Търсене във форума

106. ФРЕНОЛОГИЧНИТЕ КАРТИ Учителят по онуй време пътуваше из България и държеше сказки било по френология или хиромантия. Това бяха духовни сказки. В градовете където имаше малки общества, които бяха религиозни с духовен интерес или с някакви духовни задачи, то Учителят започваше с тях. Първо на тях говореше. После като се разшири кръга, говореше в някое малко салонче, или обстановка, в която те можеха да организират. Учителят държеше общи сказки. Изначало главно това бяха сказки по френология, наука за черепа. В тези сказки Той демонстрираше как може по устройството на черепа да познаеш характера на човека, неговите възможности, дарби, способности и всичко. Учителят на някои хора измерваше главите и им правеше френологични карти. Там в нея бяха посочени центровете на мозъка с цифри. Тогава Учителят на тези центрове в тази отпечатана карта слагаше оценка, както се слага на един ученик. Например на даден център Той сложи бележка 2, 3 или 5 в зависимост дали е развит. Ако е много добре развит слага отлична оценка. Ако не е развит, тури му 2. Ако никак го няма сложи му единица. По тези бележки, които слага на центровете на френологичната карта, Той описва целият му характер, неговите сили, способности, дарби, състояния на здравето и възможност за работа в живота. Тъй че даваше упътвания този човек за какво го бива, за каква професия, за каква наука и за какво изкуство е годен. Учителят имаше такива карти, повече от хиляда направени и то на хора, които са познати на нашето поколение. Някои от тях бяха видни общественици, някои бяха от Неговите първи последователи, които се привлякоха към Него. Но тези карти в Търново се държаха в дома на Иларионови. И тогава имаше гонение на Братството срещу Учителя от духовенството и правителството. Гонеха Учителя, често Му забраняваха сказки, често пъти Му спираха съборите. Като се уплашва осиновената дъщеря на Иларионова, взима и ги изгаря. От френологични карти има запазени 50 и те са у мене. За всеки случай от тях може да се види как е работил Учителят. Има случаи когато Той отива в едно училище, говори по френология на учителите, които могат да Го разберат. И после каже: „Доведете ми една паралелка от ученици." Тогава Учителят гледа едно по едно децата и казва: „Това дете по литература има толкова, по аритметика - толкова, по рисуване има толкова." Учителите вадят бележниците си и гледат. Съвпадат бележките, които имат за учениците с това, което казва Учителят. И това така смайва учителите. И те повярваха, френологията е наука. Така чрез френологията Учителят прониква в обществото. Името Му се разпространява. Като се каже: „Г-н Дънов държи беседа на един каква си тема", и читалищните салони се пълнят с публика. Държи беседи на педагогически теми, понякога по хиромантия, засяга въпроси с живота на човека. Така Той 11 години пътува из България, повечето пешком. Използваше понякога влакове, понякога конски каруци, както и селски коли теглени от волове и така посещаваше приятелите. Създаде малки групи в градовете и в селата. Свърза тези групи помежду им и така се създадоха Братствата в България. Голяма част от техните представители присъствуваха на съборите в Търново. Преди това те бяха викани поименно, с картички собственоръчно написани от Учителя. Беше им дал наряди, които изпълняваха в едно и също време. Така се създаде една жива връзка между Братствата пръснати между села и градове. След откриването на Школата тази връзка се уякчи, и братския живот бе единен.