Търсене във форума

6.9. Сестрата на Учителя [1] Български бранител (Бургас), Г. XI, бр. 121/22 (I-II.1941), с. 5-6. М. Марков "... Но едно е потребно, и Мария избра добрата част - Исус." (Лук. 10:42) Вестниците просто отбелязаха, че Мария Пенкова Стамова почина на 24 декември 1940 г. И толкоз. Но за тая светла и добродушна сестра в Господа заслужава да се каже много повече дори от онова, което мястото ни позволява да пишем сега. Моето познанство с нея датира като гимназист още от Варна, откъдето е и цялото й семейство. Голяма беше радостта ми да узная, че тя е сестра на г-н Дънов. Запознахме се в Евангелската методистка църква там. До последния дъх на земния си живот тя остана вярна на евангелската кауза, в която беше предала сърцето си от ранните дни на варненската църква, но от друга страна - тя с голяма любов и съчувствие разправяше за възхода на окултното движение на своя Брат, защото в движението тя не виждаше нищо друго, освен една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. - Всички ония, които иначе не биха влезли в църква, не биха познали що е Свещено Писание, идват в Бялото братство, казваше със смирение тя, и стават верующи, трезви и новородени. . . Така вярваше тя. От нея узнах, че нейният баща бил първият български православен свещеник във Варна, отначало бидейки в съседното село Николаевка, където се ражда тя и двамата й братя. Единият от тях се е поминал вече на възраст, преди 20-на години, но не обичал да се нарича Дънов. - Е, как станахте евангелистка, щом баща ви е бил православен свещеник? -съм я запитвал. И тя с чувство на засвидетелствуване вярата си в Христа почваше увлекателно да разправя как мъжът й обичал да си попийва, челядта й едва могла да се препитава и тя намерила утеха и подтик за трезва борба единствено при евангелистите. Става първата приета и вписана членка и когато владиката се научава, че дъщерята на поп Константин Дъновски станала протестантка, викали я пред цял съвет от свещеници начело с приснопаметния дядо Симеона, но тя казала: "Когато аз чезнех в мъка и мъжът ми беше пиян, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? - Не! Единствената утеха намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха кураж да се боря за децата си и да направя мъжа си също трезвен. А те четат същото Евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа. Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее!" - С тия думи тя напуснала "съдебната" зала и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеника му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, обаче, когато той сам изпитал от колеги много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. След тоя "изпит" домът й бил открито обявен за евангелски дом. Малкият й брат Петър, бъдещият реформатор, я последвал и както ще видим, станал дори евангелски проповедник (виж подробно "Български бранител" бр. 106 / 7-110). Аз много любопитствувах да узная от с. Мария нещо за детството на Учителя. Седнали пред палатката й на Изгрева край София преди две години, през лятото, когато бяха дошли много чужденци и посетиха Братството чак при 7-те Рилски езера, ние си приказвахме изключително около личността на г-н Дънов. Тя виждаше в него чист, верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си проповедник на евангелските истини, предадени по особен начин. Тя се гордееше някак си, че още на времето си Граблашевци, Бъчваровци и пр. наричали Дънова философ. - Е, такива сме си, на - философи. . . По цял ден стои вкъщи и все чете, чете - още от дете си е такъв. Негови другари ще ходят да играят, а той или ще свири на цигулка или ще чете. На цигулка сам се научи да свири. Когато били на село, дошли свати да й искат ръката за някого си - зер попска щерка е - "Но аз, рече тя, не го искам и от двора по стълбите на пруста, побягнах да вляза в къщи. А Петър по мене - държи се за роклята ми, дете още. В това време се орони една свръзка от кочанена царевица над нас и той ми дума: Не плачи, како, не плачи, както падна тая царевица, тъй ще падне и тая работа. - И наистина, не стана работата... Ето на, още от малък си е такъв чувствителен, заключи тя, такъв наблюдателен и мъдър". Когато се преместили във Варна и Петър вече пораснал, имало едно момиче на друг един поп, което бащата свещеник много харесвал и искал син му да се ожени за него. И го подканил. Синът, обаче, отговорил: - Щом ти го толкова харесваш, вземи си го - аз няма да се женя! И устоял на думата си. Влязъл веднъж в Евангелската църква, той се предава всецяло на духовна служба, става проповедник в Хотанца, Русенско, заминава за Съединените Щати, връща се в България, проповядва за известно време в Ямбол, докато тръгна окончателно по собствен път, по който не само той, но и мнозина с него вървят към чистота, духовност и съвършенство. Любовта, почитта, която се отдава на Учителя Дънов от неговите многобройни последователи не може да се сравни с почитта отдавана на един Хитлер или Рузвелт, защото тук няма принуда и защото предаността към него е свещено одухотворена, равна на обожествяване! Неговите хора го почти боготворят, както влюбеният боготвори своята възлюбена. За забелязване е, обаче, че неговата вярна сестра, която в собствения си дом е угощавала учениците на Братството и е посрещала първите неофициални събори, където ежеседмично са били устройвани срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; жената, която е играла толкова важна роля в живота му - може би единствена като жена; тя, която толкова много го тачеше, искрено любеше и до последни издихания му бе вярна, тя не виждаше в него, освен брата, проповедника и човека. Напоследък тя бе отпаднала, беше болнава и не се чувствуваше добре. - Защо не се отправите за помощ към Учителя? - я запитах. А тя, такава мила, каквато беше, ме изгледа недвусмислено направо в очите и заклати отрицателно глава. - Но защо? - попитах - нима не вярвате... - Не, не! - усмихнато рече. И много, много още неща тя ми повери, които не ми е удобно да изнеса сега. И няма да я забравя, седнала пред палатката си през онова благословено лято, как й бе неприятно да минават край нея боязливо, страхопочитателно чужденци и да се вглеждат в нея - сестрата на Учителя! И мисля си: Колко са прави думите на Христа: "Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом!" - наистина (Мат. 13:57). Нека всички, които четем тия редове, да пожелаем на душата й светлина и мир. Пастор Марков ------------------- [1] Бележка на съставителя. Виж "Изгревът", т. II, с. 292, № 165; т. VI, с. 275-27Q; т. VIII, с. 456-457

6.8. Мария Пенкова Стамова, сестрата на Учителя В историята на Евангелистката методистка епископална църква в България е отделено място за свидетелството и отчасти за живота на Мария Стамова, не само като една от първите членове на Варненската методистка църква и като сестра на Учителя Петър Дънов, но и заради нейната безпределна вярност към евангелската кауза. Мария идва на този свят като първо дете в семейството на православния свещеник Константин Дъновски в с. Николаевка (Хадърча) край Варна. След около десетина години по-късно, на 11 юли 1864 година се ражда нейния брат Петър. Мария се превръща за своето братче в любимата "кака". Обичта между двете деца е била голяма. Поради продължителните отсъствия на бащата от дома по работа, Петърчо непрекъснато е търсел близостта на "кака", просто е бил залепен за нея. Освен това, до тригодишна възраст той не проговорил, но винаги умеел да изрази привързаността си към по-голямата си сестра. След тригодишната си възраст за Петърчо настъпили щастливи дни. Свещеник Дъновски за три години (1867-1870) останал със семейството си в с. Хадърча. Петърчо с много любов обичал да прегръща баща си. Когато той станал на шест години, свещеник Дъновски със семейството си се преселили във Варна. Там децата, Мария и Петър, постъпили на училище при учителя Сава Доброплодни. През учебната година 1877-78, цялото семейство на свещеник Константин Дъновски бягат и се крият от турските войски в с. Хадърджа, където децата не са посещавали училище. През 1878 г., Петър постъпва в петокласмата гимназия в град Варна. Междувременно Мария бързо израства и става мома с независим и утвърден характер. Когато навършила 18 години, баща й я сгодил за един богатски син, когото тя не обичала. Имала си друг избраник, но бащата казал, че ще бъде неговата дума. Когато дошли годежарите, тя избягала в стаята, където си учел уроците Петърчо, хвърлила се на кревата и започнала да плаче. Той я запитал за какво се тревожи, но Мария нищо не отговорила, понеже смятала, че е дете и не разбира тези неща. Когато тя трябвало да се върне при годежарите, минавайки през коридорчето, в което имало окачени сплитове с царевица, един от тях се разкъсал и паднал зад гърба й. Петър се показал на врата и продумал: "Како, не се безпокой. Както се разпиляха тези царевици, така и твоята работа ще се разпръсне". Още на следващия ден от Румъния пристигнал този, когото обичала и избягала с него. Така годежът се развалил и думите на Учителя се сбъднали. Изгората на Мария е един момък, който бил евангелист-методист, по професия кожухар и живеел в самата евангелска църква в гр. Варна. Задомявайки се, Мария, заедно със съпруга си Пенко Стамов, станали едни от първите членове на Евангелската методистка църква във Варна. По този повод тя е била извикана в митрополията на Православната църква, за да я упрекнат и съдят, как така тя, дъщерята на поп Константин Дъновски от с. Николаевка, Варненско, е станала "протестантка"? На съвета от свещеници, начело с митрополит дядо Симеон, тя отговорила: "Когато аз чезнех от мъка и мъжът ми се връщаше пиян в къщи, вие погрижихте ли се да го направите трезвен и да ме утешите? Не -единствената утеха аз намерих между евангелистите. Те не пушат, не пият и те ми дадоха куража да се боря за децата си и да направя мъжа си трезвен. А те - евангелистите четат същото евангелие, пеят духовни песни и проповядват жива вяра в Христа... Аз там разбрах, че християнството трябва да се живее." С тези думи тя напуснала "съдебната зала" и завинаги скъсала с църквата на баща си. На свещеник Константин Дъновски му било много мъчно, но нямало какво да се прави. Впоследствие, когато сам той изпитал от колегите си много неправди на гърба си, без да се отрича от Православието, мълчаливо одобрявал пътя на децата си. Малкият брат на Мария, Петър, израснал и формирал се като юноша в нейното семейство, в самата евангелска църква, като присъствал на богослуженията и събранията, и като приемал напълно формата на изучаване на Евангелието и приложението му в живота. Затова и под влияние на сестра си, Петър бил насочен да продължи учението си в Американското научно богословско училище в Свищов, което завършва през 1887 г. Отделянето на Петър от семейството на Мария, което живеело в Евангелската методистка църква във Варна било тежко за него. След завършването на училището Петър за късо време става проповедник в Евангелската методистка църква в с. Хотанца, Русенско и учител в първоначалното училище в същото село, след което заминава да учи в Методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси, в Америка. При раздялата му с Мария и семейството й, Петър изпраща своя снимка от с. Хотанца, надписана на 24 ноември 1887 г.: "В знак на искрена братска Любов" и добавя: "Помнете ме в Исуса... Блажени онези души, които живеят в Небесната Любов". Мария и съпругът й, като членове на Евангелската методистка църква във Варна подарили за строежа на църквата приготвените камъни от тях за строеж на собствен дом. В града се знаело, че техният дом, на Мария и Пенко Стамови, е бил открито обявен за евангелски дом. При тях са живеели, като наематели, младежи, които Мария, като ревностна евангелистка канила да посещават проповедите на мисионера Лаунсбери, когато той посещавал Варна. Някои от тези младежи, приемайки евангелизма, като усърдно християнство, отпосле са били завършвали Американското научно-богословско училище в Свищов и са били ставали проповедници. Към Евангелската методистка църква са били зачислени, освен Мария и Пенко Стамови, още и техните четири деца. Въпреки, че Петър Дънов имал стипендия само за две години в Америка, останал седем години, често пъти при много тежки финансови затруднения. той завършил: Методистката семинария Дрю, - пълния четиригодишен курс, Теологическия факултет на Бостънския университет - за две години и Медицинския факултет при Бостънския университет - съкратен курс за една година. При завръщането си в България Петър Дънов, след своята солидна подготовка, имал много идеи, но бил шокиран от ограничеността и догматизма, които срещал в евангелските среди. Поради ангажимента му към методистката мисия в България, той преговарял за заемане на пастирско място в гр. Ямбол. Започнал работа, обаче, ръководството на местната църква не приемали никакви инициативи и отклонения от стандартните предписания. П. Дънов виждал застоя в живота на църквата и искал да раздвижи нещата или поне да потърси начин да ги тласне напред. Накрая, той ясно виждал, че усилията са му безсмислени. За да не наруши думата си, той се съгласил да изпълнява задълженията си като проповедник по техните изисквания, но при условие да не му се заплаща. Това условие била неприемливо за неговите колеги, което разклащало системата. П. Дънов бил освободен от мисията, като проповедник, без да се създаде външен срив. С всички свои колеги - методистки пастири и проповедници, той запазил хубавите си приятелски взаимоотношения. След това, за близо две години, Петър Дънов се е установил да живее във Варна, в дома на сестра си Мария. Евангелистите от Варненската църква са го били канили да проповядва, но той отклонявал предложенията. Видимото бездействие на Петър Дънов ставало причина за различни приказки. На подмятанията, че стои без работа и го хранят наготово, Мария твърдо отговаряла: "Бъдещето ще покаже дали ние храним Петра или той храни нас! И всички ще разберете това." Верността и любовта на Мария Стамова към брата й Петър се запазила до края на живота й. Тя с много хубаво чувство, винаги е разправяла за възхода на окултното движение на своя брат. В тази дейност на Учителя, тя не виждала противоречие с евангелизма, а една друга страна на Христовата спасителна работа тук на земята. С много смирение тя казвала: "Всички ония, които иначе не биха влезли в църквата, не биха познали що е Свещено Писание, някои от тях, обаче, идват в Бялото Братство и стават вярващи, трезви и новородени". Мария е виждала в брат си Петър Дънов един "чист верен, искрен и всеотдайно предан на призванието си Проповедник на Евангелските истини, предадени по особен начин". Тя се е гордеела с него. Тя, като вярна рождена негова сестра, е правила всичко за Учителя. В нейния дом е угощавала учениците на Братството, тя е посрещала първите неофициални събори, тя е участвала в организацията на ежеседмичните срещи, събрания, проповеди и молитвени служби; тя толкова много го е обичала, че до последното си издихание му е била вярна, като е виждала в него, само брата, проповедника и човека. Сестра Мария Стамова, на 24 декември 1940 г. е отминала в невидимия свят, като с живота си тя е оставила примера на сестра в Христа, безпределно предана както към Евангелизма, така и към Бялото Братство, но и с любовта и вярата си към Исуса Христа, нейният Господ и Спасител.