Търсене във форума

190. СЕЛО МЪРЧАЕВО В туй време един от нашите братя от с. Мърчаево, Софийско - Темелко Темелков предложи на Учителя да дойде в неговия дом като той предоставя целия си имот - къщата, градината, плевнята и всичко наоколо. Учителят погледна и каза: „Хубаво!" Имаше един брат Славчо Печеников (Славянски), който имаше лека кола. Седнахме в нея и Учителят отиде в Мърчаево. Около Него веднага се скупчиха братя и сестри, които поеха грижата за домакинството. Учителят получи една самостоятелна малка стаичка и там живееше. Темелко остави целият си дом на Братството. Общо се хранехме. Имаше стол там. Мнозина от София се преселиха в Мърчаево и наеха квартири в селото, а през лятото някои опънаха палатки наоколо, а други се поселиха в плевните. Брат Боян бе в един плевник. Там бе закътано, имаше сено, топло и удобно. Други се настаниха в съседни помещения. Около 20 до 100 човека имаше непрекъснато около Учителя. Братският живот си потече отново - общия живот, общото хранене, общите молитви сутрин, обед и вечер. После следваха разходки. Учителят почти всеки ден излизаше в околностите на селото, те бяха доста хубави, с чудни поляни. Но интересното бе, че най-напред ни заведе на минералния извор в село Рударци. Водата му не е много гореща - към 18-20 градуса, но е много вкусна за пиене. Като отидохме с Учителя там, на 5 км от Мърчаево, застанахме над извора на полянката до горичката. Седнахме за почивка. Някои братя слезнаха, че донесоха вода от извора, а той бе разположен по-ниско. Наливат вода на Учителя в една стъклена чаша. Водата е кристално чиста. Учителят погледна чашата, погледна нас, после изля чашата с водата на земята. Подаде чашата, наляха му втори път. Пак погледна чашата, погледна нас и отново втори път я изля на земята. Наляха трети път в чашата. Учителят я погледна и пи от водата. Пи бавно, спокойно, погледна всички и каза: „От сега нататък, който пие от тази вода, от каквато болест да боледува ще се излекува". За приятелите това беше вече поличба. Тази вода е хубава. Учителят пиеше само от нея. След като Учителят се върна в София някои услужливи братя Му носеха вода в дамаджани от Рударската вода и той пиеше само от нея. Боян Боев бе непрекъснато до Учителя. В ръцете му е тетрадката и писалката. Той записва, стенографира всички въпроси, които задават на Учителя, както и отговорите. Стенографира всичко каквото говори Учителят изобщо. Записките на Боян Боев са ценни в туй отношение. Те са оригинали. Каквото е казал Учителят брат Боян е записал без да прибави нито да отнеме от реченото. Това са разговори, които Учителят е водил с приятелите през това време докато е бил в с. Мърчаево. А идваха хора от София, от провинцията. Всеки с грижите и с тревогите си, страданията си и искаха упътвания от Учителя. Тези разговори са много важни. Тези разговори ставаха в стаята на Учителя когато бяха лични, но понякога ставаха вън, на масите, на двора, където се издигаше един голям орех. Имаше маси, пейки, на които насядаха 50-60 човека и тогава Учителят говореше общо. Боян записва всичко. В тези разговори Учителят прави един общ преглед на Словото, което е държал. Като че ли обобщава всичко, върху което е говорил. Това са важни разговори. Някои от тези разговори аз съм ги разчел от тетрадките на Боян. Аз можех да разчитам неговите стенограми съвършено свободно. Дешифрирал съм и някои стенограми на Савка. От този период са записките на Боян Боев „Изворът на доброто". При последния обиск, който направиха на Изгрева, вземаха тетрадките на Боян Боев. Преди това аз настоявах да ги прибера. Исках да не са там при него където живее, защото бяха разхвърляни и бяха на открито в стаята. А той не му се искаше да се раздели с тетрадките. Той беше свързан с тях. Въпреки моето настояване казваше: „Нека поседят още малко. Нека поседят още малко". Направиха обиск и му взеха тетрадките. Около двеста тетрадки написани със стенограми от корица до корица. Никой не знае къде отидоха. Аз помолих тези милиционери и началници когато дойдоха да правят обиска: „Запазете ги, това са документи! Това е архив народен!" Те уж обещаваха, но аз предполагам, че са ги прибрали някъде. Или в архива на МВР или в Народната Библиотека. Като почнаха обиските аз подадох една молба до директора на Народната библиотека, та цялата книжнина на Учителя, както и Неговата библиотека да ги прибере Народната Библиотека. И наистина директора изпрати двама чиновника, които вдигнаха библиотеката на Учителя на един от камионите, с които прекарваха цялата иззета литература на Изгрева. Откараха 19 камиона с беседи на Учителя за претопяване. Предполагам, че тези двама чиновника качили се в този .камион да са спасили нещо включително и тези тетрадки. А може и да не са чиновници от библиотеката, а да са били преоблечени агенти, та да ни успокоят, че ужким нещо правят за съхранение. Ако не са запазени, тогава горко на българския народ и българската държава. Всички беседи на Учителя в Мърчаево, както и последните Му беседи са издадени в три тома „Заветът на Любовта". *