Търсене във форума

Аудио - чете Надка Иванова Ученикътъ трѣбва да разбира (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ученикът трябва да разбира Т. м. Едно от съществените качества на ученика, това е разбирането. В разбирането има три степени – три фази. Първо: чрез обхващане предметите. То значи, че нещата, които съществуват в живата Природа, ученикът трябва да ги обхване в тяхното външно проявление със своя физически поглед, или, ако са такава вещ, той може да обхване вещта с ръката си. След схващането иде втората фаза: чувстването. Ученикът ще почувства какъв е този предмет, какви са неговите отношения, какви са качествата му, топъл ли е, или студен. И след туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи да се разбере дадено нещо дали има живот в себе си, или не. Ученикът трябва да знае, че може да изучава само живата Природа. Единственото достъпно нещо за нашите чувства, за нашия ум е само живата Природа. Мъртвите неща ние не можем да изучаваме, те нямат абсолютно никакъв изглед. Туй, което е мъртво, то е безобразно, а туй, което е красиво, то съдържа живот. Следователно, като говорим да изучаваме Природата, значи да разбираме живота в неговото първично отношение, а животът в неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония същества, които са излезли от Бога. Те не са се отдалечили от аурата на Бога, те са останали да работят с Бога. Ние ги наричаме светлите, чисти духове, духовете на светлината. Едни от тия същества са отишли малко по-далече, отколкото светлината е отишла, понеже те са духовете на материалния свят. Те са излезли извън светлината и са се превърнали на тъмнина. Като казвам, че са се превърнали на тъмнина, разбирам, че светлината е останала отвън, а тъмнината – отвътре, и затова са останали недоволни от живота. Някой богат човек деца има, жена има, власт има, всичко има, но той е недоволен от туй положение, има нещо, което му липсва. Всичко има, но същественото няма. И обратно: друг човек няма нищо, но неговата душа е радостна – той има същественото. Сега има два вида ученици: едни са богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тях постоянно ги хвалят, те обещават много и свършват с отличие. Другите ученици са бедни, посредствени, с тройки минават, по някой път имат и двойки, и в края на годината едва поправят двойката в тройка, и казват: „Слава Богу, намерихме смисъла на живота“. За тях тройката е смисълът в живота. Под „живот“ разбирам стремежа на човека. В живота има две крайности, от които трябва да се пазите: едната крайност е крайното тщеславие. Такъв човек иска да придобие всичко и като го придобие, в него става едно пресищане – най-лошата болест, която съществува. И като го хване това пресищане, тогава идва духовното разстройство. Такъв човек не може да седи в къщи, излиза, влиза, иска да се освободи от пресищането. Тъй че пресищането е най-лошото състояние за човека. От пресищането се ражда жестокостта. Хора, които се пресищат, стават много жестоки. Другата крайност е лишението. Ученикът може да е толкова индиферентен, че да се лиши от единственото благо, което му се пада. Следователно в него тогава идва отчаянието. Щом дойде отчаянието, в него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това са засега двете крайности в живота на окултния ученик. Тия две крайности се явяват и в живота и на обикновените ученици, и на окултните ученици. Окултният ученик, който не е готов, ако в него чувството за гордост не е възпитано, черното братство непременно ще присади в него една малка присадка и ще му създаде най-лошото състояние. Ако у него липсва вяра в живота, тогава пък ще му присадят чувство за разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човек като отслабне, в него се ражда лъжата. И тъй, баща на лъжата, това е най-слабият, а баща на Истината е най-силният. Тогава, ако сложите лъжата в живота си, тя навсякъде не може да ви помага. Тя е като леда, има временна устойчивост, но всичко това скоро изчезва. Учениците често си служат с лъжата, особено тези, които нищо не знаят. Те се преструват, че много знаят, а тези, които знаят, някои път се преструват, че нищо не знаят. Но и учителите хитруват. Често те вдигат този ученик, които нищо не знае, но се преструва, че много знае. Учениците, като излъжат учителя си, радват се и казват: „Излъгахме го“. Когато пък учителят хване някои от тези „смелите“ ученици, тогава той излиза с едно удоволствие, а ученикът е сърдит. Сега и живата Природа ни хваща тъй. Тя постоянно ни следи. В нея има отлична педагогия. Тя понякога оставя да я излъжем, но знаете ли какво става после? Ти отиваш при Бога, тя поставя пред тебе едно сито с големи дупки. Ти ще минеш през него, но когато стигнеш до царството Божие, ще видиш едно друго сито, много ситно. Ти се връщаш назад, обаче Природата поставя пред тебе едно сито два пъти по-ситно от предишното и пита ученика: „Защо влезе тук, в този път?“ Най-хубавото е всяка душа да се стреми към Бога с ония чувства, които са събудени в нея при даден момент. Тя никога не трябва да се приближава с чувствата на другите хора. Едно дете храни по-други чувства от един възрастен човек. Всичките хора от разните степени на развитие имат различни чувства. Не мислете, че ние, като се приближаваме при Бога, се ръководим от едно и също побуждение. Не, разни реалности ни движат. Няма два момента, които да са еднакви. Тази опитност, която сега имате в живота си, следващия път няма да я имате. Тя сега образува само един род връзка, но следващия път ще образува друга връзка. И вие трябва да направите един избор, той е следващият. Ето на какво ще го уподобя и какво трябва да правите. Допуснете, че вие пътувате, имате да извървите известна местност. Мястото, което трябва да извървите, е пустиня. Вие сте в една страна с много плодове и разни продукти. Тези продукти трябва да вземете със себе си, за да може да минете пустинята. Значи вие трябва да вземете от изобилието на тази опитност при днешното ваше разбиране. При други условия ще учите друга опитност в пустинята. Само в пустинята вие може да научите, да добиете добродетелите. Пустинята е място на чистота. Там, дето има растеж, има и нечистота, а пустинята, дето има пясък, там всичко е чисто. Ученик, които минава през пустинята, трябва да научи какво нещо е добродетелта. И тъй, щом се намерите без храна, вие ще кажете: „Животът ни е пуст“. Аз ще ви попитам: Ако бихте се намерили на земята преди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намерили такива растения, каквито има сега? Тогава земята имаше съвсем друга форма. Туй, което сега виждате по земята, беше ли първоначално в самата Природа или отпосле дойде? На земята най-първо съществуваха кристалите, след тях – растенията, после се развиха малките животинки, големите животни и най-после се яви човекът. Кристалите слязоха от света на Мъдростта, растенията слязоха от света на ангелите. След тях дойдоха синовете на архангелите – животните и най-после дойде човекът, по образ и подобие на Бога, но за него нямаше условия да се развива и затова се направи сегашният човек, който е една друга фаза. Човекът по образ и подобие Божие сега ще дойде. И човечеството, което сега се връща към Бога, ще подеме човешката еволюция. Тия души са сега на път и ние ще се срещнем с тях. Всичките религии ги очаква преобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате към света на синовете Божии. Когато вие влезете в техния свят, във вас ще стане същото, каквото с животните. Когато човек е минал през света на животните, той е взел толкова животни, колкото му трябваха, а другите остави по горите. Туй, което сега се проповядва на хората: любов, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това време. Като дойдат тия светли души, те ще се вселят във вас. И вие, и те заедно ще живеете. Те ще внесат във вас туй новото, което всички очаквате. Ако някой ученик седи дълго време при някой знаменит учител, нали той ще добие това изкуство, което и учителят му има? То е същият закон. Вие търсите щастието в живота. Но кой може да бъде щастлив? – Само ученикът може да бъде щастлив. Щастието е качество само на ученика. И на земята най-щастливи са учениците. Вкъщи децата са най-щастливи, те са учениците. Щом пораснат, няма вече туй щастие. Ученикът, у когото се е вселил един от Божествените духове, забравя лошия живот и злото се заличава от него. То остава само като една привидност, а туй, което остава за вечни времена, то е доброто и истинското знание. Ще каже някой: „Не трябва ли да си живея нашироко?“ – Умрелият живее нашироко, но там, в смъртта, има такова разпъване, каквото човек не може да си представи. Само съвършенният човек се отделя от смъртта, а ученикът, който не е научил този урок, докато се освободи от смъртта, ще види как се живее нашироко. Вие не трябва да мислите, че щастието е в света. Може да минете и вън от ученичеството, но никакво щастие няма да намерите. Затуй в окултната наука от учениците се изисква един пълен и съвършен живот, за да може да използват знанията и силите си. Да бъде човек съвършен, то е най-лесното нещо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие, с всичките знания и дарби, които Бог е вложил във вас, започвате това-онова, но не го довършвате. После, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но си служите с недоброкачествени присадки и после казвате: „Тъй ни е създала Природата“. Не, Природата ни е създала съвършени, но ние сме изменили своето естество. Ученикът трябва да има едно правилно разбиране върху живота и законите на живата Природа. Той трябва да има качествата на добродетелите. Вие сега не правите грехове, отдавна сте грешили, сега нямате възможност да грешите, а се изправяте. Аз ще ви кажа откъде идат греховете. Ти взимаш от 100 души пари на заем. Дойде време да ги връщаш – нямаш пари, но никой не ти вярва, че нямаш пари. Дойде първият заемодавец, казва ти: „Дай парите!“ Ти нямаш пари и почваш да лъжеш. После казваш: „Огрешил съм се“. Не, то е миналото, което те лъже. Грехът излиза от момента, когато си направил всичките тия погрешки. Ти още тогава не си се спрял да изправиш погрешките си, както Божественият закон изисква, но прибягваш до лъжата. Едно магаре често носело на гърба си сол. Един път, като прегазвало една река, ударило се в един камък и клекнало във водата. Като станало, забелязало, че товарът му олекнал малко, част от солта се стопила. То си казало: „А, лесна работа било, ще зная за друг път как да си облекчавам товара“. Слугите разказали за случилото се на господаря си. Друг път господарят натоварва магарето с вълна. То, като минавало и този път през реката, казало си: „Пак ще клекна“... Та някой път лъжата като солта може да ни помогне, но някой път като вълната ще затрудни доста много положението ни. Ученикът, щом влезе в Школата, трябва правилно да различава нещата, не по форма, а по дух, по смисъл. В съзнанието на ученика не трябва да има и помен от лъжа. Лъжата се отличава по следното качество. Да кажем, че ти имаш 10 светилника. Щом кажеш каква да е лъжа, единият светилник ще изгасне. Ако кажеш две лъжи, два светилника ще изгаснат, три лъжи – три светилника ще изгаснат и т.н. Остава ти само един светилник, питаш: „Какво трябва да правя?“ – Тръгни по обратния процес назад: изхвърли 9-тата лъжа, веднага светилникът ти ще се запали. Изхвърли 8-та, 7-та лъжа и т.н., докато всичките ти светилници пламнат. Тогава ще кажеш: „Аз говоря истината“. Откъде знаеш? – „Всичките ми светилници светят. Целият свят може да ме обвинява, че лъжа, но аз зная, че говоря Истината, защото светилниците ми светят.“ У човека има 10 първични способности, които са вложени в душата му за работа на земята. От тия способности са произлезли още 10. И когато човек сгреши, всеки един грях временно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показват съвременните наблюдения: ако вие във волевия или в разумния свят почнете да грешите, волята ви в ангелския свят почва да се деформира, вашата брада губи красивата си форма. Ако грехът ви се увеличава, брадата ви поляга малко назад и става по-малка. Тогава устата излиза навън, и тежестта от предната част на мозъка се пренася назад, за да се пази равновесие. Понеже между разумния свят и волята има съответствие, то и челото се изменя – горната част отива назад, а долната част се издува напред. Ако продължаваш да грешиш, носът ти се спитява и се сраства с челюстта. Ако вървиш по този път на греха, ще се образува една муцуна, ще ти израснат косми, които ще покрият цялото ти лице. Това вече е тъмният живот. Там се намират животните. Това е едно от най-ужасните положения. И които попадат в това положение, няма спасение за тях. Те има да чакат много, докато дойде една вълна да ги подигне. И животните, с това голямо пожертване, постепенно се приготовляват за този момент. Това, дето ги колят, е едно щастие за тях, но човекът от това се спъва. Живата Природа, с която ние се занимаваме, е една безплодна, неподражаема за нас учителка. И тъй, ще помните, че само ученикът може да бъде щастлив. Щастието не е нещо, което трябва да придобивате с векове. Ти можеш да го придобиеш моментално, и пак моментално можеш да го изгубиш. Сега туй, което ви говоря, то се отнася до външната страна на живота. Искаш да си поправиш носа, ще трябва да поправиш погрешката си. Тъй, както е създадена човешката ръка, тя има едно отлично устройство. Колкото човек е морално по-развит, толкова и палецът му слиза по-надолу. Китката представлява интелектуалната страна на човека. Тази част от китката до лакета – чувствената страна, а от лакета до рамото – материалната страна у човека. Колкото повече палецът слиза надолу, толкова човекът е по-духовен, той слиза надолу, за да обхване материята, да я владее. Като изправите трите си пръста, след палеца, образува се една дъга, която показва степента на вашето развитие. Пръстите, това са известни величини, за измерването на които са правени ред математически изчисления. Показалецът е една величина, от която изтичат разумните сили. В палеца е проявения Бог. Големият пръст е родил първия пръст. Той е първият син. Следователно с явяването на този пръст у човека се явили личните чувства. Тогава Провидението създало втория брат, за да изправи погрешката на брата си, понеже той станал егоист. Този брат е най-скоро роден, затова е най-висок. Ако искате да знаете, пръв е роден най-малкият пръст, но понеже бил много непослушен, баща му го изпъдил. Той напуснал баща си и отишъл да яде и да пие с жените. Той е секретар на боговете. След туй баща му ражда показалеца, после третия – Аполон и последен ражда четвъртия пръст. Това са пръстите на дясната ръка. След туй се родили сестрите на лявата ръка. Тези неща, които ви говоря, са символи, вие ще мислите върху тях. Пръстите изразяват известни сили. Никога не дръжте големия пръст сам отворен. Това е лош признак. Ако искате, хванете палеца и показалеца си леко, нежно, тъй ще може да получите отговор на някой въпрос. Възбуден си, искаш да узнаеш дали нещо е право, хвани нежно средния си пръст и палеца! Най-чувствителното място след окото и устните, това е краят на пръстите. Средният пръст представлява ония водители, които се занимават с Божествената правда. Искаш ли знание, хвани безименния и палеца и съсредоточи ума си. Природата по този начин ще ви научи много неща. Това са начини за самовъзпитание, сами да си въздействате. Онези, които не са готови, ще кажат: „Аз с такива работи ли ще се занимавам?“ Някои, като не могат да разрешат някой въпрос, кършат си ръцете, стискат си главата като цудилка. Тия действия не са разумни. Хвани двата си пръста, съсредоточи ума си и въпросът ще се реши много лесно. Ако искаш да бъдеш мъжествен, гледай горната част на ръката си, а ако искаш да разрешаваш нещо разумно, гледай вътрешната част на ръката си, тя е по-разработената част. Първото нещо: ученикът трябва да разбира! Представете си, че вие сте одърпан, окъсан и гладен човек. Отивате при един богат човек, той казва на слугите си да ви измият и облекат хубаво. Вие седите чист, облечен, но не ви питат гладен ли сте. Казват ви: „Поогледай се на огледалото“. Вие се оглеждате. „Е, как се усещате?“ – „Отвън съм много добре, но отвътре...“ срам те е да кажеш, че си гладен. Заведат ви на представление и след това ви питат: „Как намирате представлението?“ – „Много хубаво, обаче не можах нищо да науча.“ – „Защо?“ – „Има нещо, което ми липсва.“ Богаташът все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга!“ После: „Заведете го в училището да се учи! Как сте сега?“ – „Много хубаво е всичко: и театърът, и училището, но липсва ми нещо.“ Тези неща са важни, но в дадения момент трябваше най-първо този човек да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нещо нямаме. Понеже богатият не е гладувал, чуди се какво ли липсва на този човек? Слугата казва: „Да го нахраним!“ Дават му да яде и след това го питат: „Как сте сега?“ – Всичко у вас е прекрасно, аз съм много доволен. Това са символи. Преведете ги и ще разберете мисълта. Това са начини на разсъждения. Ученикът трябва да разбира! Той трябва да бъде още честен, добър, крайно интелигентен, великодушен и благороден. У човека има едно чувство на скритост и от там се зародила лъжата. Важно нещо за вас: не искайте да бъдете еднообразни! Еднообразието не носи нито интелигентност, нито доброта. То носи всякога слабост. Ако един човек почне да се проявява точно като тебе, ти ще изпиташ отвращение от него. Ти сега го харесваш, защото има нещо, което не е като твоето, различава се от тебе. Кое е най-същественото нещо за ученика? – На ученика трябва разбиране. Какво означават буквите на думата „разбиране“? Буквата „Р“ – значи да обхванеш нещата. „А“ – умът трябва да вземе участие; „З“ – то е закон на физическото поле. Трябва да разбират законите на физическия свят. „И“ – как се движат силите в Природата, ъглите, които образуват те и техните отношения. „Н“ – мястото, дето противоречията може да се премахнат. Тия са елементите, необходими за разбирането. Т. м. 35-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Абсолютното малко и Абсолютното велико (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Абсолютното малко и абсолютното велико Т. м. Животът може да се прояви само между две абсолютни величини: първата величини е крайно голямата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. От тия две величини се зараждат всичките благости, всички противоречия на света. Когато великото в живота иска да се вмести в крайно малкото, се зараждат всичките страдания. То е много естествено. Ако вие искате да поместите най-хубавите си дрехи в куфара, какво ще стане с тях? Всичките им гънки и панделки ще се смачкат и като ги извадите, ще ви се счупи кефа. Тъй казват турците. Благото в живота е в това, когато малкото се вмести във великото, тогава настава хармонията в живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бяла Школа, по закона на Мъдростта, в даден момент трябва да знаете насоката на вашето движение. Животът може да се прояви в две величини, в две насоки, и то според това в каква насока живеете: в движение към малкото или в движение към великото. Следователно ще имате два резултата. Когато се движите към абсолютно малкото, всякога ще усещате нещо ужасно, едно безсилие в живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъж подвижени от великото към малкото, вие не може да вземете обратно движение назад. Обратно движение в Природата няма. По посоката, в която вървите, вие трябва да минете до абсолютно малкото, трябва да изпитате безсмислието на живота, защото тъй малкото ще ви даде една нова идея. От друга страна, щом усещате веселие и радост, вие се движите към великото. Сега, няма да се спирате да питате защо са тия страдания, или да питате защо са тия радости. Радостите и страданията са резултати от тия две насоки. За да може да живеете, за да има каквото и да е съзнание във вас, непременно трябва да имате или едната, или другата насока. И всеки философ, който се е опитал да коригира тия два закона, всякога е полудявал. Според тия два закона ти ще приемеш страданията тъй, както са. Нищо повече! Защо и за какво, философия няма там. Там има само едно мнение. Когато седиш при абсолютно малкото, ще страдаш; когато дойде до крайния предел и минеш от абсолютно малкото към абсолютно голямото, веднага твоето състояние ще се измени. От гледището на хората тук на земята абсолютно малкото произвежда всички нещастия в живота. В небето законът е обратен; великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Следователно туй, което за нас на земята е най-голямото нещастие, на небето е най-голямо щастие, и туй, което за земята е най-голямото щастие, за небето е най-голямото нещастие. Е, как ще разберете това противоречие сега? Вие сте нещастни, понеже нямате нищо, а като направя паралел, един велик дух в небето става нещастен, когато е богат. Тогава в него се ражда желание, всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастлив. Вие ще кажете: „Ама защо е така?“ Аз ще ви задам друг въпрос: Защо да не е така? Колкото единият въпрос е силен, толкова и другият е силен. Това не е разрешение на въпроса. Защо е така или защо не е така – тия въпроси не разрешават същността на живота. Ако обясним едното или другото положение, ни най-малко няма да изясним самия живот. Туй, че ние скърбим, това са наши субективни схващания. Ако някой човек страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у един велик дух се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човечество, защото животът сам по себе си няма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за вас. Щом идват страдания, значи вие се движите към абсолютно малкото, а то е необходимо, за да определите същността на вашия живот. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, с която трябва да се мерят всички неща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мярка да мерите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения. Привидните обяснения в живота всякога ни водят към една крива посока. Вземете всички ония съвременни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна. Дават се само частични обяснения на ония съвременни философи, които са създали почти всички нещастия в живота, но те са само палиативни обяснения. За пример кой от вас не може да проповядва морал? Какъв ли не морал вие проповядвате на вашите деца? Проповядвате им как трябва да живеят, за да бъдат щастливи. Питам: Къде има поне един от тия щастливи хора, който да е написал своя биография и да покаже, че е бил щастлив и в раждането, и в умирането си? Значи там не е смисълът на живота. Има друг смисъл в живота: да влезеш в тялото си и да излезеш от тялото си, без да се мъчиш. И тъй, всяко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата с материята, а всяка връзка ограничава човека.Желанията, които имате, всякога трябва да бъдат свободни, да не ви връзват. Имайте желания, но не се връзвайте! Никога не оставяйте да ви връзват други в живота. За пример имате едно дете, казвате: „Аз без туй дете не мога“. Детето пък казва: „Аз без майка си не мога“. То е една крива насока. Детето без майка си може. Чудни сте вие! Майката не може без детето. Ами ти преди да се ожениш, когато нямаше деца, как живееше без тях? Защо се държиш в тази крива философия? Някои казват: „Аз без радости в живота не мога да живея“. – Можеш. Всеки иска да живее в радости, а без скърби. Не, ако щастието е една необходимост, тогава и скръбта е друга необходимост. Не е вярно, че щастието е една необходимост за душата. Душата може и без щастие. Ще кажете: „Какво ще бъде състоянието на душата тогава?“ Да кажем, че ти имаш един обект, който ти причинява известно приятно настроение, но ти искаш да го хванеш с ръцете си и да го стиснеш до гърдите си. Ти мислиш, че само като го стискаш, само тогава живееш. Туй е най-глупавото състояние. Туй, което можеш да стискаш, и далеч от тебе да е, пак можеш да живееш без него, обаче в дадения момент туй е едно твое състояние, но там е всичкото заблуждение. Този предмет може да бъде неодушевен, може да бъде и одушевен, законът е все същият. Важното е какви трябва да бъдат отношенията ви към предмета. Някой път казваме: „Как е възможно човек да живее без тяло?“ – Може да живее без тяло. Под думата „тяло“ разбирам ограничение. Ако ние кажем, че без тяло не може, значи тялото е една абсолютна реалност, на която душата е сянка. Не е така. То е все същото, ако кажем: „Аз без къща не мога да живея“. Как не можеш? Птиците как могат да живеят? Значи те са по-умни от теб? Може без къща да се живее. Не е къщата, която дава живота. Къщата е само един резултат. Ние създаваме къщите, а може да създадем къщи, каквито искаме. Може да им турим два, три, четири, пет етажа, ние сме господари на положението. Казвате: „Какво ще стане, като загубя тялото си?“ – Ще почнеш да мислиш как да създадеш една по-добра къща. Като изгори първата ти къща, ще направиш втора, по-хубава, по най-модерен начин, и ще благодариш на Бога, че първата е изгоряла. Сега необходимо е за всинца ви да схванете абсолютните величини. Бог всякога се стреми към нас, а ние се стремим към Бога. Значи смисълът на нашия живот е в стремежа ни към Бога, но имайте предвид, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голямото не може да се побере в абсолютно малкото и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голямото. Те са две невъзможности, и между вас и Бога всякога ще има следната разлика: вие никога в живота си няма да заемете туй, което Бог заема, и Бог колкото и малък да стане, Той няма да бъде като вас. Схващате ли каква е мисълта? Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“. Някой път вие искате да правите инат на Господа, не искате да Му говорите, искате да Го заставите Той да ви проговори. Това с хората е лесна работа. Ако мълчиш при един човек 10 години, той ще ти проговори. Но с Бога не е така. Мълчиш 10 години, 100 години, 1000 години, и пак ти ще заговориш пръв, Господ няма да ти заговори. И като заговориш, Господ казва: „Добре, че заговори нашето гневливо дете“. И всички тия хора на земята, както ги виждате, все са такива гневливи деца, паднали от небето. Те се разгневили за много малко нещо и с хиляди години мълчат, от дома си бягат и казват: „Аз за дома не искам да мисля“. Ама сега се затъжили вече, като са дошли до дъното на абсолютно малкото, и питат: „Какво ли правят горе?“ Те са дошли до едно умиление и разкаяние. Тогава почват ангелите да слизат отгоре, да носят писма от къщи. Те четат писмата, текат им сълзи и питат: „Какво прави моята сестра?“ – „Мисли за тебе. Ами ти?“ – „Аз мисля да се върна назад, познах погрешките си.“ И Христос казва: „Голяма е радостта на ангелите горе на небето, когато една душа се обръща към Бога“. Човек минава през абсолютно малкото и отива към абсолютно великото, безграничното. Само в този момент ще дойде Божествената Любов. Сега вие ще кажете: „Тия работи ние ги знаем“. Да, но тази философия има приложение. Някой ден сте разтревожени, може би случайно, гледайте в една минута да измените състоянието си. Тази философия, според която сега вървите, изискват се години, за да станете добри. Добрината на човека зависи от момента. В един момент човек може да стане добър, а хиляди години се изисква да се прояви добродетелта в своята същина. Това вече е за проявлението на доброто като Божествено начало, но изменението на човека става моментално. Има тъй наречените Божествени минути. Често аз ви говоря за думата „сега“, като ви казвам никога да не слагате в ума си момента „утре“. Между „сега“ и „утре“ има един промеждутък, има тъмнина, земята се е завъртяла веднъж, и в тази тъмнина ти ще заспиш, връзката между твоето сегашно и утрешно съзнание ще се измени. Ти като започнеш някоя работа, кажи „сега“. Вечерта, като си лягаш, няма да кажеш „утре“, ще кажеш пак „сега“. Станеш, пак кажи „сега“. Сложиш ли в мисълта си думата „утре“ веднага в съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубиш съзнание и трябва да си спомниш това нещо пак наново. Някои казват: „Утре ще направя тази работа“. „Утре“, това е човешко, „сега“ е Божествено. Ние трябва да започнем с човешкото и да свършим с Божественото в живота. И тъй, животът трябва да се разбира от тази дълбока, философска страна. В живота трябва да има философия. За пример често вие плачете, и всеки ви вижда. Когато плачете, влезте в стаята си, наплачете се и като излезете, никой да не знае, че сте плакали. Щом плачете пред хората, те ви плащат вече. Пък ако вие имате тъга, нека остане тази тъга за вас, да не я плащат хората. Изражение на тъгата може да има отвън, но сълзите да останат вътре в тебе. Плачеш ли отвън, тия сълзи ще направят тиня, кал, а колко е по-добре те да влязат в почвата! Вие забелязвате ли какви стават тия деца, които много плачат? Идете в училището и вижте дали някой ученик, който е започнал с плач, е станал велик човек в живота! Не. Следователно скръбта трябва във вашия живот. И аз бих желал скръбта ви да е тъй дълбока, че който влезе вътре във вас и погледне скръбта ви, да му настръхнат косите. Като съзре тази ви скръб, да не се отчайва, но да каже: „В този човек има воля“. Какво геройство е, когато видиш един човек, срещу когото всички се опълчват, носи големи несгоди, неприятности, беднотия, недоразумения и всички тия страдания понася мълчаливо, с радост в живота си! Каква велика гледка представлява такъв човек! Това е живот! А когато всички ви видят, че плачете, те ви водят за ръка. Този ви утеши, онзи ви утеши. Е, кой няма да ходи така? И децата могат тъй да ходят. Днес, Петровден, времето е хубаво, ние сме на „Изгрев“. Миналата година на Петровден бяхме на Мусала. Тази година сме при малкото, миналата година бяхме при великото. Учим един и същ закон. Там горе беше тихо и при малкото сега е пак тихо. И абсолютно малкото има добри страни, и абсолютно великото има добри страни. Защо до днес валеше, а днес не вали? Господ казва: „Днес няма да вали, защото този дъжд в абсолютно малкото няма къде да влезе, ще изподави всички деца“. Ако излееш един котел с вода върху един човек, то е цяло благословение, но за мравките то ще бъде цял потоп. Тия течения, които стават отвън, в Природата, предизвикват известни промени на състоянията и в нас. Като вали дъжд, някой път усещате нещо мрачно във вас. Тия течения създават цяло наводнение във вас, а някой път, като вали дъжд, вие усещате едно приятно настроение. Тогава вашето движение е към Бога. Всички ще гледате да се поляризирате, да имате стремеж към Бога. Не сте ли добре настроени, изменете настроението си, сложете в ума си мисълта, че в света има само Едно Същество, което ви разбира. Неговото съзнание е всякога будно. Когато дойде да се справяте с Истината, никаква друга философия! Някой път може да ви изоставят и ангели, и богове, и вашите ръководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всякога е будно. Само така ще придобиете една вътрешна опитност. Следователно в едно голямо страдание, при най-голямото безсмислие на вашия живот има едно съзнание, което ви разбира. То се интересува от вас толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Бог мисли по най-добрия начин за вашето избавление. Той върви и ви среща, Той е зад вас. Вие сте тъжни, не виждате нищо и си казвате: „Свърши се с тази работа“. Когато всичко за вас се е свършило, Той върви зад вас и мисли да употреби най-добрия начин, за да ви избави. Той мисли как може да ви зарадва, но трябва да идете до дъното. Той намира план как да ви се обади. Както не се надяваш, току ти подшушне нещо, почне да ти говори, ти чуеш първия глас, но мислиш, че в тази пустиня на живота около тебе няма никой, че си сам, но изведнъж чуеш този глас, казваш си: „Значи тук имало и друг някой“. Гласът започне да ти говори, а ти се ослушваш. Чуеш един глас, втори, трети, четвърти, всичко туй оживява и около тебе ще дойдат Белите Братя и ангелите, ти ще се зарадваш и ще кажеш: „Не съм сам, другояче не би останало нищо от мене“. Те ще те вземат, ще ти говорят, ще ти дадат един добър обяд, после ще легнеш да поспиш. После ще те заведат при баща ти, при майка ти. Ти ще си въздъхнеш свободно и ще кажеш: „Заслужава да се живее за Бога!“ Смисълът на живота е в това. Вие сте минали много опасни места в живота. Някои имат още да минават, а някои са ги минали. Всеки трябва да мине през това опасно място. Това е обръщане към Бога, покаяние, спасение и какви ли още имена не му турят. То е възстановяване на онази вътрешна хармония между Бога и нас, а тя трябва да съществува всякога. Всяко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спреш и ще кажеш: „Ще ида при Баща си да поправя погрешката си“. Сега да обясня моята идея. Богат господар, с прецизен характер, има 10 души слуги. Един ден посажда орех в градината си, обаче там, където не би трябвало да го посади. Израства орехът. Той пита: „Кой го посади тук?“ Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се – не е той. Тъй изрежда всичките 10 слуги – никой от тях не го е посадил. „Че кой го е посадил, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тук има план! Кой ви позволи да посаждате тук орех?“ Хока ги, бие ги, всички мълчат, никой не го посадил. Господарят развълнуван, върви и си мисли как тъй израснал този орех! Тъй, като седи при ореха, изведнъж си спомня, че този орех го посадил сам той. А сега белята! Божественият закон какво изисква от господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугите си тъй: „Аз ще ви простя, но още веднъж да не ме лъжете“. Това е по човешки, обаче Божественият закон казва другояче: ще събереш слугите си и ще им кажеш, че този орех ти си го посадил. Той ще се изповяда пред тях и ще им целуне ръка. Божественият закон така урежда нещата. Като направиш един грях на брата си, ще се извиниш пред него ще му кажеш: „Братко, аз съм забравил, аз посадих този орех“. Като направи господаря тъй, той веднага ще се реабилитира пред очите на слугите си, но ако не си признае погрешката, те ще кажат: „И той е като всички“. Иначе те ще знаят, че техният господар е справедлив и честен. И кой ли няма такива орехи посадени в градината си? Всеки един от вас има посят по един такъв орех. И там е спорният въпрос, кой го е посадил. Не е лошо, че ти си го посадил, но кажи: „Аз го посадих“, и въпросът е уреден. Нали всинца искате да бъдете господари? Сега аз бих желал да си признаете пред слугите, че вие сте посадили този орех и въпросът между господари и слуги веднага ще се разреши. След като господарят направи своето извинение, ще трябва да повика всичките слуги, да им даде едно угощение, да си хапнат приятелски всички заедно, и да кажат: „Хайде, да живее орехът!“ Този орех стана причина господарят и слугите да се разберат. Така всичките противоречия вътре в живота стават причина да се опознаем и разберем повече, и кажем: „Да, животът тъй, както се проявява, е добре уреден“. Т. м. 34-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Проява на разумнитѣ сили въ Природата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Проява на разумните сили в природата Т. м. (Прочетоха се няколко теми върху „Задачата на ученика във Всемирното Бяло Братство“.) Първо упражнение: Лявата и дясната ръка напред, след това дясната се движи бавно над лявата ръка догоре, над рамото. После минава пред гърдите, близо до врата, до лявото рамо, след което се изнася и тя напред. Двете ръце остават успоредно, след което лявата ръка минава бавно над дясната ръка – същото положение, каквото заемаше дясната ръка. Това упражнение се прави няколко пъти, ту с лявата, ту с дясната ръка. Във всяко движение на ръцете вие можете да концентрирате ума си и да привличате силите на Природата. Искате ли да уякчите силите на сърцето и ума си, кажете тъй: „Моето сърце ще се изпълни с Божествената Любов и ще бъде устойчиво във всяка Правда и Истина“ (лявата ръка над дясната). „Моят ум ще се изпълни с Божествена светлина и аз ще възприемам в себе си всички Божествени мисли и ще ги насаждам в света“ (дясната ръка над лявата). Двете ръце нагоре: „Амин, тъй да бъде!“ (3 пъти). (Свалени ръцете долу.) Земният живот на човека се изразява чрез движения. Всяка една мисъл, всяко едно ваше чувстване ще се изяви чрез какво и да е движение: или чрез движение на вашите уста, или чрез движение на вашите очи, на вашата дясна или лява ръка, на вашия десен или ляв крак, на веждите, на главата – все ще заемете каквато и да е поза. Ако наблюдавате себе си, от движенията си ще можете да познаете какво е настроението на душата ви, в каква посока вървите – надолу или нагоре. Следователно най-първо е необходимо да възпитаме тялото си, да имаме пластични движения, т.е. като ходим, при всяко едно движение кракът ни да стъпва тъй, че да има едно устойчиво движение, да няма клатушкане, несигурност. Като стъпваш, да имаш всичката увереност на крака си. Има една цяла наука, според която хората се познават в движенията си. Някой човек като върви напред, по движенията му отзад, от гърба можеш да го познаеш какво мисли, какъв е характерът му, накъде отива и какви са неговите приятели. Тия хора, на които мислите са много дребни, те вървят тъй тип-тип, бързи са те, бързи крачки правят, но ситнички, много ситнички. А онези хора, които са аристократи или хора с идея, вървят полека. Бързото ходене и плавното ходене са две крайности. Питам ви: Как трябва да стъпвате при ходенето си – на петата си трябва да стъпвате първо, а после на пръстите, или първо на пръстите, а после на петата? Всичките съвременни хора изобщо стъпват първо на петата, после на пръстите, затуй, като вървят, има едно тропане, вследствие на което гръбначният стълб изпитва едно сътресение, а в задния мозък се усеща едно тегнение, поради което всички хора са нервни. По закона на ходенето гръбначният стълб усеща едно голямо сътресение, което някой път ни създава най-големите нещастия. Следователно на пръстите ще ходиш и ще стъпваш леко и плавно. Няма да ходиш тъй, като някой автомобил, да се тресеш цял. Не, леко трябва да стъпва човек, едва да се допира. Лекото движение на краката зависи от човешката мисъл. Щом мисълта ти е материалистическа, тъй ще стъпваш с краката си, че цялата земя ще трепери, като ходиш. Туй показва, че човек е свързан повече с центъра на земята, отколкото с центъра на слънцето. И в дадения случай трябва да знаете закона как да се развързвате. Трябва да знаете начина на движението. За пример магнетизаторите, като знаят закона на движението, могат лесно да приспят някого. Започват да му правят движения, тъй, отгоре надолу веднъж, дваж, три пъти, докато го приспят – с дясната ръка на дясната страна, с лявата ръка на лявата страна. После правят движения с ръцете настрана и духане, които имат разбудително влияние. Когато някой човек направи срещу вас движение с ръцете си отгоре надолу, вие току-виж погледнете го и заспите. Някой човек ви погледне и веднага си отнеме очите. Какво изразява туй движение? Това е едно неправилно движение. Може да кажете: „Какво било, че човекът погледнал отгоре?“ Ако този човек е със силна зла воля, то като те погледне отгоре 3–4 пъти, може да те приспи. Всеки човек не може да те приспи. Този, който може да те приспи, той притегля токовете от тялото ти, изменя електричеството и магнетизма ти, изменя кръвообращението ти, пулса ти и те приспива. Чудни сте, като казвате: „Как може да ме приспи?“ Ако стисна някого за артериите на врата, на гушата, няма ли да го приспя? Ако ви стисна тъй, щото със силата на моя ум да изменя направлението на вашата кръв, няма да ви приспя ли? Туй го правят съвременните магнетизатори. Хората на света са повече майстори, отколкото набожните, духовните хора. Сега вие ще кажете: „Ама Господ ще му позволи ли?“ Чудни сте, като питате: „Господ ще позволи ли?“ Когато онзи паяк хване някоя муха, Господ ще му позволи ли? Когато онази жаба дойде до мравуняка и почва да гълта мравките, Господ ще позволи ли? Когато мравките дойдат до твоя хамбар и почнат да ядат житото, Господ позволява ли им? Всички същества вършат тези работи, без да им позволява Господ. Като питате така, вие сте прави, по моралния закон трябва позволение. Ако е по моралния закон, то е друго нещо, трябва да искаме разрешение, но ако не постъпваме по този закон, всичко вършим без разрешение и вследствие на това ние сме отговорни за своите постъпки. Защо? – Понеже Бог не взима участие в нашите постъпки. Всяка постъпка, в която Бог не взима участие, е лоша постъпка, а всяка постъпка, в която участва Божественото съзнание, Божествената мисъл, тази постъпка е добра, морална. Сега пак се заражда у вас мисълта: „Как може да се знае в даден момент дали една мисъл е Божествена, или не?“ Всяка една мисъл, в която участва Божественото съзнание, в която е будно то, тази мисъл има една мека и приятна светлина в себе си. Всяка една мисъл, в която Божественото съзнание не е будно и не взима участие, е тъмна. Не само това, но правете следните наблюдения. Някой ваш приятел е намислил да направи някакво добро, ще забележите на неговото лице една мека светлина, която отпосле се изгубва; а онзи, който е намислил да направи зло, на неговото лице веднага минава една тъмна сянка. Тази сянка минава и заминава. Правете наблюдения и върху себе си. Често гледайте вашето лице в огледалото, защото във вашето подсъзнание има едно хипнотическо състояние. За пример 5–6 хиляди души някъде са намислили да правят зло и вие по едно стечение на условията във вашето раждане попаднете при тия условия, и вижте, че у вас се яви такова желание да участвате в извършването на туй зло. Или някъде една тълпа от няколко души искат да направят едно зло на някоя печатница, искат да чупят прозорци и вие минавате покрай тях. У вас веднага се заражда едно желание да направите вие това същото нещо, тази тълпа ви увлича. Силният човек трябва да се отдалечи от това течение – нищо повече! Сега вие, като следвате Школата, може да ви се дадат много формули, много теории, но ако не ги прилагате навреме, няма нищо да ви ползват. Аз съм виждал мнозина, които са чели разни окултни книги, разполагат с много формули, но има закони за приложението на всичките тия формули. Иначе те само на книга могат да ви помогнат. За пример, ако вие сте яли един много добър обяд, разнообразен, с месо или друга някоя храна, много пищна, и усещате впоследствие една тежест – ако след това искате да приложите някоя окултна формула, тя ще бъде безполезна за вас, тя не влиза в живота. После, вие можете да сте приложили една окултна формула, ако сте гладували 10-ина дена. Има известни състояния, в които силите на вашия организъм се уравновесяват, т.е. негативните и кинетическите сили се уравновесяват в положителни и потенциални. Значи в даден момент вие може да употребите каква и да е окултна формула в границите на нейната възможност. За да познаете дали вашата воля се е развила, т.е. дали имате воля да приложите една окултна формула, най-добрият опит е следният: някой път ви заболи коремът, усещате едно въртене вътре. Опитайте си волята! Сложете си лявата ръка отзад на гърба, а дясната – отпред на корема, съсредоточете ума си и произнесете следната формула към стомаха си: „Моля, болестта да престане!“ Ако тази формула не помниш, кажи: „Болестта е престанала“. Ако след като кажете формулата в единия или в другия случай и се подчините на волята си, вие сте послушни и волята ви е силна. Но ако след като кажете едната и другата формула, болестта ви остане, волята ви е слаба. Друго нещо. За пример имате някой ваш приятел, искате да знаете дали този ваш приятел ви мисли доброто. Сега това са тайни, секрети, които не трябва да издавам, но аз ще ги издам, защото не е за зло. Тия неща не се поверяват. И тъй: стомахът те боли. Ще повикаш в дадения момент на помощ някой твой приятел, за когото мислиш, че те обича. Ще повикаш неговия дух и ще му кажеш: „Моля ти се, приятелю, ела, кажи на болестта ми да престане“. Като дойде той и болестта ти не престане, ще извикаш втори, трети, до 10 души. Ако болестта ти мине, всички ти са приятели, ако не мине, те са ти приятели само на думи. Ами че тъй е! Ако каже: „В името на Господа Исуса Христа болестта да изчезне“ и тя изчезва, приятел ти е този човек. Ако съзнанието ти е будно и се обърнеш за помощ към този твой приятел, веднага ще се прояви неговата воля. Онзи, който лекува там, в Бургаско, Иван Томов, казва на една еврейка, която дошла при него на лечение: „Вашите евреи разпнаха Исуса Христа, ти вярваш ли в Христа?“ – „Вярвам.“ – Тогава в името на този Исус Христос тя оздравя. Но едно нещо трябва да знаете: Вие не можете да приложите една формула на Всемирното Бяло Братство вътре в живата Природа, ако имате прегрешения и неразположения. Не се ли свържете със законите на Бога, с тия велики сили на Природата, тия формули не струват нищо, тия формули тогава ще имат обратни резултати върху вас. Туй да го знаете! Правете опити с вашата воля, да видите каква е тя – силна ли е, или слаба. Толкова пъти аз съм ви говорил как да лекувате болестите си! За пример имате някакъв ревматизъм. Всички тия болести не са нищо друго освен случаи, съзнателно изпратени от Бялото Братство, за да упражнявате вашата воля. Вие за тази си болест ще посетите най-малко 20 доктори и ще се върнете пак с вързана ръка. Това е една задача. Е, хубаво, вие отивате при един лекар. Колко му плащате? – 100 лева. Извади тези 100 лева и кажи така: „В името на Този лекар, при Когото отивам да се лекувам и Който единствено може да ме излекува, аз ще сложа тия 100 лева в Божествената каса и в Неговото име заповядвам на тази болест да изчезне“. Сложи в ума си тези лекарства, които би ти препоръчал лекарят, и чакай да видиш резултата. Ако не ти помогне този пръв опит, иди при друг лекар. Той взима 200 лева. Представи си, че си отишъл, сложи тия 200 лева в Божествената каса, намажи се с туй лекарство, което този лекар би ти дал. Ако и той не ти помогне, иди при трети, четвърти, а парите, които би им дал, внеси в Божествената каса и най-после кажи: „Господи, Исусе Христе, обръщам се към Тебе и в Твое име да се махне ревматизмът ми, всичкото си имане давам“. Като го дадеш, ревматизмът ще изчезне. Като кажеш, че всичкото си имане даваш, трябва да го дадеш. Ще го дадеш, разбира се, защото този ревматизъм коства живота ти. Аз ще ви дам един пример. Едного заболява зъб и той отива при един зъболекар. Той изважда зъба му, но става инфекция на кръвта и болният умира. Сега, ако не дадете имането си, този ревматизъм ще ти коства живота. Казваш: „Как тъй да дам имането си?“ – Ще го дадеш за откуп на живота си, ако искаш да живееш. Всички ученици трябва да разбират тези закони и да ги прилагат съзнателно. Туй е крайният предел. Казано е в Писанието: „Двама или трима души, събрани в мое име или в името на този велик закон, там съм и аз“. Може да опитате закона, но трябва да бъдете чисти, не тъй обикновено чисти, но вътре във всичките свои намерения, във всичките свои помисли и желания. На повърхността на вашето съзнание може да дойдат най-отвратителни мисли, аз не говоря за тях, но в дълбочината на вашата душа вие трябва да бъдете чисти. Много пъти по повърхността на съзнанието ви ще станат пертурбации, това е в реда на нещата, но в дълбочината на вашето съзнание трябва да има единство. Да се усъмниш в справедливостта на Бога, дали Той е добър, или не, това не е правилно. Тогава ти ще усъмниш във всичко положително. Защото злото е нещо случайно, нещо изключително. Злото е едно проявление на повърхността, следователно ние не трябва да го туряме вътре в нашето съзнание. И тъй самия живот се изразява в движения. За пример, когато вие се разсърдите някому, обидите се крайно, не искате да го погледнете, очите трептят, държите си погледа надолу към земята. Защо? Защото тия течения ви свързват с центъра на земята, вие сте свързани с черното братство. Вие сте свързан човек, не сте господар на вашите клепачи, затова като погледнете, очите ви трепват, искате да прикриете нещо. Така и детето някой път се сърди, не иска да погледне майка си. Вие се смеете на малките деца, но сте такива малки деца. „Присмял се хърбел на щърбел“. Сега ние ще дойдем до правилните движения. След като направиш едно движение, ако то е правилно, ти ще усетиш в себе си една приятност. За пример туй упражнение, което тази вечер направихте, то е едно много хубаво упражнение. Разсърдил си се някому, искаш да си отмъстиш, направи туй движение и си кажи: „Чакай, чакай малко, какво мислиш да правиш? Чакай, ти обмисли ли, като кажеш това, какви ще бъдат последствията, обмисли ли хубаво? Ако искаш да го нахукаш, знаеш ли какво ще стане?“ При правенето на туй упражнение веднага у теб се зароди едно противоположно желание и си казваш: „Чакай да отложа“. Не, не да го отлагаш, но ще бъде тъй, както Господ е казал. Какво е казал Господ? – Всичките ни дела трябва да бъдат изправни. Значи на този, на когото искам да направя зло, ще му направя едно добро, ще му напиша едно хубаво писъмце и ще го зарадвам. Тъй ще бъде! Ще водиш един разговор със себе си и като те видят от небето, че постъпваш тъй, ще хроникират това в Бялото Братство. Ще кажат: „Един приятен инцидент се случил с един от учениците, имал един приятен разговор, написал едно приятно писмо“. Те ще хроникират това в техните вестници. Ще кажете: „А, с такива работи ще се занимаваме!“ Едно приятно упражнение е това. Най-учените, Белите Братя, като ви видят, спират се и казват: „Тъй, тъй, много хубаво, много добре постъпи, според нашите закони“. И няма да се минат 5–10 минути, ще се изпълниш с радост. Ще кажете: „Без движения не може ли?“ – Не може без движения. Как без движения? Ще седнеш на земята, ще прекръстосаш краката си, натук-натам, все ще вземеш някоя поза. Или ще седнеш в килията си, все по някакъв начин ще сгънеш ръцете си, те все ще заемат някакво положение. И светии да имаме, пак ще имат някакви движения. Разправяше ми един господин, че не можал да си обясни защо Иван Томов, той го наблюдавал, под калпака си имал скрита една шарена шапка, със златни нашивки, като с гайтани. После, под съдраното му кюлче имал един шарен колан. Един ден отиват някои млади, искат да го бият, да му направят някоя пакост. Той снема кюляфа си, остава шарената шапка, изважда колана и почва да лекува. Като престане опасността, пак слага кюляфа си. Това е символ. В Писанието няма ли такива символи, формули? Вземете 119-ти псалом, в него е турена цялата еврейска азбука, той е образуван от 22 части. Това са все магически формули. Следователно всинца трябва да имате такива магически формули. Но всичките магически формули не важат еднакво за всички. Всеки един от вас трябва да има по 1–2 формули, които да му са в полза в дадения случай. И всички, които влизат в Братството, трябва да имат красиви движения. За пример аз съм говорил толкова пъти да се премахнат гърбиците ви. Защо? Онзи, който има стеснени гърди, всякога е неразположен духом. Тесните гърди произвеждат неразположение на духа, нищо повече. Когато човек е стеснен, той е неразположен духом, затуй ще внесете вярата в себе си. Разширение ви трябва. Никога не се стискайте! Туй стеснение ще дойде. Винаги имайте едно разширение на вашето сърце, разширение към Бога. Туй е първото нещо. Когато седите, аз по някой път ви наблюдавам, да видя на коя страна си държите главата. В какво положение трябва да държите главата си? Българинът казва: „Тази работа тъй ли е?“ – наведе главата си на лявата страна. Друг път той си сложи дясната ръка на сляпото око и казва: „Гледай си ти ума!“ Ами че ако цял ден си държиш главата в туй положение, ти губиш от своето достойнство, ще се изменят всичките ваши магнетически влияния. Винаги ще държиш главата си перпендикулярно към центъра на слънцето, нищо повече. И вечерно време, като седнете, направете си един счет, днес дали главата ви е била свързана с центъра на слънцето, с този магнетически или разумен център, дали тези течения са били правилни. По този начин много от вашите състояния, които създават нервността, неразположението на духа у вас, ще се изгладят. Тези малки грапавини, тези препятствия, които сега се зараждат, ще изчезнат. И тъй, от черната ложа, от центъра на земята, постоянно изменят движенията ви. Наблюдавайте какви движения имат добрите хора. Аз бих желал да наблюдавате главно движения на светски хора, които са добри, и на светски хора, които са лоши. Това е едно приятно наблюдение. Така ще можете да си дадете един вътрешен отчет за тия течения, които стават. Онези по-способни ученици от вас, които искат да се занимават със себе си, да се изправят, които искат да се занимават с окултната наука, нека правят тия наблюдения, а които не искат, те са свободни. Но да не влезе у вас един страх, да не знаете где да сложите ръцете си. Ако се оставите в едно естествено положение, вие ще знаете къде да ги сложите. Ако не знаете къде да сложите ръцете си, поставете ги на масата, попейте си 5–10 минути да си починете, поставете си краката успоредно, малко разтворени, отпуснете после ръцете си и ще имате известна почивка. Каквито мъчнотии да имате, знайте, че вашите мъчнотии са предвидени, 75% от мъчнотиите, които имате, са преувеличени, остават само 25%, а това е закон, който можете да носите. И тъй, щом сте много разтревожени, преди да си легнете, направете си таз вечерното упражнение, изговорете и формулата, която ви дадох тази вечер, поприказвайте си. Или като правите упражнението, като прекарвате лявата ръка над дясната и дясната над лявата, може да вземете един стих от Писанието и да го прочетете. Това са елементарни упражнения. Вие казвате: „Без тях не може ли?“ – Не може. Е, да допуснем че някои от вас имат бръчки по лицето си. В нашата Школа влиза като задача за една година да изправите тези бръчки. Да кажем, че вие сте стар, на 60 години, за една година трябва да изгладите тези бръчки. Това са натрапени, излишни същества у вас. Ако ти посветиш живота си на изправяне, няма да остане от тях нищо, за една година ще премахнете всичките тия излишни вещества от вашето лице. Нали жените употребяват козметически средства за това? Туй, което ви препоръчвам аз, то не е за красота, но за усилване на волята, да премахнете всички чужди вещества от лицето си. Ами че ако не сме господари на своето тяло, на своето лице, на туй, което Господ ни е дал, на туй, което е наше собствено, а не чуждо, друго какво можем да направим? Ако не знаете как да владеете главата си, как да владеете ръцете и краката си, как да владеете вашите мускули, всичките ваши думи ще бъдат празни. Туй е здравословно и за мислите, и за чувствата, и за волята ви. Знаете ли това нещо за вас, за в бъдеще ще знаете как да възпитавате децата си. Децата много се лесно подават. Ще кажете: „Ела мама!“ Ще направите едно движение, друго движение и те ще възприемат. Защо да взимате пръчка? Има ред упражнения, при които и вие ще се упражнявате, и детето заедно с вас. Ще кажете: „Ами че ние възрастните хора с такива работи ли ще се занимаваме?“ Ами мислите ли, че тия наши движения, които сега вършим, са на мястото си? Не. Има морални движения, но има и неморални движения. Едните носят добродетелите, а другите носят злото в света. Наблюдавайте само онзи, които мисли да убива, какво се крие във свиването на неговите вежди, какво изразява неговото чело, неговите мускули. После, вземете какви движения има кучето, което мисли да ви ухапе. Може да наблюдавате мечката. Посетете някой път зоологическата градина и ще видите, че когато мечката иска да изяде някого, тя почва да заглажда кожата си, прави движения като някоя змия. Значи тя е намислила да направи някое зло. Ако си в гората, ти трябва да се качиш на някое дърво. Но идва ли мечката тъй насреща ти, с настръхнала козина, това значи, че тя идва да те плюе и казва: „Ти не заслужаваш да се занимавам с тебе, аз такъв човек не ям“. Е, питам: Защо когато мечката не иска да яде някого, козината настръхва, а когато иска да изяде някого, заглажда космите си? Вземете човека, когато пипне някоя кокошка или агънце, тъй се глади по корема и си казва: „Ах, хубаво, хубав кебап става“. И мечката също. Улови някого и казва: „А, хубав кебап става от тоз човек“. И в живота е същото. Когато някой човек почне да ти говори много гладичко, като мечка, това значи: онези сили, които вървят по този начин, те имат обратни движения против нас. Трябва да знаете, че хората в даден момент могат да попаднат в отрицателните сили в Природата. Вие трябва да знаете, че имате много врагове, хиляди същества, които всеки ден ви дебнат, всеки ден ви устройват капанчета, навсякъде в обществото, навсякъде в Природата. Където и да минавате, те все гледат да ви устроят нещо, камъни почват да падат върху ви, или каквото и да е друго. Но има други същества, които ви предпазват. Това са вашите приятели, които ще им противодействат. Кои са причините, то е друго нещо. В Природата има много разумни сили. Много от нашите нещастия се дължат на тия невидими врагове в живота. Те са много опасни. Това са факти. В живота има такива невидими врагове, има и видими врагове, които не могат да се избегнат. Те всички си служат с известни хипнотически движения. Те постоянно ти внушават и почват да ти предават известни форми, днес една, утре друга. За пример те искат да ти уморят някое дете, започват да ти казват: „Туй вашето дете ще умре“. И ти повтаряш: „То ще умре“. Повтаряш, повтаряш и няма да се минат 4–5 месеца, туй дете се разболява и умира. В дадения случай туй нещо във волята на Бога не е предвидено. Туй дете няма да умре, но ти се съгласяваш и го предаваш. Ще кажеш: „Няма да умре туй дете“. Ако това не е волята Божия, ти ще усетиш едно раздвояване в себе си. Онези неща, които трябва да станат, които са Божествени, за тях Провидението не те предупреждава. А когато вашето дете трябва да умре, смъртта идва, без да я знае някой, идва тъй незабелязано, внезапно. Това става извън вашата воля, но във всички случаи, когато дойде да ви предупреждават, трябва да упражните вашата воля, за да бъдете чисти. И тъй, да се върнем към красивите движения. Трябва да знаете, че има красиви движения в света. Аз желая учениците на тази Школа да се отличават с тия пластични движения. За пример викате някоя ваша приятелка. Вие как я викате? Тъй, с показалеца, движите го. Туй движение не е красиво. Как ще повикате един ваш приятел? Не с пръста си. Ето една задача. Аз казвам: Повикайте отдалеч вашия приятел! Кое е най-красивото движение, с което ще можете в дадения случай да обърнете вниманието на вашия приятел? Толкова време сте живели на земята, кажете как ще го извикате? Тъй, с цялата ръка? И с цялата ръка да викаш, това не е красиво движение. Тъй може да те вика един стражар. Това движение не е за приятел. Е, тогава как ще повикате един приятел, когото обичате? Ще отидете при него и нищо повече. Ще го хванете за двете ръце и ще му кажете: „Моля, ела на гости у нас!“ (Запитват: „Ако нямаме възможност, как ще отидем?“) – За приятели всякога ще имате възможност. В този случай няма изключения. Ами, ако единият е на единия бряг на една река, а другият – на другия? – Ще има мост или лодка и тъй ще отидеш. Законът е такъв: между двама приятели никога не може да се изпречи една река. Може да опитате това нещо. Никога не може да се срещнете с един ваш приятел през една река, всякога ще се намерите на един възел, откъдето ще можете да минете свободно. Това е Божествено. Никога не могат да ви поставят на едно противоречие. Щом обичта ви е непреодолима, противоречия няма. И тъй, аз искам като ученици да спазвате тия, красивите движения, с едно морално вътрешно убеждение. Ако за вас всичките неща са маловажни, трябва да знаете, че няма маловажни работи. Разбира се, вие трябва да се пазите, като правите тия движения, да не ставате прозвище, да не произвеждате смях. Когато осмивате някого за неговите криви движения, вие всякога ще попаднете под същия закон. Аз забелязах някои ученици, на които съм казал някои неща, те се смяха и попаднаха под същия закон. Не се смей, ти ще се свържеш с тези отрицателни движения. Първото нещо: не е право да се смееш! Второ упражнение: Двете ръце напред, успоредно. После се дигат нагоре, свалят надолу, нагоре, надолу, тъй няколко пъти ритмично движени. Пак нагоре, но само китките се движат нагоре, надолу. След това и двете ръце се движат нагоре и надолу (много пъти), и спират в хоризонтално положение. Ръцете настрана, напред – китките една върху друга и пак настрана. Повторете първото упражнение няколко пъти. Ръцете над главата, раздалечени, и после спущане надолу, от страна покрай тялото (няколко пъти). Ръцете напред (няколко пъти). Т. м. 32-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 1 юли 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Божественото и човешкото. Днес, а не утре (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Божественото и човешкото Т. м. (Прочете се резюмето върху темата „Ползата от предметното обучение“.) Да се изпее „Духът Божий“. (Прочетоха се няколко работи върху темата „Разликата между Добро и Правда“.) (За следващия път ще имате темата „Предназначението на братя и сестри“.) Ако бих ви задал един въпрос: Защо човек не се ражда научен, защо Природата е изключила това, как бихте отговорили? Може ли човек да се роди учен? Ще ви задам друг въпрос. Когато се създаде някой инструмент, като пиано или орган, този инструмент създава ли се съвършен? Не, трябва да има някой, който да умее да свири, и той ще види какво му липсва. Следователно човек се ражда научен не само в потенциално отношение като органа, а и кинетически – значи трябва да се прояви, както музиката в органа. Като дойде онзи артист и се съединят двамата – артистът и органът, тогава излиза нещо. Ние наричаме умен човек този, който се проявява. Сега в окултната Школа има едно твърдение, че всяка душа вечно носи всичките свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде в съприкосновение с Божествения Дух. Тъй щото, ако в някои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човек може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но да слезем малко по-близо до живота. Какво е предназначението на една Школа? Може да ни запитат: „Какво е предназначението на писането?“ Защото има изкуства като писането или като рисуването или орането, копането, шиенето, готвенето и т.н. Това са все изкуства, от които човек се ползва. Говорът, това е едно изкуство. Да мисли човек, и това е едно изкуство, само че не принадлежи на физическия свят, а на един по-висш свят. Често някои от вас се спират и казват: „Защо не съм добър?“ Аз ще ви запитам: Откъде знаете, че не сте добри? За да познаеш, че си лош, трябва да си познал по-рано, че си добър. Не можем да отречем нещо, преди то да е станало. Следователно били сте добри, а сега сте лоши. Добре, ако пък твърдим, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечер ще имаме малко контрасти. Има ли нещо лошо в това, ако кажа някому, че е лош? Ако кажа някому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише или едно пълно шише, какво обидно има в това? Ами ако аз нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до един чист извор, доближа се и го напълня, какво лошо има в това? Ако този човек е празен, виновен ли е? Но ето, да ви покажа къде седи погрешката на вашата философия, особено на вас, учениците. Представете си, че вашият господар ви праща на работа, но трябва да минете през една пустиня, дълга 50–60 километра, и в нея няма никакъв извор. Той ви дава едно шише с 5 килограма вода, но по едно време то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали няма някаква възможност да се освободя от този товар?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте в шишето само половин килограм вода и казвате: „А, сега намерих една философия, освободих се от този товар“. Но през деня слънцето ви напече, дойде жаждата и гърлото ви засъхне. Тъй че вие, като искахте да се освободите от този малък товар, от туй зло, се освободихте, но то дохожда отвътре. Сега ние, умните хора, които искаме да се освободим от този малък товар отвън, налитаме на по-голям – отвътре. По-добре да носиш туй шише с 5 килограма вода на гърба си, отколкото да усетиш тази вътрешна жажда. Следователно вие не можете да избегнете туй вътрешно противоречие. Ще дигнеш шишето на едно място, ще пиеш една глътка и ще се ободриш. На друго място друга глътка, после трета, четвърта и т.н. Следователно пълните шишета, които ви са дадени, изпразвайте! Сега да ви приведа този пример. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли в този свят и Господ ви е дал 10 души приятели, но вие обидите едного и веднага изгубите всичките други ваши приятели. Те за вас са празните шишета и като минавате през пустинята, те не могат да ви помогнат. Питам: Какво сте спечелили? И тъй, в живота си не обиждайте, не изпразвайте вашите приятели! Приятелят ти може да е един съдружник. Не изпразвай съдружника си, имаш нужда от него. Добре, да допуснем сега, че твоят господар ти е дал 10 празни шишета, всяко от които тежи по един килограм, а ти трябва да ги носиш през пустинята. При това той ти дава един ключ и ти казва: „Иди на еди-кое си място в пустинята, там ще намериш една плоча, ще я отключиш, ще я дигнеш, вътре има един извор и ще напълниш всички тия 10 шишета от тази вода“. Всяко едно от тия шишета събира по 10 килограма вода. Можеш ли да носиш тия 100 килограма вода? Не можеш да я носиш. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седнете и мислите какво да правите. Ето, 10 души ваши приятели идват. Те са изгубени из пустинята, имат голяма жажда, а не знаят къде има вода. Едно време те са били ваши неприятели и са били толкова гневни спрямо вас, че в друго време биха ви изтрепали, но сега гърлата им тъй изсъхнали за вода, че всичко това са забравили и ви питат: „Нямате ли малко вода?“ Дадете им шишетата, обърнат ги, задоволят се и казват: „Много благороден човек сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма. След това си тръгнете в пътя и се върнете в местожителството си примирен вътре в себе си. Следователно навсякъде в живота – и в едно, и в друго отношение, и в училището, и вън от училището, и в пустинята, и вън от пустинята, и в смъртта, и вън от смъртта, трябва да прилагаме един и същ закон, защото не мислете, че след като умрете, няма задачи. И в смъртта има задачи, и в страданията, и в радостите, навсякъде има задачи, които трябва да разрешавате. Онази философия, която ви казва, че след смъртта няма живот, няма задачи, не е вярна. Това е вашата крива философия. И след смъртта, и в тъмнината няма освобождение. Освобождение има само когато изпълниш волята Божия. Не я ли изпълниш – няма освобождение. И в ада, където и да отидеш, няма освобождение. Следователно ще кажеш: „Аз съм изпратен и в тъмнината, и в ада, навсякъде да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бялото Братство – да изпълним волята Божия. а всяко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вярно учение. Туй е правата философия. Казвате: „Ще умра и всичко се свършва“. Не, и там не се свършва, и там има мъчения. След смъртта именно започва мъчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има там. Като те турят ония учители там, в този огън вътре! Следователно ние сме изпратени на земята да изпълним волята Божия. Сега, друго заблуждение между учениците е това, че те всякога търсят една Школа, където могат лесно да минат. Че то лесното минаване в едно отношение е мъчно минаване в друго отношение. Нали знаете онзи разказ за щуреца и мравките. Щурецът цяло лято пял, ял и скачал, не мислил за зимовище. Идва студена, люта зима, отива при мравките, казва им: „Малко житце ми се щѐ“. – „Какво прави цяло лято?“ – го запитват те. – „Играх, пях и скачах.“ – „Иди пак, поскачай и не яж.“ – Но гладен не се скача. Лятно време може да се скача, да се играе, но зимно време не може. Следователно лесният път не е правият път. В тази Школа вие трябва да прибегнете до всички методи за прилагане. Да кажем, тази вечер всинца не сте еднакво разположени духом. Туй не е грях, че не сте еднакво разположени. Това е естествено, понеже заемате разни положения в живота. На едного мозъкът е възбуден отзад, на другиго – при ушите, на трети – отгоре, на четвърти – отдолу, отстрани, навсякъде е възбуден. И всеки, където е възбуден мозъкът му, такива проявления има. Важното е да намерите метод да се хармонизирате. Онзи, у когото мозъкът е възбуден при ушите, той седи като курдисан пищов. Нали има такива малки момчета работници при сарачите, които шият настрана, а майсторът им следи и който от тях не знае да шие, щом е близо до него, той току го бодне изведнъж с иглата. Това е състояние, което произтича от напрежение на енергията зад ушите, но заблуждението е там, че някои, като мислят да те ударят, искат да ти внушат, че ще те убият. И ти вземеш пушката и чакаш. Излезеш навън – няма никой. Цял час седиш тъй с пушката, мислиш, че някой ще те убие. След това едночасово очакване ти цял ден си възбуден, подпушен си и през него ден виж, че си се скарал с някого. Тази лъжа, че щял някой да те убие, е проработила вътре в тебе. Ние, съвременните хора, 95% страдаме все от такива лъжи. Вие имате 25,000 лева в Народната банка и дойде някой да ви каже, че Народната банка е понижила шконтото, няма да изплаща, че вече е на фалиране. Веднага сърцето ви се обръща, става цяла една пертурбация. Върнете се у дома си, пак не вярвате. Действително тази банка е спасителна банка, но някой път така спасява хората, че завинаги са спасени. Как? Фалира тази банка. Изяде парите и нищо не ви плаща, а вие започвате отново. Та всинца ние на земята идваме все с превзети идеи, които сами сме създали, и от това страдаме. Правото учение е това, че ние трябва да се повърнем към живота с онези идеи, които Бог е вложил вътре в нас, и да започнем с тия Божествени идеи. Сега аз ще ви приведа този пример за Шлятер, който се явил в 1895 г. в Америка. Той бил обущар, човек тих и спокоен. Тръгва за Западна Америка и там се прочува като лекар на разни болести. При него се стичат около 50–60 хиляди американци от цяла Америка да ги лекува. Всеки ден той стоял на вратата си и по 15,000 души минавали през ръцете му. Той само ги хващал и пускал, и така ги лекувал. Започвал работата си сутрин от 4 часа. След като седял така няколко месеца, Шлятер пише в своя дневник: „Понеже мисията ми се свърши, аз се връщам при Отца си“. И досега не знаят къде е изчезнал Шлятер, питам: „Защо Шлятер се яви и защо изчезна? Какво придоби той с лекуването на тия американци?“ Никаква религия, никакво учение не остави. През цялото време той е мълчал. Той казвал: „Втори път като дойда, ще говоря. Сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!“ Шлятер е разбирал своето предназначение. Казва му се: „Ще лекуваш“. Хваща болните за ръцете и ги излекува. Той не е бил учен човек, не е свършил три факултета някъде, прост обущар бил, но дава един отличен пример на послушание. И сега на всинца в Школата казвам, че ви липсва послушание. Като ви дам една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще сложите, че какво съм искал да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете с главата надолу и след туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излезе от тази работа, Учителят е прост, не разбира от това“. Да, прост е Учителят, а този ученик е от учените. Само учените хора могат да критикуват, но тия учени хора, като отидат в Бялото Братство, връщат ги назад. Пращат ги на земята да станат от тия животни за впрягане, да орат нивите. Тия животни там са все учени хора, които критикуват своите Учители. Всички са критикували своите Учители и Бог ги е пратил на земята да орат, като им казва: „Нали сте учени хора, задавам ви следната задача: повикайте вашите господари и ги научете на това, което вие намирате за право“. Не мислете, че не е възможно това. Вас ви се вижда чудно, че тия учени хора днес работят по нивите. Ако краката на ангелите се обърнаха на копита и на задниците им израснаха опашки, а на главите им израснаха рогове, мислите ли, че на синовете Божии, тук на земята, съдбата им ще бъде по-добра? Защото рогата е изопачение на човешката воля. Опашката у животните е изопачение на човешкия ум, а копитото е извращение на човешката сила. Следователно, когато тия сили се отнемат, от туй идват страданията. Променете духовния стремеж в себе си, веднага ще се измени и формата ви. Сега ние казваме, че Господ ще оправи света. Ами как ще се оправи? Ние разваляме света, а Господ да го оправи. Не, разваления свят ние ще го оправим. Няма защо Господ да оправя този свят. За Бога е по-лесно да създаде един нов свят, отколкото да оправя стария. И когато човешкото тяло стане много грешно, на Господ е по-лесно да направи ново тяло, отколкото да поправя това грешно човешко тяло. И не мислете, че Господ ще поправи това тяло или ще поправи този свят. Не, Той ще създаде нов свят. Да се поправим! Няма какво да се поправяте, не мислете за поправяне. Ама ще ме схващате добре, на вас говоря така. Тази дума „поправяне“ употребете я не в обикновения смисъл. Вземете да разбирате Божествено нещата. Думата „поправяне“ е малко нещо, то е обикновена работа, а животът никога не се поправя, той се обновява. Не мислете за поправяне на живота, а търсете обновление в живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото от Бога – да се обновите! Бог, Който е толкова велик, не искайте от Него малки, дребни работи. Отивате при Господа, казвате: „Моля Ти се, дай ми 10 лева!“ Че 10 лева да искаш от мене, лесно мога да ти ги дам, от Драган – също, но като отидеш при Бога, от Него ще искаш нещо, което никой човек на земята не може да ти го даде. И тогава, като поискаш от Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание и ще ти го даде. Туй е учението на Бялото Братство. А сега вие седите и очаквате дребни работи, с тях се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че си била едно празно шише. И започваш: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?“ И сега Господ ще се занимава с това, че ти си била едно празно шише. На друга някоя казали, че била пълно шише. Друга някоя казала на сестра си, че била черна. Тя казала, че ти си бяла и т.н. Сега Господ ще се занимава с тия неща. Не, Господ се занимава с велики, със съществени работи. Че то ще бъде смешно – ти си в един театър, дали ти да играеш на сцената една роля на графиня и ти казваш: „Защо Господ не ме вдъхнови да изиграя добре тази роля?“ Хубаво, като те вдъхнови и ти изиграеш добре ролята си, с това ще оправиш ли света? Един карагосчия иска да изиграе добре ролята и Господ му помогне. Какво от това? Това не са прави съждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите вашия ум към Бога, да ви благослови и да ви даде това, което никой друг не може да ви го даде: Щом разберете този велик закон, като ученици, това ще желаете, да искате от Бога невъзможното – невъзможното за хората, а възможното за Бога. Сега всички казват: „Защо да не живеем братски?“ Не, вие искате малкото. Идете в света, там всички живеят братски. Това изкуство аз го знам, да ви дам на всички правила. Това е най-лесното изкуство – да живеете братски. Не, искайте от Бога Той да се всели във вас, Неговата Любов да дойде у вас, да опитате каква е тази Любов. Всички други въпроси се разрешават лесно. Искайте да имате тази Любов още сега, в този си живот. И после, като ученици, има само едно „сега“, „днес“, не казвайте „утре“! В Божествения свят кажеш ли „утре“, ти влагаш човешкото в Божественото. Кажеш ли: „Аз туй ще го направя“, но после добавиш „утре“, тази идея е напълно парализирана. И с вашето незнание как да говорите вие парализирате онези благородни начинания в себе си. „Утре“, това е човешкото. „Днес“, това е Божественото. Писанието не казва „утре“, но „днес“. „Ако чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си!“ То значи: не губете онези хубави условия, посейте доброто в себе си и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. За пример вие сте художник, имате дарбата на скулптор или сте поет, писател, земеделец или железар, или каквото и да е друго изкуство имате, колкото и да е малко то, използвайте го! Условията, които ви се дават, колкото и малки да са те, използвайте ги. Сядали ли сте в най-голямото си отчаяние, когато мислите, че всичко с вас е свършено, да опитате, че има един закон, който следи всичко туй? Този закон е наречен закон на Ополенс. Ще ви обясня какво нещо е законът на Ополенс. Законът на Ополенс казва, че условията, или най-хубавите елементи, или най-хубавите средства за вашия живот, са вложени някъде в България или във Франция, или в Германия, или най-после, някъде в Америка и вие трябва да отидете точно навреме на това място, да си ги вземете. Не трябва да отидете преждевременно, защото ще чакате, но не трябва и да закъснеете. Точно навреме трябва да отидете, тия неща ви очакват там и ще си ги вземете. Един американец от Ню-Йорк, търговец, който изучавал окултните науки, изучавал и този закон на Ополенс, случва му се, че по едно време пропада в търговията си. Най-после, той иска да опита този закон. Слага в ума си една доста крупна сума и настоява, търси тия пари, иска да му дойдат отнякъде. Той си казвал: „Аз искам по силата на този закон в продължение на два месеца тия пари да ми се донесат тук“. Но тия пари след определените два месеца не дошли. Тогава той казва: „Ритам този закон!“, и тръгва за един малък градец. Качва се на трена и стига в града. Щом влиза в града, явява се една буря, една такава голяма хала, че почти половината от този град бил унищожен. Едно голямо здание се съборило и както минавал покрай него, един камък удря крака му, счупва го и цели 4–5 часа той бил в несвяст. Събужда се после и до крака си вижда един чек от 10,000 долара на неговото име. Парите дойдоха, но и кракът отиде. Та сега този закон действа навсякъде. Някой министър от някое министерство ще му се дадат по закона на Ополенс тия 10,000 долара, но и кракът му ще отиде. Не, по законен начин ще използваш тия блага. Не чакаш ли по законен начин или вземеш ли повече от туй, което ти се пада, или искаш ли го не навреме, ще ти дойде някое нещастие. И сега от 20 години насам учениците искат незаконни неща. Те казват: „Учителю, дай ни сила да лекуваме, дай ни тази Любов, че като излезем пред българския народ, всички да потреперят, да познаят, че туй учение е Божествено“. Знаете ли тогава на какво ще прилича българския народ? Ако аз бих ви дал тази сила, положението на българския народ ще се влоши 10 пъти повече, отколкото е сега. Не е позволено да се лекува който и да е. Има престъпници, убийци, които по никой начин един духовен лекар не може да ги лекува. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма. Не трябва само да го освободиш, но ще трябва да извършиш цял един преврат вътре в него и да му кажеш: „Слушай, ти си един престъпник – убиец, ще идеш да се молиш и когато се разкаеш, ела при мен!“ А сега тези ученици, ако имат сила да лекуват, ще отидат надясно, наляво и най-после ще кажат: „Да отворим очите на този“. На кого? На онзи престъпник. Знаете ли на какво прилича това? Един учител праща децата от своето училище при друг свой учител, който живее при един модерен пчелник, и им казва да наблюдават и изучават там живота на пчелите. Тръгват те, но си вземат по едни тънки пръчици. Били около 10-ина деца. Стигат на пчелника и веднага започват да бъркат вътре в кошерите със своите тънки пръчици, пчелите обаче хубаво ги нажулват. След един час децата се връщат при учителя си, но на някои от тях очите подпухнали. Защо? Учителят ги пита: „Наблюдавахте ли пчелите?“ Мълчат всичките. Да, някои, като влязат вътре в Божествения свят като тия малки деца, не отиват да наблюдават работата на пчелите, ами ги бъркат с пръчицата си. Пчелите имат такива малки жила, с които учат непослушните деца какво трябва да правят. Сега в Школата вие трябва да знаете едно нещо: според вашите мисли, според вашите желания някой път вие привличате същества от по-висока йерархия, а някой път привличате същества от по-низша йерархия. Туй трябва да го знаете! Нито един от вас не е свободен. Щом дойдат при вас същества от по-низша йерархия, те непременно ще донесат по-лоши последствия, ще донесат нещастия. А щом дойдат другите същества, от по-висшата йерархия, те ще донесат блага. Следователно, щом дойдете в Школата, непременно трябва да бъдете чисти! Като дойдат по-висшите същества, те ще донесат по-висши неща, вие ще почнете да се повдигате и вашият живот ще се урежда по един естествен начин. Следователно има милиони работници, които работят за човека. И вие, като работите, ще проверите този закон. Разправят за онзи, който дошъл сега в Бургаско да лекува болни, че като дойде някой болен при него, в първо време той седи и чака. Питат го: „Какво чакаш?“ Той казва: „Не са дошли още моите помощници, не мога да лекувам“. Щом дойдат те, и той започва да лекува. Следователно, щом си отидат те, ще спреш. Има помощници на човешката мисъл. Туй всички поети, всички писатели го знаят. Той седне и чака. Като ги няма помощниците, той дращи, дращи, нищо не излиза. Когато дойдат те, всичко е гладко, тъй като по масло върви, всичко се нарежда. Всички вие сте изпитали това. Имате работа вкъщи. Когато тия работници са с вас, работа за 10 часа се свършва в един час, всичко бързо върви. И тъй, запомнете този закон: всички трябва да имате предвид Божественото, да не го пренебрегвате, а да знаете, че у всинца ви има хубави зачатки. Аз не искам вие да бъдете фонографи – като курдисат един фонограф като него, да даде отглас. Не, аз искам вие да приличате на една насадена градина и туй хубавото, красивото у всички ви да се прояви – у всекиго едного от вас да се съградят Божествени мисли. Всяка една Божествена мисъл, която идва сега в света, може да стане като един подбудителен принцип в ума ви. Вие пренебрегвате този закон и вследствие на това у вас се ражда един песимистичен дух и казвате: „Тази работа няма да излезе“. Коя работа? Работата на Школата отлично ще се свърши. Работата на Бога в света отлично ще се свърши. Новият свят, който идва сега, тия светли духове ще съградят един отличен живот и вие, като дойдете, ще намерите един отличен свят, ред и порядък ще има в него и Школа ще има. Вие пак ще влезете в тази школа. Та казвам: Сега това е само едно начинание, но вие не се съмнявайте в Бога! Трябва да имате една непреодолима вяра без съмнения. И като дойде някой да ви говори за каквато и да е религия, вие, като ученици на Всемирното Бяло Братство, казвайте: „Този въпрос ние го изключваме, ние за религия не говорим“. Заговорят ви за някои обществени въпроси, за някоя партия. „Не, ние и за това не говорим. Това са стари неща, а ние с вехтории не се занимаваме“. Туй да го знаете! На всинца ви казвам: Със стари работи не се занимавайте! Тъй трябва да бъде със всинца ви. Някой казва: „Какво да направим, че да бъдем по-благоприятни на българите?“ Ако речем да бъдем по-благоприятни на българите, нашата работа е свършена. Аз искам всинца да бъдете по-благоприятни на Господа – нищо повече! Да имате благословението на този, живия Господ, който е създал всичко, да имате Неговото съдействие, Неговата Любов, Неговата Мъдрост, да изпълнявате Неговата воля – има ли нещо по-хубаво от това? – Няма. Сега, вашата минала карма да не ви плаши, да не ви смущава. Казвате: „Какво да се прави с кармата?“ Да имате да плащате, това е най-приятното нещо. Аз съм се посветил, искам да служа на Бога, но имам да давам някому. Какво трябва да направя? – Ще отида при него и ще искам да му се отплатя, но той ми казва: „Братко, срещна ме Господ, Той поговори с мен и аз искам да ти простя. Дай полицата тук!“ – вземе я и я скъса. В теб има желание, искаш да си платиш, но другият ти прощава. Тогава ще намерим място на тия пари. След това ще отидеш на второ, трето, четвърто място, събираш полиците. На всички тия, на които дължиш, парите са готови, но те се отказват. Запитват: „Какъв ще бъде новият порядък в света?“ – При новия порядък ще има каси. Ти се нуждаеш от хиляда лева. Ще вземеш ключа, ще отвориш и ще си извадиш хиляда лева. Ще оставиш една бележка, че си взел хиляда лева. След като си услужиш, ще сложиш парите на място. В Бургас нашите приятели правят един опит. Доколко е вярно това, не зная, но тъй, както ми разказват работата, те направили един шкаф и сложили в него всички окултни книги. Поставили шкафа вън нейде, близо до дюкяна на един наш познат. На шкафа писали тъй: „Кой каквато книга иска да си вземе, нека отвори шкафа и си я вземе. Да обърне книгата и да види цената на гърба. Да сложи парите в шкафа и да го затвори“. От три месеца е този шкаф и парите не са взети, никакъв дефицит няма в касата. Минава един анархист и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вярват“, купува си книги за 27 лева, слага парите на място и си отминава. Ние мислим, че само сегашният порядък на нещата е верен. Не, има и по-добър ред на нещата от него. Трябва да съберем всичко положително. В туй хубавото, красивото има нещо идеално. Някои казват: „Да поддържаме стария ред на нещата!“ Не, от стария ред на нещата няма нито помен да остане. Знаете ли как са живели вашите прадеди според древната история? Ако хората са произлезли от маймуните, знаете ли как са живели маймуните в горите? Какво казва Моисей? Адам първоначално е бил гол в рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме: „Голи били, но престъпления нямало“. Ние сега сме облечени, но престъпления има. Питам: Кой порядък е по-добър? Порядъкът на голия, но без престъпления, или порядъкът на облечения, но с престъпления? Разбира се, порядъкът на голия, но без престъпления, е за предпочитане, отколкото порядъкът на облечения, но с престъпления. Не мислете, че тия здания, които сега имаме, са израз на някаква особена култура. Всички тия здания, които сега имаме, са само разсадници на болести. Нима вашите кухни не са разсадници на болести? Нима вашите хали за месо не са разсадници на болести? Къде са хигиеничните ви къщи? Има ли пред всяка една къща градинка? Пред всяка една къща трябва да има градина. За в бъдеще, като дойде шестата раса, пред всяка една къща трябва да има една градина най-малко от хиляда метра и в тази градина да има нещо посадено. Та казвам, според вашите идеи вие седите и казвате: „Светът е тъй“. И по някой път седите и ме критикувате. Ако е за знания, аз зная много, но щастието в живота не седи в многото знание. Ако аз проявя своето знание, ако аз прекарам през себе си, през своята нервна система 2 милиона волта електричество, питам: Къде ще бъдете вие, ще може ли да седи някой при мене? Я ми кажете, кой от вас, като мина покрай него, ще може да се приближи при мене да ми целуне ръката? Ще седите най-малко на 10 метра разстояние от мене. Аз свободно ще заобикалям и през където мина, път ще ми се отвори. Където ходя из града, път ще ми се отваря и когото докосна, ще се стопи. Като докосна вашата дъщеря, тя ще се стопи. Ще кажете: „Много добър човек е този, но за небето, там нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми“. Затуй всичките висши духове, които идват от висшия свят, взимат енергия от земята, за да се приравнят с вас, а Божественото носят в себе си. И тъй, без критика в живота! Разбирате ли какво значи без критика? Ако е за величието, не търсете величието другаде, погледнете в Природата. Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете на всички същества! Ако искате да знаете колко е велик Бог, погледнете хората! Хората, това са проявление на онова величие, което е Бог. Те са проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само един момент на проявление на Божията Любов. Това е само един миг от Божието величие. Тогава какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, за да разберете Божието величие, всинца трябва да ви вдигна от тука, да ви заведа на Слънцето. Да ви казвам, че аз имам тази сила – всичко е напразно, това са само думи, аз не искам да се занимавам с това. За да ви покажа самата действителност, трябва да ви вдигна всинца и в продължение на половин час да бъдете на Слънцето и като се върнете назад, няма какво да ви говоря повече. Дела! Един факт струва повече, отколкото цели томове с философски разсъждения. Величието на Бога не е в прославянето на хората в света. При сегашните условия на живота името Божие трябва да се изяви и Бог трябва да се прослави в света. Това е задачата на всички видни Учители. Всеки Учител, колкото и да е велик, Неговата задача е да прослави името на Бога и тогава Той да се прослави чрез Бога. Христос казва: „Отче, аз прославих името Ти, от нине Ти ме прослави със Своята слава“. Славата, която носи Христос, в нея е идеята. И ако има нещо в живота, с което Христос се отличава, то е тази велика Любов, която и вие трябва да имате като ученици. Христовата Любов трябва да имате! Знаете ли каква непреодолима Любов имаше в сърцето на Христа? Та сега на всинца ви трябва едно, най-съществено нещо: то е характерът, Любовта, която Христос имаше към Бога, към своя Отец. От тази Любов всички имате нужда. И тази Любов всинца трябва да я имате. Още сега може да я имате, а не утре. И туй „сега“ не го прекъсвайте, казвайте „сега“. Утре е „сега“. Като си лягате, не казвайте „утре“, защото ти ще прекъснеш Божественото. Лягайте си с тази мисъл в ума: „сега“. Аз бих желал да държите тази мисъл в ума си за 2–3 седмици, да видите какъв ефект ще има тя. Та по този начин именно у вас ще се яви една нова интелигентност, която носи светлина. При тази интелигентност няма да бъдете така раздразнителни. Аз като ви говоря, ще поизменя моя език, няма защо да ви нападам, да ви обиждам. Аз съм решил да залича от своя ум погрешките на всички хора, да не мисля за тях. Мене не ме интересува туй ни най-малко. Туй, което ме интересува за вас, туй което ви желая, то е само онова, което е добро, възвишено, благородно – то ме интересува, а за другите неща, за вашите погрешки, аз съм съвършено сляп. И ако някой път вие видите моята ръка оцапана, що от това? Това е вашият свят. Светът, в който живеете, може ли да бъде чист? Може ли някой от вас да маже и дрехата му да остане чиста? Може ли някой от вас да готви и тази дреха за готвенето да не се промени? Може ли някой да пуши тютюн или да пие винце и да не остане този дъх у него? Следователно ние живеем в един свят, който не е чист. Не искайте да бъдете светии в света, не е възможно това. След като умрете, можете да бъдете светии, но приживе – никога! За Христа се казва, че Той носил греховете на света. Е, човек, който носи греховете на света, светия ли е? „И с неговите болки – казват – ние се изцерихме.“ Вие сте ученици на тази Всемирна Бяла Школа, затова ще имате трезви, философски мисли. Ще бъдете безпощадни към Истината: и към себе си, и към другите. Аз някога ще ви държа една беседа, ще ви изтъкна, че най-големите врагове на себе си, това сте вие единствени. Вие дадете едно обещание и после казвате: „Много обещах, 10,000 лева ще дам“. И почнеш да хитруваш, да си служиш с бели лъжи, за да се оправдаеш. Казваш: „Аз съм честен човек“. После се усъмниш и правиш известни изменения. Щом се усъмниш, ще се опорочиш. И тогава казваш: „Аз съм грешен човек, оглупял съм“. Не, казвам, ти си благородна душа. „А, благородна душа!“ Най-после, казвам, Господ ще те направи честен човек. „А, отгоре и честен човек!“ Ти не вярваш в себе си, в Бога не вярваш и изпадаш в противоположности. Бъдете изпълнителни! Преди да дадете обещание, мислете, но дадете ли едно обещание, една дума, стойте на тази дума, изпълнете я и ще видите какво благословение ще дойде. После, вярвайте във вашата интелигентност, вярвайте в благородството на вашата душа, във вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентност не са ваши, те са Божествени. Следователно, ако вярваме в туй добро у нас, ние вярваме в Бога, във великото, благородното, което движи света. Като ученици вие само по този начин може да изпълните тази задача. Да кажем, че сега се даде някаква заповед от Бялото Братство, или от Господа, колко от вас ще изпълните заповедта? Знаете ли, че вие ще се намерите в едно голямо противоречие ? В 905 г. в Англия по време на Галското движение една англичанка се молила цели 10 години да я благослови Господ, да даде сили и възможност да бъде полезна на своите ближни и най-после се явява Христос и казва: „Туй, което ти искаш, не е определено за тебе, но от еди-кога си е определено за друга, която се е молила по-отдавна за същото. Затова стани рано сутринта и иди да кажеш това нещо“. Тя става рано сутринта и омъчнена в душата си, отива при тази жена и казва, че Христос я праща да каже това и това. Тя се уплашила и казва: „Не съм готова“. Първата казва: „Е, тогава аз ще взема делото, аз съм готова“. И цели чудеса се започват в Англия. Следователно, ако дойде сега Христос и ви каже да започнете работа, вие ще кажете: „Е, още не сме готови“, и изгубвате случая. Като дойде тази заповед, вие трябва тъй, като войници да кажете: „Мобилизация, мобилизация, пушките, раници, патрони, една–две ризи и хайде на бойното поле!“ Ето един пример – нищо повече. И вие, като ученици на тази Всемирна Бяла Школа, трябва да постъпвате така, а не да се занимавате с известни философски системи. Ако е за философски системи, ние имаме отлични системи, но всичко се крие в изпълнението. Аз може да имам много мъчни пиеси, но трябва свирене. По-добре е да имаш само едно хубаво парче, което да можеш да свириш, отколкото да имаш 100 парчета и нищо да не можеш да свириш. Малко, но хубаво, отколкото много, но развалено. И тъй, вярвайте в думите си, вярвайте в своята доброта, вярвайте в своята интелигентност, вярвайте в благородството на душите си, вярвайте във вашето смирение! Само по този начин ще минете, понеже сега наново ви записват. Вие свършихте вече първия курс на отделенията, сега ще ви приемат в първи клас на прогимназията на окултната Бяла Школа. Там е малко по-строго, затова няма да влезете тъй лесно, както по-рано. Макар и малко по-строго, но и там ще влезете. Като ви дадем смирение, честност, доброта, крайна интелигентност, благородство на душата, това са необходимите качества, за да влезете като ученици в първи клас на тази Божествена окултна школа. Тия качества не трябва само да ги познавате в тяхната пълнота, но отгдето минете, да ги носите – да са написани и в сърцата, и в умовете, и в душите ви. И тогава ще пристъпите при новите условия, в новата наука, да изучавате окултните, природните закони в тяхното приложение. Мнозина от вас боледуват: някои имат ревматизъм, някои – сърцебиене, на някои очите са отслабнали и какво ли не още, но тия неща между вас не трябва да ги има. Глухи хора не трябва да има между нас, слепи не трябва да има. Между учениците, които ще постъпват в първи клас на окултната Школа, там не се позволяват никакви дефекти. Без дефекти! Казват някои: „Без дефекти не може“. Всичко може. който вярва, всичко може, който не вярва, нищо не може. Това е закон. Вярвате ли, ще може. И един ден аз ще направя един опит. Той ще бъде следният: ще ви пратя да съберете из София всичките хилави хора – не само неврастеници, но паралитици и от други болести, те ще изпълнят тогава салона, а не вие, от вас ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка беседа, ще ги питам: Вярвате ли сега? – „Вярваме.“ – Добре, ще бъде според вярата ви. Ти, вярваш ли? – „Вярвам.“ – Хайде, стани и си върви, да бъде според вярата ти. Някой ще каже: „Е, възможно ли е?“ Тогава ти ще си останеш тъй. Всички, които повярват, ще оставят патериците си и ще излязат навън. Тъй ще се прояви Господ и ще проверим, че в света има един велик закон. Ще убедим всичките хора, че вън от света има нещо по-велико, отколкото всичко друго. На новите, които идват тук от 6–7 месеца, ще им поставим същата диагноза: Ти вярваш ли? – „Вярвам.“ – Стани и си върви! В живота на всеки човек трябва да стане едно преобразувание, да посвети живота си на Бога, да отиде у дома си и да не греши вече. А стария живот ще го заличи. Като се върне дома си, ще обърне един нов лист и ще каже: „Аз и домът ми ще служим вече на Бога. Нищо повече!“ Туй ще бъде новото учение, което ние ще носим на този свят. Туй е учението, което вие ще носите навсякъде. За това учение се пригответе! Ако нямате тази идея в себе си, тогава ще бъдете оглашени ученици. Сега, няма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Без обезсърчение! За всинца ви има възможности, а не само за вас. И за вас, и за всички ваши приятели има всички възможности. Т. м. 31-ва лекция на Общия окултен клас (II година), 28 юни 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Окултна медицина (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Окултна медицина (Прочете се резюмето върху „Произхода на музиката“.) (Прочетоха се няколко теми върху „Произход на мисълта“.) За следващия път ще пишете върху темата „Произхода на религиите“. Упражнения: 1. Прострете дясната ръка напред. Дръжте я в това положение 5 минути, без да се движите. Ще концентрирате ума си към ръката. 2. Поставете двете си ръце пред гърдите, като допирате големите си пръсти. Постепенно ще отдалечавате ръцете си настрана, като че ли срещате голямо съпротивление. По същия начин бавно ще поставите ръцете си пак отпред гърдите. Не бързайте, имате голямо съпротивление насреща си. Когато разтваряте ръцете си, поемайте дълбоко дъха си. Това упражнение ще направите няколко пъти. След това, както са били ръцете отпред на гърдите, простирате ги напред, като се допират с показалците си. Отпред гърдите, ръцете се изправят нагоре, пак с допрени пръсти. (Няколко пъти, ритмично, но по-бързо.) Най-после, ръцете настрани, отпред на гърдите. (Няколко пъти.) 3. Едно – дясната ръка нагоре; Две – дясната ръка надолу; Три – лявата ръка нагоре; Четири – лявата ръка надолу. (Това упражнение се направи няколко пъти.) Тия упражнения можем да ги правим на открито. 4. Прострете лявата ръка напред, а дясната сложете на лявото рамо. Прекарайте леко дясната ръка по продължение на лявата и после я поставете успоредно на лявата. След туй лявата ръка се слага на дясното рамо и се прави същото, каквото дясната ръка. (Това упражнение се направи няколко пъти.) 5. Двете ръце настрани, после нагоре над главата, надолу покрай главата – обливане. (То се направи няколко пъти.) След туй ръцете се поставят на гърдите, като се изговаря три пъти сричката „ху“. (Всички упражнения извършихме седнали.) Има ли някакво упражнение за вечерно време? – Последното упражнение беше „Бог е светлина, ангелите са топлина, а всички хора са доброта“. Упражнение: Това упражнение ще бъде за една седмица. Всички ще го изпълняват само вечерно време, точно в 10 часа преди лягане. То ще се прави по следния начин: ще седнете комфортно на стола си, а който иска, може и на земята – ще прекръстоса краката си. Ще се обърне на изток, ще застанете спокойно. И в туй спокойно състояние веднага ще отправите ума си към далечния запад. Ще наблюдавате дали като препращате ума си, ще видите някоя светла точка или някое светло огнище, което да привлече вашия ум. Тъй ще проектирате ума си, ще почнете по права линия. Гледайте какво ще забележите. След туй ще обърнете ума си на юг. Пак ще го проектирате по права линия. Пак ще забележете дали има някаква светлина, която да привлича ума ви. После, ще обърнете ума си на север и ще забележите има ли някоя точка там. Накрая ще спрете на изток и ще свършите упражнението. Ще видите към коя от четирите страни на Земята светлината е по-голяма: към запад, юг, север или изток. По 10 минути ще правите упражнението, един опит ще направите на вашия ум. Сложете по 2 или 3 минути за всяка страна. Всичко 12 минути: три на запад, три на юг, три на север и три на изток. Ще се стараете да бъдете точни. Ние ще започнем с точността. И излетите ще правим точно. Това упражнение ще правите точно в 10 часа. Вкъщи ще го правите. От тази вечер може да започнете. Сега аз ще ви кажа: Онези, които остават на особено мнение, които няма да правят упражнението, нека седят вън, защото всяка мисъл, че не мога, противодейства. Онзи, който не може да прави упражнението, да не влиза, да си каже още сега, защото става разкъсване. А онези, които обещаят – да бъдат точни. Защо? – Когато правите онези окултни упражнения в Школата, и от невидимия свят взимат участие. Тия същества ви дават благоприятни условия. Невсякога може да ви се дадат тези упражнения, защото със силите на Природата не може да разполагаме всякога. За всяка сила, която се употребява, се води сметка. Нещата не са в излишък, но не са и в недоимък. Всяко нещо трябва да се използва разумно. Сега за пример вие имате толкова кашлица. Аз бих желал да зная колко души от вас имат кашлица. Защо страдате от кашлица? – Гледам, постоянно пиете студена вода, и то тъй, както не е позволено да се пие. Всички ученици ще пиете водата на глътки. Никой от учениците няма право да вдигне чашата със студена вода и да я изпие изведнъж. Туй ще имате за правило! Ще се учите на търпение. В туй отношение кокошките са по-умни. И кокошката дава пример. Кокошката пие много добре. Млекопитаещите защо страдат? Те смучат, смучат водата изведнъж и умират. А кокошката – глътне, спре, глътне, спре. Ако те страдат, то е благодарение на това, че някой път им дават нечиста вода, от която умират. Иначе тъй, както пият водата, те не биха страдали. Тук като сте, можете да пиете по една студена вода, но всеки трябва да си носи по една чашка. Пък като влезем в нашия салон, самоварите ще се сложат и ще избегнем кашлицата. Първото нещо: ще има топла вода в изобилие. Природата е жива, тя не е механична. В Природата механическо дишане няма. Тя е органическа и съзнателна. Изисква се и у нас съзнанието ни да е будно, сърцето ни да е будно и волята ни да е будна. Природата долавя всичко и щом не се подчинявате на нейните закони, тя ще ви научи как да пиете вода. Ние имаме пример, гдето от малки работи стават големи пакости. Отива един приятел, който се помина сега, при един зъболекар да му вади зъба. Заболи го, иска да се отърве от тази мъчнотия. А този зъб трябва да го боли. Той трябва да изтърпи това наказание, но не можа и плати с живота си. Лекарят потегля зъба, счупва го. Изважда го най-после, но инструментът бил нечист, инфектира се мястото, подува се. Вика други лекари, нарязват го и го изпращат на онзи свят – заради един зъб. Този човек не трябваше да си вади зъба. Сега и вие понякога искате да избягате от страданията. Аз ви казвам: Малките страдания приемайте на драго сърце! Бягате ли от тях, ще дойдат по-големи страдания. Понякога се яви у вас кашлица. Сложете волята си в действие. Борете се с кашлицата. Ето как се лекува кашлицата: веднага пратете в дробовете си светлина. В гърлото пратете портокалените лъчи, после сините, зелените. Прекарайте ги, какво ще ви коства? Кашлицата всякога детонирва организма на човека. По този начин ще се ускори лекуването. Гледайте да я стимулирате. Кашлицата е жива, кажете ѝ да излезе, да ви напусне. По този начин ще упражнявате волята си. Трябва да покажем, че ума има сили да лекува. Ако с ума си ние не можем да лекуваме, къде е силата ни? Ще гледате да упражнявате ума си. Сега аз забелязвам, някой ваш приятел, заболи го крак, веднага при лекаря и той бърза да направи инжекция. При лекар в краен случай се отива, а първа помощ ще си дадете вие. Няма защо да бягате при лекаря. Вие сте ученици, заболеете ли, дава ви се задача, лекарят няма да реши задачата за вас. Ако той трябва да я реши, той ще ви прати на онзи свят. За пример заболя този наш приятел, като го заболя зъбът – можеше да си сложи компрес и щеше да се спаси. Инфекция станало! Можеше да му поставят млечен компрес и инфекцията щеше да спре. Или той можеше мислено да огради зъба си – инфекцията щеше да спре. Може да направите опит: имате един цирей, появил се на бута ви, на дебелото месо. По-нагоре се образува друг. Вие ще кажете на втория: „Ти ще излезеш преди първия“ – и той ще излезе. Ние имаме опит. Тук една сестра синът ѝ имаше цирей. Първият път му направиха операция и цели два месеца се лекува. После вторият път като се явиха циреи, направиха тъй, както казах – през първия излязоха. По този начин минаха много лесно. Тия два цирея са като скачени съдове. На втория ще кажеш: „Моля те, през тази отворена врата ще излезеш“. Ако не му кажеш това, той ще направи втора врата. После ще дойде трета, четвърта, ще надупчат тялото ти. Колкото циреи се зародят, кажи им да излязат през първата врата. После друг опит може да направите. Имате треска. Вие може да покажете на тази треска едно място откъде да излезе. Можеш да ѝ кажете да излезе някъде зад ухото в едно малко цирейче или на устата отстрани. Той стават тези работи. При болестите се задържат известни нечистотии, които може да излязат по един правилен начин. У вас някой път се заражда страх и вследствие на това се явяват много неприятности за малки работи. Всичко туй е първата помощ, която трябва да дадете на себе си. Заболи ви гърлото, простинали сте, веднага си сложете един млечен компрес или от маслини. Аз ще ви препоръчам един друг лек. Ще вземете квас, ще направите тархана, ще турите изобилно черен пипер, тъй, да ви текат сълзи. Щом ви заболи гърлото, вземете туй, хем тарханата хубава, хем лековита. Като ядете тарханата, този чер пипер ще образува едно голямо сгорещяване. Той е едно хубаво лекарство, антисептично. Едновременно ще имате едно приятно ядене, а при това и лечебно. Ако някой страда от нещо, простудил се, вземете тархана един, два, три пъти наред и ще избегнете много усложнения. И тъй, ще знаете: или млечен компрес, или компрес от маслини, или тархана най-после; тарханата ще я ядете топла. Вие сами ще си счукате черния пипер. Не ви препоръчвам да вземете от бакалина счукан пипер; вие сами ще го счукате. Тази рецепта няма да я давате навън. Тя е един специалитет. Ако вия е изнесете навънка, лекарите ще се хванат за корема от смях, ще кажат: „Бива, бива, ама такова голямо невежество!“ Вие ще направите опит един, два, три пъти, на децата си ще направите опит, на някой ваш приятел, ще им кажете: „Имате ли квас?“ Да направите тархана, опитайте и вижте как действа тя. Ще има изключения, гдето навсякъде тя не ще може да лекува. Не казвам, че във всички случаи лекува. Някъде 50%, някъде 75% може да лекува. В употребата на всички лекарства умът трябва да играе важна роля. Едно правило спазвайте: щом направите тарханата, ще мислите за нея, че действа добре. Ако вашият ум е разтревожен и си кажете: „То няма да ми помогне“, и в ума си имате друго лекарство, вие ще си противодействате Киселото изобщо отнема възпалението, действа успокоително малко. А пък черният пипер действа сгряващо. Българите изобщо турят черен пипер, масло и спирт, някой път турят камфор и с това лекарство разтриват. Колко души страдат от кашлица сега, я пребройте! – 19. Тази кашлица може да я премахнем вътре в 24 часа, но трябва да се образува една абсолютна хармония. Тази кашлица показва, че между вас няма хармония. Но ако ми обещаете, че в един месец отгоре ще въдворите хармония, ще пратим тока. Законът е такъв: не мислете за болните хора – нищо повече! Изхвърлете всички болни хора от ума си. За болните хора не мислете. Мислете за здрави хора, за здравата Природа. Е, добре, сега вие, болните, слушайте ме! Аз ще оставя здравите, с вас, болните, ще се занимая. С вас ще се позанимая ден, два, да видя дали сте послушни. След като си направите упражнението през тази седмица, тогава 10 минути ще дойдете вие, всички кашличави, за лекуване. Ще видим следващата седмица колко ще оздравеят. Най-първо ще отправите ума си, ще се съсредоточите, да видя дали ще се излекува вашата кашлица. Ще употребите по 10 минути в продължение на 7 дни. Ще видим може ли да проработи този ток за лекуване на кашлицата ви или не. Онези, които кашлят, ще се молят. Ще кажете: „В името на Любовта, Мъдростта и Истината заповядвам на кашлицата да си иде“. Да иде на работа, понеже тя е влязла като един банкер вътре във вас, на лихви живее. Ще я помолим да си излезе. Всякога кашлицата иде от демагнетизиране на организъма. Демагнетизирането може да бъде частично и общо. Ако един орган заболее, той се демагнетизира; може да се демагнетизира гърлото, дробовете или цялото тяло. Тогава усещаме една голяма слабост и трябва да се възстанови, и трябва да се възстанови магнетизмът на организма. Разбира се, при сегашните условия на живота, както живеем тъй интензивно, има условия да заболеете После за тия, кашличавите, ще направим една специална екскурзия. Ама слушайте, на всички кашличави казвам: по две ризи ще носите. После, като идем на Витоша, ще сложите по 20 килограма на гърба си, че като излезете горе, всички ще се изпотите, но трябва един слънчев ден, когато няма вятър. Ще си носим двата чайника, че като идем, всеки ще изпие 2–3–4 чаши топла вода. Всеки ще носи чайниците, ще се редувате. Ще направим няколко опита, ще видим как ще се излекува кашлицата, но се изисква топло време. Т. м. 25-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 15 април 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Точностьта (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Точността Т. м. (Прочете се резюмето върху темата „Влиянието на планетите върху човека“.) (Прочетоха се няколко теми върху „Първата съзнателна мисъл“.) Упражнение: Прострете дясната си ръка напред. Опнете я хубаво, без да се свива. Ще се стараете да проектирате вашата воля в ръката и ще мислите само за нея, за нищо друго. Ще направите едно малко движение към ляво, после към дясно, пак вляво и пак вдясно. Сега, като движите ръката си полека, ще проектирате мисълта си във всичките пръсти и като връщате ръката си към дясно, ще направите пак същото. Движението ще бъде в две посоки: към ляво ръката, а умът се движи от палеца към малкия пръст; после ръката вдясно, а мисълта си ще прекарате от малкия пръст към другите пръсти. Е, какво забелязвате? (– „Особени струи се усещат в пръстите, сила, успокоение.“) След това ръката се поставя отпред при другата ръка. Смисълът на живота седи в малките работи. Природата, за да ни застави да се концентрираме, за да ни накара да се повърнем към себе си, да мислим, тя е създала болестите. За пример ти си търговец, имаш да мислиш за 100 души: този има да ти дава, онзи има да ти дава, умът ти е разсеян. Върнеш се вечер, не можеш да се помолиш, не можеш да си помислиш за децата си, за приятеля си – също. Дойде една силна болест или в окото ти, или в стомаха, веднага ти се концентрираш, забравиш всичките си длъжници и почнеш да мислиш само за себе си. Нашата цел не е да ви освободим от страданията, ни най-малко – но искам да видите ползата от тия страдания. Днес всички вие искате да бягате от страданията. Не, първото нещо: човек трябва да бъде концентриран, да може своевременно да насочва ума си правилно, накъдето иска. За да разберете закона, умът ви трябва да дойде в стълкновение с друг ум. Защото два ума могат да дойдат в стълкновение един с друг. Две сърца също могат да дойдат в стълкновение едно с друго. И две воли също могат да дойдат в стълкновение една с друга. Всичко може да дойде в стълкновение. Ако туй стълкновение е неправилно, често произлизат катастрофи, неприятности. Сега за пример вас може да ви се вижда чудно защо трябва да правим упражнения. Природата изисква от нас упражнения във физическия свят. Тя ни заставя да правим движения. И ще забележите, когато някои хора имат нужда от упражнения, какво правят вечер, когато спят? Наблюдавайте ги! Току свиват десния си крак, левия пръст; след туй прострат десния си крак, свиват лявата си ръка. После простират лявата си ръка, свиват левия си крак и т.н. Всичко в тях се движи. Вие може да мислите, че тия неща са произволни. Не, не са произволни. Всяко едно движение, всеки ъгъл, който прави тялото, е във връзка с известна електрическа енергия, която действа под разни ъгли. И вечерно време, когато човек е в сънно състояние, Природата го свива по един или друг начин. За да познаеш дали един човек е нормален, т.е. уравновесен, виж го вечерно време как спи. Който е уравновесен, той спи спокойно, а онзи, който не е уравновесен, ще го забележите какви свивания прави. Той ляга ту на корема си, ту на гърба си, ту на едната или на другата си страна – до сутринта все се премята. Туй движение е потребно за него. И тъй, концентрирането е потребно за вас. За пример аз ви казах и по-рано, че всички, които сте в Школата, трябва да бъдете точни. Първото нещо: ние изискваме абсолютна точност от вас, каквато Природата ни представя. Природата е точна, определена, абсолютна. Тя е израз на Божествената абсолютност. В нея има една абсолютна мярка, която е потребна за нас. Когато нашите мисли и действия съвпаднат в тази абсолютна мярка, ние веднага ще усетим в себе си един мир, едно успокояване. За пример решавате да станете точно в 4 часа. Ще си внушите тази мисъл, да станете точно в 4 часа. Събудите ли се, няма да се въртите насам-натам, но веднага ще станете. Не станете ли, почнете ли да философствате, че има още една минута време, законът ще се измени. В Природата има друга една противодействаща сила, която веднага ще се прояви. Тя е леността, мързелът, от който вие трябва да се избавите. Щом решиш да направиш нещо, мързелът ще дойде, той е един съветник. Казва ти: „Има още време, почакай още малко“. Не, не се поддавай! После, идеш някъде на гости, решиш да си вървиш вече. Станеш изведнъж, но те поканят да постоиш още малко. Не изменяй първото си решение! Станеш ли веднъж, върви си. Станеш ли и после пак те върнат, непременно работата се разваля. Щом си решил в 6 часа да си отидеш, върви си, не отлагай! Всички трябва да разбирате, да се учите на точност. Точността, туй е първото нещо, което се изисква от ученика. Само така ще бъдете точни в мислите си, точни в чувствата и желанията си и точни в своите действия. Живата Природа обича акуратността. Тя е много взискателна в това отношение. Обещаеш ли нещо, ти не можеш да го отлагаш. Като четете притчите, там се обръща внимание на това, като обещаеш нещо на Господа, да не го отлагаш. Господ не благоволи към онези, които не изпълняват. Онзи, който обещае и не изпълни, за него имаме много лошо мнение. Човек, който обещава и не държи на думата си, в небето той е последен, не минава за човек там. За всички ви в небето държат сметка. Там в тефтера се пише за всички. И ако ти си един от тези, които обещават и не изпълняват, за теб е писано такова нещо: „Той е един от непостоянните. От него нищо не може да излезе“. За някои от вас е писано: „Той обеща и свърши“. Всяко дадено обещание е дадено в живата Природа. Животът, който имате, желанията, действията, на всичко това ние не сме напълно господари. Защото ако кажа, че аз мога да направя каквото искам, то значи, че се считам за Бог. Не, има и друг Бог с нас и ако ние влезем в стълкновение с Неговата воля, ще понесем последствията от това нещо. Няма човек досега, който да е влязъл в стълкновение с Божията воля и да е спечелил. Яков се бори с ангела Господен до зазоряване. Като не му надви, докосна се до става на бедрото му и Яков окуця. Ангелът му рече: „Остави ме да си отида“. – „Не, няма да те пусна да си отидеш, ако не ме благословиш.“ Знаете ли какво значи „бутна го“? Някои хора хванат Господа и искат от Него пари, пари, пари. И Той ги бутне в хълбока, даде им пари, но те окуцеят. Не мислете, че благата, които съществуват вътре в Природата, се дават безразборно. Не, те са определени. Всяко благо има своето предназначение. И тъй, в Школата ние ще се учим да бъдем точни. За пример ние ще имаме един опит, ще направим една екскурзия, в която ще измерим нашата точност. Да кажем, ще определим точно в 4, в 5:30 или в 6 часа всички да се намерим на сборното място. Трябва да изпълним тази задача съзнателно. Ако не можете да изпълните тази задача, тогава как ще изпълните другите задачи, които са по-важни? Как ще ги изпълните, ако нямате тази точност? Второто нещо, което искам от вас, е всички ученици да издържат на обещанията си. Дума дадена, обещана – да се изпълни! Малко ще говорите, а повече ще изпълнявате. Дадена дума на известно място – да се изпълни. За пример на вас като ученици може да ви дадат такава една задача. Ти искаш да станеш окултен ученик. Ще ти дадем една задача, да спечелиш за един месец хиляда лева, а нямаш нито 5 пари. Ще кажеш: „Трябва да ги открадна“. Не, няма да ги откраднеш, ще ги спечелиш. Ще каже някой: „Ама как ще ги спечелим?“ Е, това е една от задачите. Може да дадем някому задача да нарисува една картина или в една година да се научи да свири на цигулка. Вие сте чудни! Ще ви се дадат невъзможни неща и ако ги превъзмогнете, това показва, че имате воля и можете да събудите ония скрити окултни сили във вас да работят. Сега ние ще пристъпим към някои от тия задачи. Ще ги даваме не безразборно, на когото и да е, но когато някой дойде при мене и го видя, че искрено желае това, тогава ще му разкрия нещо. Аз съм готов, гледам какво му не достига. Виждам го, не може да рисува, ще му кажа: В една година отгоре ще нарисуваш една хубава картина. Ако не можеш да нарисуваш тази картина, и аз няма да ти разкрия нищо. Ако ти можеш да нарисуваш тази картина, и аз мога да ти доверя, да ти разкрия нещо. Сега не мислете, че това е излишно. Туй са ред малки задачи, от които зависи цялото ваше бъдещо развитие. За пример някой път се дава известен наряд за молене. Вие го взимате буквално. Що е молитвата? – Молитвата е едно упражнение, да знаеш кога да ставаш. Като станеш, да знаеш какво да мислиш; после, да знаеш какво да чувстваш и най-после, какво да действаш и най-после, какво да действаш в даден случай. Трябва да знаеш как да се поляризираш. Станеш сутрин, неразположен си, казваш: „Когато ми дойде разположение, тогава ще се моля“. Не, не, ще се молиш без разположение, ще превърнеш тия сили. Един прост пример. Вземете у нас ритмическото дишане. Как става то? – Равномерно и непрекъснато. Може ли да спреш дишането, че си разгневен? Не можеш да спреш дишането, ще дишаш. Не си радостен, ще дишаш. У някого дишането се ускорява, но не може да го спре. По този начин ние може да развием силата на нашата воля и много от невъзможните задачи, които сега имате, ще станат възможни. Сега аз забелязвам някои от учениците са почнали добре, но някои не вървят правилно. Някои от учениците, които са придобили малко знание, употребяват това знание да противодействат. Имайте едно нещо предвид, че тия противодействия ще бъдат спрени. В Школата вие ще забележите един закон. Ние, т.е. Бялото Братство, сме поставили в действие този закон. Целият съвременен културен свят ще се намери пред този закон като пред една диамантена стена. И за да не се сблъскат в тая стена, всичките им действия, всичките им намерения ще трябва да се превърнат, да се спрат. Не че Природата иска да ги спре, но една диамантена стена се изправя отпреде ни и тя дава насока, в друго направление да се движим. Аз желая всичките ученици да се самонаблюдавате, вашият живот да стане разумен. Не трябва да се спъвате на думата. Аз от няколко време наблюдавам, за пример проявяват се известни психически сили в някой брат или в някоя сестра, става повишение на чувствата и те се проявяват особено ексцентрично. Няма спокойствие, страхува се. Защо? – Не разбира закона. Какво има да се страхувате? Ама тези духове тук в света, те ли са, които управляват живота? – Не. Вие можете да изпратите на този брат или на тази сестра една добра мисъл. Помолете се за тях, пожелайте изпита, който имат, да го минат добре. Някой е обезсърчен, не разбира закона. Обсебили са го духове и не може да издържи изпита си. Но знайте, че ще стане повишение на чувствата ви. Не мислете, че вие ще бъдете толкова солидни. Не, ще се понагорещите, тъй, с 400 градуса, 500 градуса, 1000 градуса, 2000 градуса температура и ще се намерите в едно напрегнато състояние. Туй не трябва да ви плаши. И първото нещо – всички трябва да си благопожелавате, да мислите добро един за друг. Сега тази вечер аз забелязвах този брат, като чете резюмето, а то беше малко дългичко, понеже планетата му е такава, в такава зодия се е родил, вие, като седите, не можете да слушате спокойни, казвате: „Кога ще свърши, стига, стига вече“. Тревожите се. Той може да чете един час и вие да не се безпокоите. Но вие казвате: „Той взима времето на Учителя“. Разсъждавайте философски! Ако ние искаме да спрем тази енергия, ще завъртим ключа и ще се спре всичко. Но не, той е взел работа и вие трябва да се научите на търпение, ще се учите да издържате. То е най-малкото зло. Сега в класа ще се учите на търпите. Днес ще дойде едно, утре ще дойде друго, после трето и т.н. Някой може да говори глупаво според вас, ще търпите. Учете се на търпение! Защото знанията на всинца ви какви са? Онези, които знаят повече, и онези, които знаят по-малко, все такива ще бъдат отношенията помежду ви. Но в света, когато Любовта царува, макар че нещата са казани по един нехармоничен начин, те са търпими. Детето, когато говори на майка си, все умни работи ли говори? Може много глупави работи да говори, но майката казва: „Много хубаво говори моето дете“. Защо? – Защото го обича, у нея има желание то да се оправи и то се оправя. И аз вярвам – вие всинца имате много благородни желания, но щом се дойде до изпълнение вашите благородни желания, вие се обезсърчавате. Не сте точни, няма постоянство у вас. Вие правили ли сте някакви научни наблюдения, с които да развивате търпението си? Аз съм изучавал характера на българите цели 11 години. Правил съм най-щателни измервания на главите им с пергел. Всеки ден съм измервал по 10 души. Това се продължаваше цели 11 години. А за това нещо търпение се изисква! Цифри, цифри, изчисления, цели таблици. Мерили ли сте 11 години наред глави? Търпение трябва! Природата обича постоянството. Вие искате много лесно да разрешавате въпросите, но някои задачи са мъчни за разрешаване. За да разрешите някои задачи, трябват ви може би 1–2 живота. Те не са за сегашния ви живот и не можем да ви говорим за тях. Обаче има задачи, които още сега може да се разрешат. За пример има задачи, които може да се разрешат в един ден, в два, в седмица, в година, в две, в 10 години, а има задачи, които ще останат за разрешение, като минете в другия свят. Вие сега мислите, че като заминете за другия свят, ще заспите. Не, знанието, което сега учите, когато идете в другия свят, ще го продължите, още по-добре ще го учите. Ние искаме тази Школа, която сега имате, да се продължи и по-нататък. Засега тя е в елементарно състояние. Днес ние не можем да употребим всичките окултни методи, защото има такива методи, които ако ги приложите, знаете ли какво би станало? – Вашият организъм – мозъкът ви, мускулната ви система, артериалната ви система, нервната ви система няма да издържат, не са пригодни. Индусите имат специални методи, които прилагат, но те с хиляди години са се упражнявали върху тях. Например един от тия методи е методът за дълбокото дишане, който западните народи не може да употребят. Обаче тия методи са изкуствени, но ние имаме други, естествени методи. Бялото Братство си служи с тия естествени методи, които са отлични. Аз искам да приложа тези естествени методи. Те са нови методи и не са прилагани досега. Ние ще ги приложим само на онези от вас, които като ги поставим на изпит, издържат. Ще опитате вие тия методи. С всеки един метод вие ще разрешите една ваша задача в живота си. Та сега първото нещо: ще изучавате точността, тя е необходима. Точно навреме ще ядете, точно навреме ще лягате, точно навреме ще ставате – ще се научите на точност. А сега казвате: „Както духът каже“. Какъв е този дух? – Той е мързелът. И всичките ученици, доколкото съм ви наблюдавал, казват: „Ние слушаме нашия Учител“. Не, аз зная доколко слушате. Досега вие сте изпълнявали моята воля дотолкова, доколкото тя е била в съгласие с вашата воля. Аз съм проверявал. Щом влезе моята воля малко в стълкновение с вашата, казвате: „Ние сме на особено мнение“. Тогава казвам: И аз ще остана на особено мнение. Ако вие като ученици може да останете на особено мнение, и аз мога да остана на особено мнение. Сега вие мислите, че като седя така естествено между вас, на същия уровен с вас, че и аз съм като вас. Казвате: „И Учителят е като нас“. Тъй като ходя с вас, казвате: „Учителят, и Той е забатачил като нас“. Много се лъжете. Аз обичам естествения живот; но не забатачвам. Защо обичам естествения живот? – Той е живот на Природата. Естествен трябва да бъде човек! Аз зная всички възли в Природата, та като вляза в течението на тази, живата енергия, веднага моето състояние се трансформира. И вие всички трябва да се познавате. Не мислете, че при туй състояние, при което сега се намирате, сте много добри. Аз не си правя илюзии. У вас има добри състояния, но има и лоши. Например някой път някой от вас не може да мисли. Това е едно особено състояние. Той е попаднал в едно неблагоприятно течение. Но ако поставете този човек в благоприятно течение, неговата мисъл ще светне. Туй е доказано в окултизма. Който и да е от вас, ако се постави в магнетичен сън, веднага умът му ще се проясни и той ще предвижда бъдещето, ще разсъждава много правилно. Отвлечени, философски въпроси ще решава правилно. Ще може да стане медик, ще вижда причините на някоя болест, ще може да предпише цяр, но като се събуди, пак нищо няма да знае. Значи у човека има нещо непроявено. И ние в този живот искаме да ви съединим с туй, непроявеното. Искам да ви свържа по един естествен начин, както се казва в Писанието: „Да станете сънаследници с Христа“. Да станете сънаследници по естествен път, та туй наследство, което ще приемете, да може добре да го използвате, да ликвидирате правилно с вашата карма. Ако не го използвате правилно, може да си натрупате още една излишна част към вашата карма. Та сега, първото нещо: трябва да се създаде хармония между вас. Всички трябва да направите едно усилие, да се създаде една хармонична атмосфера вътре в Школата. Като дойдете в Школата, всеки един от вас, за един час поне, да се почувства свободен, спокоен, като на почивка. Такова състояние трябва да се образува вътре в Школата! И при това всички ученици трябва да се стремят към тази хармония. Имайте предвид, че външният свят върху вас сипе много лоши мисли, желания и всички тия неща ние трябва по един разумен начин да ги изолираме, а можем да ги изолираме. Ще бъдем точни, ще имаме силна вяра! Това, което обещаем в Природата, ще го изпълним. После ще дойдем към онзи стих от Писанието, който казва: „Надпреварвайте се да си давате почит един на друг“. Ако почиташ другите, ще почитат и тебе. Като почиташ другите, ти развиваш едно благородно чувство. Сега в Школата имаме за цел между другите задачи да пристъпим към тия малки практически задачи, които трябва да се реализират. Ако ги приложите, вие няма да съжалявате, ще благодарите после. Сега аз бих ви попитал: Утре да ви дадем ли една малка задача или да ви оставим съвършено свободни? (– „Както вие кажете.“) Аз имам думата наполовина, 50% аз желая, 50% трябва и вие да желаете и като ги съберем, ще имаме 100%. Е, тогава ще имаме една малка задача: ще излезем на изгрев точно в 6 часа сутринта. Там няма да седим дълго, най-много два часа, след два часа всички ще се върнем назад. Ще гледате на мястото да пристигнете точно в 6 часа. Не е в тръгването, а в пристигането. От разни места може да заобиколите, да минете покрай семинарията или откъдето и да е. Хубаво е да бъдем всички точни. Това ще бъде едно упражнение върху точността. Вие ще си кажете: „Искам да бъда в 6 часа там“. Има едно съзнание у човека, което ще измери времето. Ще направим сега един опит. Първият опит може да не е толкова сполучлив, но ще видим каква разлика ще има. Ще видим по колко минути ще има закъснели – може 1, 2, 3, 4, па може и 10 минути. Всеки да си отбележи в колко е пристигнал там. Може да има някои, които не ще могат да дойдат, нека се обадят. Тях ще извиним, но които кажат, че ще дойдат, непременно ще дойдат. Те са длъжни да изпълнят задачата. Размишление 24-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 8 април 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Влияние на планетитѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Влияние на планетите Т. м. (Прочете се резюмето от миналата лекция.) (Прочетоха се няколко теми върху „Влиянието на планетите върху човека“.) Астрологията, това е една стара наука. Тя води своя произход още от първата култура, зачената е с първата раса, която е съществувала на земята в предисторически времена. Астрологията, това е физиология на човешката душа. Може да направим следното сравнение: както анатомията е необходима за един лекар, за един хирург, така съвременната астрономия представлява анатомия, а пък астрологията – физиология на небесните тела. Астрологията, това е една отвлечена наука. Мъчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марс и човека. Или мъчно е да се докаже прямо, фактически какво влияние има Сатурн за човека. Когато кажем, че някой индивид е слънчев тип, това е символ. Когато кажем, че някой е марсианец или че някой принадлежи към типовете на Луната, Сатурн или Венера, това са пак символи. При хората от слънчевия тип Слънцето има връзка с човешкия ум. Ще ви дам общи, бегли мисли върху тия типове. Слънчевите типове се отличават по следните белези: те са любители на Природата, затова са хора поети, оптимисти, гледат светло на бъдещето, весели са и по натура са добри. Можем да кажем, че те са почти най-добрите хора. При добрия аспект на Слънцето те са философи на творчеството, разсъждават философски, имат една здрава философия, подложена на един здрав опит. Следователно слънчевите типове се занимават повече с музика. Туй е влиянието на Слънцето – върху целокупния мозък на човека. Дойдем ли до влиянието на Венера, тя се занимава с една по-гъста материя, със сърцето, занимава се с кръвообращението – сгъстяването и разредяването на кръвта. По някой път тя се занимава с миризмите на цветята и знае как да ги комбинира. Понеже е богиня на Любовта, то, за да увлече хората, тя е майстор на формите. Сега астролозите разправят, че тия хора, които са под влиянието на Венера, всякога се отличават, че са горещи, у тях има отлично кръвообращение. Те на всяка стъпка все за Любов говорят. Ще ги видиш в разни афери, инциденти, навсякъде. Те и през прозореца излизат, и през вратата излизат, и през най-малката дупка може да влязат и да излязат. Когато Венера заговори, за нея няма препятствие. Разбира се, Венера си има и своите добри влияния. Когато тя се влюбила в Слънцето, придобила от него добри качества. Венера има за баща Юпитер и го почита. Тогава тя упражнява отлично влияние върху човека. Но по някой път куртизанка е тя; когато е свързана със Сатурн, пък има приятелство с Марс, че и с Меркурий, тогава се дигат много скандали и все от любов. Разбира се, за в бъдеще науката трябва да анализира кръвта на влюбените хора. Кръвта във венерините типове се различава от кръвта на хората от слънчевия тип. Устройството на организма във венерините типове е различно от формите на слънчевите типове. Изобщо всичките типове се различават по своите геометрически форми. Венерините типове обръщат внимание на външната култура: красивите шапки, напъстрени с пера на птици и др. Като обича външното и като се стреми към красивото в Природата, тя създава модата, все тя се разпорежда. Венера като види някое голо дете, казва: „Ще облечете туй дете“. Сатурновите типове са под влиянието на Сатурн. Вие сте учили за него, в старата митология се говори. Сатурн едно време е бил баща на боговете. Той изгубил своя престол и станал недоволен. Хората, върху които тази планета има влияние, са големи скептици. Едно окултно предание казва, че за да изгуби Сатурн туй си положение, причината била, че се влюбил в една от дъщерите на човечеството. Тя го излъгала и затова го свалили от престола му. Ето защо Сатурн спрямо хората е крайно подозрителен. Тъй е паднал този бог от своето величие. Туй, което ние наричаме „съдба в света“, това са всякога сатурновите типове. Те се отличават с крайно подозрителен характер. Всичките най-ужасни престъпления, които стават в света, всички мъчения, убийства се дължат все на Сатурн. Разбира се, някой път тия влияния идат във свръзка с Марс. Марсовият тип е героичен, войнствен, доблестен. Песимизмът, недоволството у хората се дължи все на тоя марсианец. Преобладаващо влияние в организма има венозната кръв. У всички тия сатурнови типове преобладава въгленът. Аз ги наричам хора на въглерода, направени са все от въглен. Те в нищо не виждат доброто. Каквото хубаво нещо и да му кажеш, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурн повечето черти са лоши, но някой път се случва, че има и добри страни. Една част от планетите действат зле върху човека, но благодарение, че другата част действа благотворно, те се взаимно компенсират. Сатурновите типове хора изобщо, храносмилателната им система е слабо развита, всякога имат развален стомах. Много недъзи има у тях. Те имат силен дух, критически ум. Ако искаш някой да ти намери погрешките и да ти покаже правия път, намери един Сатурнов тип. Това е френологическото им отличие. Центърът на разсъдъка у тях е силно развит. Личните чувства са чрезмерно развити. Страхът у тях е тъй също силно развит, защото те гледат на лошата страна на живота. Всеки човек, който е песимист, от чисто френологическо гледище у него са силно развити страхът, предпазливостта, честолюбието, тщеславието. Съвестта е слабо развита; вярата и надеждата – също. Такъв човек като види, че не може нещо да реализира, той обръща другия лист и почва да проповядва своите възгледи. Те гледат през особено стъкло на живота. Луната и тя упражнява известно влияние върху хората. Как се казват тия типове, върху които Луната указва влияние? – Лунни типове или лунатици. Те са хора на въображението. Един човек, върху когото Луната оказва влияние, ако започне някъде търговия, на 100-тях, 150 вярва. И затуй такива хора никога не прокопсват. Те все се чудят защо нещата стават тъй или иначе, все са изненадани. Те са поети, не се обезсърчават, имат много голяма вяра. Те вярват на късмет. Колкото гадателки има в София или другаде, те ще ги намерят, ще искат да им кажат нещо от късмета, като им гадаят било на кафе, било на боб, било на карти. Тия хора са още и иманяри, вярват, че има скрити съкровища в земята. Те не обичат да работят, надяват се на късмета си. Турците казват: „Ако ми е късмет, на крака ще ми дойде“. У тези хора челото им горе е широко. Лицата им са валчести, доста правилни. Те вярват в добрата страна на съдбата. Марсовите типове са отлични. Те са смели, решителни, мускулести, по темперамент – холерици, войнствени хора. Щом го закачиш, тегли ножа си, особено като пие половин килограм вино, готов е да се бие. Извади ножа си и казва: „Ти онзи ден ме срещна на пътя, това ми каза, онова ми каза“. Марсови типове са англичаните, германците, те спадат под влиянието на Марс, а българите изобщо са сатурнови типове. Тук на Балканския полуостров владее този бог Сатурн, затова и ние не можем да се освободим от него. Където види култура, той казва: „Какво, култура ли!“ – и бърза да разваля. Американците са още и под влиянието на Меркурий, търговци, сметкаджии хора са те, затуй англичаните ги е страх само от американците. Разбира се, това са само наброски от астрологията. Тя е една наука, която трябва да се проучи добре, защото има приложение навсякъде в живота. В човешкия организъм, във всяко едно положение на тялото, в устройството и формата на челото, на лицето може да познаете един човек към кои типове спада. Всички планети оказват влияние върху човека. За пример марсовите типове имат широки глави при ушите; зад челото главата им е широка. Те са смели и решителни. После у венерините типове и у всички други типове главата се отличава. Всяка една планета си указва своето влияние, тя си създава особен тип. Сега, разбира се, ученият човек трябва да мине през влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае и оттам насетне той ще почне да борави с друга материя, да създаде новото си тяло. Планетите, това са един ключ. Писанието казва, че Бог взел и направил човека от пръст. Тази пръст, този прах бе разпръснат из пространството, във всички планети, и Бог взе тази пръст, направи от нея каша и от тази каша създаде човека. Затуй всяка една планета указва известно влияние върху човека. Например Марс гледа колко желязо има в човешкото тяло. Той държи сметка за желязото, как се употребява. Слънцето държи сметка за златото; Луната държи сметка за среброто, Меркурий се занимава с живака и т.н. Тия елементи, които са вътре в човешкия организъм, те упражняват влияние. Ако у някой човек желязото има преобладаващо влияние, той е марсианец. Ако преобладава златото, голямо влияние има Слънцето. Обаче благородното, възвишеното у човека не зависи от количеството на златото, но от неговата активност. Ако златото у човека е чрезмерно активно, то е, защото има такива сили, които са свързани със златото. Когато известни магнетически и електрически течения минат през атомите на златото, те са, които правят човека един или друг тип. Те са, които превръщат неорганическото желязо в органическо, което упражнява влияние върху човека. Има още много други съставни елементи в организма на човека, които упражняват влияние върху него. Тъй щото за вас, като ученици именно, за да бъде тая наука достъпна, трябва ви воля. Разбирате ли? Волеви типове трябва да бъдете, но не в обикновен смисъл. Прост волев тип. Аз наричам волев човек този, който като си постави един идеал, да няма мъчнотия в света, която може да му попречи. Трябва да има воля, като тази на онези мъченици – макар 100 гвоздеи да му забият, да каже: „Христос пострада така, и аз мога да постъпя по Неговия пример“. Това е идеал! Един ученик, който е минал през всички тия изпитания, само той може да устои. Имайте предвид едно правило: докато един ученик не мине през всичките изпитания, той не може да влезе в царството Божие лесно. Това не е играчка. Да влезеш в България, в Англия е лесно, но да станеш гражданин на Англия, да заемеш видно място в някое заведение, за това се изисква време. Ако отидете в Англия, можете ли за една година да постъпите в Кембриджския университет? Не, трябва да минат 10–15 години. Казват някои: „Като влезете в царството Божие“. Как се влиза там, къде е това царство? Че царството Божие си има свои научни заведения, свои институти, професори, философи, има си свое художество, своя музика, свое музикално училище. Ще каже някой: „Къде е онзи свят?“ – В Млечния път е царството Божие. Значи трябва да минете през всичките изпити. И когато изпитите дойдат, най-първо ще бъдат на физическото поле, после ще дойдат изпити на вашето сърце и на вашия ум. Аз следя сега учениците, като се поставят на тия изпити, не могат да издържат един елементарен изпит – учат, учат, не могат да го издържат. И аз гледам, от няколко години насам тия, които са чели окултни книги, говорят за онзи свят, но когато им се даде един малък изпит, колата им се върти навсякъде. Не може така! Колата трябва да се върти само в една посока! Сега астрономите мислят, че навсякъде през пространството могат да идат, към Слънцето, към Месечината и пр. Може, но ако тръгнете към Слънцето, щом излезете от Земята, ще се натъкнете на един тъмен пояс, на една такава твърда, непроходима стена. Какво ще кажете тогава? Сега някои казват, че американците щели да хвърлят една граната към Луната. Но те трябва да знаят откъде я хвърлят. Има известни места горе в пространството, през които като мине, гранатата горе ще се разтопи. Пространството е пълно с такава електрическа енергия, каквато никой човешки ум не може да си представи. Сега съвременните хора мислят, че пространството е празно и можем навсякъде да пътуваме. Не, не е така. Някои казват: „Да иска Учителят да ни заведе някъде“. Как, вие сте толкова страхливи, треперят ви гащите от един най-малък изпит, как ще минете през едно такова силно течение! Туй пространство е населено със същества, някои от които са неприязнено разположени към хората. Те, като ви срещнат из пространството, питат: „Този невежа къде го водите? Назад към Земята!“ Те ще се изпречат пред теб да те изпитат, смел ли си, или не. Небето презира страхливите хора. Туй да го знаете! И в Писанието се казва: „Страхливите няма да наследят царството Божие“. Смели хора се изискват! Грешните хора на 10 километра се качват, но повече не смеят, смелост се иска. Ами как ще ви извади човек из вашето тяло? Щом река да ви извадя из тялото, ще кажете: „Ами после как ще се върна?“ И наистина, не можем да ви извадим из телата, понеже има известно съотношение; кармически всинца сте затворници, тъй щото и да искате, аз няма да ви извадя от телата ви. Вие сте обковани с букаи за 10–15 години. Ами ако аз ви пусна из затвора и вие не се върнете в тялото си? Ще питат: „Кой им отвори вратата да излязат?“ Нима мислите, че вие сте от много благочестивите? Първото нещо: когато на един окултен ученик покажат книгата на миналите животи, когато му покажат една тъмна страница от неговия живот, той трябва да знае Истината, трябва да е решителен, смел и безстрашен. Ще ти покажат една тъмна страница и ще ти кажат: „Туй си направил“. – „Да, направих, ще го изправя.“ Ще ти покажат друга страница: „Ти това направи“. – „Да, и него ще изправя.“ Ще бъдеш смел и решителен, окото ти да не трепне. Всичките престъпления от памтивека ще ти покажат и ти да кажеш: „Ще ги изправя“. Потрепериш ли, или се помолиш на когото и да е – свършено е. Не, смело, решително ще признаеш: „Да, аз го направих, но сега аз ще изправя всичко“. Туй е задачата на окултния ученик! Затуй се казва, че който победи страха, той ще влезе в царството Божие. Значи смелост и воля се изисква от вас като ученици. Тогава ще бъдете души. Сега, ако посещавате една школа, каквато и да е, където и да е, била тя в Индия, в Китай, в Тибет, в Америка или в Германия, във всички тия братства има едно и също правило: всички ще ви подложат на изпит. Във всяка една окултна Школа правилото навсякъде е едно и също. И в двете школи, тази на Бялото Братство и тази на черното братство, правилото е едно и също. Най-първо, ученикът ще се изпита верен ли е, или не. Вярност, смелост се изисква. Без страх и без съмнение в този път! Придобиете ли туй качество, тогава ще пристъпим към първите уроци на онова истинско знание, за да се освободи духът ви от връзките на материята, ограниченията и престъпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете с Любовта. Аз зная тука един младеж, който принадлежеше към една баптистка секта. Като се обърна към Христа, почувства се тъй бодър, тъй смел, че си казваше: „Който пехливан да ми излезе насреща, ще мога да се боря с него“. Не се мина една година, яви се този пехливан и го бутна на земята. Погледна той към него и почна да му се моли. Заряза тогава и баптизъм, и християнство и се върна пак в света. Няма да го викаш онзи, той е пехливан. И в съвременните църкви има тази слабост, гдето казват, че Христос всичко ще направи за нас. Аз ще им възразя: Ако Христос прави всичко, защо в църквата има толкова страдания? Защо не е направил Христос всичко? Защото не вярват всички в Христа. Христос е направил всичко, но и от нас се изисква да направим нещо. И всичката заблуда е там, че ние оставяме Христос всичко да върши, но затуй и работите не вървят добре. Ученикът трябва да бъде смел и решителен – нищо повече! Христос казва: „Аз извърших моя дял, ти можеш ли да вървиш по моя път?“ Ти искаш да Го следваш, но знаеш ли колко камшика Му удариха? – „Не зная.“ Те Му удариха 1, 2, 3, ... аз няма да ви кажа числото. Христос запитва: „Толкова камшика можеш ли да издържиш? После, знаеш ли тежестта на този дървен кръст, който аз носех? Ти такъв кръст можеш ли да носиш?“ Апостол Павел казва: „Това не е шега работа!“ Да, но трябва да се мине. Казва някой: „Учителю, заради мене не може ли някой да носи този кръст, пък аз да мина през царските врати?“ Не, не може, всеки сам трябва да си носи кръста. Не само сега става това, но всякога е било и ще бъде. В Египет, в Индия всеки един ученик, когото прекарват през първото, второто, третото посвещение, го слагат да носи един голям кръст. Четири–пет дни ще пости и ако издържи, ще получи посвещение. Някой път има случаи, когато учениците умират на кръста и се свършва с тях. Тъй щото има разни начини за посвещение на ученика. Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество. Казвате: „А, лесна работа е“. Кръст има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смел. Първото нещо, което трябва да знаете, е, че трябва да бъдете смели. Положението, което заемате в обществото, не трябва да ви препятства да бъдете смели в живота. Ако при сегашните условия си търговец, а трябва да проповядваш Христовото учение, това именно ще ти бъде слабата страна, но туй ти е изпитът. Поставен си там като търговец, да те изпита Господ дали ще лъжеш хората. Търговията, това е място на лъжата. Ти ще кажеш: „Няма да лъжа!“ – Ама против твоя интерес е. Нищо, честно ще продаваш стоките си. Ти си ученик, но си поставен търговец, за да придобиеш честността, тя не ти достигала. Страхлив си, като ученик, ще те направят хирург-лекар. Хубаво ще правиш операциите, не само отгоре-отгоре, за пари, но внимателно ще ги правиш. Изпитват те. Та всички професори, свещеници, съдии, и това са изпитни места, през които ще минете. Свещеник си, някои мислят, че тази служба е една привилегия. Не, изпит е това. Ти ще заемеш това място и щом ти изпитат ума, ще те уволнят и ще кажат: „Сега ще ти дадем истинското място“. Та всеки на своето място трябва да се изпита докрай. Гледам сега някои студенти, ученици ми казват: „Учителю, да напуснем университета“. Не! Ти ще свършиш университета, че после, ако искаш, закачи дипломата на гвоздея. „Ама губене на време е то, ще бъда по-полезен в Новото учение“. Не, щом ти не свършиш тук университета, ти и там не ще може да бъдеш полезен. Нищо повече! Ще положиш всичкия си труд, ще свършиш и диплом ще вземеш. Който се учи, ще свърши. Във всяко едно отношение, където те поставят, трябва да гледаш тъй реално! Ще бъдеш смел и решителен! Някой казва: „Мен не ми трябва много знание, нямам пари“. Не, ще работиш и пак ще свършиш училището. Аз се чудя на американците, те дават отличен пример в това отношение. Аз съм видял американци – лук кълца и пак гледа латинската граматика. После пак реже лук, бърка в тенджерата и чете: „Homo hominis lupus est“. После се обърне към картошките, поглежда ги и от време на време прочита нещо от гръцката граматика и т.н. Тъй работи 4–5 години, докато свърши университет. И аз бих желал някои от вас да ги пратим в Америка. Колко от вас са смели? Там има образувани големи братства, в които влизат много студенти. Върнат се от университета, поставят си престилките, работят, изкарват си прехраната. Едни на други си помагат. Похвална черта е тази. В туй отношение те са незаменими. Там няма да срещнете човек, комуто да дават пари в помощ, това е срамота. Там всеки си изкарва прехраната с труд. Ако някой е богат ще каже: „Имам малко работа, искаш ли да ми помогнеш, ще ти платя“. Ще ти плати достатъчно, но ще работиш. По три пъти на ден ще ходиш в дома му да чистиш печката, да пренасяш въглища, но трябва да работиш. Всеки трябва да работи, а не както тук – даром. В туй отношение американците са незаменими. Те са меркурианци, сметка има у тях. И тъй, най-първо ще развивате тази черта: смелост на сърцето, смелост на ума и смелост на волята. Тия три черти ще развият у вас необходимите ви способности. Въображение трябва да имате. То е майка на идеите. И после, разсъдъкът ви трябва да е развит. Чувство за музиката трябва да имате, за да бъдете весели. После, трябва да е силно развита способността за сравнението, да съпоставяте нещата. Съвестни трябва да бъдете; хора на Природата трябва да бъдете; Любов към Бога трябва да имате; милосърдие трябва да имате; самоуважение трябва да имате; смелост трябва да имате; дружелюбие трябва да имате. Много неща се изискват от вас! За пример, понеже българите са сатурнови типове, те не са толкова учтиви. Българинът казва: „Не давам стола си“. Да, защото си Сатурн, само за себе си гледаш. Етикеция в такъв човек няма, само за себе си гледа. Той счита, че всеки човек е по-долен от него. „Няма по-достоен човек от мене“, казва. Тъй мисли Сатурн. За да даде стола си, той трябва да е някой алтруист, да спада към друг тип. Много е естествено такъв тип да не отстъпва. Когато се проповядва едно учение, лесно се говори, мъчно се прилага. Сега забелязвам, ред ученици, наместо аз да ги изпитвам, те ме изпитват. И да видите какви задачи ми задават! Казват: „Хайде, Учителю, как ще решиш тази задача?“ Ще ви направя една бележка тази вечер. Онзи, който ще дохожда на нашите екскурзии, не трябва да пости. Разбирате ли! Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно от правилата. Ученик, който дойде на екскурзия, трябва да си носи хлебец, да пие вода и да благодари на Бога. А пък онзи, който иска без хляб да мине, нека остане в София. На екскурзия всички ще бъдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постят, защото ще се компрометират разходките ни. Ще ви направя друга една бележка. Постенето, това е начин за обновление на човешкия организъм. Във вас не трябва да влиза туй тщеславие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея в поста е да събужда скритата сила в клетките и да обнови организма. Но трябва да работим по-разумно. В поста се върви последователно. Има известни закони, които трябва да се спазват. Ако ти си определиш пост, без да знаеш защо ти е, той не е полезен. И после, трябва да се спазва времето, трябва да се спазват и дните, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия пост в понеделник, ще имате един резултат, ако го започнете във вторник, ще имате друг резултат, ако е в сряда, четвъртък, петък, събота, неделя – различни резултати. Тънкости има в поста. Ученикът, който учи една наука, трябва да бъде внимателен. Има закони, които по възможност трябва абсолютно да се спазват, за да дадат добри резултати. Нали по тия резултати трябва да дадем на външния свят образ, да видят в какво се състои нашето учение? Ако ние не спазим правилата, ще имаме криви опити и външните хора ще кажат: „Ето докъде стигнаха!“ Пък ако искате да покажете геройство, най-силните които са, може да ви подложим на 15–20–30–35–40-дневен пост. Тогава ще изберем помежду вас някой ученик и ще му кажем: „Ти еди-къде си, еди-как си ще издържиш поста си, 40 дни няма да те има между другите“. Изпит е това! Тия между вас, които ще могат да издържат такъв изпит, са само двама, трима, четирима, пет, шест до седем. Ако има такива седем души герои в България, много работа може да свършат. В Библията се говори за пророк Илия, който постил 40 дена, за да се магнетизира. В поста не трябва да се плашиш. Постът, това е едно средство да се махне страхът, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението и мозъкът. После, при поста трябва всякога да сте много буден, да сте нащрек, защото тогава човек става много чувствителен, привлича известни динамически сили от Природата и трябва да знае как да се справя с тях. В противен случай ще си създадете неприятност. С тази забележка аз предупреждавам учениците. Желанието ви да постите е добро, аз го уважавам, но ще бъдете много умни. После, аз искам да се урегулирате помежду си. Гледам, някои от вас почват да заспиват. Това не е упрек, но туй показва, че тук в събранието не сте хармонирани. Тук има някои сили, които трябва да изпъдим. Едни черпят повече, а други дават повече. Правилна обмяна няма. Ако обмяната между вас е правилна, всички ще бъдете бодри. Сега забелязано е в Америка, гдето се събират в някои събрания около 2–3 хиляди души и най-малко 100 души от тях спят, хъркат, чисто по американски, не могат да слушат. Това може да се случи не само със слаби натури, но и с най-силните – заспиват. Един от видните, активни проповедници – Муди, разправя за едно подобно свое заспиване в църквата. То е станало при следния случай. Често в Чикаго дохождат видни проповедници, които държат проповеди върху важни въпроси от Евангелието. Извикват един проповедник, голяма знаменитост. Дохожда той и говори нещо за дявола. Обаче Муди закъснял и не могъл да чуе какво се говорило за дявола. Той извиква втори път същия проповедник, който на другия ден щял да говори. Обаче дяволът пак устроил мрежа на Муди. Събранието било определено към 7:30 часа вечерта, а в 6 часа Муди ял хубав американски салам. Американските проповедници не са вегетарианци. Отива Муди на събранието да слуша проповедта за дявола, но от тежест в стомаха заспал и пак не могъл да чуе. Питат го: „Муди, как е работата?“ – „Остави се, дяволът и саламът разбъркаха работата.“ Сега, ако някой от вас е предразположен за спане, той трябва да знае, че връзките в дадения случай помежду ви не са хармонични. И този, комуто се приспи, трябва да промени мястото си. Ти променяй мястото си в салона, седни напред, вляво, вдясно, сядай навсякъде, докато дойде онова състояние, при което да няма черпене. Сега ние желаем да се обменят енергиите правилно. Онзи, който заспива, то е, защото от него черпят повече, той дава повече. За това много естествено е туй заспиване! Ако аз изтегля от някого 4–5 килограма кръв, той ще заспи. Ако е постил 10 дена, пак ще заспи, слаб е той в тялото си. Та казвам ви като на ученици, най-първо ще се учите да контролирате мозъка си. Събирайте енергията в Природата и я пращайте в слънчевия възел, в сърцето, в гортана, в челото, в задната част на главата, в горната част на главата и след туй прекарайте тази енергия около тялото си. Почнете да правите тия магнетически душове, докато се образува една светла магнетическа аура около тялото ви и тогава ще се усетите свободни. Сега мнозина се оплакват, че са станали толкова чувствителни, че като отиват на някое светско събрание, почват да заспиват. Значи светът е по-активен от вас, черпи от вас. Ето защо вие не трябва само да развивате чувствата си, да ставате чувствителни, но трябва да имате знания, да развивате волята и ума си. Не трябва да бъдете слабохарактерни. У някои от вас дължината на палеца, тази фаланга, която изразява волята, не е достатъчно дълга, но можете да развивате волята си постепенно. Разумно можете да развивате волята си! И тогава може някой път да ви дам едно упражнение за привличане добрите влияния на планетите. Някога не смея да ви давам такива упражнения, понеже ще изпаднете в суеверие, а то е много опасно. Да станеш суеверен, то е друго зло. Животът трябва да се гради разумно. Сега у всинца ви има добри желания, но ще бъдете смели и решителни! После, ще имате непреодолима любов, непреодолима вяра, непреодолима надежда, милосърдие, разсъдителност. Туй са чувства и способности, които ще предизвикате в себе си. Сега аз виждам, че по някой път че вие можете един друг да си напакостите. Ако вие имате един приятел, този ваш приятел в даден момент може да ви причини най-голяма полза и най-голяма вреда. Как? Щом двама приятели се сближат, техните астрални тела се свързват и енергиите от единия почват да преминават в другия, и обратно. Ако единият заболее, заболява и другият. Ако единият умре, и другият умира. Туй е факт. Ако някоя жена обича мъжа си и той умре, то и жената отива след него. Или пък, ако мъжът обича много жена си, щом тя умре, и той умира. Това става ако са много привързани. Но ако жената повдига мисълта си, тя повдига и мъжа си, защото никой сам нито пада, нито става. Някой път ние искаме да се свържем с Христа. Как ще се свържем? Ако се свържем със своя порочен живот, ние ще Му причиним страдания. Христос не иска тъй да се свържем с Него. В окултната Школа ще развивате туй мъжество, тази сила, да работите за своето повдигане. Някои от вас имат по-добри условия, някои имат по-слаби условия. По-силните, у които умът е развит, ще помагат на по-слабите, на които умът не е тъй развит, не могат да разсъждават дълбоко. У едни практическият ум не е развит, други не могат да мислят философски, и трети имат воля, но сърцето им е сухо. Сега, тъй ще събирате, че ще гледате да дружите с онзи, който има добър ум, добро сърце. Като дойде до волята, пак тъй ще постъпвате. В туй отношение хората могат да си помагат взаимно. И да не мислите, че всичко може да направим. Всичко може да направи човек, но кога? – Когато е свързан с Христа, т.е. в дадения момент той е свързан с всички добри, с всички съзнателни хора, които имат един и същ стремеж. И като станете ученици, вие ще се свържете с всички ученици по земята. Някой път аз казвам, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но в астралния свят не сте, в Божествения не сте. Туй подразбирам. У всинца ви трябва да има един съзнателен подтик. Не искам само съзнанието ви да работи, да се самоосъждате, но моето желание е да живеете във вашето подсъзнание и свръхсъзнание. По някой път трябва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечавате, те ви спъват. Почне ли човек да се занимава със своите или с погрешките на другите, той се спъва. Не се стремете да си криете погрешките. Може ли един художник да скрие погрешката си в картината? Един музикант може ли да скрие погрешката си в пеенето или в свиренето си? Един оратор може ли да скрие своя дефект в речта си? Има известни изкуства, дето може да се скрие една погрешка, но дойдем ли до художника, и децата ще забележат погрешките му. Музикант си, няма скрито-покрито; писател си, оратор си – също. Като чете човек книгата, той ще види погрешката. Ще кажеш: „Моя е погрешката, ще я поправя“ – нищо повече! Не се извинявай! Погрешката се дължи на това, че не си взел вярно тона. Не казвай „Малко винце пих“, или пък „Въздухът беше студен“. Не, не, причината не е нито във винцето, нито във въздуха. Причината е у мене, аз трябва да пея правилно! Нищо повече! Или не може да пишеш. Аз имам едно правило: „Не можеш“ – ще съзнаеш. И колкото по-добре съзнаеш, толкова по-добре ще пишеш. Трябва да се съзнаят фактите. Има неща, които не можем да крием. Ще бъдете смели и решителни! Няма да кажете: „От мене нищо няма да стане, аз съм неспособен“. Не, във вас има повече способности, отколкото предполагате, но не знаете как трябва да разработите тези способности. Сега, аз ви говоря от толкова години в България, минал съм през най-лошите условия, опитал съм ги, но човек трябва да бодърства много и ако не бодърства, може да бъде пометен. Бодърства ли, няма мъчнотия, която човек да не може да победи. Някой път нещата сами по себе си се разрешават. Ще бъдете смели и решителни! Ще вярвате, няма да се съмнявате! Някой ме пита: „Къде е това Бяло Братство?“ Най-после, може да се зададат и други въпроси: „Къде е Господ?“; „Къде е Христос?“ Ако питате един ясновидец, той ще ви каже дали тази вечер е тук Христос, или не. Той ще Го види. Няма събрание, което ако духовете на хората са въодушевени, обладани с възвишени мисли, и да не ги посети Христос най-малко за 5–10 минути или да няма друг някой представител от Бялото Братство. Достатъчно е двама души да си повдигнат мисълта нагоре, и ще ги посети Христос. Ще кажете: Ама може ли Христос да бъде едновременно на толкова места? То е смешно схващане! Христос едновременно може да присъства на всички събрания в света. Време и пространство в духовния свят няма. Не че не съществува, но времето и пространството не е едно препятствие. Ако влезете в духовния свят, времето и пространството улеснява хората, сближава ги. Тук ги раздалечава, а в духовния свят ги сближава. Следователно аз мога да ви приведа следното сравнение: всички окултни събрания, които стават по лицето на земята, може да ги съберете в една орехова черупка. Е, питам тогава: Христос не може ли да ги слуша изведнъж? Това не зависи от формата на нещата, то зависи от интензивността вътре. Сега аз ще ви обясня какво означава тази черупка. Съзнанието на Христа, Неговото присъствие е толкова силно, че Той схваща умовете на тия хора идейно. Този орех е толкова голям, че всичките събрания може да се съберат. Но ако вие го възприемете буквално, ще кажете: „Ако това е истина, голяма лъжа е“. Не, има такава възможност. Сега понеже Сатурн господства над българите, вие ще бъдете внимателни спрямо него. В какво отношение? – Няма да му разправяте вашите идеи. Мълчете си, гледайте да го изненадате. Когато реализирате нещо, тогава да разбере той. Щом кажеш какво си намислил, той ще развали работата. И затова на българите работата върви дотогава, докато никой не я узнае. Узнае ли я някой, всичко се разваля. Вземете примера с Балканския съюз. Създаде се, но Сатурн дойде, намеси се и развали работата. Той направи такава каша, че българите и сърбите и до днес не могат да се помирят. И в религиозно отношение пак Сатурн е, който пречи. И в Школата – също, навсякъде е той. Аз гледам, дойдат съмнения, пак той – същата чорба. Сега трябва да имате критически ум. За каквото и да е, разсъждавайте здраво! Ние от ученици, които разсъждават здраво, не се плашим. Онези от вас, които имат най-противоположен възглед, даже и тези, които мислят, че всичко може да развалят, и те са „добре дошли“. Нека опитат. В Школата има губерки, които са толкова нажежени, че които много знаят, ще ги сложим на губерките. Ще бъдете умни! Тази Школа е от памтивека. През нея са минали хиляди, хиляди същества. Които са минали и спазили правилата, те са приели диплом и благословение. Те са излезли от тази Школа и сега се радват. И вие гледайте да минете същия път, да приемете диплом и благословение. Не мислете, че тази програма ще се измени. Тя е една Божествена Школа, ще минете по всичките правила, не я критикувайте. Имайте вяра, опитайте, може да поставите всичко на най-голям опит. Но веднъж като опитате, не се съмнявайте. Може да ви дам микроскопически опити да направите – опитайте, но не се съмнявайте, за да не се спъвате в пътя си като ученици. Аз бих желал всички да минете през тази Школа и всеки да счита за привилегия, че е ученик, и да каже: „Аз ще бъда един от примерните окултни ученици“. В себе си да каже това: „Ще бъда един от примерните ученици!“ Съмненията ще дойдат, може да ви приказват, но вие ще вярвате. Настоявайте: „Ще бъде, ще бъде, ще бъде. Вярвам, че ще бъде!“ Изпейте упражнението „Сила жива, изворна, течуща“. Размишление 22-ра школна лекция на Общия окултен клас (II година), 12 март 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Малкитѣ случаи (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Малките случаи Т. м. (Изпя се песента „Махар Бену Аба“.) (Прочете се резюмето върху „Целта и предназначението на окултния ученик“.) Тема за следващия път: „Смисълът на раждането и прераждането“. Всички съвременни наблюдатели, естественици, които наблюдават Природата, мислят, че няма никаква връзка между предметите. Там се вижда, че всички предмети в Природата са разхвърляни. Философите, като разглеждат причините, които предизвикват проявите в Природата, и те мислят, като че няма връзка между проявите, даже намират едно противоречие. И от това противоречие възникват противоположните философски възгледи. Например между философите песимисти и оптимисти от чисто френологическо гледище съществува следната разлика. Песимистите се определят по следния начин: хора крайно тщеславни и честолюбиви, при това крайно страхливи, със слабо развита надежда и силно изострен ум. У оптимистите е обратно: у тях гордостта е слабо застъпена, а съвестта, милосърдието и разсъдъкът завземат по-широка площ в схващанията им, затова те виждат във всичко добрата страна. Разбира се, като разглеждаме съвременния материален свят, ние не можем да го считаме за идеален свят. Не мога аз да считам положението на един грънчар, който замесва пръст, като нещо идеално. Когато гърнето се изпече и излезе из пещта, тогава туй гърне е идеално. Обаче вие ще забележите, че в Природата има три съзнания. Едно физическо съзнание, което е като резервоар, в което всички съзнания на индивидите в света, на всички малки животинки, се отразяват. И в тази проекция на туй съзнание съществува едно вътрешно брожение. Второто съзнание на Природата – един стремеж да обуслови, да придобие и да застави всички тия съзнания да действуват хармонично. И третото съзнание, то е чисто Божествено, което дава насока на мисловния живот, т.е. на човешкия живот. Първото съзнание може да го опитате. Идете на кое и да е място в Природата и ще опитате следното положение: като идете в Рилската пустиня и постоите там 2–3 дни, вие ще усетите едно желание да бягате, усещате една скука, като че всички предмети ви душат. Искате да избягате, една борба се явява. Природата казва: „Ще изхвърлиш този багаж, който носиш, той не ми трябва. Твоите нови философски възгледи ще ги снемеш, аз не се нуждая от твоята философия. Там в София ти може да философстваш колкото искаш, но тук аз нямам нужда от твоята философия“. И като оставиш твоята философия, първото нещо – ти ще усетиш едно успокоение, ще усетиш, че слизаш надолу. Природата ще те приравни със себе си и след като се приравниш с нея, ще усетиш, че по един особен начин тя ти дава една по-нова насока на мисълта. Но в първо време ще се зароди една вътрешна борба между нея и теб. Сега тази борба съществува и в самите вас. За пример някой път вие се считате ученици. Онова дълбокото, Божественото съзнание казва: „Изпълни волята Божия“. Ти казваш: „Не, не мога да изпълня волята Му сега поради тия и тия съображения, не е време да изпълня волята Му. Аз не мога да я изпълня“. Добре. И всякога след един вътрешен отказ на ученика резултатите, които го последват, са нещастия, страдания. Толкова взискателна е Природата, че на всеки един твой отказ и тя ще ти даде друг отказ. Ти ще откажеш, тя ще замълчи, но и ти ще се обърнеш да искаш помощ от нея, и тя пак ще замълчи. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се възмери.“ Туй сега източните народи го наричат Закон на кармата. Но в този Закон на кармата те внасят един механически елемент. Има нещо, което не е вярно. Те отиват много далеч и в Закона за кармата внасят някои религиозни догми, т.е. по някой път употребяват Закона за прераждането като един закон, като един модус да сплашат някого. Но Законът за кармата не е да сплаши човека, но да му покаже причините и последствията на нещата, как вървят те по един математически закон, ни повече, ни по-малко. И всяко едно страдание, което ще изпита човек, съответства на престъплението, което е направил, т.е. каквато болка си причинил другиму, същата болка ще се върне и на теб по същия начин, за да знае човек, че каквото прави, за себе си го прави. Сега първото нещо за ученика е да влезе в съгласие с Божественото. Всички философи учат, че ние не можем да влезем в съгласие с Божественото. Можем. За да влезем в съгласие с Него, ние трябва да се освободим от мнението на хората за нас. Какво ще мисли Господ за нас, то важи. Най-първо, трябва да кажем: „Нека мислят каквото искат за нас, а колкото хората мислят по-зле, толкова по-добре“. Лошите мисли по някой път са необходими, те са чернозем, в който някой път растат най-хубавите плодни дървета. И Писанието казва: „Блажени сте, когато върху вас рекат на лъжа лоша реч“. А не казва: „Блажени сте, когато ви похвалват“. И между вас, по същия закон, щом ви дойде някоя неприятност, вие не може да издържате. За пример още не знаете как да превърнете известна енергия. Да кажем, обидил ви някой. Да може да превърнеш тази обида. Че това е воля! Сега, аз свързвам туй съзнание на Природата с волята. Всички мислите, че имате воля. Аз не отричам това. Онзи генерал на бойното поле, и той мисли, че има воля. Държавникът, и той има воля. Генералът каква воля има? Той, като изтегли ножа, ще не ще, напред ще върви. Не може да бяга назад, срам го е да се върне, войниците са, които го тласкат. Ако аз се намеря пред една тълпа, няма ли да вървя напред? Ще вървя. Изведете този генерал в обществото, ще видите, че пред много малки спънки капитулира, но на бойното поле той е смел. Той там изразява колективната воля на войниците. Тази воля не е негова. А къде ще се прояви волята на човека? Тя може да се прояви в три положения. Първото положение: да кажем, пътуваш в Рилските места, сам си и насреща ти иде мечка. Няма никой около теб. Ако имаш воля, ще тръгнеш полека, ще мислиш, че тази мечка може да те разбере, ще минеш насреща, ще се разминете, без да има някакви инциденти между тебе и нея. То е воля. Щом се уплашиш, знаеш ли какво ще стане? Мечката има крайно отвращение към страхливите хора. Не се знае случай в живота, мечка да е изяла страхлив човек. Като неприятел, изяжда те, но страхлив ли си, щом се разтрепериш, тя ще мине покрай тебе, ще те оплюе и ще каже: „Крайно съжалявам, че воля нямаш“. И този, когото мечка го е плюла, три месеца боледува. То е голям изпит. Сега не е въпрос за мечката. Аз взимам мечката като символ. Например имаше във Варна една акушерка, знаменитата баба Хранова, тя е навлизала по 4–5 километра навътре в морето, плувала е като някой тюлен, като сом. Тази баба Хранова е готова да убие всекиго, но покажете една пиявица в едно шише, и тя цяла се разтреперва, изгубва всякакво присъствие на духа си. Пиявицата, то е цяла мечка за нея, обект, който може да я уплаши в даден момент. Не мислете, че за страха се изисква нещо грамадно. Значи психически туй има известна връзка от миналото. В миналото тази пиявица е била много голяма, а сега се е смалила. И човек, който бяга от пиявицата, то е, защото тя седи в ума му като някой грамаден монстър. По същия закон и ние сега съвременните хора страдаме от малките погрешки. Второто проявление на волята: направиш известна погрешка. За пример имате дете, син или дъщеря, или пък някъде в обществото сте, както и да е, направите погрешка по отношение на когото и да е от тях. Дойдат и те питат: „Туй нещо направи ли го? Каза ли го?“ – „Не, не го направих.“ Този човек е страхлив, няма воля. Кажи: „Направих го“. Третото проявление на волята: проявление на волята Божия, когато човек се реши да изпълни волята Божия, да пожертва себе си, съзнателно да се пожертва. Този човек има силна воля, който може за известна идея съзнателно да се жертва. Това са три прояви на волята. И всинца вие най-първо трябва да си въобразите, че срещате някоя мечка. Такива маневри трябва да ги правите, те ще бъдат хубави упражнения. Често англичаните в Индия правят такива опити, за да калят волята си. На места, гдето има тигри или змии, ще седне някой англичанин на някой камък и спокойно ще чака. И тия хора, които имат силна воля, не се знае случай да ги е нападнал някой звяр. Ще седиш тихо и спокойно, умът ти ще присъства, съвсем концентриран, смел ще бъдеш, няма да ходиш тъй, насам-натам. И никога не може да те нападне звяр. Е добре, как ще проявите вашата любов? Любовта всякога изисква жертва. Тя се проявява чрез Закона на жертвата. Първият закон, чрез който Любовта се проявява в съзнанието на душата ти, е чрез жертвата. Защото някой път жертва без Любов може, но Любов без жертва не може. Може да дадеш жертва без Любов: някой път се отчаеш, хвърлиш се, но туй не го правиш от Любов. Но съзнателната Любов всякога изисква жертва! Жертвата е закон, чрез който Любовта може да се самоопредели. Тази жертва ще произтича от вашия дух, тя не трябва да се наложи отвън, защото ако се наложи отвън, тази жертва не е по Закона на Любовта. Тя трябва да произтича от вашия дух и тогава в момента, в който почувствате този закон на самопожертването, вие ще нараснете, духът ви ще стане мощен и силен. След като ученикът е разрешил въпроса на самопожертването, той може да влезе в пътя на Мъдростта и може да преодолее всичките мъчнотии. Но не е ли научил Божествения закон на самопожертването, той в пътя на Мъдростта не може да ходи и Любовта не може да прояви. Сега вие слушате тия работи, но онези от вас, малцината, които искат да калят волята си, какво трябва да правят? За пример, когато човек иска да покаже, че има воля, той свива ръката си. Свиването на ръката се отнася до проявата на волята на физическо поле. После, когато иска да покаже, че има воля, свива устата си, то е по отношение на сърцето си. А когато иска да покаже, че и умът му взима участие, свива и веждите си. И децата правят така: начумери се. И майката казва: „Маминото, ще имаш, което искаш“. – Майката капитулира. Тъй е. Но туй положение на детето е своеволие. Дете, което по този начин налага своята воля върху баща си и майка си, е дете от една ниска култура. И онова, благородното дете, което дойде вкъщи, трябва да принася, а не да изнася. Този, който така свива ръката, устата и веждите, той ще изнася навън. Сега по някой път аз ви виждам, и вие си свивате юмрука, веждите и устата на мене, начумерите ми се. От ниска култура сте, казвам. Да, щом ми се начумери човек, аз имам едно мнение – от ниска култура е. Защо трябва да ми се чумериш? И без да ми се чумериш, аз ще ти дам двойно колкото искаш, но от туй, което имаш, ти няма да израснеш нито един милиметър. Не е там въпросът. Разбиране трябва между нас, зачитане на онези велики закони, на които ученикът и Учителят се подчиняват едновременно. Ако вие сте един ученик при мене и учите музика, аз не мога да изменя тия правила на музиката заради вас, да изменя тоновете на позициите и да ви дам други тонове. Ще ги вземете точно тъй, както са и за мен, и за вас, те трябва да са ясни. После вие не може да карате лъка насам-нататък, да го метухарите. Този лък трябва да върви правилно, красиво. Може да хванете този лък и по средата, както искате, но има известни правила, които трябва да спазвате. И ученикът, и учителят трябва да ги спазват. И в живота е същият закон. Ние не можем да живеем по който и да е начин. Има точно определени правила, по които трябва да живеете. Тази вечер аз мога да говоря и по друг начин, мога да кажа много неща, но аз зная последствията, че може да се обидите, може криво да ме разберете. Че ще се обидите, за мен тия неща не важат. В дадения случай аз това не искам да зная. Ако аз съм дошъл да изправя твоя крак, който е счупен, не ми важи как мислиш ти. Баща ти казва: „Може ли да правиш крака?“ Аз казвам: Да, мога. Ти може да ме хулиш, ругаеш, но като оздравееш, пак ще говорим. Аз ще седна, ще покажа изкуството си, а твоето ругателство е друг въпрос, ще го оставя на твоя сметка. Може да кажеш: „Ти ми причини болка, ти си жесток“. То е друг въпрос. Въпросът е може ли аз да направя крака, или не? Направя ли аз крака, поставя ли всяка частица на мястото, аз не съм чисто човек, аз съм човекът, който ви направи крака, който ви оздрави. Следователно вие не може да очаквате да ви се оправи крака без болка. Вашият Учител трябва да изправи много ваши погрешки. Турете в ума си мисълта, че когато ние говорим за погрешки, тия погрешки са извън нашата душа. Защо? Ако вие мислите, че един Учител нарочно се отнася към някого тъй, да го оцапа или обиди, вие криво разбирате вашия Учител. Ако един Учител би помислил това, той се деградира. Някой път Учителят може да ви създаде някои мъчнотии изкуствено, но неговата цел е съвсем друга. Тя е далечна. Учителят може да ви даде трудна задача, но целта е съвсем друга – да развие ума на ученика. Сега първото нещо между вас, учениците, по причина нямане воля и отсъствие на хармония, често имам с някои ученици и ученички доста недоразумения, неразбирания. Едно нещо помнете, аз съм заобиколен с една диамантена стена спрямо света, а спрямо горе съм отворен! Отдолу – никаква кал! Който дойде отгоре, добре дошъл. Но да се отваря отдолу, да влезе кал – никога това няма да бъде! Който се опита да дойде отдолу, ще приеме не един ритник, но хиляди ритници. Който дойде отдолу, като го ритнем, ще се намери на един километър далеч. Ритници има! Не мислете, че ние сме много кротки хора. Отдолу който дойде, има ритник; отгоре който дойде – „добре дошъл“. Нищо повече! На съвременен език говоря: ритник! Ще дойдеш отгоре, както светлината. Ще се отвори твоята душа за тази Божествена светлина, която да оплодотвори твоя ум и твоето сърце, и да се явят в нея тия възвишени, благородни пориви. Сега, за пример, от толкова време аз ви говоря и ви наблюдавам: вие още не може да си услужвате един на друг. Ученикът на окултната Школа трябва да използва онези незабелязани микроскопически случаи, за да услужи. Допуснете, че вие носите лачени обуща и аз виждам, че вашето ремъче се е отвързало и се влече. Казвам, не е моя работа това да услужвам. Не, ако си ученик, ти ще се спреш и ще кажеш: „Извинете моля, почакайте“. Ще се наведеш долу и ще оправиш ремъчето. Сега у вас ще се роди някаква мисъл, изведнъж ще заговори благочестието. Аз говоря жена на жена да услужи и мъж на мъж. Изведнъж в ума си вие прекръстосвате работите, явяват се контрастите. Навеждате се долу, ще кажете: „Позволете да ви услужа. Извинете, че ви спрях“. Това е една малка услуга, но комуто я направите, той няма да я забрави. Добре, друг случай. Вървиш с твоя приятел. Ти си внимателен. Качвате се на трен или на трамвай, или на файтон. Той е забравил кесията си, няма пари. Ти не чакай да ти иска, но дай му, без да се досети. Не прави да се уронва неговото честолюбие; предвиди, не го заставяй да ти иска, но преди да иска той, дай му. Всичките тия малки неща помежду си трябва да ги предвиждате, да ги правите. Те са, които внасят ред и порядък – малките работи. Да допуснем, че вие излизате на разходка, двама души сте или трима, носите една хубава пита кашкавал, сирене, но случило се, че един от вас не си е взел хлебец. Ти предвиди! Никога да не кажеш в ума си: „Откъде се взе той!“ На този ще трябва да му се даде. Използвай случая да му дадеш ти и да ти стане приятно, че той не си е взел хляб. Кажи: „Друг път пък ти ще ме угостиш, но сега ще ми направиш голямо удоволствие да ти услужа“. Този другар никога няма да забрави тази малка услуга. Сега тия са малките случаи, които трябва да използвате. И невидимият свят ги използува. Ако ти от Господа искаш голяма сума, Той няма да ти даде, но често Господ внимава на много малките работи. Малките работи, малките благодеяния са благотворни, а големите благословения са поройни. Малките благословения са като росата, носят благословение, а големите благословения са поройни, те и корените завличат понякога. Аз предпочитам росата. Сега ние казваме: „Господ да ми даде 20 милиона, че това ще направя“. След като ти даде Господ 20 хиляди, ще ти се създадат 20 неприятности. Нищо повече! Сега вие често критикувате. Критикувайте, без да хапете. Виждай погрешките на хората, без да ги изнасяш. Да имате тази благородна черта. Там в Библията се говори за Ной, че като излязъл из кораба, като пил винце, се напил. Единият син видял баща си разголен и казва: „Онзи, старият наш“. А другият син взима една дреха и покрива голотата на баща си. На окултния ученик не е позволено да изнася погрешките на другите, понеже той изнася своите погрешки. Проказа е това! Това, което ти ще изнесеш за другите, то един ден ще дойде в дома ти. Пък и турците казват: „Не се смей на комшията си, да не ти дойде на главата“. Ние не съжаляваме, че сте влезли в Школата с погрешки; че имате погрешки, ни най-малко аз не съжалявам за това, но аз съжалявам, че вие не можете да използвате вашите погрешки. И когато някой направи каквато и да е погрешка, голяма или малка, аз казвам: Ето един отличен случай за този ученик да се повдигне. Аз виждам в това един добър случай, а той казва: „От мене човек няма да стане“. Казвам: Сега е време да се повдигнеш, защото в света има падане, има и слизане. Не смесвайте вашето слизане с падането. В падането има чупене на крака и ръце, а в слизането има само една умора. Следователно, когато слизате, ще се качвате и падате. Някой път ще дойдат мрачни настроения на духа. Имаше една сестра, която искаше да повдигне целия свят, тъй беше вдъхновена, но после, като се върнах от Търново, намерих я клюмнала надолу, казва: „Аз съм голяма грешница“. Как тъй, едно време искаше да спасиш света, а сега си грешница? Казвам: Самозаблуждаваш се, ти не си това, което си мислила едно време, и сега не си туй, което мислиш. Онзи, който спасява света, е Бог! Голям грешник е онзи, който не изпълнява волята Божия. Това е искрено. Не мислете за себе си туй, което не сте. После, често идват някои ученици и ми казват: „Учителю, аз искам да взема от твоя товар“. Чудна работа, от моя товар! Казвам: Носили ли сте товара на Учителя си? Единствената услуга, която може да ми направиш, то е твоето послушание. Да снемеш моя товар от гърба ми, значи да измениш великия Божествен закон в света и да обърнеш великото, благородното в света на кал. Разбирате ли това? Когато аз нося някое страдание, аз разбирам смисъла на това страдание и работя върху него. Казват: „Много страда Учителя“. Страдал Учителя! Че кой не е страдал? Онази майка, която ражда, не страда ли? Онзи войник, на когото е счупен кракът на бойното поле, не страда ли? Онзи министър, на който е хвърлена бомба и откъснала ръката му, не страда ли? Онзи банкер, който е изгубил парите си, не страда ли? Всичкият свят е пълен със страдания. И всяко страдание е на мястото си. Обаче ние можем да улесним този път на страданието. Не се съмнявайте! Та като дойде някой и каже: „Учителю, аз искам да взема твоя товар“, казвам му: Не се съмнявай, върви в пътя си! Товара си аз мога да нося. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене! Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличаваш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч. Казваш: „Този Учител“. Не, ти не се съмнявай в своя Учител! Аз взимам думата „Учител“ в специална форма, в специална идея. Не се съмнявай във великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертвата в себе си, която носи Мъдростта в себе си, която носи в себе си светлината, която носи Истината, свободата. Това са най-възвишените проявления на Божественото. И всеки един ученик, който се съмнява в тия неща, аз не зная какъв ученик може да бъде. Един ден аз вървя по пътя и срещам един ученик, за пример ви го давам, върви си той, запалил цигарата си, не ме вижда. Щом ме видя, веднага си свали ръката и скри цигарата. „Отгде този Учител сега?“ Аз казвам: Не е научил урока си. Казвам: Не, не, Царството Божие с този дим няма да го намериш. На окултния ученик не се позволява да пуши! Може, но в редки случаи, само когато иска да се дегизира. Учителят може да пуши, но ученикът – никога! Тръгвате ли, няма пушене. Кой е този ученик, аз няма да кажа, не искам и той да си каже името, но е факт. Той отива към изток, аз отивам към запад. Към Бога отива той, но наместо свещ, тютюн запалил. Те са малки работи. Да запушиш една цигара, аз не го считам за голям грях, защото в Писанието няма закон за него. За винопийците има – вино не пий, но за тютюнопушачите няма закон, свободни са, за тях няма нищо казано. Тъй че няма закон за тях, с който може да се съдят, но правият закон е следният: коминът е направен за дим, а човешкият нос не е направен за комин. Някой път някой, като пуши, изкарва дима през носа навън и казват, че е майстор пушач той. Пушенето на тютюн, пиенето на вино психологически всякога са свързани с известни недъзи на човешката психология. И тютюнът сега в Европа се употребява като едно наркотично средство против усилената деятелност на нервната система. Тя се намира в едно болезнено състояние, което искат да лекуват чрез тютюна. Сега ще се върнем към целта – към волята. Вие имате един недостатък – ето един случай да калите вашата воля. У нас имаше двама приятели, като стълбове хора, тъй здрави, и двамата бяха пушачи на тютюн. Хващат се на бас. Единият казва: „Аз ти купувам едни дрехи, ако в продължение на един месец не пушиш“. И другият обещава нещо, но и двамата не можаха да издържат. Единият се крие на едно място – пуши; и другият пуши – крие се на друго място. И двамата минават за хора с много силна воля, а при това не можаха да победят тютюна. Е, питам: Къде е тогава волята? Някой се гневи, иска да въздържа гнева си. Не да спреш гнева, но да превърнеш този гняв в дадем момент на една енергия и да използваш тази енергия. Гневът от окултно гледище е една енергия. Не се стремете да унищожите вашия гняв. „Гневете се, но не съгрешавайте“. Някой път трябва да се гневите, да развивате тия центрове. Трябва да има малко гняв. Някои не се гневят. У гневливия човек се заражда енергия да работи. Някои от вас смесват честолюбието с гнева. Честолюбието е докачение, което носи отмъщение, а гневът е едно екзекутивно чувство; щом се разгневиш, даваш отпор, работиш, браниш се. Един извади револвер, и ти извадиш револвер – браниш се. Искам всинца да не мислите, че трябва да бъдем миролюбиви хора. Не, окултният ученик трябва да е толкова смел, че да се застъпва всякога за Истината! Смел трябва да бъде, юнак трябва да бъде! А не – този да не обидим, онзи да не обидим. Не, не, щом дойде за Истината, по всичките правила ще се застъпим заради нея! Щом дойде за Мъдростта, по всичките правила ще се застъпим заради нея! Щом дойде за Любовта, по всичките правила ще се застъпим заради нея! За всяко друго нещо може да отстъпим, но дойдем ли до тия три позиции, ние ще бъдем твърди като диамант, непристъпни. Това е окултен ученик! Сега волята трябва да се кали в тия малките добродетели. После, старайте се за пример, като дадете едно обещание, да го изпълните. Ученици, туй непременно го искам да бъдете точни, по-точни от англичаните. И аз ще ви задам задачи за точност. Знаете ли как? Дадеш обещание да бъдеш точен като часовник, то е една отлична черта. Речеш ли, че за четири и половина часа ще свършиш някоя работа, да разчитам, че за четири и половина часа работата ще я свършиш без никакво извинение. Ще оставиш всичките други неща, но работата ще я свършиш. Не обещавай, без да обмислиш. Преди да обещаеш – мисли хубаво. Обещаеш ли веднъж, кажи: „Тази дума е казана, Бог е казал, аз ще се застъпя за Бога“. Така трябва да бъде при всяко нещо, което е обещано. Нашето съзнание трябва да предшества обещанието. После, второто нещо: искам да се пазите от друго, да не изнудвате другите те да обещават. Не искайте от другите обещание, ще оставите всеки да действа по свободна воля. Като ученици, всеки един ще оставите на неговата Любов, той сам да обещава. И като обещаете, да се чувствате свободни, радостни в своите обещания, а не изнудени. Обещаеш ли, не забравяй своето обещание, то не е окултно, то е маниер на света. Никакво изнудване не трябва да има! Тия са правила, които трябва да се спазват. Само така може да се образува между вас известна хармония. Някой път аз ще ви дам задачи, като ви ги давам, взимам участие и аз. За пример, ако аз ви дам задача да срещнете мечката и как да се разминете, аз ще ви покажа опита, няма да ви пратя вас сами; ще ви кажа: Елате 10–20 души, ще седнете далеч от мен, да наблюдавате как аз ще се срещна с мечката, как ще се разговарям с нея. По същия начин ще постъпите и вие. Един закон е. Тази мечка, вие още не разбирате нейното естество. Има начини, чрез които вие може да влезете в разговор, в съприкосновение с мечката, да се разговаряте приятелски с нея. Аз, като я срещна на пътя, ще седна и мечката ще седне до мене. Ще я питам: Как ти е халът, как поминаваш в гората, децата ти как са, с хората как поминаваш? Тя ще се приближи при мен, ще постави лапата си върху ми, ще ме поближе с езика си и после ще каже: „Добре съм“. Аз ще я потупам по главата малко. Туй същество има съзнание, то е един дух, който е слязъл при такива неблагоприятни условия и сега усеща, че има едно същество, което го разбира, и ще се разположи. Мечката много обича и много мрази. Горещо сърце има мечката, но намрази ли някого, тя е неукротима, обидиш ли я веднъж, тя не забравя обидата. Та казвам, то е цяло изкуство човек да влезе в положението на известно животно. Вие ще изучавате този закон, да влезете в положението един на друг. Видиш някой ученик разтревожен, нещо го мъчи, не го питай: „Какво имаш?“ Влез в положението му и виж как е създадено туй положение. Той има товар, не му го взимай, ти може да му помогнеш, като не се съмняваш в него. Сега, разбира се, аз не искам в един ден да изпълните тия правила. Аз ви давам 10 години, да ги усвоите, пък вие може да ги усвоите и за един ден, за седмица, за месец, за една година и за две години. В живота няма нищо по-приятно от това, да чувстваш окръжаващата среда, че хората, между които живееш, нямат съмнение в тебе. Обичат те тъй искрено, всеки един от тях е готов да стори всичко, което душата му позволява. Това е благородно да се усещаш между своите. Няма по-хубаво състояние на земята от това! Да имаш 2–3 приятели, на които ти напълно може да разчиташ. И сега, такова общество ние трябва да направим и ще го направим туй общество, сега ще го направим, модел имаме вече, нали? Сега, разбира се, някои от учениците работите, аз влизам във вашето положение. Някои от вас работите усърдно. Голяма енергия притежавате. Някои сте се домогнали до по-правилни методи, начини на мислене, на действие, някои от вас имате доста хубави, красиви опитности, но има още много да се желае. Как? Къде е един светия, който е завършил своята еволюция, и един ангел, който е достигнал вече до положение на своето развитие. Разбира се, някои от вас, учениците, някои сте млади, някои сте стари. Казвам по отношение на вашата опитност. Този клас, който съм образувал, той почти е най-добрият. Общият клас е най-добрият. Защото той е естествен клас, ние сме се събрали както една фамилия, както е в Природата, малки и големи, млади и стари, възрастни, да може всеки да използва дадения случай. И деца да има между нас. Като се говори за философски въпроси, те не мислят за това, което говори Учителя, но като дойде да казвам детински истории, всяко дете казва: „Това разбирам“, и те слушат, после дойде пак някой философски въпрос или някоя математическа задача, то казва: „Това не ме интересува“ – другите взимат участие. Тъй че в една беседа всеки един човек може да използва това, за което неговото съзнание е приготвено. Има за всички. Та малцината от вас, гледайте да образувате една ядка. Една ядка на какво? – Да използвате малките случаи. Да изпеем една песен! Бог е Любов 17-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 5 февруари 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Значение на рѫцѣтѣ и пръститѣ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Значение на ръцете и пръстите Т. м. (Брат Ст. Русев прочете резюмето върху „Ползата от цветята“.) (Прочетоха се няколко теми „Разликата между човека и животното“.) Защо човек има 2 ръце и 5 пръста на всяка една ръка? Ще разискваме сега в класа защо човек има 2 ръце и по 5 пръста на ръката. Сега нали ръката и двете ръце, това са проекции? Две проекции, които излизат от центъра на човека, т.е. от някой органически живот. Ръцете са съзнателна проекция на душата. Тогава, ако са проекции, кои са причините за тия проекции? Какво представляваха по-напред ръцете у животните? Ръцете в туй състояние са задните крака на животните. Защото ръката на човека се свива по същия начин, както се свиват задните крака у животните. Е, сега да допуснем, че човешкото съзнание представлява един кръг или една топка, една сфера. От тази сфера се проектира една права линия навън, на известна дължина. Нали трябва да определим причините, които заставят тази права линия да се проектира от съзнанието навън? Съвременните астролози свързват това нещо с влиянието на известни сили. Значи, за да се проектира ръката, много влияния са работили, много сили са работили, за да я образуват. За пример ония влияния, ония сили, които са действали, са имали различни направления. Първо, вземете ръката от врата, от рамото, тя има едно направление – хоризонтална посока. Туй направление с направлението на главата образува един прав ъгъл. При същото направление, като се тегли от рамото надолу права линия, тя образува друг прав ъгъл. При разтваряне ръката при лакета се образува един тъп ъгъл. Тия кости не са образувани при едно и също влияние. Сега, астролозите свързват показалеца с Юпитер; тук е действало едно влияние, което го е образувало. Големия (средния) пръст свързват с влиянието на Сатурн. Безименния пръст свързват с влиянието на Слънцето. Малкия пръст, кутрето, свързват с влиянието на Меркурий. Тогава палеца свързват с Божествения свят, на основата си е свързан с Венера. Значи под Божествения свят е влиянието на Венера. И вътре в ръката има други влияния, влиянието на Марс и на месечината. Всички тия влияния са действали за проекцията на ръката. И сега, ако вие се върнете с милиони години назад, ще разберете, че тия влияния не са механически. Значи колко милиони същества са работил, за да образуват човешката ръка! Или от еволюционно гледище, казват: Колко от нашите прародители по закона на еволюцията са правили известни подобрения, подобрения, докато тази ръка достигне до сегашното си състояние! За пример, ако ти развиваш личните чувства, ако почнеш да се налагаш, да се развиваш като индивид, първият пръст почва да расте, да се развива. И тогава тия кости горе, съобразно големия пръст, претърпяват едно видоизменение. Ако ти почнеш да развиваш в себе си съвестта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте средният пръст. Ако ти развиваш науката, своите знания, започваш да развиваш своя интелект, разсъждаваш за причините и последствията, тази сила от мозъка се изразява в третия пръст и той добива оная специална форма. За пример, ако развиваш музиката, този пръст става по-дълъг. Човек, на когото третият пръст не е дълъг, не е поне равен с първия, показалеца, не може да бъде музикант. Даже ако третият пръст е равен с показалеца, такъв човек не може да бъде музикант. Обикновен музикант може да бъде, но гениален музикант или поет не може да бъде. Безименният пръст у поета и музиканта трябва да бъде по-дълъг от показалеца. Фактът е такъв. Сега дали във вашите пръсти е така, то е друг въпрос, но у истинския поет, който е по душа поет, така трябва да бъде. Вие сега няма да се спирате. Аз ще ви моля едно нещо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципно въпроса за пръстите, внимавайте, това няма нищо общо с вашия личен живот. Вие се абстрахирайте от вашите пръсти, от сегашния ви живот, понеже ако вие свързвате вашите пръсти със сегашното състояние, вие ставате смешни. Сегашното състояние, което вие имате, то не съставлява една милиардна част от това, което сте всъщност. Вие много малко сте проявени сега. Че какво сте се проявили вие като човеци? Казвате: „Аз съм“. Да кажеш „Аз съм“, то е смешно. Да кажеш „Аз съм“, то значи да влезеш в съприкосновение с цялата Природа, да се чувстваш едно с нея, да съзнаваш движението на всички и да вземеш участие в туй движение. Казваш: „Ти познаваш ли ме кой съм аз?“ Кой си ти? Съзнаваш, че имаш само една къща и 100–200 милиона, че имаш 4 деца, няколко души приятели, ниви, туй съзнаваш. Колко пари струва туй съзнание? Философски колко струва твоето съзнание на една къща и 4 души приятели? Ама такива хора ги има с милиони. Вие сега се абстрахирайте от сегашното си положение. Сегашното положение, в което вие се намирате, е смешно. Смешно става, когато ние мерим с него нашия живот. Когато мерите вашия живот със сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роля на сцената. Вие играете една много незавидна роля на един слуга, на който всеки трябва да му заповядва да върши всичко. Ще кажете някой път: „Ама ние разсъждаваме, ние разбираме живота“. Да си не правим илюзии, че ние разсъждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили досега? Ама ще кажете: „Еди-кой си философ написал такова и такова съчинение“. Разрешил ли си е той въпроса? Не. Написа една книга. И аз мога да напиша една книга. Някой написа едно стихотворение. И аз мога да напиша едно стихотворение. Но ние разрешили ли сме по същество ония важни въпроси, които са легнали в основата на Природата? Не сме ги разрешили. Ние трябва да разсъждаваме конкретно и просто, да не си правим илюзии, нито трябва да се надценяваме, нито трябва да се подценяваме, да си туряме една цена по-ниска, да се не обиждаме, а трябва да взимаме туй положение, в което сме сега. Ние сме слуги, имаме един робски образ. Сега ние някой път се хвалим и ще се намерим в положението на онзи български поп, на който аз ще ви уподобя. Няма да се сърдите, понеже не се отнася до вас, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото за в бъдеще ще имате други схващания. Този свещеник минавал за много благочестив пред жена си и тя го много почитала. Той казвал: „Аз като ида в рая, за мен е отделено най-хубавото място“. Като отиде в рая, първото място ще му дадат, тъй си мислел. Жена му се радвала. Заминава той за онзи свят и тя се готви след него да иде. След време и тя заминава. Търси го навсякъде из рая, няма го там. Най-после го намира в чистилището или в ада и му казва: „Как си влязъл тук по погрешка, дали пътя не си намерил?“ – „Не се безпокой, тук ме сложиха, но аз съм на раменете на нашия владика.“ Туй не е едно оправдание, че си на раменете на владиката. В тия му думи пак човешкото изпъква. „Да не мислиш, че аз съм на толкова долно място, от моето има по-долно.“ Сега, къде е нашата погрешка? На нас като ни кажат: „Ама вие трябва да бъдете по-разумни, вие сте създадени по образ и подобие Божие!“ Казвате: „Ама ние сме на раменете на животните“. Значи животното е владиката. Туй не е едно оправдание заради нас. То не е и философия. Защото ако съдим по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по-ниско от нас, туй не показва, че това е така с животното. Не. Може потенциално то да е равно на нас, но в своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажем, един цигулар свири много хубаво и едно дете го слуша, но не знае да свири. Туй дете, като се прояви, може да стане един виртуоз, 10 пъти по-знаменит от първия. Та туй проявление, което имате, тия неща трябва да ги изучавате чисто обективно. В окултната наука искат да събудят съзнанието на всеки един ученик, да съзнае същността на своето проявление. Той не трябва да съжалява за положението, което заема. Никога не трябва да съжалява за едно положение. В нас трябва да има един стремеж и работата, която ни е дадена в даден случай, да я изпълним, тя е вътрешна. Външната форма ще ни даде случай да развием ония способности, които са заложени в душата ни. Затова излизаме от небето, да придобием опитности. Там има теория, а тук опитност; и после пак ще се върнем в небето, гдето не е място за опитности. Сега за пример ние говорим за вярата, нали? И колцина от нас имат онова истинско схващане какво нещо е вяра? Ние казваме: „Да уповаем на Бога“. Ами схващаш ли какво значи да уповаваш на Бога? – Да оставим на Бога, Той да уреди всичко, туй право ли е? Има хора, които са оставили всичко на Бога, Той да го уреди, и техните работи са се забатачили. Има хора, които всичко са взели в своите ръце и работите им вървят. Това е факт в света. Тогава как ще обясним тази работа философски? То е наше твърдение. Ако аз твърдя нещо, то не значи, че Господ го твърди. То е мое твърдение. Подлага се всичко на опит. Онзи, който уповава всичко на Бога, работите му не вървят. А който уповава на себе си, работите му вървят. Има някой ученик, който като стане сутрин, не се моли на Господа, но той чете 5–6 часа, учи, иде на училище, каже си урока добре. А другият – цяла нощ се моли Богу, ама не е учил. Отиде на училище, учителят го вдигне и го скъса. Казва „Такава била волята Божия“. Това не е философия. Ти си длъжен да се молиш, но си длъжен и да учиш. Молитвата ви към Бога не замества ученето на уроците. Ще се молиш, защото си длъжен. То е дишане на душата, а учението е процес на Мъдростта, на главата. Двата процеса вървят едновременно. Аз ще се моля с душата си. Да се моля, то е потребно за душата ми. А потребно е за моята глава да мисля, понеже това ще внесе повече светлина. Ние като забъркаме тези процеси в Природата някой път, казваме: „Само по вяра трябва да се живее. По Бога да се живее“. Ама Господ е едновременно най-мъдрото същество. Той е предвидил в творението всички детайли и е работил математически и геометрически, с милиони и милиони години е работил и след като е мислил дълго, най-после е турил в действие всичкия тоя план. Ние казваме: „Да бъдем подобни на Бога“. Това значи, че ние трябва да мислим като Него дълго време и тогава по същия закон ще сложим нашата вяра и нашите работи в действие. Аз съм забелязал между учениците, че всички бързате и дълго време ходите из тоя път. Казвам: Ти може да ходиш дълго време, но не си учил. За един малък опит в цигулката, само да намеря един ритмус, 10 години съм работил. Само за да намеря един ритмус, цели 10 години всяка сутрин съм работил и след 10 години се домогнах до този закон. Разбирате ли? Ама трябва да стане известен проблясък. Ще работиш, ще работиш. Закон има. Да кажем, вие искате с вашите молитви да достигнете добри резултати. Ще се молите ден, два, три. След 10 години ще имате един много малък резултат. Един ритмус само. Разбирате ли? Едно погрешно число, едно живо число, само да го изправиш, 10 години ти трябват. Та първото качество, което трябва да имате, то е: трябва да имате много голямо търпение, не на бездеятелност, но на работа. После ние като децата имаме някой път едно качество да преувеличаваме нещата, и то не у всички. Туй преувеличаване произтича от месечината. И когато се разглежда астрологически или хиромантически, когато линията на ума у някой човек отива към възвишението на Луната, тя упражнява туй преувеличаване, т.е. тя туря лупа, та преувеличава нещата и ни ги показва не в естествена величина, не в естествен ред. Някои хора пък имат обратен път. Те са скептици и тогава тяхната линия на ума не отива към месечината, а отива към Меркурий. Той е като базиргянин, казва: „Аз не вярвам, да го пипна, да го имам като вързана пара в джоба“. Но тогава, щом имаш парите в джоба, няма защо да вярваш. То е един факт. Сега тия са състоянията. Някои хора повече вярват – месечината упражнява повече влияние върху тях, а на други Меркурий упражнява повече влияние – вярата у тях е по-слаба. Не че вярата им изобщо е по-слаба, но то е временно влияние, което отклонява ума да разсъждаваш правилно. За пример, ако за една задача не ви дам всичките елементи за разрешението, вие ще имате едно криво разрешение. И ако ви дам всичките елементи и работите според законите, ще имате едно пълно разрешение на задачата. Сега ние сме окултни ученици, да допуснем следното: ако някой би ви задал въпроса, каква е конкретно целта на окултния ученик? Целта на един ученик по инженерство каква е? Да стане инженер, да прави пътища и съобщения и след туй да придобие своята прехрана. Целта на един ученик по музика каква е? Да изучи музиката, която ще може да употреби за себе си, за своите ближни или за света, да му служи за прехрана. Сега каква е целта на окултния ученик? Аз ще ви дам туй за тема. „Целта и предназначението на окултния ученик.“ Ще разискваме върху туй. Не се смущавайте – както схващате, тъй определете целта и предназначението на окултния ученик. И тъй, помнете, сегашното ви положение да не ви смущава, то не може без това, но вътрешно разсъждавайте разумно. Туй положение ще се измени. Вие сте пратени на земята временно, за 60 години, в известна форма, ограничени сте. Вашият череп е направен по известен модел. Вашият нос, вашите ръце, във всички неща вие сте ограничени в известна степен. Но туй ограничение е временно. В следващия живот ще има условия да се видоизмени вашата съдба. Сега аз в своите изследвания имам факти, които показват, че човек за няколко години може да измени своя живот, може да измени своята съдба. Аз имам факти и данни. На някои хора за 4–5 години носът им се продължава с един сантиметър – при усилена умствена деятелност. Някои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена деятелност, челото им се изправя с 2 сантиметра. Стават тия неща. И в техния живот е станал цял един органически преврат. Може да стане. Сега някой път ние седим и само се тревожим. „Господ да направи нещата“, за да ги направи, ние трябва да работим съобразно със законите на живота. И в туй отношение светските хора ни дават отличен пример. У светските хора има друга една крайност, че те в тази своя радост, в своя труд отиват до самозабрава. А духовните хора, в своята леност, и те отиват до самозабрава. Две крайности имаме. Като оставят всичко на Бога, има опасност да станат лениви. То е много естествено. Те, като възлагат на Бога, престават да работят. Докато не разчиташ на никого, ти сам си вършиш работите, а щом разчиташ на някого, има опасност да станеш ленив. Но в окултната наука ония братя, които ръководят вашите съдбини, са много строги. Те са минали по вашия път и никога не може да ги заставите да извършат това, което те знаят, че е криво. Вие може пред тях да напълните цял един джобур със сълзи, те ще минат философски покрай вас. Той е тих и спокоен, той мълчи; някой път ще усмихне. Ти ще плачеш, той ще мълчи. Ти ще го заплашиш, че: „Аз ще се самоубия“, той пак се усмихне. Ти таман идеш да се самоубиеш, той като те шибне, ти кажеш: „Няма да се самоубивам“. После пак казваш: „Ще се самоубия“. Той те шибне, измени се настроението ти, казваш: „Аз ще се самоубия, ама днес няма да се самоубия, утре“. Другия ден пак шибаница има. После някой път кажеш: „Няма да плащам дълга си“. Той те шибне. Ще го платиш. „Няма да уча.“ Шибне те. Ще учиш. И следователно те всички изпълняват този велик закон и те подтикват към тоя благороден импулс. И трябва да благодарите, защото без тяхно съдействие бихте отишли много далеч. И като не познавате законите на Природата, ще идете като някое дете да пипате колелата в някоя фабрика, които се въртят. Те не дават да се пипат. Ти бутнеш, те казват: „Недей, не бутай!“ Там, гдето някой се е захласнал, всякога стават пакости. И тъй, във вас ще има едно желание да определите своето положение. За пример най-първото положение: да определите какво е отношението между вас и Бога. Сега, ако аз бих ви попитал тъй: Каква е вашата дълбока опитност за Бога? Това е един свещен въпрос, който рядко се задава. Но първото нещо, което ученикът трябва всякога да прави, е: Ще седнеш вечер, ще помислиш за Бога и ще видиш появява ли се светлина някъде в твоето съзнание. Не може да се определи тази светлина. Тя е отвън. Някой път тази светлина може да я чувстваш, може да я видиш в сърцето си. Дълго време ще виждаш, че има такава светлина в сърцето си. Някой път гледаш – сърцето не свети; погледнеш в ума си, и там няма светлина. Светлината е извън ума. Вън от себе си ще намериш една много мека бяла светлина и като че долавяш някакво внушение. Ти няма да схванеш отчетливо думите, но като помислиш за тази светлина, като че в тебе иде един подем, нещо дълбоко в душата ти израства и ти почваш да мислиш правилно. Когато тази светлина изчезне от вашия живот, вие имате най-лошото разположение на духа. Тогава поясът ви е пуснат. Вие имате едно неразположение, недоволство, не знаете причините. Имаш някакво особено разположение, тъй, напрегнат си, ръцете ти са малко изпъкнали като във военно положение и чакаш само да мине някой, само един малък повод чакаш, да му пуснеш една искра. Сега, като ученици, вие трябва да разбирате туй външно състояние. Това е набиране на електрическа и магнетическа енергия и като не знаете как се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне да минава от едно движение в друго. И днес повечето скарвания в живота произтичат в безсъзнанието, вън от съзнанието. Желанието на всинца ни е да имате стремеж да се учите. Човек, който иска да се учи, всякога се подмладява. Въпросът за годините, че си на 50–60 години, той не влиза никак в сметката. Че сте женен, че имате деца, то е вашата длъжност. Ако аз съм слуга и трябва да служа на 10–15 души, нима това ме спъва да уча? Ще служа и като съм свободен, ще взема книгата и ще чета. Тия деца, това са абонати. Мъжът ти, това е един абонат, ще му услужиш, ще му нагодиш и след като свършиш работата, след това ще ти остане време. Ще вземеш книгата да четеш, ти за абонатите няма да мислиш. Като дойде време за ядене, ще затвориш книгата; после пак ще четеш. Така трябва да мислим. „Като ученици туй положение е трудно“ – може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бъдете ученици. Някои, като ме слушат, казват: „Много лесно говори Учителя, ама той бил ли е на нашето положение?“ Аз ще ви попитам тъй: Вие на моето място били ли сте? Аз на вашето място съм бил, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, аз съм го минал, тия задачи съм ги решил, минавал съм през тях; решил съм ги и мога да ви кажа как да ги решите правилно. Но като ученик всяка една задача си има начин за разрешаване. Елате с мен, ще ви покажа един пример. Той е следният. Почнете да четете на някой човек морал: „Направи това!“ Караш му се. Ти с това му придаваш енергия. И колкото повече му се караш, той става повече тапигьоз и нахален и тъй привиква на това, че най-после му стане приятно и всякога, когато дойде, иска по същия начин да му говориш. За него е добре, той е точило, но ти като го точиш, ти се източваш. Ти му разправяш: „Това не прави, онова не прави“. Той се утеши. Но ти, като влезеш в къщи, забелязваш, че си изгубил нещо. Сега аз не искам да ви чета морал, понеже вие се нуждаете от известна опитност. Аз гледам, че някой ще направи погрешка, но аз не мога да го предотвратя от тази погрешка. Казвате някой път: „Учителят не знае ли?“ Тази погрешка е необходима заради него. Ако аз ви спра от тази малка погрешка, ще направите много по-голяма. Виждам, че вие ще се опарите. Детето отива към свещта, слагам единия си пръст в пламъка, виждам, но го оставям. Защо? Аз го оставям сега на свещта, понеже друг път ще тикне пръста си в огъня, в някоя жарава вътре. Той, като бутне пръста си, ще изгаси свещта, но ще се и опари. Тъй че тия малки неприятности в живота са за предпочитане и никога не се старайте да избегнете опитностите. Някой човек иска да стане търговец, той не знае никаква търговия, не разбира. Нека стане търговец. У него ще се роди едно желание да печели пари и след туй така ще се нареди, че той ще има такива съдружници, които ще му вземат парите. Защо става така? Защото той дотогава никак не е мислил за Бога, но като се намери в туй трудно положение, като изгуби всичкото си имане, ще си зададе въпроса, има ли Господ, или няма Господ, има ли някаква причина вътре, или не. Затова стават в света всички тия нещастия. Та в живота на ученика е потребна опитност. Ще си кажете: „Туй е потребно за нашето растене“. Сега има неща, които не са потребни. Като казвам така, има и друга крайност. Не трябва да си създаваме изкуствени мъчнотии. За пример искам да видя какво нещо е болка, но няма кой да ме дупчи. Взема ножа, па го забия в гърдите си, в ръката си. Питам: Има ли нужда от туй забиване? То е глупаво от моя страна. Ние сами не трябва да си забиваме ножа в нашето тяло по никой начин. Има хора, които постоянно се осъждат, и на такива хора аз казвам: Изглади погрешката си, но не забивай ножа в себе си. Може да кажете някой път: „От мене нищо няма да стане“. Защо? Ако влезе тази мисъл в ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъл. И сега цялата наша литература е пълна с отрицателни мисли. Има опасност вие или децата ви да четете някои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията, там за пример, ако четете за Йов, първата част до средата е написана песимистично, но в края онзи, който е писал, извадил заключение, че от всичките тия нещастия, които са сполетели праведния Йов, той е добил мъдрост, познание, едно философско разрешение за живота и след като е придобил туй, неговите синове и дъщери се повръщат и заживяват един живот, много по-добър, отколкото първия. Следователно, ако ние можем да преживеем един живот по-добър, отколкото сегашния, заслужава да минем един малък период на страдания и да минем в по-добър живот! Сега тия упътвания са потребни, за да се създаде между вас една хармония. Моето желание е да се създаде в класа една вътрешна хармония. Аз не искам едно общежитие. Тъй, каквито сте, аз ви харесвам, т.е. считам, че всичките ви дарби, които сега са вложени, са на място, но вашите схващания, вашите философски мъдрувания не са прави и се заражда една дисхармония, която вие трябва да отстраните. Аз ги зная, има няколко души приятели, казват за едного: „Малко да го дресираме“. Е, какво се постига с дресирането? Ако един дойде с ножиците и отреже нещо от едната страна на клона ти и всеки един от приятелите все те режат, какво ще стане с тебе? Те ще те дресират тъй, както искат, но това няма да бъде в полза на твоето растене. Първият закон на ученика е: той трябва да има един широк простор и неговите приятели не трябва да влизат в неговата аура. Вие трябва да си пазите аурите. Да дойдат в съприкосновение, но да не се вплитат. Защото ако дойде вятър, ще стане движение. Не вплитайте вашите аури една в друга. Опасно е това. Щом се вплетат, тогава ще дойде умствено движение и често става разкъсване. Сега някои от вас може много да се обикнат. При сегашното положение е опасно да се обичат много. И аз ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичат, нито да обичате. Защото щом обикнеш някого, ти се свързваш, свързани сте. Ако единият падне, и другият ще падне, ако единият се дави, и другият ще се дави, ако единият умре, и другият ще умре. Двама души, които се обичат много, ако умре единият, и другият ще умре, той не може да остане на земята. Остане ли да живее, той не може да говори за Любов. Щом обичаш някого и той умре, след него и ти ще умреш. Той замине, и ти ще заминеш. Не да заминете. Не трябва да заминавате, не трябва да правите връзки, които ще ви причинят ненужни страдания. Те ви спъват. Има едно несъзнателно спъване. Всеки един от вас трябва да бъде свободен, да може Божественият дух в него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате с някое лице чрезмерно, то може да спъне вашето развитие. Някой може да спъне ума ви, някой – сърцето ви, а друг може да спъне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Следователно окултният ученик трябва да бъде свободен! Нито него да спъват, нито той да спъва. Има известни правилни отношения. Свързвания не трябва да има, докосвания трябва да има, но щом дойде законът на мисълта, всеки един трябва да бъде раздалечен, да има известна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира. Сега, туй ще влезе във възпитанието, това е за майките. Тази наука трябва да влезе в основата на възпитанието на малките деца. Този период е период, в който туй развитие върви спирално, започва отдолу. Най-първо развитието започва отпред (слепите очи), тръгва назад и прави спирални кръгове; и после към 30-ата година туй спирално движение дойде към центъра на главата и тогава казват, че човек е поумнял. Към 28-ата година човек е поумнял. Туй спирално движение върви нагоре. Ако не знаете туй правило, става обратното. Някои хора до 45-годишната си възраст живеят благочестив живот и после изведнъж започва друго движение. Движението се образува надолу и току виж, ударят го на ядене и пиене. Туй става със старите хора и с хора, които умират. Даже един наш брат, доста напреднал, един ден ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това-онова. Слушай, казвам, макар че си стар, ти си в едно учение, ако е за укрепване, имаш право да пиеш, но да ти опекат пиленце и да ти дават половин килце винце за удоволствие, казвам, че ти ще си въздействаш зле и най-после ще умреш като прост човек. Ама лекарят ще каже: „Ако не пиеш, ще умреш“. Ти и с виното ще умреш. Защо ти трябва на стари години да си пийнеш. По-добре да умреш като един честен човек, отколкото като безчестен. Ще ти дадат винце, кажи: „Не ми трябва винце“. Дадат ти кокошка. „Не ми трябва.“ – Баница. „И без баница може.“ Те няма да те спасят. Всичките тия неща по обратен път ще се явят. И този, старият човек, като му дадат това, най-после казва: „Слава Богу, наядох се, с отворени очи няма да замина в онзи свят“. Ял и пил, това е един крив път. Ние трябва да започнем от ранната възраст и да благодарим на Бога. А това, че ядем много, това е атавизъм. Старият човек може да заприлича на едно малко дете. Как? Ще се въздържаш! Ще упражниш волята си! Казва Христос: „Не само с хляб, но с всяко разумно Слово ще живееш“. Дойде ти една мисъл за вино, ще вземеш Библията – кои стихове съответстват на виното. Дойде ти мисъл за печена кокошка, ще видиш кои стихове съответстват на печена кокошка. Всичко туй ще го намерите в Библията. Пътят на съвършенството трябва да изпъква в душите ни. Сега вие, окултните ученици, трябва да имате едно много правилно схващане за живота, правилно, конкретно схващане, да се роди тази вътрешна хармония в нас, да дадем един модел на съвременния свят – ний сме окултни ученици, ако не можем да дадем един модел, в какво се състои нашата окултна наука? Ако един художник може да даде по-хубава, по-изящна форма, в какво се състои неговото изкуство? И тъй, вие ще се върнете към сегашното положение, ще бъдете доволни от него. И след туй ще се зароди едно желание взаимно да си помагате. Да кажем, някой от вас се намира в трудно положение, ще изпратиш дълбоко от душата си едно желание и от ума си една мисъл, да се разреши правилно неговият живот. Прати му такива мисли, една, втора, трета, четвърта, и ще му помогнеш. В умствено отношение ние може да му помогнем тъй, както в материално положение. Някой има нужда от 2,000 лева. Един не може да ги даде, но десетина–двадесет души, всеки като даде по 100 лева, ето как може да се помогне. И в умствено отношение е пак същото. При сегашното положение ще се стараем всякога да внесем туй нещо в отношенията си за насърчение. Трябва да се внесат тия добри мисли в света. Трябва да ги внесем в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, не в съзнанието. Първото нещо: трябва хармония. Виж, за хармония аз настоявам, за вътрешна хармония; тогава растенето може да върви по-правилно. И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бъдат резултатите: щом влезеш в такова семейство, всеки един ще усеща в себе си едно разширение на сърцето си, на ума си. Сега мнозина имате стягане на слепоочните части на главата. Гледаш, някой си стисне челото, разтрива си главата. Хармония трябва! Някой се почесва. Всички тия неща не са движения на хармония. Щом влезеш в тази хармония, ще имаш едно вътрешно разположение, мислите ти ще заработят. Щом влезеш в едно общество, дето има хармония на мислите, в тебе мисълта почва да работи, сърцето ти да тупа. Сега между нас се изисква тази хармония. Като ви казвам тъй, това в един ден няма да се създаде, но трябва да бъде целта ни. Изискват се няколко години, за да може да се създаде хармония. Не мислете, че е лесна работа, но може да се създаде. Създаде ли се веднъж, ние вече стъпваме на една здрава основа, окултна основа. В тази хармония всичко можем да вършим. За пример обкръжаващата среда от черната ложа, която повдига духовенството, то е от черната ложа, иска да внесе един клин, едно отравяне между вас. Не му е времето сега. Вие се занимавате с важни въпроси, оставете духовенството за друг път. От чисто окултно гледище те постъпват неразумно, но ние ще постъпим според закона на Бялото Братство, според Божествения закон. Ще дадем едно мощно движение напред, тъй, както житното зърно израства отдолу нагоре. Ще кажем тъй: „Ние имаме право в този свят да растем, да се развиваме, да цъфтим, да вържем и да узряваме! И на този вътрешен процес, който ни е даден, никой няма право да го спира. Никой няма право да спира Божественото в нас!“ Тъй, като ученици, това ще знаете. „Никоя сила в света не е в състояние да спъне моето растене! Никоя сила в света няма право да спъва моето Божествено растене!“ Туй ще го сложите в себе си. Няма да се колебаете. Кажете ли тъй, Бог ще бъде на ваша страна, защото туй е негов закон. Негов закон е вие да растете, да се развивате, да цъфтите, да вържете, да зреете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете и когато зреете, приятно Му е. Бог се радва на своите дела! Следователно от наше гледище ние се радваме, защото всички хора без разлика на вероизповедание минават по същия закон, понеже туй е Божествено. Та като ученици, ще имате туй правило. Като дойдат мъчнотии, някои казват: „Как да разрешим този въпрос?“ Ще кажете тъй: „В Божествения план е аз да раста в Добродетелта; в Божествения план е аз да възраствам в Божията Правда; в Божествения план е аз да живея в Божията Истина; в Божествения план е аз да цъфтя в Божията Мъдрост; в Божествения план е аз да узрея в Божията Любов. Следователно аз съм на пътя на Истината и на Божествения живот. Туй право никой не може да ми го отнеме. То е мое собствено право. Гдето е Господ, там съм и аз“. Кажете ли така, вие вече сте оградени с една мощна аура и всичките Бели Братя са на ваша страна, и те изтеглят ножовете си. Като казвам, че изтеглят нож, то е като онзи слуга, за който се говори в Писанието, че казва: „Господарю, заграден си с неприятели“. – „Онези, които са с нас, са повече.“ Като му се отворили очите, видял, че цялата гора била пълна с колесници и коне. Това са ножовете. Това са техните мисли. Щом изразим тази формула, заставаме прямо да изразим Божия закон. Всичките тия братя насочват своите мисли към Земята, ние ставаме едно мощно динамо и Божественият закон почва да работи в нас. Казвам: Най-първо ще се поляризирате, ще бъдете верни на призванието си, няма да се страхувате, няма да се колебаете, ще опитате. Господ казва тъй: „Опитайте ме във всички скърби, във всички най-големи противоречия и когато никой не може да ви помогне, аз ще ви помогна. Вие ще ме прославите и ще познаете, че аз направлявам“. Но първото нещо е, ще учите, ще мислите, после ще чувствате и след туй ще действате. Когато искаш да възлюбиш нещо, виж го, това нещо заслужава ли твоята Любов. Да допуснем, направя един красив мехур от сапун. Често децата си правят мехурчета. Този мехур може да се вдигне във въздуха и ти казваш: „Всичкият ми живот зависи от него“. Не се влюбвай в този мехур. Кажи: „Това е едно забавление, той ще се пукне скоро“. Оставете мехурчетата да се пукат! Когато искаш да обикнеш нещо, нека бъде реално, нещо, което да не се мени. Най-първо, ще обикнеш Бога, който е Любов, т.е. към Него ще бъдеш чист. После, ще обикнеш своята душа, тя е реална, неизменна; ще обикнеш своя Дух и на трето място, ще обикнеш своя ближен. Въпросът е разрешен за тебе, като ученик. Аз взимам Бога в смисъл Божествения Дух, Учителя, който може да те учи, да ти обясни нещата, да ти даде светлина, по който и да е начин да омекчи живота ти на Земята. Е, добре, сега, след като ме слушахте, колко неща залегнаха у вас? Кажете ми сега най-важните неща, които легнаха във вашия ум. (Един брат задава въпрос: „Наближило ли е да влезем в Царството Божие и как да намерил ключовете“.) С единия крак сте в Царството Божие. Сега, ето как ще ви отговоря на въпроса. Представете си следното: често малките деца лежат в стаята си, майката е затворила кепенците на прозорците, та светлината не може да дойде. Детето пита майка си, която го събужда: „Мамо, изгряло ли е слънцето?“ – „Още не е.“ Някой път каже: „Изгря, мама, отдавна изгря“. – „Още да си поспя.“ Сега слънцето, Царството Божие, още не е изгряло, след половин час ще изгрее слънцето. Значи добре се е зазорило и след половин час ще изгрее. Които искат, може да станат, а които искат, може да поспят още, докато изгрее слънцето. Още половин час остава, докато изгрее слънцето, това подразбирам по отношение на съзнанието. В умовете на хората да стане едно изгряване, да блесне една обща идея, която ще ангажира умовете на всички хора. Като изгрее туй, слънцето, тогава всички умове на хората ще бъдат съсредоточени към този идеал, хората ще мислят и ще чувстват по един начин, т.е. този начин ще бъде такъв, че всеки ще гледа слънцето, ще каже: „Щом се понагрея малко, ще си обърна гърба“. Но ще кажете: „Мечтателно положение!“ Всички хора ще се понапекат и след като се напекат, ще кажат: „Сега ще вървим на работа“. И тъй, този ключ е много сложен. Да ви се даде ключът, да си отворите, но трябва да знаете как да го въртите, няма да го въртите само на една страна. Ще идете там, но много важи въртенето на ключа. Ами ако погрешите? Много сложен ключ е той. Ще дойдем до тия ключове. Всички няма да умрем, но всички трябва да се измените. Да направим едно упражнение, да стигнем до слънцето за 3 минути. Когато казвам 3 минути, аз не разбирам буквално да гледаме часовника. Три минути, то е закон на равновесието. Времето може и да се увеличава, и да се смалява. Една минута ще идем до Слънцето, една минута там ще седим и една минута връщане назад. От вас се иска интензивна мисъл. Ще кажеш: „Със своето съзнание искам да бъда до Слънцето“. Веднага ще помислиш за слънцето и тогава почти влизаш вътре в него. Ще си представите, че влизате в неговата светлина и каквато светлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и след туй, обратно, пак ще кажеш: „Искам да се върна на земята при своите си“. И като се върнеш, всичко ще ти бъде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правим за концентриране на ума. Слушайте, аз ще ви моля едно нещо: Да не разказвате, че ние пътуваме до Слънцето, такива неща да ги няма. Това са опити за концентриране на ума. За да идем до Слънцето, може да идем със своята мисъл, може да идем със своето съзнание, пък може да идем и със своя двойник. Сега ще разберете: за да идете със своя двойник, вие всинца трябва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсът ви ще се намали, пулс почти няма да имате, ще се втвърдите. Ако идете със своето съзнание, мисълта ви ще се отвлече, ще забележите, че сте вън. Лесно се пътува със съзнанието. Та ще правите разлика, да не мислите, че ние пътуваме със своята мисъл. Не, със своето съзнание. Затуй за 3 минути се отива до Слънцето: една минута отиване, една престояване там и една за връщане. Но това не е с нашите двойници. Това е сложна работа. Там се искат ред други приготовления, взимане особени мерки. Защото ако ви вземат двойниците, разтривки се иска, мъчно може да влезете в тялото си. После, всинца не може да идете, най-малко половината трябва да останат, да се молят и да пазят другите. Та сега със своето съзнание лесно правим пътешествие до Слънцето. Това ще служи за една сила – концентриране на мисълта. Концентрирането е потребно като една сила. Като правим този опит, ние ще се домогнем до положителните сили на слънчевите лъчи – да станем по-положителни. Всякога може да правите този опит. И тази вечер, като се върнем, всеки един ще се чувства по-разположен. На Слънцето ще идете, за да се тонирате. Добре, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, няма да има стягане на стомаха. Ще усещате, че отивате на една приятна екскурзия, по възможност една от най-приятните екскурзии, която сега съществува – на Слънцето. Сега всички ще си затворите очите, ще утихнете и ще насочите веднага съзнанието си към Слънцето. Сега да започнем упражнението! Да изпеем „Духът Божий“, но много тихо. Т. м. 15-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 7 януари 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Правилниятъ растежъ на ученика (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 22 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Правилният растеж на Ученика Размишление (Прочете се резюме от темите върху „Пробуждане на Божественото съзнание в човешката душа“.) Тема за следващия път: „Разлика между човека и животните“. Тази тема не е странна, понеже вие сте я минали, ще си я припомните само. И за втората неделя тема: „Разликата между ума и сърцето“. И това ви е известно, по какво се различават. Ще говоря тази вечер върху правилния растеж на ученика. Вие може да вземете растенето в обикновения смисъл, тъй, както става в Природата. За пример в растенията има стремеж да израснат нагоре, понеже така растенията намират ония условия, при които животът им може да се развива правилно. Значи растенето е една необходимост, минаването от едно състояние на потенциалност към едно кинетическо състояние, или състояние на активност. Или, може да кажем, минаване от тъмнина към светлина. Сега ученикът трябва да има предвид всякога методите на живата Природа. Вие не трябва да си създавате илюзии в ума, че Природата ще създаде за вас специален метод. Не, всинца ще спадате към онази категория на оня метод, на който са подложени всички същества без разлика. Сега в туй отношение много пъти известни религиозни системи, известни философски системи може да ви спънат във вашия растеж. Как? Ще кажат: „Бог е Любов“, следователно като Любов Той ще улесни вашата работа. Това е вярно 50%. В какво отношение? Че Любовта ще подобри само условията на живота ви, но от вас пак ще зависи да използвате тия вътрешни условия. От вас зависи, тя е специално предоставена ваша работа. И всеки един от вас има да разреши най-малко няколко задачи в едно съществувание. И тия задачи трябва да се разрешат правилно. Добре, сега ако някой ни запита: „Защо ние се храним?“ – За да израснем. – „А защо трябва да израснем?“ – За да могат тия набрани енергии в нас да се превърнат, да минат от едно състояние в друго. – „Защо трябва да се превърнат енергиите?“ – За да се появи съзнателният живот у човека. – „Защо трябва да се появи съзнанието?“ – За да дойде самосъзнанието. Те са два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамките на човешкия живот. То е живот на постоянните, вечни промени, на скръб и радост. Скръб и радост, днес печелиш, утре губиш. Усещаш, че си ял, доволен си, след няколко часа усещаш новия глад. Следователно растенето подразбира да спуснеш своите корени в подсъзнанието, то е Божественият свят, и след туй да прекараш клонищата на своя живот в свръхсъзнанието – то е пак Божественият свят. Те са два полюса. Трябва да прекараш корените в подсъзнанието и клонищата в свръхсъзнанието, в Божествения свят, и ще започне „новият живот, живот на хармония“, както го наричат, или още „живот на безсмъртие“, или живот, дето няма гниене. Сега, като казвам тия думи – съзнание и самосъзнание, то е, за да ги разберете. В съзнанието при сегашните условия ние съзнаваме, че стават известни промени. В нашето самосъзнание ние констатираме нашите погрешки или правите си дела. В самосъзнанието някой път имаме осъждане или възнаграждение за едно добро. Усещаме, че някои постъпки са прави, а някои не са. Но смисълът на живота не седи в самосъзнанието на човека, той седи в неговото свръхсъзнание. Човек трябва да мине този период, да влезе в подсъзнанието, да забрави погрешките си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добър човек или добър ученик е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученик е онзи, който помни само Любовта, а забравя омразата. Ученик е онзи, който помни само Мъдростта, нея има всякога пред вид, а забравя своите глупости. Сега глупостта и тя е една наука. Аз ще ви докажа туй, защото в дадения случай може да ви радва. Сегашното ви благо след няколко години ще бъде вашето нещастие. Да, аз ще ви го докажа. Ето моя аргумент: Имате едно дете на 10 години, здраво, стройно, умът му е отлично развит. Туй дете иска да има хубави дрехи, направени от нов плат. И то разбира. Вие му ушивате дрехи от новия плат. То е доволно. И когато дойде някой ваш гост, чичо или леля, някой ваш далечен роднина или приятел, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавите дрехи“. Ще се облече, радостно е. Гостите ще му разгледат плата, как са направени дрехите, ще кажат: „Много хубави са дрехите“. То сияе от радост първия ден, втория ден, третия, след 1 месец, но след 2 години, когато се окъсат тия гащи, изтънеят, то се срамува от тях. То слага тия дрехи в някой гардероб. Какво ще бъде положението му, ако след 2 години, като дойде чичо му, ще трябва да обуе тия гащи? Това ще бъде позор за него. Те ще бъдат парцаливи. То ще каже: „Старите гащи там да седят, аз не ги искам, други ще ми дадете“. И аз ви казвам: Вашите вярвания, които сега имате, след 10 години може да ви е срам от тях. А сега, в дадения момент, може да ви са едно наслаждение. Къде е злото? Не е в старите дрехи. Тия дрехи са износени. Онова същественото в дрехите е изчезнало и те изгубват онази приятна красота в себе си тъй, както известна храна, ако вие я държите, тя започва да се разлага и ония набрани енергии в нея изчезват – храната става безполезна. Някои казват: „Старите истини“. Те мислят, че истините може да стоят някъде и да бъдат стари. Истина е само това, което в даден момент ти самосъзнаваш, туй, което се проявява в твоето подсъзнание, което се проявява в твоето свръхсъзнание в даден момент. Ако една истина се прояви в твоето съзнание или самосъзнание, това е едно преходно състояние на тази истина. Ако тя се яви в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, тя е истина, на която ти можеш да разчиташ. Може да направите опит, той е следният. Този опит е верен. Ако вие застанете вечерно време и кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да стана утре в 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно навреме. Но кажете ли два пъти, то няма да изпълни. Значи вие сте се усъмнили в него, а то е Божествено. На Божественото веднъж се казва. Кажеш ли на някое дете веднъж: „Стоянчо, иди купи 1 килограм захар“, то ще купи. Кажеш ли му втори път, то ще забрави. Да допуснем, че имате известна болест. Кажете на вашето подсъзнание: „Аз искам да бъда здрав след една седмица“, и забравете туй. След една седмица вие ще бъдете здрав. Оплели са се вашите работи някъде. Не бързайте. Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на себе си тъй: „След една година искам моите работи да се оправят“. Спрете пак. Нищо повече! Направете туй и не мислете никак. След една година работите ви ще се оправят. Но ще вложите вяра. Като кажете, вие ще вярвате. В Божествения закон няма никакво изключение! Сега за пример аз седя и съдя: Дали ме разбраха тази вечер учениците? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човешкия живот. Когато аз работя в границите на Божествения живот и ви казвам една истина, туй, което ви казвам тази вечер, то ще принесе своята полза. Аз нямам никакво съмнение и в моя ум е определено след колко време тя ще принесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате в известна тревога и не знаете как да оправите работите си, съзнавате, самосъзнавате се, мъчите се и всеки от вас иска да излезе от туй безизходно положение, всеки иска повече щастие. Всеки иска да подобри материалното си положение; всеки иска да подобри здравето си, семейните си отношения, отношенията между приятелите, всеки иска да усили своя ум, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това са все стремежи. Как ще ги постигне? Ето къде е опасността у вас. Вие ще кажете: „Учителят ни каза едно правило, ние нямаме вече нужда от Учителя“. Ето къде е погрешката. Вие не разбирате целия закон. Защото ако аз ви кажа да поставите гърба си на слънце, непременно туй слънце ще ви излекува, но ако ви покажа един начин да съберете тази слънчева енергия, та когато го няма слънцето, пак да се ползвате от него, какво ще кажете? Ще кажете: „Няма да може“. Лъжете се, ами че тази енергия е пак слънчева, макар че тя е акумулирана. Слънцето постоянно има връзка с тази енергия, която сте акумулирали. Щом кажете, че нямате нужда от слънцето, вие скъсвате вашите връзки с него. Сега във вашето подсъзнание работи Божественият закон. Всички опитности на миналите векове са вложени вътре в туй подсъзнание, там са събрани всичките Божествени закони. То е склад на тази потенциална енергия. Тази енергия, която е вложена в подсъзнанието, може да се развива в Божествения свят и оттам ще мине през човешкия живот: съзнанието и самосъзнанието. Следователно съзнанието и самосъзнанието са като едно условие да трансформирате енергията си. За да мине Божествената енергия от едно съзнание в друго, потребен е един преходен период, а той е човешкото съзнание и самосъзнание. Сега аз, като говоря за „Учител“, подразбирам не много учители – един Учител в света! Туй ще го пазите. Един е Учителят в света. Този, Божествения Учител, вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза в света. Слиза и възлиза! Когато Го обичате, Той слиза при вас, когато Му се наситите, Той възлиза. Христос преди 2,000 години дойде при евреите, нали? Слезе и после, като не го искаха, възлезе нагоре. Сегашните народи се намират в тежко положение, пак Го викат. И казват по кой начин щял да дойде. Ще дойде по особен начин. Е, по какъв начин ще дойде? Казват: „Отгоре, от небето ще дойде“. Какво нещо е идване от небето? Ако той дойде от небето тъй, както дъждът иде или както снегът, или тъй, както слънчевите лъчи, какво ще добиете? Ако дойде като росните капки, той само ще измие праха на растенията, ще уталожи известни нужди на хората, нивите ще дадат повече плод. Може да дойде като слънчевите лъчи, да подигне растенето, но в човешките умове, в човешките сърца Христос нищо няма да внесе. Следователно Христос ще дойде като росните капки, ще дойде като слънчевата светлина, но ще дойде и като онази велика разумна мисъл вътре в човешките умове и онова разумно желание в човешките сърца. Той ще проникне във вас! Тогава се заражда мисълта: „Ще има ли форма, ще Го видим ли?“ Ще Го видите. И туй виждане, този Христос вътре във вас, той ще бъде един идеал, към който вие се стремите. Той е идеал на вашия живот. Всяко растение си има идеал. То като художник почва да работи и да реализира своя план. Първо почва никнене, растене, цъфтене, след туй връзване семката и най-после дойде зреенето. Значи растението съзнава, че е добило известна енергия, и започва втори опит. И самото растение си има идеал, който трябва да достигне. То се усъвършенства тъй, както и хората. И животните се усъвършенстват както хората. Всяко едно животно, и то си има един идеал, към който се стреми. И то се усъвършенства в ума. Идеалът на растенията не е идеал и на животните. Но всеки един живот от растителното царство, от животинското царство и човека си има свой идеал. И всеки се стреми да го реализира. Какъв е идеалът на ученика? – Да бъде като Учителя си. Следователно Учителят е идеал на ученика, който той трябва да реализира, т.е. да има туй знание, което Учителят има, да има тия чувства, които Учителят има, да има тая воля, която Учителят има, и да работи в света тъй, както Учителят работи. В туй растене окултният ученик трябва да има едно много правилно схващане за окръжаващата го среда. Той трябва да знае, че Истината не може да дойде отвън. Отвън ще дойдат всичките спомагателни средства, но Истината ще дойде отвътре. А „отвътре“, то е закон на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И този, вътрешният свят, обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание и за нашето самосъзнание. По някой път ние мислим, че подсъзнанието и свръхсъзнанието са вън. Там е нашата погрешка. Вътрешният свят в този окултен смисъл е широкият свят. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици, ще си зададете следния въпрос. Допуснете, че вие растете, имате известен идеал, най-после остарявате, след туй дойде смъртта и вие умирате. Представете си, че туй състояние трябва да преживеете най-малко веднъж, преди да сте умрели. Представете си, че напускате тялото си. Какво ще стане с вас? Трябва да имате ясна представа за себе си извън тялото. Е, каква ще бъде вашата представа извън тялото? Тази представа ще бъде следната. Да допуснем, че имате пред себе си известен богат човек, нали? Той има ниви, после има крави, има коне, овце, има къщи, борове, и т.н. Вие го считате богат за всичките тия неща, които има, но ако той се запита: „Какво съм аз вън от тия къщи?“. За да се разбере, той трябва да се изолира, да остане сам. И следователно туй тяло, което ние имаме, тия клетки, които сега имаме, това са неща непостоянни. Човек е скрит вътре. Сегашното ни тяло, това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трябва да се освободим от страничните неща, да разбираме вътрешния живот. Хубаво. Ако аз през целия живот се занимавам със своите волове, коне, овце, градини, какво ще ми допринесе това? Мислите ли, че един вол ще ми даде известна интелигентност? Аз мога да го науча как да оре, мога да го храня, но той за небето нищо няма да ми разправи. Нивите, които обработвам, и те няма да ми дадат смисъла. Всичките неща, които имам, ще ми дадат понятие само за обикновените работи, а дълбокият смисъл къде е? Няма да го търсим в тялото, а извън тялото. Туй тяло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за в бъдеще ние ще образуваме своето тяло по закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. И следователно във всяка една школа ние ще започнем да градим своето тяло. То е изкуство. И ако питате един франкмасон как да съградим туй тяло, какво ще ви каже? Там има чукове. По новия начин, а то по старому всеки може да гради. По новия начин трябва да знаеш да градиш, а този новия начин ще го научиш от кого? Само от своя Учител! Аз казах: Този Учител, като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тяло и тогава ще имате друго сърце. В туй ново тяло не само сърцето ви ще се промени, но и умът. И апостол Павел казва на едно място, че ние имаме ума Христов, не обикновения ум. Като казвам, че ще имаме едно ново сърце, разбирам, че туй сърце няма да бъде като сегашното, т.е. не с тия преходни чувства. Сегашното сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опит. При сегашното състояние човек е непризнателно същество. Даже ако Господ направи един опит с нас, само като докосне човека някъде, веднага неговото състояние се изменя. Вземете обикновеното плачене. Човекът плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умряло детето, плаче за детето си. Казвам: Онази женена жена плаче. Защо? Умрял нейният мъж. Богатият плаче. Защо? Изгубил всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачем, все плачем за нещо, което сме изгубили. Защо плаче човек? Понеже е изгубил нещо. Казвам: Плачът не спасява. Ако сме изгубили нещо, с плач няма да го намерим. Плачът само показва, че сме изгубили нещо. Е, как ще го придобием туй изгубеното? Плачът е само едно състояние, да смекчи човешкото сърце, за да може Божественият дух да работи вътре. Туй е смекчаване. Защото ако човек не може да плаче, значи условията са тежки. Като си смекчи сърцето, тогава ще дойде Духът Божии. И за онези, които плачат, Духът действа по един начин, а за онези, които не плачат – действа по друг начин. Сега ученикът трябва да има предвид съграждането на своето ново тяло. Никаква друга задача не трябва да ангажира неговото висше съзнание! В своето съзнание и самосъзнание той може да се ангажира с обикновения живот, но никога да не си позволи тия, обикновените неща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе в подсъзнанието и свръхсъзнанието! Той прави едно прегрешение и е осъден на ред страдания. Ти в съзнанието си като търговец, като учен човек може да живееш както искаш, но опиташ ли се в Божествения свят да внесеш една от тия човешки мисли от своето съзнание, ти ще се спънеш в своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трябва да живеем, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се повдигнеш в своето свръхсъзнание и ще живееш като човек. Но ти може да пуснеш своите клонища в Божествения свят и там да живееш. Как ще живееш? Като ученик. Аз взимам думата „ученик“ във висш смисъл. И затова казва Христос, че когато дойде подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще се отречеш и от баща си, и от майка си. За подсъзнанието и свръхсъзнанието ще се отречеш. Защото в Божествения свят други са предметите, други са нещата, които ще ви занимават. Ти казваш: „Аз имах един приятел, като отида в другия свят, дали ще мисли за мен?“ Мнозина от вас може да мислят така. Вашият приятел може да мисли за вас само ако сте го обичали и той ви е обичал, ако сте хранили едно възвишено чувство към него, не обикновената любов, но Любов, на която нишките не се късат. Той, щом влезе там, постоянно ще мисли за вас, постоянно ще бъде във връзка с вас. Тъй че връзките на подсъзнанието и свръхсъзнанието са постоянни, а връзките на съзнанието и самосъзнанието постоянно се късат и вследствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега съществува. Сега всички хора, даже и тия от окултните школи, страдат от смесването на тия два въпроса: те искат да внесат Божественото в човешкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмести в човешкото съзнание и самосъзнание. Когато Соломон искал да съгради храм на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградиш храм? Небето не може да побере Бога, че ти в тоя малък храм!“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмести великото Божествено подсъзнание и свръхсъзнание. Следователно едновременно ние ще имаме два живота – и като човек ще живеете, и като Дух в съзнанието и в самосъзнанието. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете как да изправите вашия живот. Казвам: Боли ви главата, имате главоболие. Ако го лекувам по закона на самосъзнанието или съзнанието, след един месец пак ще имаш главоболие. Ще печелиш, ще губиш. Ще се раждаш, ще умираш. При такъв един морал, който се върти, не може да си оправиш работите. Ще го лекуваш по Божественому, в подсъзнанието и свръхсъзнанието. Дойдеш ли до този закон, всичко можеш да оправиш. Та пътят, който ще научите, той е лесен, само ще направите едно разграничение между човешкия живот и Божествения живот. Човешкият живот е живот на постоянно разрушение, а Божественият живот е живот на постоянно съграждане. Човешкият живот е един процес на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете от единия край до другия, това е все разрушение, нищо повече! А Божественият живот, това е живот на постоянно съграждане, съграждане, съграждане... И следователно туй, което ние искаме в света, всичките условия се намират само в този живот. Туй трябва да го знаете. И ако вие искате да бъдете щастливи във вашето съзнание и самосъзнание, не можете да бъдете щастливи, защото самият процес е обратен. Тъй е засега. Той е процес на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, как ще го обясните. Всичко в света, туй, което съдържа живота, всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а в Божествения свят едно има, което разрушава, а другото съгражда. Човешкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи тия два живота паралелно вървят, докато един ден Божественото включи човешкото вътре; тогава ще дойде вътрешна хармония и ще минем от едно състояние в друго, ще минем от смърт в живот. Туй може да стане тази вечер, то не е въпрос на времето, то е въпрос на вашата бързина. Вие още тази вечер може да го решите, но може да го отложите за един час, два, три, пет часа и т.н., а може да го решите веднага. Вас, като ученици, няма какво да ви спъва. Светът може да има нещо да го спъва. Вие сте дошли в окултната Школа, какво ще ви спъва? Ще кажете: „Чакай да си помисля“. Какво има да си мислиш? С хиляди години сте мислили, някои от вас сте на 20, 40, 60 години и сериозно сте мислили. С образование сте, мислите. Тази Истина няма да я намерите никъде, тя не е написана в никоя книга. Всяка една книга е написана по закона на самосъзнанието и съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие в подсъзнанието и свръхсъзнанието, там всички учени хора мълчат, всички окултисти мълчат и всички учители мълчат. Когато учениците на Хермес са го попитали за една дума от Великата книга на живота, да им я изясни, той само си стиснал устата и нищо не казал. А ние веднага ще си отворим устата два пъти. И когато Йоан видял тия работи отгоре, казали му: „Туй го запечатай“. Той е писал нещо, но туй, което е писал Йоан, то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония неща, които се отнасят до чисто Божественото, за тях му казват: „Туй го запечатай, то е тайна!“ Сега на вас, като ученици, ви трябва едно основно правило. Без туй правило вие не можете да направите никакъв успех. То е следното: вие трябва да се познавате добре, добре да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрез научно изучаване. Вие трябва да употребите Любовта като едно средство, вие трябва да залюбите един човек, за да го познаете. Бога ние чрез Любов трябва да Го познаем, за да добием вечния живот. И същият закон трябва да се приложи в Школата. Вие трябва да вложите Любовта един към друг като един велик закон, за да се познавате. Само ако се познаваме, може да работим. Е, как ще работим? „Да се обичаме.“ Ама как? Ти познаваш ли го? – „Аз го познавам.“ Но утре се случат някои особености в неговият характер, казваш: „Аз не мислех тъй, не го обичам“. Защо? Не го познаваш. В Любовта ти познаваш човека в неговата основа, не може да има лъжа. Ти познаваш човека такъв, какъвто си е. И като го опознаваш, ще постъпиш съобразно неговото естество. Защото туй естество, което се съдържа в подсъзнанието и свръхсъзнанието, то е Божествено естество, и с този човек ще постъпиш тъй, както с Бога. Ти ще го обичаш. И ако в една школа, каквато и да е тя, не се сложи Любовта като основен закон за опознаване, никакви резултати не могат да се постигнат. Следователно, когато аз говоря за Любовта, подразбирам този великия принцип, който сега трябва да вложите, за да познавате окръжаващите ви хора. Чрез закона на Любовта вие трябва да познавате хората. Така ще се избегнат много от сегашните неприятности и нещастия. Щом познавам един човек и щом той ни познава, ние се намираме вече в закона на Божествената хармония. Защото онзи цигулар, който познава своето изкуство, той свири добре. Двама музиканти, които познават еднакво своето изкуство, свирят правилно. Но ако единият е учил по една система, другият – по друга, единият употребява един ключ, другият – друг ключ, те не могат да свирят. Следователно всички трябва да се нагласят по закона на Любовта, а туй нагласяване става чрез познание. Казвате: „Какво ще видим, ако познаем един човек?“ – Велико нещо е да познаете един човек! Даже най-обикновеният човек, ако вие го познаете с Любовта, вие ще се учудите на голямото невежество, което хората имат. Такова велико богатство се крие във всяка една душа! Затворена е тази душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно богатство се крие в нея, вътре. Един велик свят се крие във всяка една душа! И да я познаеш със закона на Любовта, то значи да познаваш Бога. Да познаем Бога, значи да го познаем в Неговото единство. И да познаваме Бога в Любовта, то е да Го познаваме в Неговото множество. Всеки един човек е проявление на Бога. А Бог в своята целокупност и в своето проявление трябва да го познаваме еднакво, понеже Той не се изменя. Аз към Бога трябва да бъда еднакво внимателен и към неговия пръст. Да допуснем, че Той има пръсти. Когато пипаме Неговия пръст, трябва да бъдем толкова внимателни, както и към цялата му ръка. Ако допуснем, че Той има косми, към един косъм трябва да бъдем толкова внимателни, както бихме отдали важност на Неговите очи, ръка и пр. За мен всичко има еднаква цена, защото у Бога всичко има една и съща цена. Следователно, от туй гледище на Любовта, душите, като лъчи, които изтичат от туй Божествено свръхсъзнание или подсъзнание, имат еднаква важност. Бог на всички гледа еднакво, без разлика! Той не се заблуждава от външните форми, които сега сте образували. Той не се заблуждава от вашето знание, нито от вашето неразположение, което сега имате, някой взел повече, някой взел по-малко. Той с тия неща не се заблуждава. И казва Писанието там, че трябва да обръщаме внимание на човешките сърца. На вашето сърце най-първо и после на вашия ум, но не как чувствате и как мислите чрез закона на съзнанието и самосъзнанието, но чрез закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието. Сега ние ще имаме един малък опит, едно упражнение го наричам аз, психическо упражнение. Туй упражнение е следното: тази вечер ще отидем от месечината в слънцето. Ще тръгнем от земята към месечината и от месечината към слънцето, и обратно – от месечината към земята. Сега вие ще си представите, че излизате из вашето тяло, ще отправите вашата мисъл първо към месечината. Всеки от вас ще си определи една скорост, с която ще пътува. С 100 километра, или с 200, 300, 500, 1 милион километра, или с 10 милиона километра, и ще полетите с тази бързина. Но да не се уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за вас. Най-първо, ще определите с каква бързина ще се движите към месечината и като достигнете до месечината, в съзнанието си гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснат някоя твърда почва и каква ще бъде тя, дали някоя равнина или някой висок връх. Ще седите няколко минути и след туй ще се устремите към слънцето. Около слънцето има един огнен пояс, ще се гмурнете, ще минете през него и ще влезете в слънцето. Този пояс е много горещ, но вътре не е тъй горещо. Като влезете вътре, ще видите един много красив свят. Той е толкова красив, но дали ще го видите, или не, важното е само какви представления ще имате. Някои от вас може само да припарят. Но има и друга опасност тук: между земята и месечината има един студен пояс, може някой там да се спре. Този леден пояс, това са известни сили, електрически сили, които някой път засягат земята и я изстудяват. И вследствие на тия засягания земята е претърпяла катастрофи. Там като минавате, няма да ви е страх. Няма да замръзнете, аз ще ви придружавам. Няма да ви е страх, разбирате ли? Ние ще тръгнем сега. Опитът ще трае 15 минути: 5 минути до месечината. Туй ще сложите във вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законът е такъв. Вие ще ме питате: „Може ли да направим туй нещо?“ Можем, разбира се! Казано-свършено, тръгваме! Тази вечер тръгваме! Вие ще кажете: „Как ще бъде това?“ То не е наша работа. Как? – „Искам и тръгвам до месечината.“ Ще идем до месечината – 5 минути, от там до слънцето пак 5 минути и 5 минути ще ни вземе обратният път, да се върнем на земята. Сега ще се успокоите хубаво. Онези, които няма да вземат участие в пътешествието, те само ще ни изпращат, няма да дигат шум. Те ще наблюдават, ние ще се движим и ще чакат, като се връщаме назад. Но няма да кажете: „Дали ще се върнем?“ Ще идем и ще се върнем назад. Сега ще започнем, тръгваме вече. Достатъчно сега. Е, как мислите, пътува ли се лесно до слънцето? Сега тихо да изпеем една песен. (Пеем: „Бог е Любов“ с припева Ний ще ходим в тоя път на светлината, На светлината, на светлината! В която царува Божията Любов, Божията Любов (3 пъти) В окултното пеене ще пееш за себе си. Умът ти ще бъде концентриран в думите и в гласа. Само за себе си ще пееш. Нищо да не ти отвлича вниманието навън. Т. м. 14-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 2 януари 1923 г., София.

Аудио - чете Надка Иванова Влиянието на електричеството (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Положителни и отрицателни сили", Общ окултен клас - година втора (1922-1923 г.), Издателство: "Бяло Братство", София, 2008 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили“, 35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), по стенографски записки, изд. София, 1923 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето От книгата „Положителни и отрицателни сили в природата - първа част“, 14 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.), Издателство "Хелиопол", 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Влиянието на електричеството Имате ли зададена тема? – Не. За идущия път ще имате темата „Човешката воля – разлика между воля и своеволие“. Ще направя няколко бележки върху отклоненията в живота, върху привидните причини, които въздействат на това отклонение. Ако се поставите на равно поле и наблюдавате пътеките, през които хората вървят, ще забележите, че хората не вървят в права линия, а зигзагообразно. Даже ако направят едно царско шосе, вие ще видите, че те ще вървят от едната страна, после ще минат през другата страна, такова едно кръстосване става. И у животните, и у тях се забелязва това отклонение. Заекът, като бяга, и той не бяга в права линия, и той прави известни лъкатушения. После, като вървите из града, и вие правите същите отклонения. Ако сте в странство, законът ще ви застави да вървите отдясно. Но тук, в България, вървите отляво, после отдясно, отляво, отдясно, ту на едната, ту на другата страна. После тия отклонения се забелязват и в нашата мисъл. Нашата мисъл върви до известна степен в една посока, после в друга, вляво, вдясно, докато достигнем целта. Туй отклонение се забелязва и в чувствата. И там има едно лъкатушене, ту се усилват, ту отслабват. Когато дойдем до изпълнението на известно дело, и там има тази пресиленост, това отклонение. Сега туй отклонение за тялото се обуславя от електричеството и магнетизма. Да кажем, вие сте пасивни. Ако вашето тяло е пасивно, то и клетките на организма ви са пасивни. Да кажем, вие минавате по улица „Витошка“, вървите по положителните течения на електричеството, но понеже електричеството не върви по права линия, а прави зигзагообразни движения, то и вие ще направите едно отклонение от пътя си, ще вървите до известна степен по течението на електричеството вляво, после вдясно. Електричеството минава ту вляво, ту вдясно, и вие ще минете ту в едната, ту в другата страна. Сега някои от вас, като разберете този закон, може да се тонирате. Ако сте пасивни, искате да предизвикате едно активно състояние в себе си, излезте на полето и там ще може напълно да се тонирате. Ние затуй правим тия планински екскурзии. Някой път ние не вървим по законите на екскурзията. Не трябва всякога да взимаме един и същ път, теченията се менят. Ние постоянно минаваме през Драгалевци и някой път на вас ви дотяга и казвате: „Не може ли през друг път?“ Защо ви дотяга? Понеже електрическите течения или магнетичните сили се изменят и вашето настроение и то се мени. Следователно често между вас ще се роди един спор и може да развалите една екскурзия, ако не разбирате закона. Ако половината от вас сте активни, а другата половина сте негативни или пасивни, между вас ще се роди спор. Тръгнете в една посока, гдето електричеството е положително. Които от вас са активни, ще кажат: „Ние по този път не искаме да вървим“. Ще спорят и ще се разделят: едните ще вървят по една посока, а другите ще вървят по друга посока. И вечерта, като се върнат, ще кажат: „Знаете ли какво стана?“ – Скарахме се, разделихме се. Никакво скарване! Електричеството ви е разделило, пасивните е привлякло към себе си, а активните е отклонило от себе си. И вие сте тръгнали в две посоки според волята на електричеството, а не според вашата воля. Този закон ще го знаете. Често и в домовете, гдето се образуват караници, същият закон действа. Някой път електричеството образува споровете вкъщи. Сега ще ви обясня. Туй е една окултна тайна. Защо някой път става спор вкъщи? Вие си построявате къща, но като не разбирате окултните закони, вие поставяте къщата в такава посока, гдето не може да става бързо повръщане на електрическите течения. Хубава е къщата за живеене, но жената е пасивна. Под къщата започва да тече положително електричество, тя е доволна от къщата, но мъжът е активен, той казва: „Аз не съм доволен от къщата! Аз не мога да я търпя, не ми се влиза вкъщи“. Туй течение може да е за един месец, за два, за цяла година. Той се скарва и казва: „Ще я продадем, аз не мога да търпя, не мога да живея в тази къща“. Сега, ако разбирате закона, вие трябва да разделите електричеството и така да направите, че в къщата ви да минава и отрицателно електричество. Често в една къща минава положително електричество, а в съседната къща минава отрицателно електричество. Те са течения отдолу. И тогава знаете ли какво става? От туй гледище често стават и други спорове. Да кажем, че жената е пасивна, минава положително електричество, а в съседната къща минава отрицателно електричество. Вие живеете с вашата съседка много добре. Да, но мъжът ви ще почне да ходи често там, отрицателното електричество ще го привлече. Ще кажете: „Знаете ли, той като ходи там, усеща се като у дома си“. „Да“ – ще каже жената, която не знае причината. Не, не, разбиране трябва. Тук има известни естествени причини. Трябва да разбирате най-първо естествените причини, които подбуждат хората да минават от едно място, а не от друго. Сега, ако в туй се съмнявате, аз мога да ви го докажа в 5 минути отгоре, че туй е вярно. Само че това няма да го аргументирам тук, но горе на Витоша или на Чамкория, или ще отидем в Сливен на Сините камъни, там ще го докажем. На Сините камъни изведохме 150 души, от тях около 10–20 души се разболяха, като се качихме горе на равнището. Една госпожа казва: „Аз оттук не се мърдам, ако река да се помръдна, ще стане разрив на сърцето ми и ще умра без време“. Пък понеже ние искахме да идем на друго място, казвам: „Оттук още половин километър не може ли да ходиш? Там ще те оставим, на това място ще оставим при тебе някой да те пази, пък ние ще тръгнем по-нататък“. Вдигнахме ние самовара за топла вода, носеха го на ръце и вървяха напред. Избрахме една полянка, гдето тия течения се уравновесяват. И казвам: Всички 150 души ще налягате тук на дясната си страна. След 15 минути станахме, направихме упражненията и тази госпожа оздравя и каза: „Не оставам тук. Аз ще дойда с вас“. Онова място, гдето ние се бяхме спрели, беше една долина, там електричеството беше пасивно, а понеже тя беше негативна, усили се туй състояние. Тя не можеше да си го обясни. Казвам: Туй електричество усили в нея това разслабително състояние, но след половин километър път състоянието се промени. През целия ден тя беше бодра и весела и отгоре пак слезе добре, намерихме каруца, качи се тя и тъй си отиде до Сливен. Казвам: Вие често ще срещате такива противоречия, те засилват тия течения на електричеството. Това ще го изучавате. Някой път трябва да разбирате закона. Вашето тяло може да стане негативно, всичките ви клетки могат да станат негативни и положителната част на вашето електричество може да е в друг индивид. То е неблагоприятно за самия индивид. Защото ако вашето положително електричество отиде в някой индивид, на когото вибрациите са по-низши от вашите, ще се възстанови вашето здравословно състояние, но вие ще изгубите нещо от общия калибър на вашия ум. Следователно трябва да знаете закона да се поляризирате. Направете лявата страна активна, пък дясната страна пасивна, да привлечете тия течения на вашето тяло. Сега тази вечер туй е само една загадка. Ние ще дойдем до опитите, как да се поляризирате. Често ще забележите явления на съгласия, които зависят само от земните течения. Тогава ще разпределите течението. Може да вземем двама души от вас, които са скарани, и да ги примирим. Ще отидем някъде на разходка гдето тия течения се уравновесяват, и двамата ще се примирят, ще кажат: „Дай си ръката, ние можем да работим“. Значи причината не е във вас, а е външна. То е, както когато забия на двама души трън в петата. И двамата ще викат: „Не можем да търпим“. Извадете тръна и двамата ще бъдат доволни. Извадете причината! Следователно ние трябва да знаем всички причини, които ни въздействат външно, механически, за да може да се справим с по-дълбоките причини, които не зависят от нашето тяло, от физическото тяло, а от другите тела, които човек има. Когато избирате някоя къща, някой път ти се предлага тази или онази, но щом си в затвора, ти не можеш да избираш. Когато имаш свобода, ще избираш най-хубавата къща. И тия къщи хората ги наричат приветливи къщи. Ще идеш тогава ти и жена ти заедно да избирате къщата. Ако и двамата сте доволни, ще повикате и децата си; ако и те са доволни, още по-добре. Пък ако искате опитът да е по-сполучлив, повикайте и приятелите си. Тогава тази къща е добра за вас. Но ако жената е доволна, а мъжът и дъщерята не са доволни, тогава простете се с тази къща. Причините са чисто физически, зависят от тия течения там, които не са съвсем еднакви с вашите. Това са много интересни твърдения, които трябва да се докажат, и те ще се докажат постепенно. И затуй аз употребявам окултната музика, тя е един от методите за поляризиране. Без музика вие нищо не можете да извършите. Туй трябва да го знаете. В основата на живота на един окултен ученик музиката служи като метод за поляризиране. Не си разположен, ще почнеш да пееш. Не си разположен, ще почнеш да играеш и правилно ще играеш. Метод е това, ще играеш. Когато човек престане да пее и да играе, той умира вече. И Природата всякога ни заставя да играем и да пеем. И когато тя ни застави, ние я слушаме. Ти не искаш да правиш упражнение, седиш в бездействие, но се яви сърбеж по тялото ти, краката те засърбят, почнеш да се чешиш. Мислите ли, че туй е произволно? Природата иска да те застави да правиш упражнения. След туй сърбежът понамалее. Втория ден пак се яви този сърбеж. Аз ще ви обясня причината. Този сърбеж произлиза от това, че в тялото ви се е набрало излишно електричество и туй електричество трябва да го пренесете от едно тяло в друго, да го изпратите навън. След туй, ако не искате да дадете ход на чувствата си, а ги задържите, ще ви дойде някоя болест, ще ви заболи коремът, ще почнете да плачете, да викате: „Олеле, олеле“, и на кой как дойде ще разправяте за болката си. Изповед ще правите. Ще си изкажете чувствата. Ако вие мислите, че няма да се изповядвате, лъжете се. Някой казва: „Аз не се изповядвам“. Лъже се. Какви видни хора, какви попове, владици се изповядват! Като ги заболи нещо, тичат при доктора: „Господин докторе, коремът ме боли“. – „От какво стана това? Какво яде? Ще ми кажеш право!“ – „Е, в пости ядох кокошка, пиле, супа.“ Сега, ако енориашите знаят това, той на тях не може да се изповядва. „Слушай – казва му лекарят, – няма да ядеш кокошка.“ И като му предпише лекарят какво трябва да яде, той изпълнява неговите предписания. Е, мислите ли, че има нещо скрито-покрито? Природата е толкова умна, ще ви застави, когато и да е, да се изповядате, и то по всичките правила. Има такива болести за пример, че като заболее някой от тях, той ще изкаже, дето казват, и млякото на майка си. Като те заболи, всичко ще изкажеш и като се изкажеш, ще ти олекне. Има болести, които може да се излекуват само с изказване. Тия мисли, тия желания са накопления, които изменят състава на нашето тяло, изменят вибрациите на космическите течения и тогава се образува неправилност в нашия живот. И тогава има потъмняване на чувствата. Ще премахнеш всички тия прегради! И музиката служи като едно средство за премахването им. Ще пеете съзнателно. Не казвам като правило непременно да пеете, но в окултната музика, ако можете да пеете, от Любов ще пеете, ако не можете да пеете от Любов, няма да пеете. От Любов може ли да играете, ще играете. Но вие ще седнете пред прага да мислите дали е право, или не. Играеш ли от Любов, от Бога е, не играеш ли от Любов, не е от Бога. В Любовта има един закон: по Любов ли е всичко, което вършиш, право е. Туй е правило: по Любов ще пееш, ще се наслаждаваш и в тази музика ще има творчество. Сега аз ви обръщам внимание на вътрешните методи на музиката, а не на външната техника. Аз ще дойда малко по-после да засегна и съвременната музика, оперната музика. Както свирят днес, аз виждам усилието на съвременното човечество към напредък. Много автори искат да изразят всички чувства на скръб, радост, тъга, на отчаяние, на надежда и всеки един цигулар – и той иска да ги изрази. Но още нямаме талантливи музиканти, които да са схванали чувството и да го изразят. Много музиканти не могат да предадат чрез цигулката този вътрешен израз. Много мъчно може да се изрази едно чувство. Та някои от тия песни са правилни, а други не са правилни. И в окултната наука ние ще пеем само положителни упражнения. Аз ще ви кажа друго едно окултно упражнение: „Сладко медено, От слънцето изпратено, От пчелите донесено.“ Това е едно положително упражнение. Ще го пеете това упражнение. Всеки един образ тук е активен. Сега тази вечер ще пеем „Сладко медено“. Вие ще вземете да го разчлените, но в самото изречение има музика. Ще забележите окултната страна на упражнението. (Учителят пее „Сладко медено“.) Като мислиш за него, веднага ще се подсладиш. Значи всичките киселини, които те спъват, се превръщат, сладко ще дойде, медено ще дойде. Сега ти трябва малко светлина: „От слънцето пратено“ – веднага тази светлина прониква. „От пчелите донесено“ – веднага ще мислиш за кошера; понеже пчелите са трудолюбиви, у тях има ред и порядък, ти ще мислиш за тях и всичко туй ще внесе в теб ред и порядък. „Сладко медено, От слънцето изпратено, От пчелите донесено.“ Всяка една дума си има свой окултен израз. Туй са окултни упражнения, не са песни. Ние сме далеч още от окултните песни. Това е само приготовление за песен. После ще дойдем до една окултна песен. И като вземем една окултна песен, знаете ли какво ще стане? Сега някои казват: „Да имаме едно оперно парче!“ Аз нямам нищо против оперните парчета. Вие отвън може да пеете колкото искате оперни парчета. Аз не съм против музиката. Можете да пеете от всички парчета. Песните никога не развращават. Ако някога смисълът на песента развращава, то гласът поправя до известна степен. Който пее, не се развращава, макар че има някои песни, които съблазняват, но музиката изправя. Тъй щото може да си пеете каквито парчета искате, ни най-малко не ви забранявам. Сега вие сте ученици, аз ви давам пълно право да пеете каквото искате. Давам ви право, но не ви налагам. Ако имате разположение и можете по Любов да пеете, пейте; ако нямате разположение и не можете да пеете по Любов, не пейте! Дръжте туй правило. Каквато и да е песента, пеете ли я с Любов, вие ще имате едно правило, един метод да превръщате нервната енергия за ваше добро. Няма да ви кажа, че тази е свещена музика, а тази е светска. У нас светската и свещената песен се обуславят само от закона на Любовта. И най-лошата песен, като я обичаш, тя е свещена. А най-свещената песен, като не я обичаш, в нея няма нищо. Ако аз ти нося шише за сладко-медено, а вътре няма никакво сладко, тогава това няма да те задоволи. Сладкото медено трябва да бъде вътре. И тъй, първото правило при закона на поляризирането: ще се поляризирате чрез музиката. В окултната музика не се изисква да пеете високо. Много тихо се започва. Тихо, много тихо пеене, на себе си. Защото някои от вас ще отидете в друга крайност, ако пеете много високо. Мъжът ще каже: „Защо ме смущаваш?“ – „Е, Учителят каза да пея.“ Не, тихичко ще пееш, че като те слуша той, да каже: „Ха, какво пееш, я ми попей!“ А сега някои, като викнете, че мъжът казва: „Какво си се запяла тази сутрин?“ Та сега, понеже в наряда ви има пеене и по някой път може да смущавате вашите съседи, пейте тихичко. Там песните са много тихички. Ще гледате да пеете по възможност колкото можете по-тихо. Ще си турите на ума тихо да пеете, пък когато сте вън, в гората, дето няма никой, там можете да отпуснете гласа си, колкото искате, и да пеете, както искате. И тъй, с музиката ще се поляризирате. (Учителят пее „Сладко медено“.) Гледам в Юч-бунар по улицата минава един продавач, той тъй си наредил думите на песен, че всички деца на улицата са научили песента и я пеят. Всички жени излизат и си купуват макари и пр. И той си пее, песента му е една и съща, но той тъй наредил тия тонове, че кой как чуе, отива при него. С количката си върви и си пее. И той пее „Сладко медено“. Аз вярвам, че така той печели доста. Обръщам ви внимание, тази е една малка причина, но знайте, че щастието на нашия живот почива върху такива малки, незабелязани причини в света. И туй, което спъва съвременния свят, туй, което спъва нашите домове и нас самите, това са малките, микроскопични причини, които са тъй естествени. И когато разберем този ход на нещата, ние 75% ще се освободим от ненужни борби, ще ни останат 25% необходими борби и тогава разумно ще се борим. А 75% от борбите, те са посторонни причини, които трябва да извадим от ума си. Сега 75% от борбите ще ги снемем и ще оставим само 25%. Дойде борба, ще кажеш: „Причината не е от мъжа ми, не е и от Бога, причината е от електрическите течения“. Ще напуснеш къщата, ще излезеш малко да се поразходиш и ще ти мине. И ако мъжът разбира закона, ще даде възможност на жена си и тя да се разходи. Тогава и жената – неразположен ли е мъжът, ако има пиано или цигулка, нека му попее или посвири половин час „Сладко медено“ и ще му мине. После ще попеете упражнението „Сила жива, изворна, течуща“. Ще правите опити с тях, ще опитате силата им, да видите как действат. Аз ще ви дам ред упражнения, те няма да действат на всинца ви еднакво. Но ние имаме толкова упражнения, че всеки един от вас ще си избере някои от тях, които да употреби за своето тониране. И ще имаме ред ключове как трябва да се започне пеенето. Има си начини за започване на окултното пеене. Сега това са малки бележки за пеенето. Аз пак ще се върна върху електричеството. Я изпейте всички „Изгрява слънцето!“ Пейте по-отривисто! (Учителят свири на цигулката си, взима четвърт тонове.) Вие туй не може да го направите, туй е окултен глас. (Учителят пак свири нещо весело, игриво.) Туй е светска музика, не е обикновена; тон може да стане окултен, може да стане и обикновен. Легатото не е окултно. В един окултен тон трябва да има мекота. Сегашните цигулари всички турят на цигулката си отгоре сординка, за да свирят тихо, когато на един окултен цигулар не му трябва никаква сурдинка. (Учителят свири съвсем тихо.) После в позициите има окултна музика. Един тон като се вземе с първия, втория или третия пръст, има разлика. И всякога, когато пеете, трябва някак си да движите и ръцете си. В окултната музика пеенето трябва да бъде картинно. Вие трябва да имате един жив образ. Идеята в ума ви трябва да бъде ясна. (Учителят свири с цигулката си и пее „Сладко медено“.) Втория път ще учим „От слънцето изпратено, от пчелите донесено“. (Всички пяхме „Сладко медено“.) Сега тази вечер правим превод. Този глас е съобразно вибрациите ви. Този е гласът, който подхожда на вашите електрически вибрации, всички веднага усвоихте упражнението и усещате една радост в себе си. Гледайте да го не забравите! То е нагласено по всичките възможни форми, в които може да се яви „сладко-медено“. Като го пеете, усещате едно приятно настроение, значи гласът и думите хармонират на вашето състояние. С него веднага може да се поляризирате, да излезете бодри и да идете на работа. Няма да се смущавате, пак ще пеете „Сладко медено“. (Всички пяхме пак „Сладко медено“.) Е, добре, туй е, за да се възстанови електричеството в нас, да го тонираме. Сега, за да произведем дълбочина, трябва в окултната музика да изменим вече ключа. „Сладко медено“ може да се пее и на друг тон. (Учителят пее нова мелодия, по-провлачена и създава друго настроение.) Сега, тъй изпято, упражнението ви прави едно приятно впечатление. Така е и в чувствата. Когато един човек си изразява чувствата, някой път и те са медени, приятни са, значи ти ще пееш по същия начин. Обаче щом нарушиш хармонията, дойде киселото, горчивото, тогава другояче ще пееш. Сега ще ви представя на български една селска идилия. Срещат се двама души, от които единият мисли едно, а другият мисли друго. Тя е следната: момък отива на Запад и свършва своите правни науки. Идва в село и се влюбва в мома, селянка, но много красива, и почва да пее тъжна песен, че неговото сърце го боли, че той не може без нея да живее. Тя, като го слуша, отговаря му весело, безгрижно, с припяване: „Кой ти е крив, като не разбираш живота? Животът седи в това, да си потропа човек малко“. Той плаче, а тя се смее и си играе. Тя казва: „Ти, като ме любиш, защо трябва да плачеш?“ (Учителят свири на цигулката си този диалог, гдето мелодиите са различни, на минорна и мажорна гама.) Сега всичките музиканти искат да изразят чувствата. Тук са представени две крайности в чувствата. Действително, в живота туй рядко се случва, но тия настроения се срещат повече вътре в нас. От едно тъжно състояние, отчаян, когато не иска да живее, изведнъж в него става една рязка промяна, той става и се разиграва. Тия състояния са верни за самия човек. Такава рязка промяна става у човека. И от състоянието на тази игра човек веднага може да си измени състоянието, да мине в тъга. Та когато дойдат тия състояния, трябва да ги знаете. Щом е за игра – играйте. Щом е за плач – плачете! Най-първо, ние ще учим тия прости упражнения за тониране. „Сладко медено“, туй са правилно тонирани, ритмично тонирани думи. А песента „Венир Бенир“ ще я оставим за следния път, да даде по-голяма дълбочина, да накара човека да мисли. Как вървят нашите упражнения, пеете ли по 15 минути на ден? Сега ще вземем тона „ре“, ще го изпеем тихо, после ще усилим, а след туй ще отслабваме тона. (После пяхме „си-му-ту-си“ тихо и високо, след туй изпяхме звука „и“ високо и тихо до изгубване на гласа.) Т. м. 5-та школна лекция на Общия окултен клас (II година), 29 октомври 1922 г., 7 ч. вечер, София.