Търсене във форума

108. УЧИТЕЛЯТ И УПРАВНИЦИТЕ, КОИТО ГО ИНТЕРНИРАХА Отношението на Учителя към тогавашната царска власт на Фердинанд не беше благоприятно. Властта работеше против Учителя. Тя налагаше най-различни ограничения. Забраняваше Му понякога да държи беседи и все под влияние на духовенството, което се повдигна с голямо настървение срещу Учителя и Братството. Тогава в своите беседи Той се е произнасял и по политическите събития. Например в една от беседите си Той казва: „Препоръчах на България да не се намесва към никоя групировка." И когато българите се определиха към страната на Германия Учителят каза: „България да се оттегли от тази групировка, защото Германия ще загуби войната." И тогава цар Фердинанд и Радославов за тези изказвания на Учителя, Му забраниха да държи беседите си в София и Го интернираха във Варна. Учителят заминава за Варна, обаче на гарата казва така на приятелите: „Аз отивам във Варна, но ще се върна пак в София. Но те няма вече никога да видят България." И така стана. Германия загуби войната, цар Фердинанд абдикира, а Радославов забегна в Германия. Българите изгубиха войната както и немците. Сбъднаха се точно думите на Учителя. А те не се върнаха никога в България. Васил Радославов от 4.VII.1913 г. до 21.VI.1918 г. бе Министър-председател на правителството. Той съдейства за въвличането на България в Първата Световна война на страната на Германия и Австро-Унгария. Забягна в Берлин. Бе осъден задочно от държавен съд след края на войната като виновник за втората национална катастрофа. Учителят прекара 1917 и 1918 г. във Варна и след това се върна в София. Много приятели коментираха, как е възможно Учителят да бъде интерниран във Варна. Защо е допуснал това? Отговорът е прост. Учителят беше дисциплиниран, Той с властта война на водеше, но своят път и своята работа следваше. Значи Той не беше дошъл тук да се бори с тази власт. Не! Но тази власт Го преследваше през всичкото време. Аз се чудя на комунистите, когато дойдоха на власт през 1944 г., не взеха под съображение това, че Учителят беше гонен от царската власт. Фердинанд не Го обичаше. Духовенството и свещеничеството Го преследваха. И те използваха властта, за да гонят Учителя. Мъчеха се да очернят Братството по всички начини и какви ли не провокации правеха. Учителят беше сериозен и си вършеше работата. Не се противеше. Когато кажеха и нареждаха да се спре събор, да спре беседите си, то Учителят ги спираше. Минат няколко дни, някоя и друга седмица, Той пак си започне работата. Но не водеше пряка война с властта. За Фердинанд и Кобургите Учителят е казал силни думи. Не ги обичаше. Той каза: „Те пращат да вземат съвети от Мене, но никога не ги изпълняват." Привеждаше десетки случаи какви въпроси са му задавали и какви отговори им е дал. И че туй, че не са изпълнили нищо. „Те вземат сведения от мен, питат по някои въпроси, но никога не изпълняваха съветите ми." Имам го този разговор, където Учителят посочва какви съвети са искали от Него и как не са ги изпълнили. През 1918 г. полковник Генчев е дошъл с автомобил изпратен от Фердинанд да пита Учителя какво да прави по-нататък. Учителят казал: „Ако иска да запази династията си, да абдикира в полза на сина си Борис." Този път Фердинанд нямаше какво да прави и трябваше да послуша съвета на Учителя. Както Фердинанд, така и Борис бяха своенравни Хабсбурги. Затова не ги обичаше Учителят. Учителят каза веднъж: „От къде се взеха тия духове? От векове мъчат българския народ." Ние проверихме думите на Учителя и те се оказаха верни. Интересно бе, че с освобождаването на България от турско робство, Учителят идва да работи в рамките на една Сан-Стефанска България. Но тези духове я разделиха на две чрез Берлинския конгрес в Германия. Дойде онова време, когато Германия се раздели на две през 1945 г. и от едната страна - бяха САЩ, Англия и Франция, а от другата страна Съветска Русия. Те сега проверяват какво значи думата на Учителя.