Търсене във форума

181. МЕСТА В СЕЛО БИСТРИЦА ЗА НОВИЯ ИЗГРЕВ Изгревът беше станал тесен. Надойдоха много хора, построиха се бараки безразборно и на Учителя това не Му харесваше. След като започнаха бомбардировките животът на Изгрева също се промени. Учителят правеше ежедневни разходки от София до Симеоново, понякога приспиваше в Симеоново или в нашия дом. След като Му показахме онова чудно място в Симеоново, което Той нарече „Райски кът", Той възприе идеята да се проучи възможността да намерим места. Местата, които Му показах зад Симеоново бяха от 10-20 декара. Това не Го задоволяваше. Той ми посочи с ръка към Бистрица и каза: „Идете към Бистрица и проучете какви места има там". Аз отидох от Симеоново към Бистрица. По склоновете на Витоша има чудесни места и хубави заравнени поляни. Влезнах във връзка с някои селяни и овчари и разбрах, че могат там да се закупят места. Отидох и докладвах на Учителя, че там съм открил хубави места. Разбира се, налагаше се да заведа там Учителя горе, да ги види както му показах местата в Симеоново, обаче в туй време започнаха големите бомбардировки. Народът избяга и вече не беше възможно да се правят такива проучвания. А след голямата бомбардировка на 10.1.1944 г. Учителят замина за село Мърчаево и така този случай не се повтори вече, да заведа Учителя на Витоша, за да огледа места за новия Изгрев. Учителят желаеше по склоновете на Витоша към Бистрица да се закупят много места. Така Той спомена веднъж: „Можем да вземем 500-1000 декара. На Изгрева беше станало тясно и малко за онези хора, които идваха от цяла България. Учителят искаше да направи един център на Братството въз основа на стопанска дейност. Освен постройки, да има и ниви, които да се обработват, да се направят зеленчукови и овощни градини. Ако бяхме купили места на Бистрица имаше братя и сестри, които бяха готови да се заселят там и да поддържат живота на това място. Обаче обстановката през 1944 г. се промени изцяло. В началото на годината бяха големите бомбардировки над София, след това Учителят замина в село Мърчаево и беше там до есента. На 9.IX. 1944 г. дойдоха руснаците и комунистите завзеха властта. След като се върна Учителят от Мърчаево на Изгрева Братския живот продължи, но Учителят беше вече болен и след това си замина. След Неговото заминаване политическия живот на страната се промени, дойдоха други събития, ние имахме други проблеми и задачи. Трябваше да отпечатим Словото на Учителя. Никой след това не се сети пък и не знаеше какво бе желал Учителя да се направи. Ако бяхме хвърлили парите си за купуване на тези места нямаше да имаме пари за печатане на беседи. През 1951 г. беше затворена печатницата на Изгрева, а през 1953 г. властта взе земята на селяните и от нея направиха кооперативи. Ако бяхме купили тези места щяха да ни ги вземат и в такъв случай щяхме да останем с празни ръце. А ние с тези пари, които остави Учителя успяхме да отпечатим 51 томчета. Сега разбрахте ли, че брат Борис не е направил грешка както някои се опитваха да ме обвиняват? Ако беше Учителят останал, ако трябваше да дойдат други събития, тогава щеше Той сам да нареди да закупим тези места. Но дойдоха другите събития и настъпи нова епоха от 45 години, които Учителят бе предсказал. Питат ме, дали да купим в бъдеще тези места? Отговарям: „Трябва да знаете какво е казал Учителя за епохите, които следват до свършека на века и за нашата задача. Нашата задача е да съхраним Словото на Учителя и да Го прехвърлим на едно следващо поколение." Това е разрешението на задачата с местата на Бистрица.