е така. Има идеални неща и на онзи свят, но те са достъпни само за онзи, който има будно съзнание, да вижда ясно и да разбира. Съвременния свят е пълен с хора, на които съзнанието още не пробудено. За тях науката още не е достъпна. Какво остава тогава за онези възвишени знания и опитности, за които се искат широки разбирания? Много астрономи гледат с телескопи, но всички не виждат еднакво. Някои виждат само външността на планетите, а други виждат и вътрешността им. Които виждат вътрешността на планетите, мълчат, нищо не казват.

8. Небесният живот според Емануил Сведенборг / превод Весела Несторова. // Житно зърно, Г. XII, 1938, кн. 7-8, с. 168-175. Преводачът е отбелязан в съдържанието само със *, без нейното име. Уточняваме го чрез магнетофонния запис от м. март 1989 г. Забележка на съставителя Вергилий Кръстев 1. Да се сравни с разказа от "Изгревът", том IX "Чели ли сте нещо от Сведенборг?", когато Учителят я отстранява от Рила. 2. Да се свърже с разказа на Мария Тодорова от "Изгревът", том V, с. 464­ - 465, "Американците и добрия човек". Ангелите, взети колективно, се наричат небе, защото те образуват небето. Но все пак, това, което образува небето е Божественото, което произтича от Бога и се влива в ангелите, които го възприемат. И тъй като Божественото, което произтича от Бога е доброто на любовта и истината на вярата, ангелите са дотолкова ангели и са дотолкова в небето, доколкото те са приематели на доброто и истината. Божественото, което образува небето, е любовта, защото любовта е духовната връзка, която свързва ангелите с Бога, и самите тях помежду им, така че пред погледа на Бога те образуват едно цяло. Нещо повече, любовта е самата същина на живота, следователно, от нея и ангелите и хората придобиват живота си. Всеки мислещ човек може да разбере, че най-съществената жизнена енергия произтича от любовта, тъй като човек получава топлина в присъствието на любовта, а изстива при отсъствието й, а когато е напълно лишен от нея, той умира. Трябва да се запомни, че качеството на любовта на човека определя качеството на живота му. Божественото в небето е любовта, поради това, че любовта е възприемчива за всички небесни качества, като мир, интелигентност, мъдрост и радост Защото любовта е възприемчива за всичко, което е в хармония с нея. Тя се стреми към тези качества, търси ги и ги възприема тъй да се каже спонтанно, поради непрестанното й желание да се обогати и усъвършенства чрез тях. Човек може да съзнае това, когато в него дойде любовта. Тя като че ли претърсва всички складове на паметта му и привлича всички неща, които са в съгласие с нея, като ги събира и подрежда във и под себе си: в себе си, за да ги направи свои, а под себе си, за да й станат служители; а всичко онова, което не е в съгласие с нея, тя отстранява и отхвърля. Че в любовта съществува всичката способност за възприемане на истините, които са в хармония с нея и един ненаситен копнеж да ги приобщи към себе си, е ясно от това, че някои чистосърдечни хора, като влизат в небето, при първия им контакт с ангелите се приобщават веднага към небесната мъдрост и блаженство, поради туй, че са обичали истината и доброто заради самите тях и са ги прилагали в живота си. Така те са станали да приемат небето с всичката му красота и величие. Но онези, които живеят в любов към себе си и света, нямат способността да възприемат с доброто и истината; те ги отхвърлят и ненавиждат и при пръв допир с тях, те побягват и се свързват с онези, които обитават в ада и живеят в любов подобна на тяхната. Някои души, които се съмняваха във великите възможности на небесната любов, биваха поставяни за известно време в състояние на подобна любов, поради желанието им да познаят сами истината, и когато разговарях с тях в ангелското небе, те ми казваха, че преживяват такова неописуемо вътрешно щастие и блаженство, че безкрайно съжаляваха, загдето отново трябваше да бъдат възвърнати към предишното им положение. В небето царува голямо разнообразие. Нито едно същество няма подобно . на себе си. Обаче, небето се дели изобщо на две велики царства: божествено, духовно. По-специално, то се разделя на три небеса: божествено, духовно и природно. Има ангели, които възприемат Божественото по-вътрешно, по- непосредствено, а има и други, които възприемат Божественото по външен път Първите се наричат божествени ангели, а вторите-духовни ангели. Поради тази разлика и небето се разделя на божествено и духовно царства. Ангелите, които образуват божественото царство и получават Божественото по вътрешен път се наричат вътрешни или висши, за разлика от тези, които образуват духовното царство и стоят по-ниско от първите. Ангелите от божественото царство живеят в божествената любов, или любовта към Бога, а тези, които живеят в духовното царство, живеят в духовната любов, или любовта към ближния. Поради по-вътрешното си възприемане божествените ангели далеч надвишават по мъдрост и величие ангелите от духовното царство; и тъй като тяхната любов е към Бога, те са по-близо и по-тясно свързани с Него. Такова е тяхното положение, понеже те са получили и продължават да получават божествените истини направо в живота си, а не най-напред чрез мисълта си, както това става у духовните ангели. Те притежават божествените истини, записани в сърцата си. Те никога не разискват върху тях, дали те са истинни, или не. Тези ангели, щом чуят някоя Божествена истина, веднага я прилагат, вместо да я складират в ума си и да я разглеждат вярна ли е или не. Те веднага познават чрез своята божествена интуиция, дали онова, което чуват е истина, защото Бог протича непосредствено през човешката воля, а косвено през мисълта; или, което е едно и също - Бог се проявява направо в доброто, а косвено чрез доброто в истината. Трите небеса, за които споменахме преди, се различават коренно едно от друго. Едното е вътрешно, или трето, едно средно или второ, и едно външно или първо. Те имат същия ред и отношение помежду си, както най-горната част на човека - главата, средната част - гърдите, и най-долната - краката. По същия ред божественото произтича и слиза от Бога. Небето по този именно ред е незиблемо. Вътрешното естество на човека е подчинено на същия този ред. Човек има една вътрешна, една средна и една външна страна, защото когато той е бил създаден, всички неща от Божествения ред са се групирали в него, така че той е станал израз на Божествения ред и следователно-едно миниатюрно небе. Поради тази причина, човек, относно вътрешната си страна, има връзка с небето, и след смъртта влиза между ангелите; а според възприемането на божествената истина и добро през земния си живот, той се приобщава или към вътрешните ангели, или към средните, или към тези, що обитават външното небе. Всяко небе има една вътрешна и една външна страна. Тези две страни имат същото отношение към човека, както волята към интелекта му. Вътрешната страна съответствува на волята, а външната - на интелекта. Тъй като вътрешната страна е по-близо до Бога, съвършенството се увеличава колкото се приближава към нея, а се намалява с приближаването ни към външната страна. Поради това различие, ангелите от едно небе не могат да общуват с тези от друго небе. Никой не може да се издигне от по-нисшето към по-висшето, или да слезе от по-висшето небе към по-нисшето небе. Ако някой ангел се опита да се изкачи във висшето небе, той бива обзет от неописуема мъка и отчаяние, че не може да види тези, между които се намира, а още по-малко е способен да влиза в разговор с някого. А който се опита да слезе от висшето в нисшето небе, се лишава от мъдростта си, спъва се в говора си и се отчайва. Но при цялото това подразделение, Бог е съединил всяко небе с другите чрез посредствени връзки, така че всичките заедно образуват пред Него едно цяло. Всичките са свързани помежду си, защото ако не са свързани не могат да имат постоянно съществувание и биха след време изчезнали. Не може да се каже, че небето се намира някъде вън от човека - то е в самия него. Защото според небето, което е вътре в него, всеки ангел възприема онова, което е вън от него. Това уяснява недоразумението, в което някои хора изпадат като вярват, че да отидеш в небето ще рече, просто да влезеш между ангелите, независимо от това, какъв е вътрешния ти живот. Така че те смятат влизането в небето като благодат. Колкото повече човек се отдалечава от един живот посветен в служба на доброто, толкова повече той се отдалечава от небето, защото ангелите са в състояние на непрестанно служене на доброто и, като резултат на своята работа, те получават небесния мир и радост. Радостта на ангелите се състои в това, да споделят всичко свое с ближните си, понеже любовта към Бога и ближния носи пълна радост за всички. Така че, за да влезе душата на човека между ангелите, той трябва да е разтворил вътрешната си страна към Бога, чрез любовта си към Него и чрез служене на доброто тук на земята. И наистина, ако небето не е вътре в човека, той не може да възприеме нищо от небето, което е вън от него. Тъй като всеки възприема небето, което е вън от него, според качеството на небето, което е вътре в него. Така също възприема и Бога, понеже Божественото, което произтича от Него съставлява небето. И поради тази причина, когато Бог се изяви в някое общество, изявлението му е според качеството на доброто, което характеризира това общество. Неговото изявление, следователно, не е еднакво за всички. Това разнообразие не се дължи на Бога, но на ангелите, които го виждат според тяхното собствено добро. Бог се изявява и действува в човека според качеството на неговата любов. Злите, които са вън от небето, се измъчват от присъствието на Бога. Дотолкова доколкото ангелите виждат Бога, Той им изглежда като ангел, само че се различава от тях по Божественото, което изхожда от Него. Небето е там, където хората вярват в Бога, познават Го и Го обичат. Най-после, може да се каже, че този, който носи небето в себе си, го притежава не само в най-великите и общи неща, защото тези най-малки неща са образ на великите. Това произхожда от факта, че всеки е изявление на своята собствена любов и е такъв, каквато е любовта му. Така че Бог в небето е все във все, изливащ се във всичко и във всеки; обличащ всеки по подобие на себе си и създаващ небе там, където е Той самия. Това е, което прави от всеки ангел небе в миниатюр, от всяко общество - небе в по-голяма форма, а от всички общества заедно - небе в най-голяма форма. Цялото небе, събрано в едно, отразява един човек, както е и с всяко отделно общество и с всеки отделен ангел. Тъй като ангелите са човеци и живеят заедно, както хората на земята те имат дрехи, домове и други подобни неща, които са различават от нашите по своето съвършенство. Дрехите, както всички други неща у тях, са съответствия и затова именно, са действителни. Те съответствуват на тяхната интелигентност, и тъй като едни ангели са по-интелигентни от други, то и дрехите им се различават по красота и съвършенство. Някои от най-интелигентните ангели имат дрехи, които блестят като пламък, а други - като силна светлина. По-слабо интелигентните притежават бели дрехи с по-малък блясък; а най-слабо интелигентните имат разноцветни дрехи. Тези дрехи са дарове от Бога и се менят според състоянието на ангелите. Жилищата на небето наподобяват нашите, само че са много по-красиви. В тях има множество стаи - спални, столови, читални и множество други приспособления. Градини с цветя, дървета и треви ги ограждат. Където те живеят заедно, домовете им са близо един до друг, както тези в нашите градове. Хубави улици и площади се намират между къщите им, също както на земята. Аз съм виждал такива разкошни палати, че нямам думи да ги опиша. На някои покривите блестят като че са направени от чисто злато, а стените - цели изградени от най- красиви, скъпоценни камъни. Вътрешната декорация на стаите е толкова великолепна, че не може да се подаде на описание. Откъм южната им страна се простират големи красиви паркове, където също така всичко блести. В някои места листата на дърветата светят като че ли са направени от чисто сребро,, а плодовете лъщят като злато. Цветята пък с многобройните си багри, образуват разноцветни дъги наоколо си. Човек би казал че в небето цари най- вълшебното изкуство, или същината на всяко изкуство. Та нали и изкуството на земята е също небесен дар! И още колко по-красиви гледки разкрива Бог пред очите на онези, които живеят в любов към Него! Има и други ангели, чиито домове не са един до друг, а поотделно. Тези ангели живеят в средата на небето, тъй като те са най-добрите от всички. Небесните домове, пълни с красота, радват умовете на ангелите повече отколкото очите им, тъй като къщата в небето съответствува на тяхното добро; вътрешната наредба - на разните елементи, от които доброто им се състои, а нещата отвън - на истините, произтичащи от доброто, а също на техните схващания и знания. Тъй като тези неща съответствуват на доброто и истината, които получават от Бога, те съответствуват и на любовта, мъдростта и интелигентността им. Така схващат ангелите обстановката около тях. Домовете им са дарове от Бога - на всеки се дава според разбиранията му за доброто и истината. Ангелите обаче, съзнават, че Бог им дава всичко, от което се нуждаят. Всяко нещо в небето изглежда като че заема място в пространството и все пак, ангелите нямат понятие за място и пространство. Тъй като това може да ви прозвучи като парадокс, ще се постарая да изясня въпроса, понеже той е от голямо значение. Всички промени на място в духовния свят произлизат от промените във вътрешните състояния на ангелите, което значи, че промяна на място не е нищо друго, освен промяна на състояние. Очевидно е, че подобието на вътрешните състояния означава приближаване, различието-отдалечаване. Поради това, близко един до друг са тези, които се намират в еднакви състояния, а далеч тези, които са в различни състояния. Пространствата в небето са само външни състояния, съответствуващи на вътрешни такива. Поради същата причина небесата изглеждат отдалечени едно от друго, както са и отделните общества и индивиди. Най-отдалечен е ада, който се намира в едно състояние диаметрално противоположно на небесното. Така че, който има силно желание в духовния свят да види някого, той веднага се озовава в присъствието му, понеже го вижда в мисълта си и се поставя моментално в неговото положение. И обратно - раздяла настъпва, когато има противоположност в състоянията. И тъй като всяко несъгласие между ангелите произтича от несъгласие в мисъл или чувство, когато няколко ангели са заедно, те се виждат до тогава, докато са в съгласие, но щом се появи разногласие, те веднага изчезват един за друг. Мъчно е да се схване ангелската мъдрост, понеже тя толкоз надвишава човешката, че няма с какво да я сравним, а онова, което е така трансцедентно ни изглежда като нереално. Още повече, че някои мисли, които трябва да влязат като елементи в описанието на тази мъдрост са още съвсем непознати за хората. Все пак, ако човек прояви интерес, който изхожда от любов, той би могъл да схване тези истини. Защото онези, които обичат нещата, които се отнасят до божествената мъдрост, светлина ги озарява и просветява умовете им. Каква е ангелската мъдрост може да се заключи от факта, че те пребивават в небесната светлина, а тази светлина в есенцията си е божествена истина и мъдрост Ангелите се намират също така и в небесната топлина, чиято същина е божествената любов. Те имат силен копнеж към мъдростта и знанието и живеят в мъдростта до такава степен, че могат самите те да се нарекат мъдрост. Това следва от факта, че техните мисли и чувства протичат в съгласие с формите на божествената мъдрост. Техният говор е израз на тази мъдрост. Той е спонтанен израз на мисълта им, която произтича от тяхната любов. Това, което те възприемат чрез очите и чувствата си е в хармония с мъдростта им, понеже нещата, които те схващат, съответствуват на тяхната мъдрост. Ангелските мисли не са ограничени от представите за място и време, както нашите, понеже време и пространство са понятия на природния, не на духовния живот Те не занимават мисълта си със земни, материални неща, нито се тревожат за нуждите на живота, понеже получават всичко от което се нуждаят даром от Бога, а посвещават цялата си мисъл на божествената мъдрост и изпитват радостта на познанието според способността си да възприемат истината. Един ангел може да изрази с една само дума това, за което човек би употребил хиляда думи, понеже една ангелска дума съдържа в себе си безброй неща, които не могат да се изразят на човешки език. Още повече, че една ангелска мисъл е свързана с верига от идеи, които по сложност не могат да се сравнят с никаква човешка мисъл. А онова, което не могат да изразят с думи, те изразяват чрез тона на гласа си. Тонът на гласа изразява чувствата, тъй както думите изразяват мисълта. Най- висшите ангели могат да разкрият само по тона на гласа и по няколко изказани думи, целият живот на този, който говори. Сравнена с човешката мъдрост ангелската е като един милиард към едно. Можем донякъде да си обясним тази идея, като имаме предвид многото движения, които стават в цялото човешко тяло, за да се изрази само едно действие, което единствено се съзнава от човека, а предшествуващите двигателни сили и вътрешни действия остават скрити за него; или пък простотата на една вещ, наблюдавана от окото ни, и сложността на същата вещ, поставена под микроскопа за наблюдение. Интересно е да се знае, че ангелите от третото или най-вътрешното небе усъвършенствуват мъдростта си чрез слушане, а не чрез виждане. Това, което им се каже, те не го складират в паметта си, но го възприемат и веднага го прилагат, като го правят по такъв начин част от живота си. А това, което те възприемат чрез очите си, влиза в паметта им и те разсъждават върху него. Това ни става ясно, като знаем, че ухото съответствува на послушанието, а послушанието принадлежи на живота, докато окото съответствува на интелигентността, която е свързана със знанието и паметта. Още една от причините, поради която ангелите получават велика мъдрост е тази, че те не живеят в любов към себе си. Доколкото те са свободни от тази любов, дотолкова те се способни да възприемат божествената мъдрост. Само любовта към Бога разтваря вътрешните способности за възприемането й. Но колкото и голяма мъдрост да притежават ангелите, която безспирно се усъвършенствува през вечността тя пак не може да се сравни с великата Божия мъдрост която е безпределна, докато ангелската все пак е конечна. Небесният мир е състояние непознато за човека. За да бъде разбран мира, той трябва да се преживее, а човек докато е в тялото си, много трудно може да го постигне и да изпита това блажено състояние. Божественият мир е в Бога и той се изявява в ангелите чрез връзката, която те правят между доброто и истината в себе си. По този почин те се свързват с Бога, Който по вътрешен път им се изявява и ги поставя в състояние на блаженство и радост. Радостта, която сам Бог чувствува в ангелите, и която те получават от Него чрез съзнателната си връзка с Него, е мир. Бог е наречен "Княз на мира" и сам Той е казал, че мирът иде от Него и е в Него. Ангелите на много места в Словото са наречени "ангели на мира". Невинността и мира са основни качества, които произлизат от Бога. Невинността носи всяко добро, а мирът-всяка радост, като резултат на доброто. Всяко добро носи радост - а двете изхождат от любовта, понеже ние наричаме добро само онова, което обичаме; и само то ни радва. Значи невинността и доброто произтичат от Божествената любов. Мирът в небето се дарява качествено и количествено според степента на невинността на ангелите, тъй като невинност и мир вървят ръка за ръка. Че това е така можем да видим у малките деца, които живеят в мир, защото са невинни и понеже са в мир, те са изпълнени с веселие и игривост. Но детският мир е външен израз на мира, докато вътрешният мир, както и вътрешната невинност са достояние само на мъдростта, която се придобива като се осъществи връзката между доброто и истината. Ангелски мир могат да придобият само тези, които са направили тази връзка и които впоследствие са почувствували едно примирение и радост в Бога. Но все пак, докато те живеят в света, истинският мир остава скрит във вътрешното им естество: той се изявява, когато те напуснат тялото си и влязат в небето. Тъй като божествения мир произлиза от връзката на Бога с небето, от връзката между доброто и истината, то когато ангелите живеят в любов, те пребивават в мир, защото само тогава доброто и истината са свързани с тях. Това става и с човека, когато той минава през процеса на новораждането. Това състояние обикновено настъпва след някои тъжни изпитания. Осъществи ли в себе си връзката между доброто и истината, в човека настъпва едно състояние на радост, която произтича от божествения мир. Това състояние може да се уподоби на ранна пролетна утрин, когато след нощния мрак се появяват първите слънчеви лъчи. Те пробуждат живота в цялата природа и радостта, която изпитват всички растения и животни през този час прилича донякъде на радостта на пробуждащата се душа, в чието съзнание изгрява слънцето на любовта, на мира и на съвършената радост.

96. Чела ли сте нещо от Сведенборг? При първата ми среща с Учителя на Рила, Той ме бе попитал дали съм чела Сведенборг. (Забележка: Тази история е разказана в "Изгревът" т. IX, с. 305-306. Ще бъде разказана по-подробно от мен.) Отговорих Му, че не ми е известен, но сега имах възможност да намеря и прочета нещо за него. В Националната ни библиотека намерих единствена книга от него на английски: "Ангелска мъдрост относно Божествената Любов и Мъдрост". Ходех всеки ден да я чета. Този велик мистик ми изясни много неща и започнах по-ясно да разбирам беседите на Учителя. Мистичната идея за съответствията, която той разкри, свързва вселената с всички невидими мирове в едно цяло - проявата на Божията Любов и Мъдрост, отразена както в невидимите, така и във видимите светове. Този верен "слуга на Христа", както се нарича той сам, е разкрил истините за духовните полета по прост и убедителен начин - като негов собствен опит. Единственото, което малко смущава съвременният читател е, че се повтаря и дава понякога излишни детайли. Описва всичко с научна системност, която импонира на критичния днешен ум и убеждава. Като Йоан Предтеча, Сведенборг даде предвкусие на света за Онзи, Който щеше да дойде след него. Той правеше "прави" пътеките за Святия Син на Мира, Утешителят на страдалното човечество. С вдъхновението и прозрението на Свети Йоан, Сведенборг описва мирозданието и хвърля обилна светлина в съзнанието на западния свят за вечните истини. Обаче, Сведенборг е само един духовен художник, верен описател на преживяното. Безлично и абстрактно разкрива картините на невидимите мирове и прочиства пътя на Светия Дух, Който щеше да прекара света през огненото кръщение на XX век - векът на последната кармична разплата на човечеството, векът, който ще доведе света до вратите на рая. В.К.: На стр. 92, на следващата страница. Весела: Личен разговор. Той ни говори след Паневритмията на 24 юли, денят, в който трябваше да напусна Рила. Това е. В тетрадката съм писала какво ни каза тогава. Преди да си замина. Дадено от Учителя на група. В.К.: Когато вече си заминават. Весела: Не. Когато аз лично напускам. В.К.: Да. Весела: А те остават. В.К.: Да. Искам да ми разкажете този случай със Сведенборг Вие сте ми разказвали веднъж как Учителят на Рила ви попитал: "Чели ли сте Сведенборг?" Весела: Да. В.К.: За което вие вече получавате един подтик и слизате. Весела: Да. В.К.: Разкажете изобщо. Весела: Още в 1938 г. като отидох и видях Учителя, той ме попита: "Чели ли сте Сведенборг?" Аз казах: Само името съм чувала, но нищо не съм чела от него. Учителят не ми обясни нищо и аз, когато слязох от Рила почнах да търся превод от Сведенборг. В.К.: А вие бяхте 1938 г. на Рила? Той там ви го каза. Весела: Там ми го каза. Потърсих и не намерих нищо, но в Народната библиотека намерих една английска книга "Ангелска мъдрост относно Божествената любов и Мъдрост" от Емануил Сведенборг, който се подписва "слуга на Христос". И аз прочетох книгата, но понеже нямах право да я изнасям, взех си в една тетрадка бележки и имам тази тетрадка със всички бележки от тази книга и открих, че това са основни понятия за Бога, за съществуванието на битието, за ангелските мирове. Това беше един прекрасен увод към изяснението Учението на Учителя. И съм много благодарна. Впоследствие аз писах на фондацията в Ню Йорк, едно дълго писмо за Учителя, цяло есе. И Учителят ми даде портрет по мое искане и им го изпратих. И брат Фархи, наш брат, който беше заминал за Ню Йорк, намерил това писмо от фондацията с портрета на Учителя и го отпечатал в едно огромно окултно списание с голям тираж на първата страница, в курсив. Цялото есе в горния десен ъгъл с портрета на Учителя. И брат Фархи изпрати тази страница и Учителят радостно ме извика от вкъщи И ми я показа. И каза: Е, ще кажат поне, че "добър човек е този". В.К.: Сега вие ми разказахте една друга редакция. (Забележка: Виж "Изгревът" т. V, с. 464-465. "Американците и добрият човек') Разказахте ми подробно, нали, как сте имали голямо вдъхновение, когато сте я писали на английски, как е изпратена и как съвсем случайно "в кавички" е излезнала. Вие, когато сте получили тука вестника, сте тръгнали, тичайки, размахвайки, казвате на Учителя: "Учителю, ние победихме Америка!" Така сте ми го разказали. И когато Учителят е прегледал какво е написано на английски, той знае английски, като погледнал снимката и казал: "Е, рекох като прочетат статията и като видят снимката ще кажат "Е, един добър човек". Тоест, дотам ще стигнат американците във възприятието на идеите на Учителя. Весела: Не, Учителят, аз занесох тази страница, която брат Фархи ми отряза и ми я прати. Отидох и почуках на вратичката горе. Учителят излезе и казах: "Учителю, ето вашият портрет и статията е напечатана в Сведенборговата фондация. Учителю, казах, направете така да печатат вашите беседи на английски в тази фондация." Той каза: "Това ще бъде като клин в тяхната работа и е неудобно те да печатат Словото". Аз бях много радостна и той се зарадва също много. В.К.: Сега, по-нататък вие превеждали ли сте нещо на Сведенборг и печатано ли е нещо? Весела: Аз преведох нещо в списание "Житно зърно", в братството имам един малък превод от Сведенборг. В.К.: На друго място не е печатано? Весела: Не съм печатала. (Забележка. Това ми е разказвано през 1971 г. На Рила, а този разговор е записан след 18 години в 1989 г.. Верен е разговора от 1971 г.)