Търсене във форума

17. НА ПОСЕЩЕНИЕ В ГОРНИЦАТА На третият ден Учителят нареди да сe явим по трима души на посещение в Горницата. Отивахме смесени стари и млади братя. Сестрите имаха свои групи. Ще се опитам да опиша впечатлението ми от първото ми посещение в Горницата, в това величаво творение на Учителя. Някои са запомнили вътрешността на „Светая Светих" в Горницата. Това бе малка стаичка горе. При упътване на брат Пеню Киров, трима братя, които се чувствувахме хармонизирани влязохме през салона за беседи в една от стаите разположена на север. Подът на тази стая бе постлан с вълнена черга, завесите на прозорците бяха спуснати, оттам се виждаше осветената стая на Горницата. Прекрачихме благоговейно прага на тази стая и се наредихме в средата пред една маса, особено подредена. Подът на тази стая също така бе постлан с вълнена черга и завесите на прозорците бяха спуснати. Осветлението на стаята се получаваше от свещника поставен на масата. Не си спомням колко свещи бяха запалени на свещника. Но имаше кандилца запалени с дървено масло - елей. Все пак имало е за осветление и кандило с дървено масло, защото впоследствие Пеню Киров, ми обърна внимание, да забележа каква идеална светлина владееше в Горницата без никакво трептение или сенки. Това както ми обясни той, се дължало на особения начин на поддържане и палене на тия кандилца, което скрито изкуство е владеел Учителя. Значи специален начин за сипване на зехтина в кандилата, горят много равномерно тия фитили и дават хубава светлина. Трябва човек да бъде особено наблюдателен за да може с едно виждане да схване цялата обстановка. Така също и в мене, онова което възстановявам в паметта си е резултат на няколкото посещения на Горницата през 1914 и 1915 г. Също така и на честите възстановявания в съзнанието ми на тези картини при изпълняване на нарядите при другите случаи. И така в него ден тримата братя застанахме в Горницата, с правото да престоим там десетина минути. Трябваше да прочетем „Добрата молитва", стихове от Писанието, да изкажем свободна молитва по дух за нуждите, които всеки от нас има. Същевременно гледахме да запомним какво бе турено на масата. А то бе действително забележително. Първото нещо, което правеше впечатление бе един малък нежен нож, оставен отпред, отляво на него една чаша подобна на чаша за причастие. Всички изброявани предмети бяха така поставени на масата, че образуваха кръг. След това по-нагоре бе поставено Свещеното Писание, а след него светилника с няколко свещи или кандилца. Най-после имаше един жезъл - дървен, с дължина около 40 см. Така тези предмети образуваха красив кръг. Впоследствие разбрах, че това е натурално въплъщение на външния кръг на Пентаграма, емблемата на Бялото Братство изработена от Учителя. Значи, тези неща, които бяха нарисувани на Пентаграма там ги имаше като реални изрази. Така на групи се изреждахме всички братя и сестри да посетим Горницата, да се помолим там, да оставим своя принос. Така изминаваха дните на събора. Душите ни на всички бяха наситени от Словото на Учителя. В последните дни ни се съобщи нещо интересно. С разрешението на Учителя можехме да си набавим Антиминса, който го беше дал дядо поп Константин Дъновски, бащата на Учителя, искаше да ни го остави като ценен спомен. Той не беше на събора, но го беше дал на сина си да ни го раздаде. Антиминсът това е оня „жертвеник" или „Престол" при който при липса на храм може да се отслужва литургия. Оригиналът на Антиминса е интересен с това, че е предаден на дядо поп Константин от един непознат светия - дух, когато той на младини е пътува от град Солун до Света гора. Подробности по това предание е писано и в отделна брошура, затова няма да ги повтарям тук. Така желаещите се записахме и срещу заплащане по една скромна сума получихме Антиминса за работа върху син или бял атлаз. Аз моя съм го дал на Борис Николов да го съхранява. Правилата за работа с Антиминса, аз съм ги описал някъде. Медитация върху Антиминса от Учителя не е дадена. В някакви беседи, Боев, дето е слушал някога какво е казал Учителя, виж написал е нещо за Пентаграмата. Но за Антиминса не е писано. Само това, което е в брошурката. Имаме само историята на Антиминса в брошурката*. _________________________________________________________________ * 3абележка на съставителя: В „ Изгревът" том XI, XII е публикувано всичко за Антиминса и Пентаграмата.

16. ЗАПОЗНАНСТВАТА НА СЪБОРА - 1914 г. Учителят говори известно време и беседата бе стенографирана от Петко Гумнеров, така също и Боян Боев. Мнозина от присъстващите си водеха също бележки, но през време на почивките виждахме се братя и сестри заобиколили брат Боев да ни продиктува по-важното от своите стенограми. След завършване на беседата излязохме пред вилата и се насочихме към двора на горната вила, където на откритата трапезария бе наредена закуската. Хубаво бяло сирене и маслини, хляб и чай се поднасяше с големи кани. Веселието бе общо. То се създаваше от лятната утрин, от присъствието на Учителя сред неговите ученици и последователи. Освен редовните присъстващи имаше и гости, братя и сестри от Търново и от други места. През време на закуската и след това допълнихме запознанствата си. Като най-близък за мен, прилепих се за брат Тодор Стоименов, а той ме запозна с мнозина братя от София, Казанлък, Русе и Варна и др. Ето го брат Димитър Голов, виден книгоиздател от София и добър приятел на Учителя. Неговите издания: „Принципи на френологията" и др. красяха малката ми библиотека в Бургас. Слушал бях много пъти името му и беше ми симпатичен. Запознах се с много още софийски семейства - д-р Иванови, Граблашеви и др. Ето ги и казанлъшките братя Никола Камбуров, Захари Желев и Христо Тончев - герои от братското вестниче „Обновление". Още при преместването ми в Бургас бях абониран за него и с удоволствие четях поместените там статии с духовно съдържание. Неговите страници бяха платформа за полемика на разни неверующи, обаждащите се в „Учителска искра" или във вестника на свещениците. Някогаш имаше възражение за сказките от православните амвони критикуващи идеите на Учителя. Всекиму тия братя борци даваха заслужен отговор и така да се изразя, насоляваха добре тогова, който трябваше. Интересно бе запознаването ми с брат Илия Стойчев, много вещ с познанията си по хиромантия. По всичкото време на съборните дни той бе заобиколен от братя и сестри да им гледа на ръцете. Приближих се един ден при такава една група, като някои му възразяваха как да се разбират правилно духовните истини. Понеже беше за момент свободен, подадох и аз ръката си. Щом погледна написаното там на ръката той каза: „Ето брата, може да отговори правилно на ти въпроси". Повече не ми каза нищо. Моята ръка е забележителна. Първо има мистичния кръст на нея изписан. И второ умствената линия прониква в лунната област, което показва, че има у мен някакъв проблясък, когато трябва да отговоря на някои въпроси. Това е много голяма рядкост такава линия. Спомням си, че Пеню Киров беше отпечатал свойте длани с тампонно мастило на лист хартия. Къде са сега не зная. През време на запознанството ми с видните братя и сестри на събора, от мнозина чух насърчителни и мъдри слова за живота, за делото на Учителя, за задачите, които ни предстоят. Правеха се комплименти на брат Стоименов, че Бургаския кръжок бе включил и дава най-младия член на Веригата. Последва и пожелание и другите градове да имат такива успехи. Затекоха красивите съборни дни. След утринните бдения и беседи следваха закуската, разговори, обед и почивка, а може би и втора беседа след обяд. След вечеря престоявахме колкото се може повече и се прибирахме да преспим в хотела.

15. ПЪРВАТА УТРИН НА СЪБОРА - 1914 г. Сутринта станахме рано към 3 часа. Настъпил бе многоочакваният 6 август 1914 г. /6 август 1914 г. по стар стил, а по новият стил + 13 дни = 19 август/. Празникът Преображение. Облякохме се с чисти дрехи, пременихме се с новите си дрехи и в ранното утро се запътихме през тихите Търновски улици по Севлиевското шосе към вилите за братския събор. Скоро движението и чистият въздух ни ободриха. С възможната бързина се стремяхме по-скоро да стигнем при Учителя, при братята и сестрите, призвани от всички краища на България. За около 30-40 мин. пристигнахме. Влизаме в двора на долната вила, където мълчаливо ни посрещнаха разпределителите. Намираме вече мнозина дошли преди нас и застанали в прави редица, обърнали се на изток всеки от нас съзерцаваше сред притихналата природа. Зазоряването бе настъпило, но повдигне ли човек лице към небето, все още би съзрял някои звезди. Там е Зорницата и спящият доскоро Сириус, който знае, че вече ще отстъпи на Слънцето - Орион и Плеадите вече гаснат по високо на небосклона. Редиците край нас нараснаха. Братята бяха подредени в предните линии, а сестрите в задните. Тишината в природата и настъпилата светлина ни припомнят, че всички очакваме нещо велико на нашите души. Предстоеше да засилим връзките си с Великите Бели Братя, да се подготвим за работата, която ни предстои, да изслушаме какво те ще ни кажат чрез Учителя. Чувствува се, че слънцето ни е изпратило първите си лъчи. Ето го и Учителя застанал отпред. Край него е брат Пеню Киров. Изслушва нареждането Му и гласно ни съобщава за изпълнение. „Добрата молитва" е последвана от други молитви, формули, размишление и т.н. Това са неща описани някъде, но не ни подсказват повече подробности. Налага се едно малко уточняване. По вероятно е през 1914 и 1915 г. подреждането ни за утринната молитва да става пред горната вила, до горницата и салона за беседи. Тогава хората бяха по-малко, мястото по- закътано от любопитни погледи и позволяваше там да се изпълнява утринния ред. По-късно след 1919 г. бяхме вече стотици хора и тогава се използваше по-обширния двор на долната вила. Величествената утрин, която току що се опитах да я опиша бе настъпила с всичката си красота. Завърши молитвата и редът предвиден от Учителя. Той се прибра в салона за беседи. И веднага след него започнахме да влизаме и ние. Събувахме обущата си отвън, влизахме през малкото антре и се озовавахме в светлото помещение на един салон. Наредени по седем стола в редица, очакваха ни около 70 места. Те се заемаха от братята и сестрите, като най-старшите по повикване в събора братя, заемаха първите редове, а последователно идваха и по-новите. Най-напред бе поставена Пентаграма на Бялото Братство. Най-отпред бе поставена маса, а пред нея стоеше Учителя с лице към нас. На стената бе окачен Пентаграма на Бялото Братство поставен в дървена рамка. Към юг имаше няколко прозореца със спуснати бели завеси. Подът бе постлан с вълнена черга, на лявата северна стена имаше една или две врати входящи към други стаи на вилата. Преди Учителя да започне беседата си извърши се малка церемония за новоприетите членове на Веригата. Повиквани един по един, всеки се приближаваше до масата, целуваше ръка на Учителя и следващия акт бе същината на церемонията, символ, че този брат се включва между работниците на Господа. Лицата на старите братя и сестри сияеха. Радостта, която ни огряваше се дължеше може би и на това, че и те си спомняха даден ден, в който за пръв път бяха влезли в тази зала, а по-старите виждаха времето, когато са се броили на пръсти. А ето вече достигнахме по брой свещеното число 70 души. Не по- малка бе и нашата радост, че сме призвани на работа за Божието дело. Едно от важните работи беше така нареченото знаме на Бялото Братство. То представлява елипса извезана с цветни конци. От напречния диаметър на елипсата се очертават два полюса, от които излизат бели лъчи и отиват към двата края на елипсата и се връщат към полюсите. Има 10 напречни диаметри извезани с различни цветни конци. И това бе знамето. Когато Учителят беше на Изгрева няколко пъти го излагаха на съборите. То е запазено. Имаше маса с покривка. На нея бяха сложени ленти с цветове. Имаше и други ленти, които бяха сложени да преминават през въздуха. Това не бяха украшения на Учителя. Тези разноцветни ленти наподобяваха 7-те красни цветове на дъгата. Те имаха връзка със „Заветът на цветните лъчи на светлината", книжка, която по-късно Учителят връчи на всекиго поотделно. Това бяха символи. На стената беше Пентаграма и знамето на Бялото Братство.[1] Истинската Пентаграма е от изографен камък. Тя е работена от един брат завършил морското училище във Варна - Ради Аврамов. Тя е възпроизведена от една голяма картина, която имаше в Търново, където Учителя там, неговия образ Го има и някакъв килим, художник ги е работил. Вместо ликът на Христа, е нарисуван образа на Учителя. Самите фигурки, които са в стария Пентаграм са по-изящно изработени. Тя е ходила в Милицията, те са я взимали, защото е имало донесение, че Учителят се прави на Христос. Бяха писали и във вестниците срещу него и срещу цветната Пентаграма. __________________________________________________________________________ [1] Бележка на съставителя: За знамето на бялото Братство ще се пише подробно в "Изгревът".

14. ПРИСТИГАНЕ В ТЪРНОВО ЗА СЪБОРА - 1 914г. Политическото положение все още даваше възможност да се проведе братската среща в Търново. Наистина брат Пеню Кирив получи писмо от Учителя, както беше практиката, той съобщи на членовете на Веригата, така е нарекъл Учителя навремето участвуващите в събора братя и сестри. Тази година 1914, обаче имаше едно интересно нареждане. Ако някой от миналогодишните присъствували на събора по една или друга причина не могат да дойдат тази година, то брат Пеню Киров да посочи негов заместник измежду другите предани членове на кръжока. Действително в Бургас се оказаха три такива случай. Един от тях беше брат Коста Стойчев, другарят на Величка Стойчева. След категоричното заявяване от негова страна, че поради парични причини не може да отиде в Търново, тогава брат Пеню Киров, покани мен да се подготвя да го замествам. Това ме зарадва твърде много и започнах да се приготовлявам. В първите дни на август 1914 г. поисках годишен отпуск. Ето за мен бяха предвидени известни спънки. Тъкмо в тия дни трябва да отсъствуват от банката двама видни чиновници. Единият от тях заминаваше за сватбено пътуване, така както бе обичаят след сключване на брак, а другият бе в редовен отпуск. Аз като най-малък не би трябвало изобщо въпрос да правя за отпуск. Въпреки това настоях пред шефа си и на 4 август без разрешен отпуск потеглих за Търново с другите братя от Бургас. От всяка гара се присъединяваха и други братя и сестри пътуващи към същата цел. Видях познати от Айтос, Сливен, Ямбол, Стара Загора и така пътувахме до Велико Търново. Въодушевлението ни беше голямо, особено на неколцината нови като мен. Всички бяхме готови за подвизи, за да оправдаем честта направена ни от Учителя. Пристигнахме в Търново. Същият ден ни посрещнаха на гарата неколцина от търновските братя. Настанени във файтони пристигнахме в града. За пръв път пътувах в тази посока и Търново ми направи особено впечатление с местоположението си - Янтра, моста над нея и къщите накацали една над друга. Всичко това съвпадаше с великото щастие да присъствувам на събора на Бялото Братство, да бъда около Учителя и всички тия стари братя и сестри, за които досега само бях слушал по име. Някои от нас настаниха по вилите, край мястото, където ставаше събора в Търновските лозя, а на мен се падна с още двама братя да нощуваме в един хотел. Разбира се свободни вили нямаше и затова такива дошли като мен бяха на хотел. На другият ден пред събора отидохме на вилите всред лозята, видяхме подготовката, построените маси и пейки край тях и мнозина братя и сестри заети с довършване на приготовленията. Всичко се ръководеше от братята Петко Епитропов и Константин Иларионов, които разбира се изпълняваха указанията на Учителя, ползувайки се от опита на миналите години. Да се даде прием на толкова много хора и на обичайните гости, да се създадат добри впечатления, и обстановката да се запомни за цял живот. Ето целта на това шетане от страна на доброволните работници. Прииждаха и други гости поканени за събора. Броят им нарасна, и въодушевлението от съдружния братски живот ни обземаше все повече и повече. Учителят беше зает с приготовлението на вътрешната обстановка, затова не се яви между нас. Брат Пеню Киров бе около него, за да изслушва нарежданията, които би му дал и да ги предаде на нас за изпълнение. Така прекарахме деня и обогатени с впечатления привкусвахме очакваното щастие. Завърнахме се да нощуваме в хотела, да сме готови за утре, на ранина да се явим на събора.