Търсене във форума

9. Разнообразието като елемент на човешкото развитие В. «Братство», бр. 243, 12.VI.1939 г., стр. 3. От какво хората оглупяват? От еднообразието! Ако един човек яде една и съща храна постоянно - макар и най-вкусната, - най-после тя опротивява. Ако гледа постоянно и най-красивото нещо - и то дотяга. Когато се погледнат хората от различните професии, ще се забележи, че те всички имат свои типични физиономии. Защо? От какво са придобили тая типичност? От еднообразието! Те са работили, развивали са се до известно място, после са спирали, а заедно с това и мозъкът им е спирал на известно стъпало на развитие. И така, ден след ден еднаквостта е започнала да слага своя отпечатък, докато най-после те приемат една определена типична физиономия на съответния отрасъл на професията си. По такъв начин те се механизират. В мозъка им работят само известни центрове, а другите заспиват, ако не се атрофират. Чиновниците, учителите, работниците имат свои специфични физиономии. Защо? Защото повечето от тях спират своя умствен и духовен растеж до едно място и не продължават повече. Но животът върви напред. Младите или по-малките вървят с този живот и придобиват нови знания. Тогава първите не придобиват нищо по-ново, отстъпват настрани - и стават недостатъчно умни за века си или заобикалящата ги среда. Много жени оглупяват. Защо? От еднообразието... В момичето има стремеж към постигане на известна цел, която го кара постоянно да върви напред. Но омъжената жена, считайки, че с омъжването си е постигнала крайния си идеал, тя спира най-често своя растеж и се механизира в еднообразната ежедневна работа. Понякога това механизиране става мимо нейната воля и желание - то става по силата на всеки ден повтарящата се една и съща работа в домакинството. 11 често пъти с болка се констатира, че жената след десетина години не е вече това, което е била по-рано... У чиновниците - също. Всеки ден една и съща работа в канцеларията, в работилницата, във фабриката... Вечно еднообразна работа, която обръща хората в механизми. И всички тия механизирани хора, животът ги изхвърля един ден от релсите си, като оглупели, изчерпани, ненужни... А как да се избегне това механизиране, това оглупяване, което е като последица от механизирането? Трябва разнообразие - но не само вънкашно, но най- важното - вътрешно. Всеки ден трябва да се внася нещо ново в живота на човека, което като живителна струя да го обновява и да му дава нови сили за работа. Единствено хората, които постоянно учат и внасят постоянно нови знания в себе си, не се механизират. Техният живот постоянно се обновява от новото, което внасят в своите умове, сърца и души. И така, за да се избави човек от това механизиране, от това еднообразие, което довежда до оглупяване, нека той внася в себе си всеки ден по нещо ново. И това ново ще внесе необходимото разнообразие в човешкият живот; и като резултат - обновление и растене. А в растенето е смисълът на човешката култура и напредък. Невена Неделчева