Търсене във форума

2.2 НАЙ-НОВИТЕ ИЗСЛЕДВАНИЯ НА ЧОВЕШКИЯ МОЗЪК Както казахме по-горе, ние няма да се спираме върху морфологията на мъжа и жената от биологично, физиологично и анатомично гледище, а ще се спрем специално върху изследванията на човешкия мозък, където се намират едни от най-интересните и най-загадъчни жлези с вътрешно отделяне хипофизата и пинеалната жлези. Тези две жлези крият в себе си дълбоката мистерия на половия въпрос - проблемата за мъжа и жената. Преди да разгледаме този въпрос, считаме за уместно да припомним, че човекът, като биологичен комплекс има индивидуалност, която съдържа безсмъртния лъч на неговото подсъзнание и свръхсъзнание, и личност, която представлява една историческа даденост, за времетраенето на отделната инкарнация, изразена чрез физическото, емоционалното съзнание и конкретната човешка мисъл, или в психическия комплекс на съзнанието.* Човешката индивидуалност, която е без проява на полярност, т. е. не е нито мъж, нито жена, в човешката глава има за своя антена пинеалната жлеза, докато човешката личност, която е в света на полярността, се изразява чрез хипофизата. Според окултната традиция и според Учителя, върху Земята се прераждат, идват да се инкарнират, около 60 милиарда човешки индивидуалности. В даден откъс от време само една малка част от тези индивидуалности се намират върху Земята за усъвършенстване в емпирическия свят. Когато душите се намират в инкарнация, те се проявяват като мъже или като жени, но според задачите, които те имат да разрешават или на окултен език казано - наспоред назрялата карма, която имат да развързват в тази си инкарнация. Тези две форми на манифестиране се изразяват - мъжката, чрез предната част на хипофизата, а женската - чрез задната част на хипофизата. Ние ще се спрем за момент върху анатомично-физиологичната страна на хипофизата, според най-новите научни изследвания. Анатомически хипофизата се намира в центъра на мозъка, в клиновидната кост, в съседство с корена на носа. Масата и, с жълтеникав цвят, тежи около 5 грама. Физиологически нейната секреция се филтрира през решетъчната кост, която разграничава носната кухина от седалището на хипофизата. Характерното е, че тази жлеза се състои от две части, предна и задна, чиито анатомически строеж, както и съответните им секреции са напълно изолирани и независими една от друга. Тази анатомическа изолация се изразява в един процеп между двете части. Двете части, според най- новите изследвания, секретират 8 вида хормони. Хормоните на предната част се вливат в кръвта между нейните клетки, а тези на задната част се отправят към канала на гръбначния мозък. Хормоните на хипофизата имат отношение както към другите жлези с вътрешна секреция, така и към другите системи на човешкия организъм. Тази жлеза е един от важните фактори за правилното анатомично, физиологично и психично оформление на човека. Нейните секреции се отнасят особено към психичната дейност и към моралните устои на човешката душа. Нас тук по-специално ни интересува висшата психична специфичност на предната и задната част на хипофизата. Според окултните традиции и според Учителя, човешката индивидуалност, потенциално, в най-високите й измерения, обема мъжкия и женския принципи. Когато се манифестира положителният полюс на индивидуалността, свързан с предната част на хипофизата, ражда се мъжки индивид и, обратно, при активизиране на отрицателния полюс, задната част на хипофизата, ражда се женски индивид. Научните изследвания установяват, че по специфичност предната част на хипофизата има мъжки, интелектуален характер, докато задната й част има женски, емоционален характер. При това, в зависимост от доминирането на предната или на задната част на хипофизата се проявяват качества на мъжкия или качества на женския тип, независимо от морфологичната мъжка или женска изразност. Женският тип, при доминиране на задната част на хипофизата има обикновено средно развито хармонично тяло, с меки физиогномически черти, гладка нежна кожа, обезкосмена, фин лиричен гласов тембър, силна чувствителност и склонност към удоволствия. При доминиране на предхипофизата, обратно, изразните морфологични средства са противни: имаме висок ръст, добре развита костна система, с дълги крайници; чертите на лицето са едри и изпъкнали, излъчващи волева, съпротивителна сила, силно развити интелектуални способности, при слаба емоционална изява. Тази физиологична и психологична специфичност на двете части на хипофизата, при анормалност дават съответни анормални, отрицателни прояви. Забелязано е, че когато в жената бъде активизирана предната част на хипофизата, настъпва едно огрубяване в характера, както и съответно окосмяване и засилване на интелектуалните способности. Обратно, при мъжа, когато бива активизирана задната част на хипофизата, настъпва пасивност в характера и затлъстяване и обезформяване на тялото. От това се вижда, колко ясно живата разумна природа е изразила чрез хипофизата своята психична полярност, противоположност, посредством мъжа и жената. Човешката глава, действително представлява най-чудния свят за изследванията на научната мисъл. Преди да се спрем на философско-мистичния смисъл на мъжкия и женския принципи, ние ще спрем за малко вниманието си върху най-загадъчната жлеза с вътрешна секреция - пинеалната жлеза. Седалището на пинеалната жлеза се намира над и отзад на хипофизата. Тя е дълга около 12 мм и широка - 3 мм, с конусобразна форма и червеникав цвят. Неслучайно в древността, в светилищата на посветяването са я наричали „третото око”. За нея Учителят се изразява така: „В средата на човешкия мозък се намира тъй нареченото „летящо око на душата, или вътрешното слънце на човека”. Ако това слънце не грее в човека, нищо не става от него. То играе ролята на трансформатор в човешкия организъм. Когато външната енергия прониква в мозъка на човека, този възел, или окото на душата препраща тази енергия по целия мозък. То има и други функции, освен това да трансформира слънчевата енергия. В мозъка има и друг трансформатор, който препраща слънчевата енергия по цялото тяло. Човешкият мозък, в своето развитие има цяла история. Неговите прародители са нисшите животни. Веществото, от което се е образувал човешкият мозък се е събирало в течение на милиони години”. „Още в дълбока древност посветените са знаели, че ролята на пинеалната жлеза е да контролира и направлява нормалните функции на останалите жлези с Вътрешна секреция. И не напразно са я наричали „върховен надзирател на другите жлези”.” Секрецията на пинеалната жлеза се нарича пинеалин. Тази секреция действа много активно физиологически в редица направления. Тя направлява нормалното развитие на пубертета на индивидите от двата пола; тя въздейства върху правилното оформление на човешкия мозък; тя действа специално за адаптацията на слънчевата светлина върху пигментацията на кожата и общо върху целия организъм. Съвременната наука пристъпва с голям интерес към разкриването на био-физиологичното въздействие на секрециите на тази жлеза върху органите и системите при човешкото развитие. Както вече изтъкнахме, хипофизата, в триизмерния емпиричен свят представлява главната антена на човешката личност, при нейната поляризация на физическия свят. Пинеалната жлеза, от своя страна е антена на човешката индивидуалност, на космичното единение, което хармонизира плюсът и минусът, мъжкото и женското начало. Тя е важен център, чрез който се предават и от които се радиират основните, първичните стимули на човешката душа. Тя се явява като главен физиологически арбитър и психически катализатор на тоталното анатомическо и физиологическо развитие на човека. Трябва да се има предвид, обаче, че нещата на физическия свят върху Земята са относителни, формите на пола на физическия свят не е абсолютна, тя е подчинена на законите на относителността; така, щото, мъжествеността и женствеността в света на формите е относителна. Абсолютността е само в космичното единение; там няма полово различие. Тези две важни жлези с вътрешна секреция, хипофизата и пинеалната жлеза, разглеждани астросоциологически дават следната картина. Предхипофизата се намира под влиянието на планетата Уран. Тази планета е източник на онези мощни вибрации на висшата творческа мисъл, която ще одухотвори материята. Енергията на Уран носи знак плюс, знак на мъжествеността, на волята, на устрема и на оригиналността и освобождението, и тя е главен двигател на човешкия прогрес. Тази част на тази жлеза е по естеството си електрическа и символизира творческото начало на бащата. Задната част на хипофизата е под влиянието на планетата Нептун. Нептун е женствен, носи знак минус; той разкрива необхватните простори на въображението, на интуицията, на високо мистичното, психометричното, на нежността и красотата, на магнетичното; емблемата на майчинското чувство, съхраняващо живота. Пинеалната жлеза се намира под влиянието на планетата Плутон. В своето естество Плутон съчетава плюсът и минусът, студът и топлината, мъжкото и женското начало. Тук е заложен центърът на космичното равновесие, което носи най-висшите сили, търпението, постоянството и мълчанието, в което душата черпи знание и сила по пътя на откровението. Вярата, която почива върху догмата и логиката, която търси връзката между понятията, далеч не е в състояние да разкрие загадките на самата реалност, света на космичното единство. Само по пътя на откровението, по пътя на космичната спирала се разкриват загадките и смисъла на битието. Изобщо, мощните вибрации на планетата Плутон, която носи в себе си смъртта, разрушението на старото, на отживялото, но същевременно носи и духът на обновлението, на творчеството, е от естество да активизира човешката същност и това става чрез пинеалната жлеза. Плутон носи дух на освобождение, носи всепояждащият огън, изгарящ всичко тленно и преходно. Само чрез неговата енергия се разрешава борбата между низшата и висшата природа в човека. Затова, както подчертахме по-горе, древните са наричали пинеалната жлеза „третото око”, което контролира функциите на всички жлези с вътрешна секреция. Според тибетската традиция, отварянето на това трето око, което е било извършвано в светилищата при посвещението на особено надарените в окултно отношение ученици, посредством специална черепна операция в областта на междуочието е давало възможност на посветения да вижда в съответната етерична област и да разчита мислите на другите, както и да вижда в миналото и бъдещето. Трябва да се отбележи, че докато повечето от жлезите с вътрешна секреция имат отношение към физиологичните и подсъзнателните процеси в човешкия организъм, то хипофизата и пинеалната жлеза имат отношение към психичното, духовното, което разкрива великите закони на живата разумна природа. Според Учителя, мъжкото начало и женското такова се проявяват навсякъде във вселената, като творчески полюси в битието. Така, по отношение на нашата планета: „Във видимото движение на Слънцето около Земята има два важни момента: първият момент е 22 март, денят на пролетното равноденствие, когато Слънцето преминава в Северното полушарие; вторият момент е 22 септември, денят на есенното равноденствие, когато Слънцето минава в Южното полушарие. Тези два момента са символи, които изразяват два вида течения на енергии. Енергиите, които протичат в Северното полушарие имат външен характер. Те символизират мъжа. Под „мъж” се разбира същество, което работи отвън. Когато Слънцето мине в Южното полушарие - което става на 22 септември - хората влизат в едно друго течение на енергии, които съдържат в себе си мекота. Това течение символизира „жената”. Тогава човек може да навлезе вътре в себе си, да се съсредоточи, да обработва отвътре нещата. От 22 март нататък в Северното полушарие дните растат, светлината се увеличава, защото истината се изявява навън. При тази светлина се вижда всичко и човек се намира пред опасността да стане недоволен от това, което има. От 22 септември, обаче, нощите в Северното полушарие се увеличават, а дните намаляват. Тогава външната светлина и топлина се намаляват, а вътрешните се увеличават. Ето момента, в който жената може да прояви своята вътрешна светлина и топлина, т. е. своята доброта и своето благородство. Човек трябва да изучава законите на светлината и топлината. Светлината се проявява чрез човешкия ум, а топлината - чрез човешкото сърце. Светлината е във връзка с Мъдростта, а топлината - с Любовта”. Така окото на мъдреца вижда, по пътя на аналогията, творческия размах на двата противоположни принципа в живата разумна природа. * Гледай L'Homme libere prend conscence du Cosmos, в дадена историческа обстановка. Забележка на съставителя. Авторът е Методи Константинов. Издадена е в Париж на френски, юни 1968 год.