Търсене във форума

192. ПОСЛЕДНАТА ПАСХА Спомням си когато заведоха Учителя за пръв път на извора при село Рударци и правя паралел на това събитие с онова пред 2000 години. Нещата не се повтарят буквално, но има паралели, има подобия. Този момент е обозначен в Евангелието така. Аз го наричам „Последната пасха". Учениците питат Христа, къде да приготвят пасхата. А Той им рече: „Ето, щом влезете в града ще ви срещне човек, който носи кърчаг с вода. Идете след него, в дома в който влезе и речете на стопанина на къщата: Учителят каза на тебе: де е гостната стая, в която наедно с учениците си ще ям пасхата? И той ще ви посочи Горницата голяма, постлана, там пригответе. И като отидоха намериха както им рече и приготвиха пасхата." (Ев. от Лука, гл. 22 ст. 10-13) Ето вижте сега там е имало кърчаг с вода. А тук в село Мърчаево имаше извор в самия двор на Темелко. Има подобие, има съответствие. Нещата не се повтарят буквално, но лицата присъствуват. Тези, които са били тогава и тези, които бяха сега взимаха участие в двете пасхи. Онази преди 2000 години и сега в дома на Темелко. Това бе дом на последната пасха. Учителят каза на Темелко: „Той е същият, който на времето предостави Горницата и домът си за последната пасха на Христа и учениците Му." Ние се огледахме изумени от това съвпадение на личности и събития. Този дом стана център на Братството. Тук идваха приятели от всички краища на страната и за всички се намираше място. В него намираха сърдечен прием. Братската трапеза беше отворена за всички. Братският живот се реализираше тук, понеже той се съгражда в душите на човеците. Учителят беше Божествения Център, около който той се разви. Братя и сестри държаха много изпити в дома Темелков пред Учителя. Учителят бе много огорчен от събитията. Той виждаше безумието на войната. Говореше много малко. Но по цял ден приемаше гости от София и от страната. Братският живот се организира около Него по същия начин: Обща кухня, общи обеди, общи молитви, излизане на малки екскурзии, посрещане на изгрева на един близък връх, който беше близо до селото, остър връх, на който се излизаше всеки ден. Излизахме почти всяка сутрин. Беше още зимата на 1944 г., бяха паднали снегове, но Учителят излизаше сутрин. Той никога не се застояваше постоянно в къщи, в стаята си. Всякога предпочиташе да излезе на открито, да направи една разходка. За общият обяд, закуска и вечеря се грижеха няколко сестри. Тук бе Василка Иванова от Айтос, която се грижеше за бита на Учителя. Тя беше селски човек, здрава и умна, разумна и работлива, със сръчни ръце. Тя переше, тя гладеше и чистеше стаята на Учителя. Друга бе Йорданка Жекова, която се грижеше за кухнята. Тук бе и д-р Жеков, който се грижеше за хигиената на дома Темелков, защото се опасяваше да не се яви някоя епидемия от това струпване на много хора на едно място. Темелко се бе прибрал със семейството си в една от малките стаички. Братският дом на Темелко беше претъпкан с хора. Животът тук беше много напрегнат понеже всички искаха да бъдат близко до Учителя и всички възможни кътчета бяха заети. Хора стояха дори на открито, само и само да бъдат близо до Учителя. В съседство с малката стая на Учителя имаше една голяма стая, която през зимата служеше за трапеза, за общите обеди и вечери. Но след вечеря пейките се прибираха, масите се изнасяха, или под тях на пода постилаха черги и там спяха между 15-20 сестри всяка вечер. Това създаваше едно напрежение, имаше своите неудобства и мъчнотии особено при лошо време. При хубаво време, кога се запролети и дойде лятото, дворът бе широк и имаше място за всички гости. А близо до дома, до една стара къща бяхме подслонили брат Боев в един плевник. Той беше неотклонно до Учителя и стенографираше всичко, което Той говореше. В онези времена, макар че беше в оскъдица населението, но в Мърчаево около Учителя винаги имаше изобилие. Братя и сестри от провинцията донасяха и изпращаха продукти на Учителя, така че на братската трапеза имаше изобилие. Всички участваха в последната пасха на Учителя с учениците Му.