Търсене във форума

4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ) ЕДИНИЦА "Ах, да бих знаял, къде да Го намеря, отишъл бих чак до престола Му..." Йов -23:3 "Бог е любов"... Първо послание на Йоан, 4 :8, 16 О Всеобятни, да помисля ли за Тебе вече? Проникнах ли до центъра на Твоите глъбини? Узнах ли тайните, които първен ми обрече? Завладах ли стихийни Дух на Твойте старини? Да, стар си Ти, по-стар от слънцето, от вековете, затуй с диханието си Ти раждаш световете, с светкавици им светиш, с златни химни им звучиш с червен нектар ги храниш и с измирна ги поиш... И аз, преминал три врати, със поглед впит в Ахея, приех от Теб огнйовете и чашата с елея - запалих въглена и най-обилно го полях... Сега, бял страж на прага веч, над бездните владея и рея волно във Сърдцето Ти и там младея, защото всичко взех от Теб: възлюбих, преживях!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 5 Единица - Бог. В любовта е животът. Тя го ражда и възражда. Без любов няма живот. Бог е любов - основа и синтез на всемирния живот. Буквата А, алеф, алфа, Начало, Дух, - Пътят. Посветителният процес. Висшият аркан. Всеобятният: не всякога е позволено да се произнася свещеното име. "Бъдете съвършени и вие, както е съвършен Отец ваш, който е на небеса". Съвършенството е крайната цел, Центъра, Изворът на целокупния, космическия живот, под стражата на седемте блестящи духове. Велико и неизразимо е блаженството на постоянното преживяване в Любовта на Бога живаго! - Три са главните етапи: очистване, приготовление и съединение - развитие, знание и власт над стихиите или елементите (принципите) на кватернера: Огъньтъ, Водата, Въздухът и Земята. Астрологически, те групират 12-те домове, на които се дели небето и в всеки от които лежи по един знак на зодиака. Те са четирите триъгълници или троичности. Земният и водният се пресичат и образуват живата хексаграма, изобразена в магическия печат на Соломон. Човечеството прекарва сега воден живот, т. е. живее във водния триъгълник, защото нашата слънчева система се намира в знака Аквариус (Водолей). Всеки човек се манифестира в един от елементите, според степента на своята еволюция, което се познава в рождения му хороскоп по зодиачния знак и владетеля му (една от планетите). От това може да се заключава и за етапите на посветителния процес, който е изминал. Всеки елемент е отразен в човешкия организъм: Огънят съответствува на топлината, resp. електричеството, Въздухът - на дишането, Водата - на кръвта и лимфата и Земята - на твърдото вещество. Петият елемент или есенция (квинтесенцията) е Духът (Spiritus mundi или sanctus - Руах-Елохим), който събира, свързва, слива, сгъстява, оформява и оживотворява другите. Той е неизчерпаемият източник и двигател на всяка енергия, диханието на Логоса. Той образува обективната материя на всичките полета (планове) на всемира. Всеки зодиачен знак владее определена част или орган от тялото на човека, около което се извива тъй наречения "мистичен змей" (целият зодиак). Така, физическото и духовното тело на човека са свързани със зодиака и планетите от нашия космос, а последният - с безчислените вселени. С една реч, човекът от гледището на окултната анатомия, е една sui generis слънчева система, в центъра на която е духовното му слънце, духът, и с това е подобен на големия космос (Макрокосмоса), според втория тезис на смарагдовия огнен скрижал на Хермеса Трисмегиста-Тот: "каквото е горе, това е и долу". Значи, раждането, земният живот и цялата еволюция на човешкото същество се управляват от съвокупността на неизменните природни закони, т.е. от Бога, който е великият строител на вселената, творец на природата и на всички блага на живота. Кабалистически, 12-те зодиака са 12-те аркани (загадки), през които минава човешкото съзнание: първите четири обгръщат животинското му състояние, вторите - човешкото, а третите - духовното. Дванадесетият аркан е висшият, съединението, което се осъществува чрез пазителя или "стража на прага" (символ на космическите бури на астрала). Същото се символизира и от 12-те синове на Якова, начело с него, и от 12-те апостоли, начело с Христа. "Стражът" или "пазачът на прага", представляван от Сатурна, е победителятъ на кармата и низшите влияния, който дава импулс за висша духовност. "Тайните, които първен ми обрече" - Истина е, че "човек не може да бъде лишен от благото, което Бог му е дал", но ако знае да го пази. "Бог изпълнява всичките си обещание и Неговите решения са безвъзвратни", но Той се вслушва в молитвата на праведния. Стихийният дух е господарят на четирите стихии, наречени от съвременната официална наука: азот, въглерод, кислород и водород. Тия стихии съответствуват на четирите врати на невидимия свет, на четирите реки на рая, на четирите букви от първото име на Бога, на четирите стълпове на Божия престол, на четирите цикли на вселената, на хроматичната тетраграма на Бога и човека, на четирите краища на кръста, на четирите състояния на материята (топлина, студ, влага и суша), на четирите възрасти на човека (детство, юношество, зрелост и мъжество), на четирите велики раси, на четирите годишни времена (сезони), на четиримата велики пророци, на четиримата евангелисти, на четиримата ангели по четирите краища на света, на четирите живи образи на Езекиила и Йоана, на четирите форми на сфинкса (с четворната му формула на посвещението: "знай, смей, желай, мълчи" - петата стъпка е владей) и пр. През тия четири стихии всемирният кватериер, съдържащ десетте числа на Сефиротите или еманациите от числото на Бога, което е Единицата - посвещаваният, човекът, превъзмогнал всички свои външни изкусителни влияния, т. е. целото Зло в неговите всестранни прояви, освобождава се от веригите на своето земно аз (материалната си индивидуалност) и чрез "мистичната смърт" (всесъжението и развитието на будическото тело - състоянието на Христа), влиза в безграничната област на вечната хармония, всезнанието и всемогъщието, т. е. реализира висшия живот на всеобемната любов, която е "връзката на съвършенството". "Стар" е санскритска дума с няколко значения. "Старият с дни" (Даниел - 7; 9). "Везните се покоят в тялото на Стария с дни" (Сифра Дзениута, ключ на Сефер-ха-Зо-ар - 2; 7). "Светкавиците му развиделяват вселената" (Пс. 97; 4). Световете се създават и изчезват чрез издишване и вдишване на Бога, т. е. инволютивно и еволютивно - процес, който ги разделя, съединява и уравновесява на Везните, за да се хармонизира целокупното битие. Всичките светове, следов., са преходни: Божият Дух ги твори, развива и поддържа за известен период (големата Манвантара - 55 трилиона слънчеви години), след което настъпва пълното им разрушение (пралая у индусите), защото Духът се оттегля в себе си, а после става ново издишване и творчеството се възобновява. Бог е Началото, Бащата, Абба, и от Него произлиза всичко. "В Началото бе Той", Абсолютното Единство, Единицата, от която се образуват всички числа, според трансценденталната математика: двойката (майката, материята, пасивният, родилният принцип - принципът на проявената любов), тройката (самата проява - рожбата или плодът) - трите в едното, троичността в диаметъра или единицата на безкрайния кръг - и техните съчетания до ? Следователно Бог е Причината, Началото и Мярката на всички неща. Той не е ограничен нито от числото, нито от формата, нито от звука, нито от цвета, нито от количеството, нито от времето, нито от пространството: безграничен, всеобемащ и вездесъщ. Означава се само с едно име .... - йейе или, на български, Е. "Той е". Неговата двойна троичност (видима в материалния триизмерен свет и духовна или невидима за нас в другите измерения), проявена в тройната вселена или в трицветната светлина (од, об и аур), се отразява и в човека: и той е двойна троичност - телесна и духовна. Последната се изявява чрез ума, сърцето и волята в мисъл, чувство и действие - трите прояви на душата, в центъра на която, както се каза по-горе, свети божественият лъч, духът, Единицата у човека. - По-подробен анализ се намира в съответните окултни науки, които съдържат само отчасти знанията, вложени във Великата Книга на Живота. Измирна - благовонието на Първородения, балсамът на безсмъртието. Ахея - мистично име. Огъньтъ, въгленът и чашата с елея ("Елей на радост" - Павел)" са етапи на духовния растеж, а в тесен смисъл - предмети на големата магическа операция. "Запален въглен" -живота на посветения... Постигането на висшето посвещение означава осъществяване на вечната младост, вечното щастие, вечния живот - безсмъртието и блаженството, чрез обладание на жизнения еликсир, божествената есенция - Любовта... Защото Бог е любов (I Иоаново - 4, 8 и 16) и ние "в Бога живеем, движим се и съществуваме..." "Който има моите заповеди и ги държи, той е, който ме люби; а който ме люби, възлюбен ще бъде от Отца ми; и аз ще го възлюбя и ще явя себе си нему" (Йоан - 14; 21). И тъй, да мислиш за Бога, това значи да живееш в божествения свет, а да го възлюбиш с всичкото си сърдце и да бъдеш възлюбен от него - това е най-великото благо, за което жадува човешката душа, най-възвишената цел, към която тя се стреми по пътя на ученичеството... Всичко това - и много друго - се съдържа в първия сонет Единица: обективна реалност, идеално достижение, въжделение на съвършенство... НА ПЪРВИЯ ИЗГРЕВ Разля съсъда Той с ефири пъстроцветни и пламна бездната в необозрим пожар: в кипящето море от мълнии безчетни раздра се булото на царския олтар... И гръмна хор велик от химни непознати всред недогледния ефирен океан - в безчислен сонм летят археите крилати и пеят и тръбят в божествения стан... И младенецът свят във златно одеянйе, с корона от слънца със блескаво сиянйе, излезе величав пред царските врата... Тогаз вселената, в почуда и възхита, трепна пред тоя лик, възрадвана, честита: в Витлеем, в яслата, роди се - Любовта!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 6 На първия изгрев - Раждането на световете според Космогонията. - Синът - Любовта проявена. Космическият Христос е предсъществувал света. "И сега прослави ме Ти, Отче, у самаго Тебе, с славата, която имах у Тебе, преди създание мира". Синът Божи, второто лице на Троицата, изпълва с аурата си цялата вселена и се проявява всъде, живее във всички царства. "Защото си ме възлюбил преди създание мира": Любовта на Бога е творческата сила. Чрез нея Словото създаде световете и живота в тях. "И видя Бог всичко, което направи; и ето, беше твърде добро". Но Любовта се въплъти в Сина Човешки. "Бог толкова възлюби света, че даде Сина своего еднороднаго, за да не погине всеки, който верва в Него, но да има живот вечен". Бог, ограничен, зум-ме-зум, проявен в Исуса, роден по плът в яслите, които са емблема на смирението и служението, във Витлеем или Бетлехем, което значи в дома на живия хлеб, мистичният хлеб на Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто. Това припомня великия божествен акт, който роди всемирния живот чрез Христа. Археите или Духовете на безкрайното време са третия чин оттретята иерархия или Началствата. ЕК От сини висини гръмовен глас долита: "о жива глъбина от изворни води, за мойто творческо дихание открита, благословена днес и вечно ти бъди! Във теб изливам аз кръвта си съкровена, а ти ми връщаш мед и млечни сокове - о сестро прелестна, бъди благословена, сега и всякога, през всички векове!..." И чува се тътнеж от хиляди води, въздишка сладостна от девствени гърди: "о жив небесен лъч, владетел на сърдцето, към теб възнасям аз дъха на битието и раждам твоя блян - плода си съкровен... Бъди благословен, бъди благословен!..." През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 7 АУМЕН Кат несломим кристал от светлина втвърдена, блажен, ти влезе през едемските врати, но, Адамас, душа от Слънцето родена, кажи: ключа могъщ къде изгуби ти?... От първия ти миг, когато бе създаден - от първия ти звук като дете и Цар - ключа на тайната в ръцете ти бе даден, но ти какво стори с най-скъпия ти дар? Минаха векове и много ощ ще минат, души и светове във кръв и мрак ще гинат, а бащиният дом ще бъде утаен. Но ето, идем веч с светилници лъчисти, да влезем там с сърдца и одеянйя чисти - о Адамас, пред нас блести веч аумен!... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 8 Аумен - Свещена дума с голяма окултна сила: А-оум или Аум. "Тао-би-аумен". Първият всеобемен космически звук. Двойният ключ на вселената: знание и сила за превръщането на Духа в материя и обратно. Оттам и в господнята молитва: Отче мой - аум, амин или еймин. Аз съм Алеф и Тао, Алфа и Омега, начало и край, първият и последният". Също и в будистката молитва: "Ом, Мани падми оум", което значи: "в името на Отца, да стана чист като диамант, да се разцъфтя като лотоса и да се възвърна в Вечния, оум - амен". Призив на Висшето Аз - духовната Монада. Диамант или Адамант - Адамас, което значи адамовия камък ("светлина втвърдена"). Ключът на висшето знание (божествената Мъдрост) е изгубен при грехопадането на Адамас, чрез опитване плода на дървото за познаване на доброто и злото (из "Сефер Берешит"). "Чрез Адама всички умират, а чрез Христа всички оживяват". -"ТакаказваАмин, свещеният верен и истинен, Началото на божието създание" (Откровение - 3; 14). Първоначалният Адамас-Кадмон (божественият Адам) е бил и е колективният, космическият човек. Царят на царете, владетелят на всички окултни знания, сили и възможности: божествената Истина, непроявена и проявена - Христос. "А Пилат му рече: и тъй, ти сега цар ли си? Отговори Исус: ти право казваш, че аз съм цар. Аз за това се родих и затова дойдох на този свят, за да свидетелствувам Истината". - "И ще царува над дома Яковов в веки, и царството му не ще има край" (Лука - 1; 33). - Преобличане в чисто одеяние - тялото на Славата чрез изкуплението от греха, т. е. чрез Христа, изкупителната жертва. - Според Leonard Bosman (вж. книгата му: "Amen, the Key of the Universe", стр. 118), числената стойност на тая свещена дума Амин е равна на стойността на Божието име Йехова - Адни (Адонай), защото А =1, М = 40 и N = 50, а всичко 91, което пък е равно на пълното число 10. Тази книга, преведена в списание Всемирна летопис (год. IV), трябва да се прочете от всекиго. 144,000 Откриха се куполите десетократно, и ето множество, с каденйе ароматно, запе великата симфония: "Хвала! - шелла, шелла, шелла..." Подеха я гърмът далечен и водите в акорд със арфената ода на певците, повториха я най-блестящите слънца - безгрешните сърдца... И рекоха стоящему на Планината: "призри там долу, с милост и любов призри, ръцете си простри!... Отекнахме тогаз и ние, от земята, с възторжена молитва в братски хор: Хвала! - бену, бену шелла!... През бездните и върховете : Сонети. • София, 1942. • с. 9 144,000 - През десетте зони или планове (измерения) на всемирния живот. Махар-абба- Бену шеллаа... (Учителю - и Отче мой - благослови Ти ученика... ) - Молитвата е висшия акт на душата. "Голяма сила има усърдната молба на праведния" (Посл. Яковово-5;1 6). Всемирната благодарителна молитва е непрестанно въздихание на цялото Творение към Великия Отец. "Всичкото създание съвокупно въздиша и Духът сам ходатайствува за нас с неизказани въздишания" (Римл. - 8; 22-24). Молят се видимите и невидимите: на земята - растенията (цветята и др), птиците и разните четвероноги животни се обръщат сутрин, при изгрева на слънцето, към изток и - първите - изливат по-изобилно аромата си, а вторите пеят или издават гласовете си - това е молитвата им към Създателя. Само неразумният човек не знае и не изпълнява тоя велик и благотворен закон на Мирозданието. Множеството на 144,000-те избраници (1+4 + 4 + 000 = 9, свещеното, йерархическото число на човечеството), служителите на Бога, запечатани с блестящ печат на челата им, управниците на световете и на съдбините им, изкупените от земята, които не се оскверниха от жени, защото са вечно девствени - те пееха и пеят великата симфония на всеобщото благодарение (хармонията на всемира), с кадене ароматно (Изход - 30; 35), те свиреха и свирят с 144,000 арфи одата на целокупния Космос към Пресвятия, те следваха и следват навред Агнето, защото са непорочни, безгрешни сърца - всемирните светли братя (Откровение - 14; 1-5). Агнето или Агнецът, стоящият на Планината, Огънят на Божествената любов, Великата жертва, който държи Книгата на живота, запечатана със седемте печати, на ведически език Меша, на старо-еврейски Мешия, а сега Месия, т. е. този, който се пожертвува за човешкия род. "Намерихме Месия, който се тълкува Христос" (Йоан - 1; 41). Индуският бог на огъня се нарича Агни, представен е със седем езици, които символизират седемте превръщания на татвите. Иса-Аджа на зендски значи: жертва на агнето. Астрологически, Месия съответствува на зодиачния знак Овен, който се полага жертва. - 144,000! Тия хиляди в божествената математика са недостижими за човешките изчисления! ЕМАНОИЛ Проникна светъл лъч от висини незнайни през девствената плът на Майката света и в миг преобразен, чрез връзки живи, тайни, в човешки младенец откри се на света! О Габриел могъщ, посланик серафимски, какъв бе чудният, великият ти дар, да възвестиш със крин, във Назарета римски, че иде кат човек космическият Цар? Вълшебно действие със сила непонятна, и днес мълчи, кат сфинкс в пустиня необятна, без пряк ответ: как се роди Йешу-ва-Ра? Той бе Еманоил: невидим рог събра от седемте поля есенцията вечна и въплъти всред нас благодатта предвечна!... През бездните и Върховете : Сонети. • София, 1942. - с. 20 Еманоил - Зачатие - Според съвременните човешки понятия, понеже живеем под действието на физиологическите закони, човекът се ражда от човек. За раждането на Исуса имаме свидетелството, освен на евангелистите, още и на ап. Павла: "За Сина си, Господа нашего Исуса Христа, който по плът се роди от семето Давидово, а по Духа на Светинята, чрез възкресението от мъртвите, откри се в всичката сила Син Божи" (Павел - към Римл. 1; 3). "И Словото стана плът, и всели се между нас" (Йоан - 1 ;14). Следователно в случая има духовно зачатие и физическо раждане. "Смъртта дойде чрез падането на Адама, а божията благодат чрез Исуса Христа" (Ibidem - 5; 14-15). Земната Мириам и небесната Мария се съчетават в дева Мариа, която е противния полюс на Ева в мистичната еволюция (вж. коментара към сонета "Мариа"). По този въпрос има огромна литература. След дълги пререкания на църковните писатели от първите векове след Христа, биде прокламирана, най-после, на Миланския събор, девствеността на Мария, според заключението на Свети Иван Дамаскин: "зачеването на Христа е станало чрез слуховия път, а раждането му по обикновения". Това е официалната формула на католишката църква. В същност, духовният план владее всички материални възможности, защото Духът е, който повелява и съгражда, а материята се подчинява и изпълнява. "Аве, Отче, на тебе е всичко възможно" (Марко -14; 39). "А Исус рече: у Бога всичко е възможно"(Ibid. - 10;27). "Невъзможното у човеците, у Бога е възможно" (Лука - 18; 27). Никакво нарушение на природните закони не е станало: дева Мария е била позната (посетена) от Духа Свети, за да даде живот на синтеза на човечеството във физическия свят. Роди се Еманоил, т. е. "Бог с нас", Бог ограничен и проявен в човешка форма, Христос, "който е образ на невидимаго Бога" (Павел - II Коринт. 4; 4), "проводи Бог Сина си, който се роди от жена" (Ibid. - Галат. 4;14), "първороден преди всички твари; понеже чрез него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, престоли, господства, началства, власти, всичкото чрез него и заради него се създаде, защото в него благоволи Отец да се всели в всичката си пълнота, в Христа, в когото са скрити всички съкровища на премъдростта и на знанието (Ibidem-Колосяните, 1; 15-16 и 2; 3). "Вашите тела са удове Христови" и "Вие сте тяло Христово" (I и II Коринт.). Всичко това сочи мистичното естество на Христа, защото всички човеци, обединени чрез Божията Любов, образуват тялото на Христа. В устройството на космоса имената на Исуса-Цар или на ватански Иш- ва-Ра или Йешу-ва-Ра, на санскритски Ишуа или Ишва (душата на всемира), на еврейски Иешуа - и на Мариа-Майа са написани със светлинните букви на планетите, които стоят пред всеки от 12-те зодиачни знаци: така, небето представлява една подвижна азбука с имената на Исуса-Царя и Мариа, девствената майка на големите небесни води. На санскритски Иш значи Господ, а ва - всемирното кръгово движение. За връзката между родения Бог и човечеството намираме указание и в името на архангела Габриела или Гавриила, който благовестил на девицата Мариам: "радвай се, благодатна! Господ е с тебе: благословена си ти между жените. И ето, ще зачнеш в утробата си и ще родиш син и ще наречеш името му Исус, той ще бъде велик, и син на Вишнаго ще се нарече" (Лука - 1;28-32). А Габриел значи вчовечаване на Бога, т. е. проява на Бога в човешка форма. Той е архангел от деветата иерархия на Серафимите, един от седемте светли божи духове, който управлява небесните води и укротява избухващите пламъци на Огнената Змия. Той е ангелът на Луната, resp. на жената и на надеждата. Първият, който говори за архангела Габриела, е пророк Даниел: "и като още говорех в молитвата, мъжът Габриел, когото бях видял във видението по-напред, като летеше, скоро допре се до мене около часа на вечерната молитва..." - 8; 16 и 9; 21. "Аз съм Габриел, който предстоя пред Бога, и проводен съм да ти говоря и да ти благовестя" (Лука - 1; 19). ПЕНТАГРАМЪТ "Ессе Ното..." Дошли от Изгрева и тримата - три света, дароносители от храма на Съвета: видели знака му - петлъчната звезда - и тръгнали на път, без зов и без следа... И му поднесли дар: единът - чисто злато, а вторият - ливант, съкровище богато, и третият - съсъд с измирна, фин балсам, и върнали се пак в далечния си храм... О Мелхаур блестящ, бехар на Мъдростта, О Балтазар, търсящ мира и Любовта, О Катзахар, могъщ рушител на смъртта, къде е знакът-вожд, владетел, пентаграм? Във някой кладенец ли падна тайно там? Или пък потъмне във земния си храм?... През бездните и върховете : Сонети. - София, 1942. - с. 21 Пентаграмът - Раждане. Свещеният знак на Бого-човека. "А когато се роди Исус в Витлеем, ета мъдреци от изток, пристигнаха в Ерусалим и казваха: где е, що се е родил, цар Юдейски? Защото звездата му видяхме на изток и дойдохме да му се поклоним" (Матея - 2; 1 и 2). Тя е пламтящата звезда (с единия връх нагоре) на Абсолютния, Единия. Тя предхождаше тримата царе-маги (за четвъртият тайната е запечатана) и показваше пътя им към люлката на новото човечество, в което се олицетворяваше всемирния синтез: висшето Знание, неизменната Любов, безсмъртната Истина. Тя е изразена от Ев. Йоана в следното петостишие: "1. В начало бе Словото, и Словото бе у Бога, и Словото бе Бог. 2. То в начало бе у Бога. 3. Всичко чрез него стана, и което е станало, нищо без него не стана. 4. В него бе живота, и животът бе виделината на човеците. 5. И виделината свети в тъмнината, и тъмнината я не обзе". Пет стиха или еманации от петте лъчи на пътеводната звезда на живота - виделината, манифестирана в физическия свет чрез Богочовека. "И като видяха звездата[1], зарадваха се с радост твърде голяма. И като влязоха в къщата, намериха детето с майка му Мария, и паднаха, та му се поклониха. И като отвориха съкровищата си, принесоха му дарове: злато, ливант и смирна" (Матей-2; 10 и 11). Царете, мъдреците- духове, засвидетелствуваха във великото тайнство своето покорство и служение на проявения Бог. Златото, чистият метал, ултра-жълтият цвят -емблема на мъдростта; ливантът- парфюмът на слънцето, емблема на любовта и мира; и смирната - балсамът за мъртвите тела, емблема на безсмъртието. "Защото тя, като възлия това миро на тялото ми, стори го за погребението ми" (Матея - 26; 12). А Магите, пратеници на трите света и представители на трите раси, бяха: Мелх-аур или Мелхиор. владетелят на светлината (Слънцето), посланикът - Архангел Михаел; Балтазар - великият първосвещеник, жрецът-пазител на тайното съкровище (на старо-еврейски: "дълбок мир"); Катзахар - земният човек, потънал в материята, черният етиопянин, артистът на балсамирането. Пентаграмът, даже и материален, направен от метал (злато и лазурен емайл със сапфири), е мощен магнетичен знак, който привлича добрите сили и отблъсква злите. В трагедията Фауст от Гьоте, Мефистофел е обезсилен от тоя знак. Всяка астрална сила се подчинява на пентаграматическия знак, който синтезира висшите морални и духовни закони. Самият плътски човек е един жив пентаграм (с петте си краища, от които се излъчват пет флуидични линии с различни трептения и краски). Вътрешният, светещият пентаграм изразява степента на духовната сила на човека. Защото всеки човек притежава своята вътрешна звезда, блестяща или потъмняла, която е видимата проекция на външната, божествената, пътеводната звезда. Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си?" (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16). Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма. --------------------------------- [1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.

3. POESIA MYSTICA ЗЕМЯ (Из сбирката: „През бездните и върховете“) „…Отец ми земеделецът“. Йоан — 15; 1. Едва разгърнали се тайните простори и нежно мига там последната звезда, Великият Орач с оралото си пори по свежата Земя бразда подир бразда . . . * И пропълзяват из отворените рани отгледаните в мрак в гърдите й деца, но в тлъстия им тор сега тя ще отхрани под слънчевия пек най-чисти семенца . . . * Те падат веч безброй, зрънцата сочни, живи, кат светли бисери, в наторените ниви — кат жертви тайнствени, без ропот се топят .. * Ще бликнат стръкове из угарта орана, и новата Земя, невеста преизбрана, ще блесне с цвят и плод из звездния си път!... 30.IX.1924. Земя - Бог работи върху душата, както преди, така и след въплътяването й (минаването й през зодиака) - до възвръщането й в достигнатото небесно жилище: тя се пречиства от миналите порочни остатъци, придобива нови опитности и добродетели и, обновена, лесно минава през черната зона на низшия астрал - "звездния път". КАРМА "Хлябът мой насъщен..." Из Господнята молитва. О, дай ми тоя хляб в вседневни изпитанйя - тез златни рудници с съкровища безброй - та в тях да ровя с пот и горест и страданйя и да изкупя с тях и радост и покой!... О, дай насъщния ми хлеб във жертва свята и в милост по-вече и в по-вече Любов, та в тях да черпи мощ, изпитана, душата, под тихия напев на бащиния зов!... О, дай ми хлябът жив във светлина чаровна - необозрим простор за свобода върховна, и по-вече крила за най-висок възход!... И аз ще полетя в най-светлите обятйя - в ясписовия град на белите ми братя, с насъщния ми хляб - към Силата-Живот!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 KARMA (Translated in white verses) "My daily bread..." The Lord's Prayer. O, give me this bread of daily trials - the gold-diggings, with abundant treasures - to dig in, with sweat and affliction and suffering and to redempt with them joy and repose!... O, give me the daily bread of holy sacrifice and more piety and more Love, the tried soul to draw up abundant power under the sweet burden of Father's calling!... O, give me the living bread of charming light - that bondless space for sublime freedom, and more wings - for the highest flight!... Then I shall fly up to the brightest bosom, to the jasper's town of my white brethren, with my daily bread - toward the Power-Life!... Sofia. 1925 "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 2-3 (IV-V.1925), с. 27 Карма - Индивидуална и колективна (лична, семейна, народна, племенна, расова, общочовешка). Закон за причината и последицата, т.е. възмездието на всяка мисъл, чувство и действие. Всеки индивид или колективитет кове сам бъдещето си: убиецът ще бъде убит, крадецът ще бъде ограбен, блудникът - обезчестен и наказан, лъжецът, клеветникът или злоезичникът ще онемее и пр. "И ще излезат - онези, които са правили добро, в възкресение на живот, а които са правили зло, в възкресение за осъждане" (Йоан - 5; 29). "Всички, които хванат нож, от нож ще загинат" (Матей - 26; 52). "Блажени сте, когато ви похулят" (Ibid. - 5; 11). Всичко се отразява и записва в астрала и образува така наречената "акашова хроника" на живота. Тия негативни астрални клишета, проектирани във великата книга на природата, се възпроизвеждат в физическия свет като положителни факти, като последица от помишлението, чувствуването и деянието. Следователно, за да може да се получи добра или хармонична карма, трябва да се победят, подчинят и унищожат низшите елементи, сили, влечения и влияния и да се установи фактически пълна хармония със законите на природата в личния и социалния живот. Това са всекидневните изпити, насъщният хляб, завещан от Христа, неговата "плът". Есеите, школата на които е посетил Учителят, не са споделяли фарисейското учение за наказанието след греха. Човекът не "плаща" чрез ликвидацията на кармата си, а се пречиства, засилва и издига, т. е. освобождава се. Изпитанията донасят духовни богатства, изкупват съкровища - висши блага за душата, защото са "хлябът на силните". Страданието и горестта са "висши прояви на любовта", небесни пратеници, за да ни заведат при Бога. Само онзи, който люби, т. е. който е възприел и оживил в себе си принципа на Божествената Любов и плода на Духа - милосърдието, само той може да се жертвува и да се издигне до Бога под тихия Му напев, т. е. под тихия говор на Любовта. Чудото със слепородения (Йоан - 9; 3) показва частично учението на Христа за кармата, защото: "нито е той съгрешил, нито родителите му, но да се явят делата божии на него". Живият, истинният, божият хляб, хлябът или нектарът на вечния живот, "Амрита" - безсмъртният Христос (Ев. Йоана - 6; 33 и след.), той е чаровната светлина - "аз съм виделина на света", истината, която дава свобода върховна - "ако Синът ви освободи, ще бъдете свободни" (Йоан - 8; 32 и 36). "И рекох: дано би ми се дали крила като гълъбови! Щях да литна и да си почина" (Псалом 55; 6). С духовните си крила човешката душа се повдига към светлината и свободата: освобождава се от кармата. "Градът голям, светият Ерусалим, новият, който слезваше от небето, с ясписова светлост и слава Божия" (Откровение - 21; 10-11). С пот се добива хляба, с всекидневен труд и работа над себе си - проява на силна, непреклонна воля - се пречиства "млякото на девицата", според терминологията на мистичните алхимици, изчерпва се кармата в едно или редица превъплътявания, и вечното същество, излюпено от смъртното като пеперуда от какавидата си, се слива с вечното едно: тернерът в Единицата - Всемирната Сила- Живот. Тъй се излиза от "тъмницата" - "като се отдаде най-последния кодрант"... (Матея - 5; 26). АНХИРА Кажи ми, знаеш ли рождения си ден, баща си, майка си и родната си стреха? Отде взема таз плът, лика си озарен, и кой артист уши зелената ти дреха? Кажи, кой ти вдъхна душа и даде ум, сърцето-океан в недрата ти дълбоки, та в пътя си вървиш тъй стройно и без шум, избраница между другарки светлооки? Анхира, жива твърд, съклетнице прекрасна, аз знам, че си дошла от някой чуден рай и с чий крила летиш, но колко си нещастна! Копнееш, трудиш се над бисери събрани, но твоята душа покрита е със рани и ти, кат мен, не ще избегнеш своя край!... "Всемирна летопис", Г. IV, кн. 4 (VI-X.1925), с. 66 - рубрика Из сбирката "През бездните и върховете" Анхира - Първично име на живо същество, носено из всемира от една йерархия. То притежава всички условия за проявата на гъстата материя. Зелената му дреха е финна материя, излъчвана в междупланетното пространство, невидима и неосезаема, съдържаща четирите елементи на живота и отразяваща зеленикава светлина. По нея и проникват от нея, тоя жив организъм се носи с непонятна бързина, докато се пречисти, астрализира и трансформира в по-съвършен свет. Зеленият цвят е символ на растеж. Паралел из живота (вж. по-нататък сонета "Nocturne" и коментара към него).

2. ИЗ "ТРЕПЕТИ НА ЕДНА ДУША" (СОНЕТИ) ИЗ ВИСИНИТЕ В минути на възход към висша красота, кога духът лети в безбрежното сиянье, аз питам, Отче мой, със вик на отчаянье: що съм пред Твойта мощ, къде съм в вечността? Искра, залутана из звездния рояк, дете на Слънцето, посланик на земята, аз все се питам йощ, кат поря небесата: как сме аз и Ти, о Отче мой всеблаг?... "- Стресни се, дух крилат! Светилникът догаря, в суетни питанья животът ти изгаря! Денът преваля веч - при страдните иди!"... И смислих се тогаз за земните беди, и жалба горестна разкъса ми душата, че нищо не сторих за ближния, за брата... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика БЛЯН С възторг и умиление, душа пречиста, при теб пристъпвам аз, и сещам всеки час като разливаш тайно негата лъчиста... И вслушвам се в хармонията с упоенье, с която ти звучиш и сладостно кънтиш, като акорд от арфа, кат неземно пенье... И дишам твоя аромат с безмерна жажда, кат пътник морен, чий живот се пак услажда след участ тежка, зла... И тъй бих аз желал навеки да живея, в божествена любов със тебе да се слея, със теб - в една душа!.. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.III.1920), с. 3 рубрика Нова естетика СЪЛЗИТЕ И ден, и нощ, проливах ги всечасно, и всички до една ги аз пролях, но само зарад теб, дете прекрасно, - за тебе в тях сърдцето си излях... И капеха те в моята градина, где крин и рози цъвнаха от тях, но призори и розите, и крина За теб, дете невинно, ги събрах... И с туй венче със трепет се допрях до теб, виденье сияйно, ненагледно - чело ти мъченишко увенчах... Но да продумаш щом те призовах, уви, върху венчето ти последно Сълзите ми, кат перли, пак съзрех... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 5 (1.Х.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Сълзите - Символизмът на цветята - поради тяхната видима форма, краска и дъх - не би изразил във всичката й пълнота космическата идея, въплътена в тия нежни и финни творения на Божията Мъдрост и Любов, ако не се знае и техното вътрешно съдържание - химическите елементи в тях - и особено техното магическо (лечебно и мистично) свойство. Всяко цвете изпълнява важна мисия в света, за който е създадено. Има цветя не само във физическия, но и в астралния свят. Върху магическите растения изобщо и тяхната служба в живота може да се напише цяло съчинение. Какво символизират в този сонет кринът, розата и перлите, съпоставени в тяхната вътрешна връзка? СЛАВЕЙ Кой ангел, скрит във храсталака, небесните си жалби пей? Какво желай, кого ли чака, с кое сърдце в зори копней?... Ту дръпне струните, ту нежно проточи сребърен гласец, ту пак заплаче безнадеждно, кат безутешен младенец... О химн пленителен, омаен, на Слънцето псалом безкраен, чрез теб Велики Дух ридай! Но нивга твойта прелест вечна и радостта, скръбта сърдечна човекът няма да узнай!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.X.1920), с. 3 рубрика Нова естетика Славей - Душата е крилата, тя пее, желай, копнее. Нейният псалом е химнът на живота. Великата му тайна се разкрива в магическата хармония на Духа. Всемирът говори чрез индивидуалната душа. Славеят, гълъбът и др. подобни пойни птици са висши символи на космическата реалност. ТИХИЯТ ГЛАС Чул ли си, братко, във миг някой труден, нежният шепот на тихия глас? О, какъв свят лъчезарен и чуден той ни открива внезапно тогаз! Свят без въздишки, без робски окови, царство на волност и щастье безспир, жилище ново със радости нови - цяла вселена на правда и мир! Милият говор на тихия глас, колко съкровища крие за нас! И как се лей кат балсам във душата! .. Вслушвай се, братко, в последния час в тайния глас! Той е мощният глас, зов за живот - за живот в небесата! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 • рубрика Нова естетика СТРАННИК Похлопах на вратата на твоя светъл дом, о сияйна хубавице... Излей, деннице, зарите си в тъмата на странник клет и хром, скиталец жалък по света!... Виж, рани по краката: път стръмен, каменист минах за теб, сестрице... О грей, звездице, и разпилей тъгата със образа лъчист на ангелската красота!... И нека в вечна младост безкрайна сладост от Слънцето да пием - да я изпием! Побързай! Аз съм веч готов! Тогаз ти ще познаеш по ведрото лице, че аз съм половина от твоето сърдце, че мойто име е - Любов!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI.1919), с. 3 - рубрика Нова естетика РАНАТА И ден, и нощ аз търся те суетно, о мое свидно, миличко сърдце, и викам, и зова те безответно, но праздни са трептещите ръце... Къде летиш, дете незабравимо? В кой мир блести блажения ти лик? Или те късат йощ неотразимо болежки зли, мой мили мъченик? Не знам, в кои чертози необятни, в какви лъчи - одежди непонятни - витае властно чистият ти дух. Но твоят страшен писък, жертво свята, и днес с отрова пълни ми душата, и досега раздира моя слух! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Раната - Тялото на праведниците в сферата на славата е облечено в разноцветната одежда на дъгата. БЪЛГАРИЯ "При вавилонските реки седнахме и плакахме, кога поменахме Сион"... Пс. 137 След кървав пир и ликованья шумни, Българио, аз виждам твоя срам, и чувам на чадата ти безумни плача пред поругания ти храм... Но тоя плач на роби вавилонски не ще укрие грозния разврат!... Или ще екнат песните сионски над съсипните над пламтещи ад - и ти тогаз, Българио разбита, ще светнеш пак доволна и честита, властителка на своите съдби - или ще гръмне мщение правдиво и твойте младенци немилостиво о камък ще удари и разбий! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 6 (1.XI. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика България - Това, което хората означават обикновено с човешкия термин "държава", с определена територия на земята и име, според живеещата там нация, е само материално отражение на едно колективно духовно същество. Всеки народ си има своя ангел-ръководител. "И яви се Павлу нощем видение: човек някойси македонец стоеше, та му се молеше и казваше: мини в Македония и помогни ни" (Деяния Апост. -16; 9). Бог е определил границите на народите, според броя на ангелите, на които ги е поверил. Всеки народ треба да изпълнява волята на Бога чрез точното прилагане учението на Христа - законът за любовта - ако иска да благоденствува трайно и да напредва духовно. В противен случай, очаква го участта на еврейския народ или на други изчезнали народи. И животът на българския народ трябва да се одухотвори... Да екнат песните сионски!... СБОГОМ, МАКЕДОНИЙО СТРАДАЛНА! (Поема - Начало от встъплението) Далеч от родний край, във чуждите страни Ний всинца бягаме, злочести синове На наш'та татковина Македонйя! Тъгите, веселбите, младост, старини Прекарваме далеч... На наш'те гробове Сълзи не ще пролей там някоя душа - Свещенните сълзи на майката ни клета!... И нивга, може-би, тя в влажната земя Не ще забие кръст във памет на поета... Прощавай ти навек, вълшебний бащин кът, Че те оставям веч... прости, за сетен път!... Немога ази в теб, немога да живея. За твойта участ зла, за твоите страданья, Във друг злокобен край сълзите си ще лея. Влачи си твойта цеп, всред вопли и стенанья, А аз, безсилна твар, в песни ще ти възпея Безкрайните тегла... До-коле, Боже мой?... Поклон на вас поля, засмени равнини, Где всичките блага избликват като рой, Где спорно лей навред раскошната природа Брилянти и цветя, злато и миризми, И где с зефирний дъх, що шъпне на свобода, Се слива жалний стон на българин отчаян! Долини сенчести, облени с аромат, Где любовта цъфти, кат нежното кокиче, И где чаробний Май разлива благодат И венци от лъчи, от рози и мечти... Где младите моми със сърп в ръката тичат, Червени, кат божур, къмто нивята злачни, И с звучний си език, кат лястовички мили С кристални гласовце, песни запяват мрачни... О, Македонийо, злочест, ти, земен рай, Плачи, плачи! за тебе никой няма сили За помощ веч... Дали тъз хубава природа С насмешка ти дари тез прелести без край?... А ти, ридай, ридай, въздишай за свобода!... Битоля, 22 Юлий, 1893 г. Китара : Лирически стихотворения. - Варна, 1898. - с. 33-34 Иван Толев е роден на 6 декември 1875 г. В град Битоля - Македония. БЛАГОДАРЯ! "... За Всичко благодарете,... Духа неугасяйте!..." Павел Ти ме погледна пак, Велики Татко, и чух отново строгия Ти зов, но Твоето диханье бе тъй сладко и взорът Ти тъй пълен със любов, че в трепета на новото страданье аз само се топих, без да умра, и в чара на прекрасното създанье твърдях: благодаря, благодаря!... Тогаз духът, упит от сласт неземна, към Тебе радостно се пак възйемна и живият Ти пламък го огря... И моето сърдце, в надежда свята, с възторг, кат птичка, сепната в зората, запя: благодаря, благодаря!... 27. XI. 1919 г. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика АНГЕЛ Кажи ми ти, изгнаниче от небесата, какъв ли грях с позор чело ти е покрил, та тъй си долетял тук долу, на земята? Кажи, о ангел мил, какво си там сторил? Виж. душно е, простор тук няма за крилата, неволи и тъги ни носи всеки ден, и в болки свиват се на двама ни сърдцата... Защо ти пожела да се вестиш при мен? - О братко мой, над мен отдавна не тегней ни грех, нито позор, ни сянка от проклятья, и не за скръб и плач душата ми копней. Но теб възлюбих аз и жадно прилетях, да те притисна с жар в лъчистите обятья: о колко бисери за теб се крият в тях!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 рубрика Нова естетика Ангел - Създаването и съществуването на ангелския свят, както и проблемът за падението и връщането на ангелите, са сюжети твърде интересни за изследване и проучване. По тия въпроси може да се препоръча, покрай съчиненията на окултистите-класици (между които, на първо място, е Сведенборг), и една ценна студия на французина Шарл Ланслен: L'humanitn posthume et le monde angnlique, която може c полза да се консултира от ония, които се интересуват. Ангелите са чисто духовни същества. Те са деца на светлината, благостта и милосърдието -служебни духове. Ангел, от гръцката дума "ангелос", значи посланик, пратеник: те изпълняват посланията на Бога. На старо-еврейски: "малваах". Мойсей твърди, че ангелите са създадени едновременно с небето, т. е. в първия ден, а Иов (38; 4-7) казва: "Отговори Господ Иову из бурята и рече: ... къде беше ти, когато основах земята? Извести ми, ако имаш разум? Кой положи мерките й? Кажи, ако знаещ. Или кой тегли равномер по нея? На какво са утвърдени основанията й? Или кой положи крайъгълния й камък, когато звездите на зората пееха наедно и всичките божии синове радостно викаха?"... Тия божии синове са ангелите. Евреите и сега мислят, че Бог създаде архангелите във втория ден на творението. Имената на повечето архангели окончават на ел, което е едно от многото имена божии: Михаел, Рафаел, Габриел и пр. Ангелите, според Диониси Ареопагитски (вж. Деяния Апостолски - 17 : 34), съставляват три иерархии, с по три чинове в всека от тях: I йерархия - Серафими, Херувими и Престоли (тронове); II йерархия - Господства, Сили и Власти и III йерархия - Началства, Архангели и Ангели. Навсякъде в Библията (в Стария и Новия завет) се говори за разните чинове ангели. Точното им число не е означено в Писанието. Впрочем, броят на ангелите е непонятен за човека. И Исус е казал: "дали мислиш, че не мога сега да се примоля на Отца си и да ми представи повече от дванадесет легиона ангели" (т. е. 72,000)?" (Матея-26; 53) И по-рано: "гледайте да не презрете едного от тези малките, защото ви казвам, че ангелите им на небеса винаги гледат лицето на Отца, който е на небеса" (Ibidem - 18; 10). "Ангел Господен слезе от небето, та пристъпи и отвали камъка от вратата и седеше отгоре на него; наглед бе той като бляскавица и облеклото му бяло като cняг". (Матей, 28). "И ето ангел Господен предстана и светлина осия стаята; и ангелът, като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: ставай скоро, и паднаха веригите от ръцете му... И казва му: облечи дрехата си и ела след мене... И като излязоха, ангелът отстъпи от него... И Петър дойде в себе си и рече: сега наистина зная, че Господ проводи ангела своего и ме избави от ръката Иродова" (Деян. Апостолски - 12; 7-11). "И на часа го порази ангел Господен, защото не въздаде (Цар Ирод) славата на Бога; и изяден бе от червеи и умре" (Деян. Апостолски - 12; 23). Ангелите са покровители на цели държави, нации, области, градове и отделни лица. Йоан говори в Откровението за ангелите на седемте църкви и "видях седемте ангели, които стояха пред Бога" (Ibid. - 8; 2). - Има разногласие, дали ангелите се въплътяват в човешки същества, т. е. дали се деградират в по-нисше състояние, или не. "Що е човек, та да го помниш? Или син човешки, та да го посещаваш? А ти си го направил малко по-долен от ангелите..." (Пс. 8; 4-5). Според книгата на Еноха (Битие -6; 2): "тогаз синовете божии, като гледаха дъщерите човешки, че бяха красни, взеха си жени от всички, що избраха". Равините превождат: "синовете на божествената раса", т. е. адамитската, а не ангелите. Ние знаем, обаче, че както светиите и великите учители, така и ангелите могат, по волята божия, да се въплътяват на земята, като пратеници за изпълнение на определена мисия... (вж. коментарът към сонета "Пентаграмът"). И, наистина, има много прекрасни ангели (а ангелската красота е непонятна на съвременните хора), въплътени на земята в човешка форма, които, като оцапат красивите си дрешки, трябва отново да ги перат и да се чистят в божествената баня... За ангелските гласове се казва, че най- високото човешко сопрано на земята е най-низкия бас на небето! А за езика на ангелите вж. статия от Емануел Сведенборг в списание "Всемирна летопис", год. IV, кн. I. БРАК Дете, кога цъфна, след люта зима, на Майката из сочните гърди, пред твойта красота неизразима угаснаха последните звезди! И Слънцето блесна във свойта слава, възрадвано от твоя чуден лик, и дар нетлен, с какъвто то дарява, прати на теб от извора велик... И, с тоя дар във брачни връзки сляна, ще засияйш честита и засмена, по-светла от най-светлите звезди! Тоз слънчев дар съм аз, душа безценна, ти с мен навеки си обединена: аз - лъч, ти - роза в моите гърди! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Брак - Езотеричният смисъл на легендата за Адама и Ева, които са яли от плода на дървото, се състои, между другото, и в концепцията за брака между Духа и материята. В друг смисъл - това е мистичния брак на Духа с душата, която трябва да премине през огъня на страданието или на розата. В сонета се прави алюзия и за химическия или херметическия брак в братството на Розата и златния кръст. Тук спада и митът за Люцифер, носителят на светлината, за когото говори апостол Петър: "светило, което свети в тъмно място, догде се зазори денят и зорницата изгрее в сърцата ваши" (II - 1 ; 19) и прочее. Последните звезди - кои са последните звезди, които постепенно гаснат преди изгрева на слънцето и преди залеза на човешкия живот на земята? СЛЪНЦЕ И ЗЕМЯ Два свята ден и нощ летят в всемира, умилно впили поглед, две слънца - защо ли йощ, летежът им не спира? Не са ли те две влюбени сърдца?... Ил чезне в бездната неизследима, кат тих акорд, вълшебният им блян? Или за любовта прегради има в безбрежния небесен океан?... Ще дойде ден блажен на битието, кога не ще линее веч сърдцето в отровата на първата змия, и в сетна страст пламналата вселена ще изгори във любовта свещена на Слънцето и милата Земя! .. "Всемирна летопис", Г. I, кн. 7 (1.XII. 1919), с. 3 - рубрика Нова естетика Слънце и земя - Космическа обич. Уподобление. У Бога всичко е възможно: за любовта прегради няма, тя е безгранична и необятна като Него. Първата змия - старовременната. Неразривната магнетична връзка между слънцето и земята. Астрализирането на земята. НА УЧИТЕЛЯ Каква наслада сещам, душа велика, чиста, кога се вслушвам в твоите божествени слова - кога от теб се лее, с аурата златиста, поток от светлина! Как твойта благост чудна сърдцето упоява във трепети безкрайни! И как бих бил готов в един миг да прегърна вселената тогава, препълнен със любов! И с теб далеч унесен над бездните незнайни, аз искам да разкрия дълбоките им тайни - по твоето лице... Но ще съзра ли нявга, зората де се ражда? Ще утоли ли вечно любовната ми жажда Великото Сърдце?... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 8 (1.I.1920), с. 2 ЛИЛИЯ "Разгледайте лилиите как растят... нито Соломон в всичката си слава се облече като една от тях..." Лука, 12;27 О моя лилия, неизразимо мила, кажи, от де взема прекрасния си лик - във кой небесен кът ти си се украсила с таз краска бисерна, със нежния светлик? Кажи, кой вдъхна в теб това благоуханье, що ти разливаш в мен в най-сладостни струи, и с него ме топиш в безспирно обаянье - във блян за щастие всред мразовити дни?... Не знам, дали сам Бог, о цвете ненагледно, не те изпрати тук, кат перл от своя рай - на Гения Му чист творение последно... Но моето сърдце, изстрадало и бедно, в теб сродната душа можа веч да узнай: цял свят от красоти и светлини без край!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Лилия - Душата, чиста и светла като лилия, е най-въжделения другар в живота на оногова, който с всичките си сили се стреми към великото, божественото. Такава душа, сродна с лилията, със своята външна и вътрешна чистота, с нежността на своите духовни краски и с трепетите на своето благоухание, изразявано постоянно във възвишена интелигентност, благородство, доброта, търпение, въздържание, самообладание, благост, смирение, кротост, самопожертвуване, милосърдие и любов-т. е. с всичките плодове на Духа - е един идеал, свят от красоти и светлини без край, с който може и заслужава да се живее. Шестолистното венче на лилията, със златното слънце в центъра, символизира закона на еволюцията: то образува двата триъгълника - на Духа и материята. ПРЕЗ ОГЪНЯ Как виждам, в пазвата си как стоплих змията, а тя сърдцето ми изглозга и изпи, и в ангелския храм кат подслоних душата, как вдигна се ръка и там, да ме убий, аз питам, в смут дълбок: змиярника - земята как е можал до днес Творецът да търпи? Как ангелът лъчист в скинията си свята дръзна убийцата от мен да утаи?... О Боже мой, излей Ти седемте потири на своя гняв велик над земните кумири и разруши ги в прах, безследно разпилей! Нек слънцето тогаз по-светло да изгрее и с пламъка си нов сърдцето да съгрее на моя чародей, на моя чародей!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 9 (1. II. 1920), с. 3 рубрика Нова естетика МЪЧЕНИЦА Разбит от скръб и взрян във твоето разпятье, аз моля те със плач, о прелестна душа, слезни от кръста веч, и в моите обятья ела, ела, ела! Отровата изпи до край, видя и ада - нек паднат гвоздейте от милите ръце и нек забие пак сърдцето ти с наслада до моето сърдце... И в новия живот крила ти ще разпериш, безкрайно щастие, блаженство ще намериш, о ангелска душа! Тогаз, с сълзите ми обляна мъченица, ще засияйш като божествена царица в света на любовта... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 рубрика Нова естетика ПРОЛЕТ Предвечният и мощен Извор веч разкрива с съкровища препълнените си гърди и в малкия ни свят обилно Той разлива потоци блясъци и розови венци... И от чертозите невидими долитат мелодий чудни от нечуван нивга хор, упиват ме с неземен чар и пак отлитат далеч в безкрайния, пленителен простор- но тез цветя, тез краски, звуци и лъчи, това си ти, изтъкана от тях омая, душа, прозряла през небесните очи! И аз, в възторг свещен през теб, дете на рая, кат блян, долавям те, зова те ежечасно: о моя жива пролет, колко си прекрасна! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 10 (22.II.1920), с. 3 - рубрика Нова естетика Пролет - Единението на душите в Любовта е една насъщна нужда и бленувано състояние. Обмяната на духовните енергии, особено когато и природата празнува своята пролет - началото на новия живот и растеж - е едно мистично упоение от неизразима радост и възторг, чрез което душата се повдига и прониква в благодатта, изпитана от апостола Павла. Тогава изчезва преградата между малкия и големия ГРЕТХЕН На Е .В. Из бисерни води изплува в миг сирена с разпуснати коси и страстно дишащ взор, и нежно, на брега примамливо опрена, зовеше, шъпнеше, във таен разговор... Тозчас косите й засъскаха кат змии и пламнаха със жар два въглена-очи, за буйни сладости в несбъднати оргии тело си алабастр отчаяно сгърчи... Коварна Гретхен, скрий отровното си жило: душата нивга то не би ми доближило, кога ме ти лъстиш с лукавите уста... Но теб, ехидна зла, стократната награда ще ти въздам, щом кат с целувката на ада предателски дръзна да оскверниш Христа... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика Гретхен - Съвременната Ева - прекрасната, приказната Елена - не се различава от вехтозаветната по низшето си естество. Тя е вечната Дона-Жуана, женският принцип в предателя Юда. Необходима е постоянна борба с нейната лъст, егоизъм, суетност и порочност, за да се запази чиста и невредима човешката душа. ПИЯВИЦАТА "... Нечестивият взема и не връща, а праведният помилва и дава... " Псалом 37;21. Аз бях във пусто, чисто място, дето се къпех само в слънчеви лъчи, и в нега сладка плувах из Небето, без облак нявга да ме помрачи. Но нечестивият и там се мерна, за да разкрие прелести безкрай, да пие кръв, пиявицата черна, и царствата си да ми обещай... Напи се жадно тя с кръвта ми чиста, без да смути душата ми лъчиста, и падна в преизподнята - в калта... Тогаз духът, по-лек и от зората, хвърлил окови, с радост непозната към светлите чертози отлетя... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 1-2 (I.1921), с. 3 - рубрика Нова естетика ПРИ НЕГО Изминах път дълъг при Теб, Елохим, и пак се завърнах във моя дом малък. Къде бях, какво преживях - като дим се скри пред дъха Ти животът ми жалък... Но днес пак се нося на Твоите крила и пия потира на вечната младост: о пролет, зари и цветя, би ль могла душата да плува безкрай в вашта сладост?... Кат птичка пред изгрев, трепти тя, се моли за щастье, за радост - живот без неволи - далеч в некой кът, непонятен и нов... Но Ти, Елохим, пак Си тук и с ръце Си завесата вдигаш, разкриваш сърдце Си: "виж, няма любов като Мойта любов!... 24. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 - рубрика Нова естетика COR CORDIUM Самотно бе сърдцето ми, далеч от алчност хорска, кат мида светла, бисерна, всред глъбината морска - и там крадци ограбиха, с нечистите ръце, най-блескавите бисери на моето сърдце... Небе, лазур безкрай, бе то, обсипано с звездици, де чезнеха кат пламъци, рой бленове-зарници - и там, и там посегнаха кощунствени ръце и грабнаха брилянтите на моето сърдце... Но то е слънце ярко веч, разпалена жерава, що грее, свети и гори, и камък разтопява - ехидните безмилостно изгаря, умъртвява... Ще го ли зърне нявга пак човешкото лице? Ще смогнат ли да осквернят предателски ръце нетленните съкровища на моето сърдце?... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 • рубрика Нова естетика ВЪЗХОД На ранина се спрях пред твойта малка стая, в зори, пред залеза на бледната луна, но с колко нега и божествена омая бе ти обляна там, и с колко светлина! Душа, измъчена във непосилна битва, ти цяла грееше в лъчите на Христа и лейше кат поток, в горещата молитва, сълзи на жребия - данта на горестта... Но аз съм пак със теб, готов за нова служба: да нося своя кръст в ненарушима дружба по всички стръмнини на общия ни път! Стани, о ангел свят, отново тържествувай, към светли бъднини стреми се и бленувай: Христос бе сявга в мен - аз победих врагът! 27. XII. 1920 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ВЕРИГИТЕ "И наговориха се да го уловят с измама"... Матея, 26; 4 Благодаря Ти, Боже, че роди ме волен и чист от извора на Твоите лъчи, че ме избра служител Твой, честит, доволен, с дара, със който Ти ме щедро отличи... Но тук намерих сонм окаляни предтечи, на всяка стъгда кръст видях аз да стърчи и чух закани зли, за смърт витийски речи, и светнаха със мъст препълнени очи... Плениха ме врази, вързаха, оковаха и викнаха: "влачи веригите, влачи, за волност и живот, за щастье не плачи!"... И на Голгота с мен докат се озоваха, все този глас зловещ дочувах да звучи: "душа-титан, влачи веригите, влачи!"... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 3 (II-III.1921), с. 35 рубрика Нова естетика ПСАЛОМ ЧЕТВЪРТИ "И Дух Божи се носеше върху водата"... Битие -1:2 Диханйе страшно се понесе над водите и в стон повдигна на вселената гърдите и в бездните й в миг отвея земния прашец. - Това бе Той, Всесилният, Великият Отец! И се разтвориха вратите на зората и светна в тях залутаният, земният прашец... - Това бе Той, Всеблагият, Обилният Творец! И чух: "Давиде, проречи на тия твари - часа на Мойта мъст отново ще удари и зей пред тях геенната на кървавия ад!... Кажи им и запей на арфа златострунна за мълний гибелни и гръм в среднощ безлунна, - запей за ново слънце и за новия Ми град!..." "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 135 - рубрика Нова естетика Псалом четвърти - Четири е числото на кръста, а кръстът е символ на страданието. "Ново слънце" и "нов град" - виж Откровение на свети Йоан. "А според обещанието му, очакваме нови небеса и нова земя" (II Петрово -3; 13). Велика катастрофа иде за човечеството... - това говори Господ чрез всички светли духове. ПЛАЧ Кат младенец заплаках аз, и плача още; от плач клепачите ми са отекли веч, но изворът от сълзи блика дни и нощи, а Майка ми не иде - много е далеч... Изгрей ли слънце радостно отвъд гората или залязва с пламъци в чаровен здрач - все лея сълзи горестни във самотата, но никой, никой не разбира моя плач. Ще капят сълзи, бисерни като росата и жежки като капки кръв от рана зла, но воплите ми все ще стигнат небесата! И мойта Майка ще ме чуй, ще дойде тя, ще ме смири до млечна гръд и на крилата ще ме издигне - в висини, зари, цветя!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Плач - Само оня, който живее в неизменния закон на Любовта, може да плаче за другите и за своята земна участ. Писанието свидетелствува, че и Исус е плакал два пъти: за Ерусалим и неговото разорение, понеже не разумя мисията на Исуса, и за Лазара (Лука - 19 : 41 и Йоан - 11 : 35). Човешките сълзи са магически екстракт, когато се проливат от най-силни и най-искрени (любовни или екстазни) вълнения: тогава те са топла, целебна баня за живите и за обезплътените. Обаче, душите на последните се измъчват от сълзите на близките си. От физическо гледище, сълзите са лечебна течност - за онзи, който ги пролива и за другите. Със собствените си сълзи можете да излекувате и една своя физическа рана. А душата се облекчава след силен плач. В знаменитата поема "Плач Иеремиев" са изразени великите вопли на душата. "Очите ми повехнаха от сълзи, окото ми капе и не престава, защото няма отрада, догде се Господ наведе и погледне от небето". - "Защото Господ не отхвърля в век, но ако и да оскърби, то пак и ще помилва, според множеството на милостта си". - "Върни ни, Господи, към тебе, и ще се върнем, обнови дните ни като изпърво" (Плач Иеремиев - 23 и 5). Някои казват: "има девет категории сълзи, защото има девет вида страдания - скърби в сърцето - от които то се облива с кръв. Но кръвта на Духа наследва Царството Божие"... Ужасен е процесът на кармаата... А общочовешката карма заслужва човешките сълзи. Но има самозвани "учители" на земята, които са неспособни да пролеят нито една сълза за никого и за нищо!... СИНИТЕ ОЧИ Напраздно взирах се, с душа изнемощяла, в прекрасните очи: в тях гаснеха на рой звезди - плеада цяла - последните лъчи... Но в час вълшебен пак душата ми, обляна със жизнени струи, заплува, в сладък блян за щастие, в океана на сините очи... Тя сети, с трепет нов, че кръстат не убива и че, след огъня, разпятйето открива върховни красоти... През тях, през тях и днес душата ми премина и сви венец от крин - в небесната градина на сините очи... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика Сините очи - В Божествената Истина се съдържа Висша Красота. В всичките превъплътявания тя се проявява в разни форми на чистата девственост и синия цвят. Чрез очите прозира и говори самата душа. И затова поетът Емерсон е казал: "очите говорят на всички езици". Но на земята има много сини очи, които фалшифицират духовните истини и покварят живота... ПЧЕЛА Ти вече разцъфтя, мой мил цветец, и слънцето облива със целувки златни мораво-нежния трептещ венец - но що копнееш ощ в мечтите благодатни?... И твоят аромат като балсам се лей в сърдцето ми, изстрадало и жадно, и пълни тайника на моя храм - но що очакваш ти, по-свидно, по-отрадно?... Трепни, цветец, с възторг и възсияй: при теб ще долети от чуден край пчела, невиждана, нечута на земята! Като невеста, ти, в одеждата си свята, разкрий прегръдки ней, във изблик тих, и слей се - с твоя млад, велик жених!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В ЦАРСТВОТО "Да идат в Галилея, и там ще ме видят"... Матея-28:10 В Ерусалим, Самария и Галилея откърмих и погребах свойте младини, но, призори, аз пак се върнах да живея там, де угаснаха най-светлите ми дни... И пак видях, кат морен юноша, и нея на кладенеца в всичката й буйна сласт, но я отминах и възлязох в Галилея, за да дочакам там последния си час... И щом стъпих в онез, прекрасните, предели, напуснал мрачния затвор Ерусалим, не жалех туй, очите ми що са видели в Самария - света на бурните вълнения, а нея призовах в отвъдните селенйя - - във Царството на Любовта да отлетим!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22.III.1922), с. 136 - рубрика Нова естетика В Царството - Душата минава през трите света: физическия (Ерусалим), астралния или светът на чувствата (Самария) - срещата на Исуса с жената самарянка при кладенеца на Якова (Ев. Йоан - гл. 4) - и духовния (Галилея). Тия три термини в Писанието са три живи символи, които говорят, както във времето на Исуса, за етапите на духовната еволюция. "И в пътуването си към Ерусалим минуваше сред Самария и Галилея" (Лука - 17 : 11), т. е. Исус слезе от духовните полета, за да се прояви в човешки организъм на физическото поле. РАЗПЛАТА О стига, престани, пантеро разярена, сърдце ми да гризеш със зверските зъби: не виждаш ли, че то, всред болката свещена, презира твоя бяс, кат тръпне и скърби? Скрий ноктите си веч, пантеро кървожадна, кои в душата ми дълбоко ти заби: не виждаш ли, че тя, неизразимо страдна, в дима на свойта кръв по-крепка мощ доби? Но с тая мощ, в деня на сетнята разплата, от химни ангелски ще гръмнат небесата и всички светила във хор ще заблестят! Тогаз, пантеро,ти със твоя род коварен ще се разтлееш пред триумфа лъчезарен - в сиянието на божествения свят!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 6-7 (22. III. 1922), с. 136 рубрика Нова естетика ПИЛИГРИМ От бездната на светлините се родих - от Теб, от Твоето сърдце, и дълго скитах сам и спирах се по бреговете, изпълващ много живи храмове по световете - далеч от Твоето лице... Но ти пак бдеше вред над мен, кат майката следи невръстно си дете, кат слънцето кога наднича откъм върховете и топли крехкото кокиче между снеговете - докат укрепне, порасте... В дворците светих, идоли руших, глава поставих на жертвеника, пих отрови, пих, но не оставих нечист нито един вертеп!... От извора на красотите се родих - от Твоето сърдце, от Теб, Затуй туптиш Ти в мен, о Вечна Красота, и виждам Те, живея в Теб, затуй и любя - като Теб! .. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Пилигрим - Вечен и неуморим пътник към лъчезарния връх. Идеалът за достижение е един: Абсолютната Красота е неразделна от Абсолютната Истина на Отца на светлините. Тя е шестият сефирот. "От Сион, който е съвършенство на красотата, възсия Бог" (Пс. 50 : 2). Сион, градът на великия Цар на Господа на Силите, град на Бога нашего" (Пс. 48; 2 и след.). Тоя пътник е поетът, който схваща същината на Красотата със силата на своята интуиция: той е и мистик, поради връзката си с нея, и ясновидец, поради своята проницателност в безкрайността й, и герой, поради силните си преживявания в нея, и пророк, поради възприемането на първичните й тайни, и учител, понеже преподава добитите си знания за нея на по-малките си братя, и маг. понеже завладява с гения си не само принципите, но и законите на Красотата и на цялото битие: във формите - тяхното съдържание и смисъл, в цветовете - техните разнородни вибрации, в звуковете - техните хармонични съчетания или, с една реч, реалността на всичките дълбоки мистерии от естетично гледище. Поетическият дар е една от силите в човека, които го свързват с рая. Външният белег на мозъчния център, който е седалище на тоя дар, се вижда на двете страни на челото, над слепите очи. Поетът снема трите була на Изида, чиято съкровищница е пълна с всичките радости и блаженства на божествения живот, които произтичат от Любовта. Истинският поет е посветен, той е божи пратеник и твори по вдъхновение с всеобемаща и вселюбеща душа, в която няма достъп никаква скръб или неприязън, никакво съмнение или тъмнина: последните са качества само на стихоплетците с материалистически мироглед. В преражданията си - посещенията на храмовете (физическите си тела) - поетът минава всички стадии и социални положения в живота Един самозван учител у нас бил казал: "поетът заема най-високото положение; той е художник в духовния свет, където рисува форми, по които хората се учат" (вж. по същия въпрос нашата статия: "Окултна естетика" в списанието "Всемирна Летопис", год . III). А американският писател Samuel R. Wells, който е изследвал разните видове поезия, е писал: "The poetry of the passions may be energetic, the poetry of the intellect may be scholarly, but the poetry of the spiritual sentiments is something above the reason - it is inspired." НА ПЛАНИНАТА Вървеше той със свойте все нагоре - към върха, като видение във светло-розово сиянйе, и във вис надоблачна се спря, жив образ на Духа, унесен в миг в вълните на възторжено мълчание... И произнесе свойта тайна реч на планината с дълбоко внятни говор на простора в утрен час, със редки нотки на пробуден, сепнат птичи глас, отронени из белите зари на синевата. "Блажени сте, блажени сте, деца на светлината, кои възлязохте след мен до тук, по стръмен път, за чист нектар от вечния потир на младостта! Души, растете в благодат безмерна, в нега свята, и в ширните чертози, дето няма тлен ни смърт, летете с мене все нагоре, там - към Любовта!... 4. III. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика ШЕСТВИЕ Проблеснаха рой пламъчета в тъмнината едно след друго в строен ред и в мир дълбок, туй е, в потайна доба, шествие възбог душите са поели висината... На ранина, през здрача спящ на синината, та се сподирили една пламтяща свещ и порят разредилия се мрак зловещ - душите веч възкачват стръмнината... В безброй премеждия, тегла - житейски гнет, прелитат те от върх на върх, от свят на свят, възлезли горе веч - на планината... И там, обливани с лъчите на зората, те стигат своя блян - вековния завет душите сляха се с Виделината... 25. V. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика КРИН Кат крин благоухай е той между тревите, разтворил чашката на светлия ефир - бял призрак, въплътил трептежа на зарите, съзвучйе живо на незнаен някой мир... И чух от него там, под утринна позлата, тих говор, кат акорд достигнал отдалеч, слова таинствени към братята - цветята, дълбоко вслушани във тая свята реч... "Къпете се, сърдца, на Слънцето в струите, със тяхния балсам изпълвайте гърдите и наситете се от Неговия плод... Любете се, сърдца, кат Слънцето с звездите, и плувайте безспир в нектара на мечтите: любов, любов безкрай е пълният живот!..." 14. VII. 1922 г, Шумнатица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 200 рубрика Нова естетика Кринът - Цветята имат свой тайнствен език. Те са живи същества, сътворени от разните ангелски йерархии, според степента на еволюцията си, и чрез тях говорят самите ангели за истините на ония светове, от които произхождат, формата, краската и благоуханието им изразяват техния тъжен или весел говор на ония възвишени души, които, изтъкани от нишките в рая на душите - Любовта, са готови да разберат и възприемат божественото в тях. Говорът на любовта е тих. Кринът е символ на истинския поет-ангел, който излива чаровните си песни... Той иде от небесните висини и пак отлита там... СРЕЩА Отидох сам, но между боровете долетяха рой прелестни другари в белоснежни облекла и с арфи, всред венци от цъфнал здравец, те запяха със мен чаровно-сладкия ни химн на любовта... И окръжихме, в кръг вълшебен, пленницата мила, очакваща, трептяща в розови вълни пред нас, зовяхме я към нов живот - наслада лекокрила от волност и любов преди дванайсетия час... Но тя, с въздишки немощни, кат ангел окован, склони глава натегнала в вериги непонятни и клетва горестна раздра простора необятни... Отстъпих аз, а с мен и ангелският лик събран, спря арфен звън, увяхнаха венците ароматни и химнат ни заглъхна, недочут и неразбран!... 21. VII. 1922 г. Царска Бистрица "Всемирна летопис", Г. II, кн. 8-9 (16.VIII.1922), с. 201 - рубрика Нова естетика ПРИ ОЛТАРЯ Възлязох там, кога се тайна двер отваря - преди зори - и бдях във ням, свещен възторг, как легион жреци изпълваше олтаря на необятния, омайния чертог. И посред тайнството на светлините живи, всред лъх благоухан и песни и свирни, в пламтещия потир с ливантните преливи излях и чашката със моите сълзи... Ще минат векове над тез места пустинни и сенки ще мълвят за горести старинни на скитница-душа във утринния здрач... Но щом едемски хор запее с дивна мощ в олтаря химна на витлеемската нощ, ще стихне,може-би, и моят горък плач... 12. VII. 1922 Връх Мусала Забележка: Мус-аллах = Божи връх "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика При олтаря - Ново служение... Песента на величествения ангелски хор при раждането на Христа в човека изпълва с неизразима сладост и преславна радост пробудената душа. Изворът на сълзите пресъхва, защото душата се освобождава от веригите на плътта... При Мус-аллах се намира свещения олтар на някои невидими жреци... ПРИСЪДАТА "Само Ти ме познаваш" Осъдиха душата ми вразите и готвят й окови и затвор - затуй ли че, във дружба със звездите копнее тя за волност и простор?... Посягат на душата ми вразите и примки й тъкат за мрачен плен - затуй ли че с светлика на звездите изпълва тя най-чистия си блен?... Но Ти, Единият, Ти ме познаваш, кога даря това, що Ти ми даваш: лъчи, сърдечни трепети, нектар... И твоята присъда над вразите ще въздаде на жалки паразити, кога кощунствуват със моя дар!... "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 рубрика Нова естетика ОРЕЛ "На ръце ще те повдигнат, да не би да препънеш о камък ногата си"... Псалом 91:2[1] Застрелян, окървавен, той лети над зиналата бездна с болка свята, от воплите му цели шир ехти и писъци раздират небесата!... И с сетен, огнен поглед устремен във чашата горчива на съдбата, той с ужас изпищя: несбъднат блен, кат остър меч, прониза му душата!... И полетя към бездната стремглаво, изгубил всяка мощ и земна слава и - перлите на своето сърдце!... Но не загина жителят небесен: към висини надзвездни, в миг потресен, поеха го невидими ръце... 10. X. 1922 г. "Всемирна летопис", Г. II, кн. 10 (31.XII. 1922), с. 239 - рубрика Нова естетика Орел - Орелът е едно от седемте магически животни. Съставна част на символичната фигура на сфинкса, който представлява синтеза на четирите елементи. Езекиил (в пророчеството си) и Йоан (в Откровението) поставят орела над главата на човека, за да означат с него владетеля на въздуха и полета на Духа или волята и смелостта (изчезването на всеки страх у човека) - качество, което се е добивало и в една от стадиите на египетското посвещение - при духовния изпит. Тогава, в борбата с противодействуващите вражески сили, орелът може да бъде ранен, но той никога не умира, тъй като невидимите божествени сили постоянно бдят във време на падението и спасяват всяка душа от бездната на гибелта: душата не може да бъде погубена. Вж. Окултните печати на Откровението във Всемирна Летопис, год IV. За мото на тоя сонет са цитирани два стиха от псалом 91 на Давида. Тоя псалом е магически. Неговото тълкуване е следното: "Който живее под покрива на Всевишняго, ще пребивае под сенката на Всемогьщаго". Индивидуалният дух говори: Който знае и прилага законите на Бога, т. е. законите на живата природа, той притежава всички знания и сили, т. е. отразява Бога в себе си и всичко е възможно за него. Първият и основен закон на живота е законът за Божията Любов, от която произтичат Мъдростта, Истината, Правдата и Доброто, т. е. петте лъчи на Витлеемската звезда или на Христа, които са петте животворни течения в природата, петте основни сили и добродетели... "Ще казвам за Господа: Той е прибежище мое и крепост моя, Бог мой, на него ще се надея". Под думата "Господ" се разбират всичките божествени сили на светлината, строителните фактори на целокупния живот, които творят и управляват световете. Те са Белите Братя или Светлите Духове, проводници на Божия Промисъл в проявения живот на всички вселени (видими и невидими). Когато индивидуалният човешки дух се утвърди върху тех, той ще намери своя Бог, т. е. основата на живота си, опората и надеждата си, с силата на която ще възприеме всичките божествени възможности и ще се укрепи завинаги. Това е висшето посвещение... "Защото Той ще те избавя от сетта на ловеца и от губителен мор". Сетта на ловеца е лъстта и съблазънта на сатаната, духът на съпротивата и душегубството, обладанието на земните слабости и похоти, в които духът човешки пот[ъ]ва и страда. "С перата си ще те покрива и под крилата му ще имаш прибежище". Закрилата на Бога е крайната цел на духовната еволюция. Това е осъществяване на "сливането" на индивидуалния дух, микрокосмоса, с всеобятния Божи Дух, т.е.-, Макрокосмоса. "Неговата Истина е щит и всеоръжие". Истината, това е Христос - проявеният Бог на живата природа или живият Бог, според Писанието. А Христос, който обгръща пречистения човешки дух с своята светла и мощна аура, е щитът и всеоръжието лротив всички посегателства, ухищрения и уловки на падналия сатана, т. е. сборът на нечестивите духове, за които се говори в следните стихове на псалома: "Няма да се боиш от нощен страх, от стрелата, която лети дене, от мор, който ходи в тъмнина, и от погибел, която запустява всред пладнина. Хиляди ще падат от страната ти и десет хиляди от дясното ти, но при тебе няма да се приближи, само с очите си ще гледаш и ще видиш въздаянието на нечестивите". Сега вече индивидуалният дух иска защита и за физическото си тяло, което е неговото и на душата жилище, основавайки се пак на упованието или надеждата си в Бога: "Понеже ти си направил Господа свое упование, Вишняго свое прибежище, нема да ти се случи никакво зло и язва нема да се приближи при жилището ти, защото ще заповеда на ангелите си за тебе да те пазят във всичките ти пътища, на ръце ще те повдигат, да не би да препънеш о камък ногата си". Земният живот на обикновения човек е изпълнен с грехове и престъпления, които са "камък за препъване" на душата и духа, защото "светът", т. е. земята, "лежи в лукавия". "Ще настъпиш лъв и аспид, ще стъпчеш млад лъв и ламя" - емблемите на злото в света (вж. новоизлезлото капитално съчинение: "Le Bestiaire du Christ"). На всичките тия желания, жалби и молби, Божият Дух отговаря: "Понеже положи в Мене любовта си, затова ще го избавя". Да положиш любовта си в Бога, т. е. да изпълниш първата заповед, това значи, че си преминал всичките етапи на висшето посвещение и, следователно, чрез изкуплението на Христа, придобито е избавлението на душата от порока и греха. Това показва, че е достигнато Висшето знание или божествената мъдрост или, с други думи: "ще го туря в безопасност, защото позна Името ми ще ме призове и ще го послушам, с него ще съм, когато е в скръб" - както бе, когато Исус на кръста Го призоваваше всред най-голямата си скръб, За да го избави и прослави, ще го наситя с дългоденствие (физическо и духовно) и ще му покажа спасението си", което е окончателното прекъсване на връзката с физическия и астралния светове. След като индивидуалният човешки дух произнесе този магически псалом, прави се хексаграмата на еволюцията на душата от шестте равнобедрени триъгълници: физическият човек, който представлява, освен пентаграма, и живата кръстна форма, трябва за своята самоотбрана да чертае с ръцете си тия 6 фигури вечер, преди лягане, и сутрин, преди започване на дневната си работа. Така, разтварят се ръцете хоризонтално, за да се начертае основата на първия триъгълник, след което се издигат и допират с пръстите, за да се насочат двете му бедра към върха, т. е. , към Центъра на живота, с думите: "В името на Божията Любов, в която няма никаква измяна". Движението на ръцете става обратно и протягането им напред,- допрени, с думите: "С силата на Божията Мъдрост, която действува в целокупния живот", след което се повтаря първата фигура с думите: "И с силата на Божията Истина, която крепи живота ми". Продължава се втората фигура с думите: "Да се освети Божието Име в душата ми" първата фигура с думите: "Да дойде Царството на Животворещия Дух" и втората фигура с думите: "Да бъде Неговата свята и блага воля" - ръцете се спущат надолу с думите: Аумен, аумен, аумен. (Тъй да бъде, тъй да бъде, тъй да бъде). Тази магическа операция за ограждане от всякакви зловредни духовни влияния и действия може да се прави и във всеки момент на почувствана опасност за здравето, живота или някое застрашено материално благо. Тя създава непроницаема астрална броня около човешкото същество... ТРИУМФ Пробуден в блясъка на свят неуловим, духът ми днес трепти от свръхнебесна радост - духът ми днес пои се в свръхедемска сладост от пълните гърди на щедри Елохим! Лети, о дух крилат, в простори недогледни, хвърлил, ръждясали във мрак, окови ледни, и от Великото Сърдце ти донеси сапфири, бисери, рубини и - венци! И украси със тях и увенчай душата, коя унива в скръб, под гнета на теглата, -душата, срещната в небесни синини! И в сйяния триумф на тайната сърдечна, о мощен дух, вкуси хармонията вечна - живей в любовен химн блажените си дни!... 28. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. III, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Триумф - Велика, неописуема е радостта на тържествуващата любов. Душата и духът, обединени под трицветен венец, трептят в лъчезарно сияние, преживявайки божествения живот. Елохимите - светлите духове на Любовта - носят в тоя момент човешките същества в упоителните вълни на небесното веселие и блаженство... Те са силите, които установяват и поддържат всемирното равновесие. Където и да се движи човешката душа, затворена в своите безчислени малки домове- тела, Елохимите възстановяват хармонията на равновесието през всичките й превъплътявания. Затова и бинерът или двойката е число на Елохимите, защото в него се съдържа възможността за уравновесяване на творческия и строителния принципи, мъжът и жената. В "Книгата на Сиянието" (Ха-Зоар) с името Елохим се означава божествената есенция, която удържа равновесието между Бога и света: "Елохим ще установи долу Царството, което е горе, и двете царства ще бъдат едно" (I, 184). НЕЗАБРАВКА "Бог е ревнив..." Защо се появи на пътя ми, пред мен, о жив и цъфнал блен? - Не си ли синйото око на майски ден? .. Пази се, скрий се ти във храсталака тъмен, не спъвай ме ни миг по склона див и стръмен, че може твоят чар да спре в последен зов под огнения дъх на моята любов... Виж как трепти в зари и ревността на Бога - не би ли той, с гнев и гръм, те поразил? О блен, ако не бих те любил толкоз много; за да цъфтиш безкрай, аз бих те намразил! Но, свидно цвете, ще увехнеш някой ден, и твоят прах безцен ще тлее в някой кът душевен, съкровен... 6. V. 1923 г. "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 ОТКРИЙ СЕ!. "Вселената със тебе се гордей..." Петрарка Години, векове те търся в глъбините и връщам се с товар корали и звезди, но ти? - ти криеш се, по-светла от лъчите, и аз се връщам сам, без пламъка в гърди... Днес пак политам в луд стремеж към светлините и диря те безспир във всяка красота, но ти и там не си, и - леят се сълзите, и горко рони се мечта подир мечта... Открий си булото, о родствена душа, за да те видят тук, на страдната земя, и се възрадват в теб най-красните създанйя! Тогаз вселената от твоето сиянйе, като жених честит, с възторг ще заблести и моят пламък пак завчас ще затрепти!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Открий се! - Някои, лицемерно и користолюбиво, казват: "душата никога не може да се открие съвършено". Тя показва само отчасти лъчистия си образ, за да достави от ужасното дъно на живота червени (кървави) корали, а от висините му - звезди... Любовният лъч, обаче, прониква в дълбочините и на най-скритата душа... И колко красив и пълен е животът тогаз!... ЗАВЕЩАНИЕ Дете, кога отплувам за далечен бряг, не трупай ти сълзите си на мойта лодка: тя с тях ще ми тегней през моята разходка и, може-би, при теб не ще се върна пак... Сърдце, кога замина за вълшебен край, не хвърляй ти връз мен ни крин, ни хризантеми: дъхът им ще да свий болезнено сърдце ми и нашата раздяла дълго ще да трай... но ти ме изпрати със песни, с детски смях, тъй както в кобен час за пръв път те видях, - в сиянйе от лъчи и в розова омая... И аз скъп дар, в замяна, ще ти завещая: една, докрай изстрадала за теб, душа - последнята, пролеяна от мен, сълза!... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 1 (IX. 1923), с. 5 Завещание - Всичките жалби подир заминалите спъват тяхната еволюция, забавят кръговото движение и даже го разстройват. Понеже смъртта на физическото тяло е само една фаза на живота, задържането на душата с тъжните мисли, чувства и действия на живите е болезнено и опасно състояние за нея. Естественият процес требва да следва без ничия намеса. Свързаните души, обаче, не се разделят нито в тоя, нито в другия свят... СЪН В ЛЕТНА НОЩ "Сине мой, дай ми сърдцето си"... Притчи - 23 : 26 Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с животворна влага, и щедро ти наливах в шъпатати там, при здравеца, посред ухание благо... И, под окото бдеще на Властител свят, изтръпваше сърдцето в сладка мъка... "Отдай ти, каза Той, от мойта благодат, изпитай в миг бленувана разлъка..." Но ти изле през шъпата си мила и влагата, и перлите, и моя плам - и отлете мечтата бързокрила... Извадих го от скришното на моя храм - сърдцето, пълно с чудотворна сила, но пак го дадох Нему, пак го върнах там... "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 2 (Х.1923), с. 33 КЪДЕ Е ТОЙ? Търсих Го горе, след като пребродих сам из мрак и съсипни, дори и дето свети - преминах бездните и стигнах върховете, но най-желания - не Го намерих там! Изпих и чашата, и сладкия балсам - от жлъч и от нектар ни капка не остана - всред незабравките опитах жадно бляна, но чух гласа Му тих: "не съм, не съм и там!" А тук поне копней ли някой за Любов? Трепти ли некоя душа в сърдечен зов - една душа от жар, от перли и лъчи? Или пустиня е пред моите очи, В която скитам сам, без радост и покой? Да питам ли: къде е Той и - кой е Той?... Аспекти (трилогия) - I "Всемирна летопис", Г. III, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 КЪДЕ Е ТЯ? "Като девица преизбрана"... Доп. Към Исая, 61. Търсих я мълком там, из Млечний път, в рояка, на ранина, кога изтлява сетен плам, и спирах, взирах се с възторг в звездичка всяка, но въжделената - не я намерих там!... Повея пролетта, и пак из пазва златна се сипят искрици и блянове-цветя, но, кат зефирен лъх, най-нежна, ароматна, ще дойде ли и тя, ще прозвучи ли тя? Уви, безбрежен е, бездънен, пътят Млечен, дъхът на Любовта отлита в свят далечен - да бих могъл и аз в тоз свят да полетя!... Търсих душата-блян, блестящата денница, и питах дружките: избраната девица видехте ли? Къде е тя? Коя е тя?... Аспекти (трилогия) - II "Всемирна летопис", Г. Ill, кн. 8-9 (IV-V.1924), с. 177 МАЙЯ И тук и там са те, безлъчно, Той и тя! о, вижте ги, в едно сиянйе вечно елени: челата им красят възсинички цветя, в телата им - зари и трепети разлени... Възлиза Той честит, кат царствен младенец, пред светлия Му ход прегради мрачни падат, но тя е с Него пак: те са един венец, предвечно свит, кога не знаеха да страдат... Елате, вижте ги, как Бог ги съчета, кога най-чистите есенции събра и с тях лицата им, кат своето, извая! И потопете се в вълните им целебни от сили и живот - от прелести вълшебни на Вечната Любов - в това море на Майя!... Аспекти (трилогия) - III "Всемирна летопис", Г. III, кн. 8-9 (IV-V. 1924), с. 177 Аспекти. (Трилогия) - Песни на въжделение. Животът на окултния ученик е търсене или редица изпити - за Него, за нея и за Майя. Той ще изпие чашата до дъно, ще отдаде и "последния си кодрант" и, след като не остане нито капка от жлъчта и от нектара, т. е. след всичките превъплътявания, ще намери Любовта, ще стигне до престола Му (вж. Карма). "Твоят престол е, Боже, в век века" (Псалом 45; 6). "Царицата предстои отдясно на тебе в злато офирско", и "ще пожелае Царят твоята красота", "нейните другарки деви ще влезат в царския палат, след нея" (Ibid. - 9, 14, 15). Майя на индуски значи илюзия. Мъдрецът Санкарачария в своята поема: "Моха-Мудгара", ст. 4, казва: "не се възгордявай от богатствата си, от слугите си и от слугините си и от младостта си, понеже времето ще разруши всичко това в един миг. Скъсай връзката си с него, което е само майя (илюзия)". Майя, изтълкувано, значи още: "потопен в вода"; на старо-еврейски: "моше" (Мойсей бил потопен в водата). Оттам и "Мариа", майка на живота, и "Ева", майка на живите-двата полюса на всемирната материя "Майя", великата Майя, Деваки, Изида. На санскритски Майя е майка на Буда. - Животът в трите свята е и майя (илюзия), и реалност. - Въпросите са: къде е Духът? Къде е Душата? Сродните души постоянно се търсят и привличат, защото астралните им тела са свързани с мистичната връзка на слънчевия възел, независимо от пространственото разстояние помежду им. - Тая трилогия е и картинна представа на космичното сливане на сродните души. - Но къде, на земята, може да се намери избраната, въжделената, идеалната девица?... _________________________________________________________________________ [1] Цитата се публикува по отпечатания в списанието.

1. ТРИЛОГИЯ - (СОНЕТИ) В ХРАМА "Coela enarrant Deigloham" Пс.19 Създания, сковани в мрак, сърдца разбити, вдигнете взор нагоре, в тоя шир безкрай, и вижте Бога: небесата са открити и славата Му в тях и ден, и нощ сияй! Безброй слънца се роят, светят в глъбините и в ред ненарушим, в хармония летят. Това са живи светове, що из гърдите на Вечний Дух извират, движат се, пламтят! Животът блика в тях, не виждате ли вие? Не чувате ли в химна им гласа понятен? Мощта не сещате ли на Духа Велик? О земни твари, роби на плътта, що гние, бъдете светила във Храма необятен и грейте със лъча на Неговия лик! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика В Храма - "Небесата разказват славата на Бога и твърдта възвестява делото на ръцете му", казва псалмопевецът Давид, а апостол Павел обяснява: "понеже невидимите негови, сиреч, присносещната негова сила и божественост, виждат се явно, от създание мира, разумевани чрез творенията"... - Към Римл. 1; 20. "Защото видимите са привременни, а невидимите вечни" (II Коринт. - 4; 18). "Бог е Дух, и които му се кланят, с дух и истина трябва да се кланят" (Ев. Йоан - 4; 24). Следователно, видимата материална вселена е проява на невидимата, духовната. Астралният (звездният) свят разказва за света на божията слава. Видимият и невидимият светове са сътворени от Словото на Бога. Всички светове (планети и звезди) са въплътени мисли на Бога. Мисълта, изразена в Слово, предхожда творението. Мойсей в "Сефер Берешит" (Битието) казва същото Берешит или, на санскритски, Барашат значи Слово и творчество. И евангелист Йоан, както видехме по-преди, е писал на сирийски: "в начало бе Словото" . А Исус е казал, "аз съм началото". Оттам и обяснението, че физическата вселена или небесната твърд е тялото на Бога. А хората са удове, т. е. микроорганически частици от това тяло, живеещи върху един от световете - планетата Земя - и свързани с цялата вселена. "Сам Духът свидетелствува наедно с нашия дух, че ние сме чеда или синове божии" (Ibidem - 8, 16). Макрокосмосът - големият организъм и храм - обгръща микрокосмоса: човека, малкия храм. "И какво спогаждане има храмът божи с идолите?". "Защото вие сте храм на Бога живаго, както рече Бог, ще се заселя в тех, и в тех ще ходя, и ще им бъда Бог, и те ще ми бъдат народ" ( II Коринт. - 6; 16). "Но, о човече, ти кой си, що отговаряш срещу Бога? Дали направеното нещо ще рече на оногоз, който го е направил: защо си ме така направил?" (Ibidem - 9, 20). "Можеш ли да изброиш божиите глъбини? Можеш ли да издириш Всесилния съвършено? Величието му не ще ли те ужаси? Всесилен е, не можем да го проумеем! Кой тури мъдрост вътре в човека? Или кой даде разум на сърдцето му?" (Иов - 37 и 38). "Можеш ли да вържеш връзките на плеадите или да развържеш узите на Ариана? Можеш ли да извадиш небесните знакове в времето им? Или можеш ли да водиш Мечката с синовете й? Познаваш ли законите на небето?" - (Йов - 38; 31-33). Действително, човекът, който, в безумието си, казва: "няма Бог", е блуден син... ВЪЗКРЕСЕНИЕ По стръмната пътека, с сетни сили, едва пристъпва пътник уморен. Нозете му със рани се покрили, но той върви, към върха устремен! И кървав пот облива му лицето, укичено със търнений венец, но той се взира жадно във небето и търси там Всеблагия Творец! И, в спомени за щастье отлетяло, трепери изтощеното му тяло и горко той въздиша и ридай... Но таен глас му шъпне: възкресенье душата стига чрез тегла! Спасенье жадуваш ли-страдай, страдай, страдай! "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III.1919), с. 2 - рубрика Нова естетика ЕЛА! На Ст. Ти си отиде веч, дете прекрасно, кат блян чаровен, тихо отлетя! Душата ти светна, кат слънце ясно, в зари, в акорди чудни и цветя! И литнах аз след теб, виденье мило, и викнах с глас, вселената кой спря: постой за миг, о щастье лекокрило, не давам те - сърдце ми изгоря! Върни се пак: с нектар ще те обливам, в лъчи ще те окъпя и приспивам - в легло от теменуги и звезди! Ела, душа, с безмерен жар любима: ти сродна си със мен, неразделима, или - и мен за винаги вземи!... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 1 (22.III.1919), с. 2 • рубрика Нова естетика НА ХРИСТО БОТЙОВ "И търсят духа на Караджата.. Безценна жертва за свобода свята, ти падна на Голгота тих и благ - отронен слънчев лъч от небесата, светна във мрака и изчезна пак... И от тогаз потомство оскотяло духа ти търси в свойта нищета и се терзай, в огнище запустяло да възкреси живот из пепелта... Ела, о светъл дух, при своите братя, де няма злост, ни срам, нито проклятья - ела на обща служба на любов! Веч храмът е открит, олтарът святи и ангелите пеят химна святи - и жертвеникът пак е тук готов... "Всемирна летопис", Г. I, кн. 3 (1.VI. 1919), с. 24 - рубрика Нова естетика Христо Ботйов - Никой у нас още не е разбрал, кой бе поетът и "революционерът" Христо Ботйов. Той дойде в България да довърши делото си от преди няколко века... Но и този път, погрешил в методите си, той се пожертвува, без да изпълни докрай своята мисия. Той можа да се прояви само отчасти, за да остане неразбран от потомството. Неговият духовен мироглед личи най-ясно в стихотворението му Молитва: О мой Боже, правий Боже, Не ти, що си в небесата, а ти, що си, в мене, Боже, в мен - В сърдцето и душата... " (к. н.)