Търсене във форума

73. ГОЛЕМИЯТ ТРАП, ЗАПЪЛНЕН С ВОДА Ние бяхме двама собственици на мястото. Мария Керемидчиева не искаше да строи, защото си имаше солидна къща. Даде ми разрешение да направя къщата «на калкан», т. е. след време можеше да се залепи за моята къща друга къща. Аз съм на друга улица - «Щерю Атанасов». А имаха също разрешение като мен за строежа, благодарение на мен, без да си мръднат пръста за изваждане на документи. Като минаха 2 години, искаха да строят, но вече имаше запор за строеж. А аз работех на държавен обект при Министерството на търговията. Там имаше един големец, който си правеше къща. Сблъсках се с него в града, той ме позна и трябваше да му направя мозайката. Той отговаряше за строителството в София и за разрешаване за строителство. Зад мене се прави кооперация от живи партизани. Те отчуждават всички парцели и правят общ парцел. Но те искат да ми вземат мястото и да ми разрушат къщата. Аз реагирах, че отпреди 7 години имам законно разрешение за строеж. Връщат ми едно писмо, в което ме уведомяват, че взимат мястото и бутат къщата ми. Но те срещнаха затруднения от моите документи и от този големец, който се казваше Кискинов. Аз му работя мозайката на къщата, а едновременно той е, който дава разрешение за строеж в София на тези партизани. Аз не зная нищо, но шофьорът, който ме кара, споделя с мен: - Абе, тия партизани всеки ден седят и стоят пред шефа ми, искат разрешение да ти бутнат къщата и да ти вземат мястото. Аз мълча. После идват, гледат дали някъде има нарушение по строежа. Накрая изкопаха един трап, дълбок 4 метра, голям 5 на 5 метра, и го запълниха с вода, която опираше до къщата ми. Имаха за цел моята къща да поддаде на водата, да се наклони и да падне. Така държаха трапа 2 години. Видяха, че моята къща не падна. Тогава решиха да ме оставят и започнаха да строят. Забавиха си строежа с цели 2 години. Накрая, нали бях направил къщата «калкан», то те си залепиха кооперацията за моята къща. Това е историята за трапа с водата. Аз с тях не съм имал връзка, с тези партизани. Тогава се водеше голяма борба между останалите живи партизани и новите комунисти, които управляваха. Те бяха две различни поколения. Та, моята къща, която построих, също взе живо участие в тази борба. Надвиха новите поколения комунисти, които бяха генерали. А живите партизани тогава получаваха специални пенсии от държавата, че са били активни борци срещу фашизма. А имаха си обикновени пенсии за прослужено време и професия. Те живееха с две пенсии. Та, новите комунисти им бяха дали по две пенсии, за да си живеят и да мируват. Та, моята къща стана обект на тази борба помежду им. И се чудеха как така тази къща още стои, а не е бутната, като имат власт и пари да го направят. Да, ама те не знаеха, че друг бе този, който стоеше над къщата и я охраняваше. Това бяха думите на Учителя, които беше казал - че ще бъде нависоко, а не нашироко.