Търсене във форума

180. ВЪРНАТ ОТ СМЪРТ През 1932 година съпругът ми заболя от инфекция на десния палец на ръката. Отидохме при Учителя, след като бе вече твърде късно. Въпреки това той ни препоръча горещи компреси. Болният ми съпруг изпадаше в известни моменти в лудост и умопомрачение. Веднъж, като влязох при него, видях, че той губи съзнание, умираше и аз тръгнах да търся братя да го преоблекат за погребение. Като минавах край салона на Изгрева, видях Учителя вън, приближих се до него и му казах: „Учителю, Георги /мъжът ми/ вече си замина." Той, след като помълча малко, ми каза: „Идете му направете топла баня на ръката. Той не е умрял, но спи." Върнах се в къщи и заварих мъжа си в съзнание. Като влязох при него, той попита: „ Кой дойде?" Аз му се обадих, но той не ме позна. След като му направих топла баня, чак тогава дойде в пълно съзнание и вече говореше свързано. Тогава ми разказа откога датирала нашата дружба, че била от миналия живот. В момента, когато аз напусках стаята му, той беше умрял. Ето как сам той описваше след това състоянието си: „Аз се намирах зад една затворена врата на една скала в една пустиня без живот, без растителност. По едно време се яви едно светло кълбо, от което постепенно се оформи образът на Учителя, който се обърна към ония, които бяха около мене и им каза: „Върнете го. Аз гарантирам за него." След това аз се събудих и се видях в тялото си у дома, на леглото." Наскоро след това мъжът ми оздравя. След това ни се роди последното ни дете, Росица. Когато Росица стана на десет години, баща й се помина от друга болест. Разказала: Донка Г. Илиева - Изгрева. Човек може да си отиде от тоя свят, след като си е свършил работата, но има и случаи на преждевременно заминаване, какъвто е и горният случай. Учителят го е върнал, след което е живял още десет години.

4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат По случай смъртта на Ватралски Религия, Г. V, бр. 56-7,1935, с. 5-6. "В неделя на 1 септември - три дни от смъртта на Ватралски - в сутрешната служба, пастирът (на l-та Българска Евангелска Църква в гр. Бургас, г-н М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска). По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков говори на тема: "Религията на Ватралски" като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите "Агностически размишления" до верующия "Правдолюбец". Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот. Най-главен стимул е правдата, затова Ватралски е и въздържател. Още в Битие (изд. през 1910 г.) той е федералист. Ако Ватралски - забеляза п-р М. - не бе евангелист, популярността му щеше да се издигне до висота, поне на един Михайловски. Затова, обаче, ние, евангелистите, трябва особено да тачим нашите евангелски книжовници и обществени дейци, а Ватралски да ценим не само като българин и правдолюбец, а именно, като евангелист. Не бидейки член на никоя Евангелска Църква в България, той бе най-добрия апологет на евангелизма у нас". - На траурното утро всички песни бяха от Ватралски. Младежите дадоха траурна вечер, предварително оповестена в местните вестници. 7 ч. вечерта - салонът е препълнен. Песен 380.. (Номерата са от евангелската сбирка "Духовни песни", която се употребява в църквите.) от Ватралски; Пастор Марков чете Евангелието. "Молитва" - Уводни думи за Ватралски върху Мат. 6:33; препоръчва младите участници; призовава вниманието на слушателите. Г-ца С. Добрева чете разказа "Иляс" по Толстой от Ватралски. Г-н Люб. Бакалов чете студията "Поет на евангелски принципи" (том "Уводни" на библиотека "Ватралски") от М. Ж. Марков. П. -288. Г-н Коста К. Кронев - реферат: "Бог и Войната от гледището на Ватралски". Г-ца Лидия Вълканова: "Войната ще престане" (реч на пророк Исая) из "Първом Правда". Г-ца Софка Янакиева: Българийо, майко!.. (декламация). П. -441. Г-ца Минка Бакърджиева: "Тежко, тежко" по (Хр. Ботев) - въздърж. декл. от Ватралски. Г-ца Катя Ляпова: прочете любимата на Ватралски поема "Щастие и длъжност". Пастор Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик. Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен "Отечество, люлка на моите отци" (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника. Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.) Стоян Ватралски Почина ... Напусна ни големият книжовник и обществен деец. Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ. Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба: "с перо или жезъл, с везни ил остен"... Спи спокойно, скъпи учителю! Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно твоя път към Бога! Съобщение. Един от младите.