Търсене във форума

139. ЧУДОТО В АЙТОС През 1920 година брат ми Костадин заболя от скоротечна туберкулоза. Лекарите вече бяха вдигнали ръце от него като безнадежден. Костадин беше вече толкова слаб, че не можеше сам да се изправи и да седне на леглото. Понеже беше топло, изнесохме му леглото в градинката на хладина. По това време аз и майка ми се научихме, че г. Дънов бил дошъл в Бургас. Тогава майка ми каза: „Иди в Бургас при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, и го попитай, да видим какво ще каже за Костадин." Отидох в Бургас, където се срещнах с Учителя. Той, още като ме видя, преди аз да го попитам, ми се обади, като ми каза: „За Костадин ли идвате да питате? Майка ти какво ти каза? - Идете в Буграс там при оня човек, светия ли е, духовен човек ли е, да видим какво ще ти каже." Същите думи, с които майка ми ме беше изпратила. Като че Учителят е бил при нас или по невидимия телефон бе чул целия ни разговор. „Сега вие ще си отидете в Айтос", каза Учителят. „Утре е понеделник, ще го повдигнете да седне и ще го подпрете с възглавници, а вторник ще слезе от леглото да походи из двора. В сряда вие с майка си и Костадин ще отидете на Чортлен / изворче/, ще си носите ракиена чашка, ще отидете преди изгрева на слънцето. Слънцето да ви свари там. Ще си гребнете и ще пиете по три глътки, а след това ще помогнете на Костадин сам да се наведе и да си пие три глътки. В събота ще направите същото, и другата сряда пак. Аз след тоя срок ще дойда в Айтос, но ти няма да идваш на гарата да ме срещаш. Ще ме срещнат Куртев и Сапунов. Те ще ме доведат във вашия дом." На определеното време Учителят дойде. Беше неделя. Взехме да слагаме масата за обяд. „Чакайте," - каза Учителят. - „преди да сложите масата за обед, да ви кажа нещо: сложете тук срещу мен един стол за Костадин. Повикайте го." - Костадин дойде. - „Седнете на стола", каза Учителят. „Сега ще се гледаме в очите две минути."След като мина това упражнение, да го речем, Учителят каза, че Костадин е свободен и може да излезе да се поразходи. След като Костадин излезе, Учителят каза: „Чакайте, имам още нещо да ви кажа. Вие тук до десетина дни ще получите едно писмо, а след него ще получите и колет с лекарства за Костадин." И наистина към 1 март ние получихме писмо от Германия със следното съдържание: „Изпращаме ви с колета един сироп, за да го опитате на болни от астма и гръдна болест. След като го опитате, молим ви да ни пишете за резултата. Интересуваме се дали при вашия климат ще даде благоприятен резултат." С почит... Получихме първо писмото, а след него и колетчето, което съдържаше две малки плоски шишенца, като тия от одеколон и указание за употребата му. Костадин изпи и двете шишенца с някакъв сладък билков сироп, почувства се добре. Отговорихме на фирмата за благоприятния резултат. След около две седмици получихме още две шишенца и Костадин беше вече добре. Укрепна и се ожени, родиха му се няколко деца. Отгледа си децата и след много години се помина от друга болест. Наскоро след оздравяването му отидох в София. Учителят като ме видя, първо ме пита: „Как е Костадин?" - „Оздравя и се ожени", му казах аз, а той каза :"Хубаво, хубаво!" Разказала: Елена Цочева. Горният случай поражда няколко въпроса: 1. Отгде знае фирмата „X" в Германия, че у нашето семейство има тежко болен и ни изпраща лекарство? 2. Отгде знае Учителят предварително, че тази фирма ще изпрати писмо и колет с лекарства? 3. Отгде знае Учителят за деня, т.е. за срока, в който ще получим лекарства и писмо от фирмата в Айтос? Връщането на болен до смърт, отписан от лекарите, към живот и то за срок от 30-35 дни наистина е чудо, поради което и така означихме настоящата опитност.

20. ЧУДНО КАТО СЪН Към един часа след полунощ превъртях ключа на дървената стаичка и тръгнах по пътеката към салона. След няколко минути синята светлина от стаята на Учителя ясно открояваше преметените от вчера снежни пътеки около салона. Както през много други нощи, влязох тихичко и седнах край горящата печка. Имаше време до беседата и аз бих могла да подремя малко. Червени пламъчета изкачаха из дупчиците на вратата на печката. Те пръскаха игриви светлинки по столовете в тъмния салон и като невидими същества тайнствено говореха в нощта. Беше ми топло и приятно, но след няколко минути, а може би и час, не зная точно, стана и чудно. Вратата на салона се отвори и Учителят, с цигулка в ръка, премина между двата реда столове и се качи на подиума. Той запали лампата, седна пред пианото и настрои цигулката Си. Стреснах се при мисълта, че ще ме види, и мигновено клекнах зад печката. Той започна да свири на цигулката. Свиреше чудно, прекрасно, неземно. Всеки тон звучеше живо, сочно, магически. Гледах, слушах и не вярвах на ушите си. Извадих една топлийка от ревера и убодох пръста си. Заболя ме. Не сънувах: цялото това чудо беше реалност - реалност, чудна като сън! Накрая Учителят взе няколко акорда на пианото, затвори го, загаси светлината и излезе. През това време, клекнала, обикалях около печката, за да не ме види. И за мое спокойствие Този, Който виждаше през разстояния, се направи, че не ме вижда. Когато вратата се затвори и останах сама, седнах отново на стола. Чудните тонове на Неговата цигулка продължаваха да звучат и вълнуват душата ми. Не задремах до сутринта. На беседата Учителят дойде с цигулка в ръка и ни говори за музиката, за магията на тоновете, за техните цветове. Учителят говори и свири тази сутрин прекрасно, но онова, което чух и видях през нощта остана в съзнанието ми чудно като сън!

13. НАЙ-ГОЛЯМОТО ЧУДО НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ НИКОЛАЙ ДОЙНОВ: И създаде Бог човека по образ свой - малкият бог - човека. Командният център на цялата човешка дейност е неговия мозък, това е най-голямото чудо на планетата Земя. Човешкият мозък е най- висшата организирана материя на Земята. Баща и син, наши приятели, селски стопани в миналото, имали между другото една нива край река от едната страна и път от другата. Ред години я засявали с разни култури, но все нищо не ставало. Някой път суша, друг път киша или град, много пъти реката отвличала или хората минавали с коли и го отъпквали, или добитък изяждал каквото поникне. Най-после, една година решили пак да го засеят, но не за себе си, дали обещание, че каквото се роди на тази нива, ще бъде за Учителя и Братството. И каква била тяхната изненада? През тази година нивата дала такова плодородие, каквото те никога не са очаквали. Връзката, направена от тези братя с онези велики разумни същества проводници на тези сили, разчистили пътя за тяхното по-безпрепятствено проявление. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ: Помниш ли ги тези хора, кои бяха? Н.Д.: Нищо не мога да си спомня за този случай. Знам, помня, че са ми го казвали, но не мога да си спомня. В.К.: Аз съм срещал и други такива случаи, когато решат нещо да дадат на Бога, изведнъж вече има друг ход. Н.Д.: В човека този контакт с тези велики Божествени принципи се осъществява от качеството и количеството на сивото вещество в мозъка му. Колкото това качество е по-високо и количеството хармонично и съразмерно, толкова човек е с по-голяма интелигентност и по-голяма култура. В.К.: В природата виждаме, че този закон действува по същия начин. Н.Д.: Да постигне човек възможността да доведе своите умствени способности, дейността на своите мозъчни центрове до една пълна хармония, е най-голямата и най- сериозната задача на човека. Учителят често е говорил за тази необходимост, за тази първа задача на ученика. Човек, достигнал до това положение има вече чист и тесен контакт с трите Божествени принципа: Живот, Любов и Светлина!