Търсене във форума

Статия 2. Хроника за стражарите Зорница, Г. XLVI, бр. 38, 22.IX.1926, с. 4. " ... Има хора, които се одързостяват да се наричат "правоверни ортодокси". Всички ония, които посмеят да изменят или по-добре да осмислят известно вероучение, се таксуват като "сектанти". Исай за "ортодоксите" евреи е бил "сектант". Исус за същите е бил "сектант". Такъв е бил и Павел. Такива са били богомилите, реформаторите и др. Философията и религията, въобще научното познание - не допуща да има над себе си стражари, насилие. Истината се търси и се намира свободно, а не с насилие. Исус възвести своето учение свободно. Религиозните гении, хората на науката - никога не са налагали и не могат да налагат идеите си със сила. Там, дето има насилие, няма истинска религия, ни истинска наука. Духовниците, откак са станали сила, служат си против меншествата с помощта на силата, със стражарите. На изток, на запад, в България "сектантите" били гонени, мъчени, убивани. Ортодоксалната църква носи позора за унищожаването на хиляди и милиони добри хора, всичката вина на които била, че не се обличали в черни раса и калимавки, не са се кланяли на дърветата и камъните, не са вярвали, че дъски и мъртви кости могат да вършат чудеса, не са били суеверни, не са успокоявали съвестта си с принасяне жертви на Бога, във вид на свещи, агнета, риби, бикове, не пиянствували. . . . Ортодоксалната църква на изток и запад, е гонила и гони и хората на науката. Тя живее в мрака на незнанието и заблудата. В България, благодарение заспалостта, изоставеността, фанатичността, суевереността на официалната църква, в новото време се явиха няколко "сектантски" течения. Духовниците, вместо да потърсят причината в системата на която служат, в самите себе си, да се коригират-тръгнаха по стария път - гонение, ала с помощта на "народа", или със стражарите. В последните броеве на "Пастирско дело" либералът свещеник П. Тулешков се е запретнал да плаши "нихилистичното" правителство на Ляпчева за дето толерирало "сектантите". В това си дело той се подкрепя и от някои миряни, например, от тъй наречения педагог Балкански. Балкански е много доволен, че най-после пробудилите се свещеници ще турят с помощта на стражарите, "сектантите" на мястото. - И тази борба, със стражари против свободата на съвестта и мисълта, "скоро щяла да даде своите добри резултати, за доброто на църквата и народа ни." Клета и нещастна страна: още по-нещастна църква, която има за защитници такива хора, които имат за доказателства грубата сила, гонението и убиването".

Стражарите обграждат Изгрева Вергилий Кръстев Във вестник "Зорница" от 22 септември 1926 г., бр. 38 на с. 4 е публикувана "Хроника за стражарите". В нея се говори, че църквата подстрекавала властта и тя, чрез стражарите, гони сектите. Това става чрез груба сила, чрез гоненията и убийствата. Тук се споменава, че правителството на Ляпчев толерирало сектите. Тук се подхвърлят упреци, че Ляпчев е отменил забраната на събора срещу дъновистите. Като мотив за репресията се издига лозунга, че трябва да се спасява народа и църквата. А църквата воюва срещу Дънов и последователите му. А какво е отношението на Дънов към свещениците и църквата е публикувано в *Изгревът", т. XVII, с. 894-901. Това са извадки от беседи на събора в гр. Търново 1922 г. и от "Сила и Живот" IV серия. След като се запознаете с всичко това, тогава ще се запознаете и с това, че свещениците спират събора в гр. Търново през 1926 г. чрез властите. Затова той се провежда през 1926 г. в София. Но и него ее опитват да забранят, макар че имат разрешение да се проведе от градоначалника на София и от правителството, полицията го забранява. А това не е случайно, и всички политически събития, които стават в България съвсем не са случайни. Първо атаките са срещу дъновистите, а след това срещу другите секти. А за общество "Бяло Братство" може да се спомене, че то е на първо място в атаките на църквата, на полицията, на властите, че дори и на стражарите. В същата тази 1926 г., която описва Стоян Ватралски, е спрян събора на Изгрева от властите, и стражарите на коне с пушки на гърди и саби са обграждали Изгрева. За тези събития е описано в "Изгревът" - под заглавие "Съборът през 1926 г. 'и военната блокада", в "Изгревът", т. 1, с. 93-96. Трябва добре да се прочете, за да се знае обстановката, как е спрян събора и как е отменена блокадата. В "Погледът на Мъдреца" (виж "Изгревът", т. IV, с. 417-418) е описано от Методи Константинов, как лично е ходил при министър-председателя Ляпчев, да предаде думите на Учителя, да отмени забраната за събора през 1926 г. • В "Изгревът", т. VI, с. 514-516 под заглавие "С кросно на събор" е описано спирането на събора през 1926 г. и т. XVII с. 660 точка 27.4 и с. 896-901. Под заглавие "Конфликт с полицията" (виж "Изгревът", т. XVII, с. 622 - ­623), е разказа за опита на полицията за спиране на събора, през 1927 г. Нов опит за спиране на събора в София се прави през 1928 г. Виж "Изгревът", т. VI, с. 514-516. Тогава всички се качват за пръв път на Рила. И от 1929 г. съборите през август се провеждат на Седемте рилски езера с летуване на палатки през месеците юли-август. Това продължава до 1939 г., когато е последното летуване, защото започва Втората световна война. Съборът през 1926 г. е открит на 22 август и трае до 29 август. Тези събития са отразени и в Словото на Учителя, за спиране на събора и в статията за стражарите, които са дошли на Изгрева.