Търсене във форума

63.СКИЦА ЗА МЯСТОТО Старата къща на д-р Иван Жеков е дървена и с времето си дъските се скапват, а керемидите се разместват и се чупят. При дъждове тече вода от покрива и се слагат легени и кофи за течащата вода. Аз не мога да се кача на покрива и да ги подменя, защото покривът едва се държи и аз ще падна заедно с него и ще затрупа всички. Къщата се разпада - оттук тече, оттам тече. Дървена, паянтова къща. Юрданка и Иван са вътре и живеят в тази развалина от години. По едно време исках да ми се даде границата на парцела от името на д- р Жеков. Но ме разтакават и бавят цели 3 години от общината и не ми дават скица за мястото. А аз искам скица за мястото. А на мен нищо не е прехвърлено по документ. И не мога да строя. Тази скица 30 години не може да се извади. Представяте ли си какво значи 30 години? През 1966 г. работих на обекта на Алпийския лагер на Мальовица, където правих мозайките. Работих там 3 години, до 1967 г. Таман привърших обекта, и дойдоха при мен от София Мара Славова, брат й Атанас и един инженер, за да направя мозайка на къщата на Атанас Славов. И се разправям с този инженер, чието име бе Казаков, и му се оплаквам, че 2 години ходя два пъти в седмицата, във вторник и петък, за да ми дадат скица за мястото, но не ми дават. Той ми взе името, отиде в общината. А той бе работил там, беше големец и ми каза, че за 15 минути се прави скица. И на другия ден той извади скицата и ми я донесе. Така се сдобих със скицата Та, те трима бяха - инженер Казаков, един архитект и Атанас Славов, които бяха направили къща на ул. «Жолио Кюри». Бяха пазарили с частни майстори за мозайката и те им взимаха много пари. Казаков ми предложи по 8 лв. за стъпало. Казах му, че ще му ги направя за по 4 лева. Та, той ми извади скицата, а аз му направих мозайката. Услуга за услуга. Вече се разреши проблемът и архитектът може да направи план на къщата. А това е Лили Граматикова- на нея също правя мозайката. Моят занаят, освен че ме изхранваше, но ми проправяше пътя за строежа на моя дом.