Търсене във форума

138 б. Победният химн В.К.: Да, в такъв смисъл. Споменавате, че много от стихотворенията, на английски, които сте ги правили, сте ги чели на Учителя. На английски ги четяхте? Весела: Да. В.К.: И той ги одобряваше. Весела: Да. В.К.: И сега, той имаше ли към всяко едно стихотворение забележки и вие записвали ли сте ги тези неща? Весела: Ами, например, помня последния химн, който написах, това беше на 18.XII.1944 г. Аз бях написала, изведнъж чух фанфари, сякаш някакво тържество в небето, седнах на пианото и записах една песен, която чух. "Победен химн" го нарекох. "Изгрява победният ден на светлината" бях писала, и т.н. И когато отидох при Учителя да му поднеса този химн, той каза: "В сряда ще го пеете, рекох. Но по- добре сега". Отиде, даде ми ключа от пианото и аз слязох. И той бавно слезе при пианото. Нямаше никой. В.К.: Това 1944 г.? Весела: 18.XII.1944 г, девет дни преди заминаването. Той се движеше много бавно, беше много блед и жълт, и вървеше бавно. Аз се спуснах от пианото към катедрата, където го стигнах, исках да му подам ръка, но той не прие да го водя. Той се хващаше за столовете. Като се качихме на платформата... В.К.: Той уморяваше ли се или бавно? Весела: Бавно вървеше и така слаб беше много. Дадох му стола пред пианото и казах: Учителю, вие свирете. Той седна на пианото и засвири. Аз бях отзад. След това: Я да чуем. В.К.: Да свири какво? Весела: Започна да свири на пианото. В.К.: Вашата песен? Весела: Не, не, акорди. А тогава каза: "Я да чуем, рекох." И аз тогава отстъпих, аз седнах на пианото, той седна на един стол зад мен и се подпря на гърба на стола. Обаче, като го видях така болен ми се схвана гърлото и не можех да пея. Само изсвирих химна и след това той чу думите и поправи. В.К.: Тези думи на български ли бяха или на английски? Весела: На български. "Победен химн". "Победният" не е хубава дума, каза," Победният ден на обилната светлина". И аз поправих "Изгрява денят на обилната светлина". И имах "О, братя, запейте тържествени", каза ми че "търж" е неблагозвучно, пиши "радостни". И аз записах: "О, братя запейте днес радостни песни" в припева, и "вечно живейте за слава на любовта". Учителят каза: "И по-хубави работи ще пишете, рекох. Хармонирайте я както вие намерите за добре." И след това той се прибра в стаичката си, девет дни не излиза вече.