Търсене във форума

161. ОГНЕНАТА ПЕЩ В ОБЩЕСТВЕНАТА БЕЗОПАСНОСТ След известно време нападките във вестниците срещу Учителя са се насочили към един факт. Започват да изнасят факти, че онези които започнали да воюват срещу Петър Дънов не минало много време и един след друг си заминавали, но от различни неща. Трябва да споменем, че и нашите възрастни приятели са имали вина за това. Те проследявали всеки, който воювал срещу Учителя какво ще му се случи. След известно време му се случва нещо и той си заминава. И тогава приятелите разправят: „Видяхте ли, случи му се случка, защото така сгази лука с двата крака, че замина в трапа". Е, нашите не злорадстваха, по искаха да покажат, че който наруши окултния закон след това си носи последствията. Тогава хората не разбираха от тези неща и предизвикаха вестниците да пишат за тези неща като сензация. И тогава Учителят отново е извикан в Обществената безопасност. Този път го разпитва най-върлият следовател. Застъпник на реда в царщината. Започва да обвинява Учителят в отмъщение. Учителят му казва: „Аз не отмъщавам, аз само благославям. Онзи Който благославя в Мене е огън всепояждащ и всичко изгаря отвътре и гори отвън. Вината е в онзи, който воюва срещу Бога!" Следователят крещи: „Аз ще ти покажа какво значи пък нашият огън!" Извиква двама полицаи и заповядват на Учителя да Го заведат долу в подземията, където се намира зловещата пещ на Обществената безопасност в онова време. Това са годините след 1924 г. и след събитията от 9.ХI.1923 г. и 23.IX. 1923 г. когато много от арестуваните земеделци и комунисти след мъчение и изтезание биват изгаряни в тази пещ особено след атентата на църквата ..Света Неделя" на 16 април 1925 г. Така че те завеждат Учителя именно при тази пещ. А пещта винаги гори. Тя винаги се поддържа. Следователят отваря вратата на пещта, а вътре огън. Посочва Му: „Виждаш ли тази пещ и този огън? Сега в моя власт е, ако река ще Те вкарам вътре да опиташ какво представлява нашият огън, който също изгаря отвътре и отвън." Учителят поглежда запалената пещ и казва на следователя: „Ако е Божията Воля ще влезна в нея. Но аз виждам, че това не е Божията Воля. А Божията Воля е друга". „Кажи, кажи, каква е Божията Воля!" „Ще ти кажа, но не тук, а горе". Завеждат Учителя отново горе в стаята за разпит. Учителят му казва: „Внимавайте с тази власт, която ви е дадена, защото ще отговаряте, ако злоупотребите с нея с главата си". Следователят скочил: „Какво, Вие ме заплашвате?" „Не, Аз само казах, какво ще се случи според Божията Воля". Накрая иззвънял телефона и някой му наредил по телефона да бъде пуснат Учителя Дънов!" Учителят си излязъл, а в коридора чакал Методи Константинов. Той отишъл при следователя за да провери какво става и защо е извикан Учителя? Следователя крещи: „Как се осмелява този Дънов да ме заплашва!" А Методи го съветва: ..За Бога, вслушайте се в думите Му и запомнете какво Ви казва". След няколко месеца на следователя му беше направена засада от комунисти и беше убит. Убиха го като възмездие на своите другари изгорени в огнената пещ на Обществената безопасност. Казваше се Сираков, ако не се лъжа. А сега няколко интересни съвпадения. Тази сграда на „Лъвов мост" бе изградена с помощите и средствата на комунистическата партия и беше определена като работнически дом. След като бе разтурена комунистическата партия, сградата бе взета и в нея се поместваше Дирекцията на полицията. Значи онези, които построиха сградата бяха изгаряни в подземията на същата сграда. След това дойде един период до 1944 г. когато тази пещ работеше и изгаряше избити противници на властта. След 9.IX. 1944 г., след като дойдоха комунистите на власт, те се настаниха вътре в нея и там беше тяхната милиция и бе обозначена службата като Държавна сигурност. Та в нея всички, които бяха вършили преди това беззакония и издевателства бяха вкарани в същата сграда, за да отговарят. А дали тази пещ работеше тогава, това знаят само комунистите по онова време. Вие как смятате, работела ли е пак огнената пещ? Ето тези съвпадения са много чудни, защото там е Лъвовият мост и пред Обществената безопасност са клекнали два големи лъва изваяни от бронз, които пазят града. Тогава по това време там е бил входа на град София. Днес още съществуват както сградата, така и лъвовете. Те още изпълняват онова, за което са били построени. Да пазят града и държавата.