Търсене във форума

Смелост. 121 Ти трябва да бъдеш смела и решителна. 24.Х.1921 г. Радост. 122 Бъди радостен! Радост. 123 Ограничи материалните си желания и ще вкусиш от Радостта в Бога. 26.Х.1921 г. Вяра. 124 Трябва да имаш Вяра, Вяра, Вяра! Будност. 125 Бъдете бодри, будни и весели в живота си. 4.XI.1921 г. Любов. Мъдрост. Истина. 126 Ученикът на Бялото Братство трябва да се стреми да реализира в живота си: Божествената Любов, Божествената Мъдрост, Божествената Истина. 6.XI.1921 г. Дълъг живот. 127 Когато ученикът запази тялото си чисто, той дълго живее. А ако го опетни рано и рано трябва да го смени. Любовта. 128 Ученикът е възприел правилно Любовта, само тогава, когато е примирил всичките противоречия. Създават ли се в неговия ум още противоречия, той не е разбрал Любовта. 8.ХI.1921 г. Любов. Чистота. 129 В името на Любовта целият живот на ученика трябва да бъде чист. Търпение. 130 Търпение! Търпение с Любов! Търпение с Мир! Търпение с Радост! Издържливост. 131 Ученикът трябва да издържа всичко, което му се случи. Добро. 132 Ученикът трябва да вижда само Доброто навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Новото раждане. 133 Ученикът трябва да се роди изново! Да стане едно просветление у него. Да измени живота си, да дойде Духа у него, да се пречисти. Свобода. 134 Когато душата на ученика се събуди за Бога, тя е свободна. И той не трябва да я ограничава с прищевките на тялото. В закона на кармата, там човек е ограничен, навлезе ли веднъж да живее за Бога, той влиза в Благодатта, в Любовта, а тук той е свободен. Остава и отминава. 135 Казва Писанието, Христос хлопа на вратата и които Му отворят, Той влиза, а които не - Той се отдалечава. Така и Учителят говори на учениците си, които го слушат и изпълняват думите му. Той работи с тях, помага им. А които се съблазняват от думите му и не го разбират, Той си отминава. Изпит. Будност. 135 Ученикът трябва да бъде буден, когато е в света. Там той ще бъде прекаран през местности с цветя, той трябва само да мине оттам, без да се спира. Спре ли се, той ще се опияни от ароматите на цветята, ще заспи и там ще остане. Ето защо неговото съзнание трябва да е винаги будно, съсредоточено към своята цел и да е в свръзка с Учителя си. 12.ХI.1921 г. Природата. 136 Ученикът трябва да почне своето учение от Природата: от изворите, тревите, цветята, планините. Там да търси правилните методи за живот и чистота. Сърце. Ум. Душа. 137 В сърцето си бъди като дете. В ума си бъди мъж. А в душата си храни винаги най-възвишеното и благородното. Аурата. 138 Ученикът трябва да се огражда винаги мислено. Неговата аура трябва да бъде непропукваема за влиянието на света. * * * Забележка на редактора и съставителя Вергилий Кръстев: Тези „Свещени правила" бяха преписани от 1-то тефтерче на Савка Керемидчиева, започнато още през 1924 г. При проверката се установи, че това е първият оригинален текст, който го поместваме, макар че се повтарят някои мисли в тази публикувана книжка „Свещени думи на Учителя" през 1938 г. Тези мисли трябваше да се публикуват така, както са предадени от Учителя, защото много от тях липсват в отпечатаната книжка от 1938 г., като предоставените мисли отговарят до №139 на стр. 38 от книжката, отпечатана през 1938 г. До №60 са записани с ръката на Савка, а от №60 до №140 е с ръкописа на майка й - Тереза Керемидчиева, която е включила мисли от ръкописни бележки на Савка. Ако в бъдеще се открият и други тефтерчета на Савка Керемидчиева, които са пръснати чрез нейни познати приживе от нея и от майка й, или присвоени и пазещи се като талисман от различни лица, и ни бъдат предоставени, то материалът, съдържащ се в тях, след като бъде прегледан, ще бъде включен тук в V част „Учителят Беинса Дуно, Свещените думи към ученика." А онези, които искат да се запознаят по-подробно, да прочетат накрая „Бележки на съставителя" за том XIV „Свещените думи на Учителя към ученика."

Чистота. 101 Бъди чиста (чист) като дете! Вярност. 102 Верен бъди! Вътрешният глас. 103 Всякога слушай душата си и ще знаеш как да постъпваш. З.Х.1921 г. Бог. 104 Върши всичко, което е благоугодно Богу. Дрехите. 105 Една окултна ученичка не бива да носи прозрачни дрехи. Бог. Мисълта. 106 Когато си тъжен и омъчнен, мисли силно за Бога, за страждующите. Силната мисъл ще те облекчи. Съотношение. 107 Когато ученикът се радва в Бога, тогава и Учителят се радва на Ученика. Правило. 108 Когато ученикът е посетил Учителя си или е разрешил някой важен въпрос с учениците, той трябва да си отиде направо в къщи, да занесе всичко със себе си, никъде да се не отбива. Отношение. 109 Отношението на Учителя към ученика зависи от ученика. Щом ученикът учи по- добре, и Учителят ще бъде по-близко до него. 4.Х.1921 г. Духовните тела. 110 За да бъде ученикът винаги в контакт с Учителя, трябва да развие духовните си тела. Близост. 111 Учителят е Учител за всички. Но ученикът може да предизвика по-голяма любов от Учителя си с една своя искрена и свещена постъпка. Свещени думи. 112 Учителят: Аз съм Пътят! Ученикът: И Светлината, която ме води по този път. Молитва. Вяра. 113 Всякога се моли и предостави всичко на Бога. Когато Господ иска да стане нещо, Той ще създаде условия за това. 9.Х.1921 г. Реалното. 114 Полека, полека ученикът трябва да се отказва от всичко материално. Защото истински Великото седи зад материалното. А това невидимо е реалното, Великото в живота. Тогава ученикът ще влезе в друга област, дето по-добре ще разбере Учителя си. А това може да стане и изведнъж, зависи от ученика. Отплата. 115 Ученикът, който е получил много от Учителя си, може да му се отплати само като люби Бога. 1.Х.1921 г. Молитва. Чистота. 116 Моли се по-често. Това е необходимо за твоята чистота. Думите на Учителя. 117 Думите на Учителя не трябва никога да съблазняват ученика, но да го подигат. Ученикът, 5.Х.1921 г. Закон. 118 Ученикът трябва да знае и да си повтаря в ума винаги този закон: Господ обръща всичко за добро! 13.Х.1921 г. Вяра. Надежда. Любов. 119 В Любовта устоява този, който е готов на жертва. Във Вярата устоява този, у когото има упование. В Надеждата устоява този, у когото има радост. Не се ли радваш, ще загубиш Надеждата си. Не уповаваш ли, ще загубиш Вярата си. Не си ли готов на жертва, не можеш да придобиеш Любовта. 2.Х.1921 г. Живот. Смърт. 120 Когато малкото клонче прави отклонение, нагоре, надолу, ..., но се държи за дървото, няма нищо опасно. Но когато се откъсне и потърси друг баща, то ще загине.

Любов, Истина. 61 Любовта да живее в сърцето ти, а Истината да пребъдва в душата ти. Ум. Дух. 62 Умът ти да бъде светъл, а Духът ти - винаги крепък. Чистота. 63 Ученикът трябва да има чиста кръв, то значи да има винаги чисти мисли и чисти желания. Лошите мисли и лошите чувства развалят кръвта на човека За Бога. 64 Учителят е готов всякога да говори на ученика, щом забележи, че у него има желание и готовност да живее за Бога. Има ученици, които искат всичко, а не дават нищо, на такива Учителят не обича да говори. И ако им се говори, те не живеят, а се претоварят и гръбнакът им се счупва. А даването на ученика седи в това да живее по Бога. Определяне. 65 Когато ученикът изведнъж се определи и говори за Бога, той ще се намери пред своя Учител, който ще го ръководи в живота му. Приложение. 66 Достатъчно е за ученика, като знае най- малкия от Божествените закони и го приложи, да напредне в пътя. Ученикът. 67 Ученикът преживява радости и скърби, каквито светът не може да почувства. Опитност. 68 Ученикът може да предаде някоя своя опитност на някой свой приятел, в когото да е уверен, че има любов, самопожертвувание и готовност да служи на Бога. Ако той сподели едно свое преживяване с някого, който не е готов да го разбере, той ще почувствува голяма скръб в душата си. Правило. 69 Всякога да желаеш Бог да знае всичко, което става в душата ти! Вяра. 70 Имай пълна вяра в Бога. Тъй всеки вътрешен страх ще изчезне. Причина на подозрението и съмнението у човека се дължи на този вътрешен страх, да не би да изгуби това, което има човекът. 13.ІХ.1921 г. В.Т. Притежание. 71 Каквото нямаш вътре в душата си, не е твое притежание. „Оmniа mеа, mеcumт porto". Всичко мое със себе си го нося. Туй, което човек притежава в душата си, това е той, както вещта представлява куп определителност в единство. Изгубване. 72 Вещта не е вън от определителностите си: известна големина, форма, миризма, цвят и пр., тъй и човекът, туй, което не влиза в единството на неговите определителности, това не е той. Тъй че ученикът не трябва да се бои, което е негово, той не може да го изгуби, а което изгуби, това не е негово. Ученикът. Смирение. 73 Имай смирение в душата си. Простота в живота. 74 Пази пълна естественост в живота си. Никакви преструвки, то е фалш. Пълна естественост, това е първо условие за един правилен живот. Разбиране. 75 Всичко, което смущава погледа ти, ще се стремиш да го разбереш вътрешно и незаинтересовано. Учител. 76 Учителят говори на своите ученици разбрано и открито. Но и неговите ученици пазят думите му свещени в душата си. Учител. 77 Учителят може да обича и да не изрази Любовта си. Съотношение. 78 Когато ученикът пази и цени това, което има от Учителя си, и у Учителя се явява желание да му даде още повече. Свещените неща. 79 Ученикът не трябва да изнася свещените неща пред света. „Не хвърляйте бисерите на свинете." Светът. 80 Ако се стремиш да угодиш на света, всякога ще останеш излъган.

Духът. 21 Върши всичко под зоркото око на Духа! Погледът. 22 Погледът ти да не бъде никога раздвоен, но мек и чист, и винаги свързан с една Божествена Мисъл. С Бога. 23 Бъди винаги във връзка с Бога! Вън от Бога се създава греха. Съзерцание. 24 На ученика е необходимо малко съзерцание, за да може да се справи със себе си. 11.IX.1921 г. Уединение. 25 На ученика е необходимо малко уединение, за да уякне. Свобода. 26 Пази душата си всякога свободна! Чистота. 27 Няма по-хубаво нещо за ученика от чистотата. С Бога. 28 Когато бъдеш свързан с Бога, няма да има съблазни за тебе. Божествената Любов. 29 Моралът на ученика е Божествената Любов! Божествената Любов. 30 Душата на ученика расте само в Божестве- ната Любов! Характер. 31 Ученикът има характер, щом не изменя Любовта си. Мени ли я, той трябва да знае, че тя не произлиза от Бога. - Той няма Любов. За Бога. Свобода. 32 В душата на ученика винаги трябва да говори Бог. Така той е свободен, страхът изчезва и в живота му настава един дълбок Мир. Той е свободен. Чистота. Душа. 33 Ученикът трябва да живее чист, девствен живот. Само така той може да се чувства като душа. Душа девствена. Идеал. 34 Изпитанията не са по-силни от идеала на ученика! Затова ученикът се познава само при изпитанията. Ученикът е по-силен от условията, защото седи над тях. Той носи в себе си Божественото. А има и души на условията - но те не могат да имат никакъв идеал. Идеал. Това е душа с непреодолима воля. 31 .VIII.1921 г. Изпълнението. 35 Ученикът трябва винаги да спазва строгост и сериозност в изпълнението думите на Учителя. Ученикът трябва да бъде строг към себе си. Да спазва думите на Учителя си свещени. И да изпълнява нарежданията Му в пълнотата си. Душа. 36 Първата стъпка на ученика. Ти трябва да се схващаш като жива душа, която се стреми в три посоки: да чувства, да мисли и да действа по Бога. После и всички други хора ще се схващат като души, които трябва да любят Бога. Учениците на Бялото Братство са души, а учениците на Черното Братство са мъже и жени. 6.ІХ.1921 г. Щастието. 37 Ученикът не очаква своето щастие отвън. Той се учи и работи над себе си, без да се захласва в света. Щастието в света, това е стражарят в затвора. Той отваря вратите, изкарва затворниците и после пак ги вкарва вътре. За Бога. 38 Душата на ученика трябва да бъде изпълнена само с една Благородна мисъл: - Делото Божие! Душа. 39 Ще помните сега само едно: че ти си душа, жива душа, която люби Бога! ( - Ти си моят Учител, който ме водиш към Бога.) Ученикът. 40 Ученикът веднъж изживял, че Учителят му е слезнал при него, оттам насетне не остава нищо друго, освен ученикът от сърце да се стреми да се приближава към Учителя си. А това може само чрез послушание и Любов. Любовта Учителят я предава още при слизането, ако ученикът я възприеме, а послушанието е от ученика. Ученикът. 10.ІХ.1921 г.