Търсене във форума

6.6. Сърдечният зов Български бранител (София), Г. XI, бр. 113/14 (II-III.1940), с. 2. Историята на тая молитвена песен. Онова, което малцина знаят: кой е авторът на текста й? Мелодията й е написана сред пукота на гранатите на Добро поле. Пейте я и славете Бога! М. Марков Ат. Д. Ковачев, родом от Пловдив. Завършил Софийското музикално училище и Одеската императорска консерватория. Дългогодишен учител в хасковската мъжка гимназия и военен капелмайстор в Пловдив, Стара Загора, Ямбол и напоследък - диригент Столичната полиц. музика, на дружеството на общинските служители "Средец" и пр. Редактирал сп. "Музикален преглед". Автор на много бойни маршове, увертюра, рапсодия "Български китки за духова музика", маршове за мъжки и смесен хор на военни и религиозни теми. Един от основателите на операта и популярните концерти на Стара Загора, Ямбол и др. * * * Бях на служба в Баптистката църква на ул. "Осогово", когато изненадан чух първия стих от песента с горния надслов да пее хорът! - Как?! - казвам после на диригента. Нима ти почваш да въвеждаш дъновистски песни? Ами, ако те узнаят. . . - Защо дъновистски? - още по-зачуден от мене г-н Ковачев ме изгледа. Та тая песен е моя. Но работата е там, че не можем да пеем другите стихове. Я ти, поете, обърна се той към мене, нагласи ги да подхождат, че да видиш какъв концерт ще дам. И г-н Ковачев ми заразправя историята на тая чудно нежна и духовна молитвена песен. - През 1917 г. бях на отпуска. От Ямбол, връщайки се на фронта, отбих се да се видя с г-н Дънова. Тогава, именно, той ми даде текста и ми каза: "Напиши мелодия за тоя текст". Мелодията наистина излезе сполучлива и бе удостоена да бъде включена в l-та песнарка на Всемирното Братство- София, 1921/22 г., с. 18 и 19. Тя е написана сред пукота на куршумите и гранатите на Добро поле в края на май 1917 г. Първоначалното ми впечатление, както това на г-н Ковачев и мнозина други, бе и е, че г-н Дънов е сам авторът на тая толкова любима песен. Но за мене бе епохално откритие, достойно за славата на едни журналист, да узная това, което малцина подозират. Кой е авторът на тази песен? - попитайте когото и да било и вижте какво ще ви отговорят. Но нали журналиста намирате, дето не го сеят?... Аз открих, че автор на текста на песента "Пред Теб припадаме, Господи" е никой друг, освен нашия стар приятел и приятел на "Български бранител"* ///*Същият, в чийто богат дом винаги отсядаше колчем в Бургас, неотдавна починалият о. бозе Н. В. Пр. Сливенският митрополит Иларион. - б. р.//// известният юнак г-н Илия Зурков, еленчанин, дългогодишен магистър-формацист в Бургас, а сега в София, основател на дрогерийска фирма "Зурков" (за него виж бр. 21, с. 5; бр. 13, с. 14; бр. 79, 80/1, с. 1 и пр.). Това "откритие" е достоверно и надлежно проверено! Желанието на г-н Ковачев бе негли, да напиша нов текст, но тъй като старият е вече твърде популярен и е станал почти исторически, аз от уважение към г-на Дънов и авторското право на г-на Зурков, само нагласих местата на думите, като се постарах да запазя напълно първообраза. - Та негли става въпрос само за ударения и ритъм? Ето впрочем моята редакция на двата куплета от старата песен: 2) Забравяй, Боже, греха наш Ти, Обилно нас благослови! Преблагий Царю на светлите души, Приеми ни в Царството Си. 3) Там да Те славим през вечността - Един заслужаваш Ти хвала! Със Твоята милост огради ни Ти, Озари ни със мир, светлина. .. От името на г-н Дънова, г-н Зуркова, г-н Ковачева и от мое име аз пожелавам тая божествена псалма да се пее от всички читатели на "Български бранител", от всички братя и сестри, от всички българи, за да измолим Царството Божие в Отечеството ни и така да изпълним, като народ, възложената ни от Бога воля. Които не знаят мелодията й, могат да я подирят между Белите братя в града или селото си. Тя е чудесна! (Пс. 96 и др. Ефес. 5:19). Та г-н Ковачева познавам толкова отдавна, че не помня откога. Но ние се сприятелихме с него, когато аз бях пастир в Бургас, а той - военен капелмайстор в Ямболския полк. Колчем дойдеше в Бургас, той винаги посещаваше дома ми и почти бе единственият военен, който красеше църковните ми служби с формата си. А бивах ли на съживителни събрания в Ямбол, той сядаше на органа в църквата и водеше умело песните. Спомням си го на събора в Пазарджик, във връзка с въпроса за п-р Кременлиев. Взел си човекът отпуска и заедно с другите и пастира си дошел да се бори, да брани една правда, която най-малко него можеше да засегне материално. Но кой разбра тогава идеалиста? А той воюваше, както и на Лъджанския събор, срещу една неправда, чийто партизански бяс впоследствие разстрои църквите ни, дойде на последния Соф. събор и се отрази пораженски и със страшна сатанинска сила в Бургас. Но, както Исус, тоя прекрасен вожд на всеки идеализъм, бе разпнат, но не и победен, а възкръсна, така унижените и онеправданите в нашенско ще чакат, заедно с Исуса, второ Му пришествие. Така и г-н Ковачев! Дерзайте брат! М.