Търсене във форума

2. СЛАВЯНСКИТЕ НАПАДЕНИЯ СРЕЩУ СОЛУН Заселването на Балканския полуостров и преминаването на юг от Дунава на славяните започва при царуването на император Анастасий I (491-518 г.), при приемника му Юстин I (518-527 г.) и Юстин II (527-565 г.) 1-во славянско нападение през 597 година. При нападението през нощта, те, нападателите, били ослепени от някаква светлина и в тъмнината погрешно обсадили крепостта, която заграждала църквата „Св. Мотрана". И това ги забавило. А 50 дни преди нападението в града е върлувала чума. В лагера на славяните избухнала чума. Те видели как от града излиза голяма войска, предвождана от огнен и блестящ мъж, А това било Св. Димитър и те напуснали обсадата. ІІ-ро славянско нападение през 609 година. На 28 октомври 609 г. в полунощ се подпалил сребърния киворий на светеца, който се намирал в църквата „Св. Димитър", която е била пълна с млади хора, които се опитвали да гасят пожара. За да ги изкара от църквата, за да не се задушат от дима и от огъня, един офицер извикал под предлог, че ги нападат варвари, за да освободят църквата. Разпръснали се, въоръжили се през нощта на крепостната стена и чакали. На сутринта видяли около 5000 славянски опитни бойци, Отворили крепостната врата и се били срещу славяните целия ден и ги отблъснали със застъпничеството на Св. Димитър. III-то славянско нападение през 620 година. Нападението било по суша и море с лодки, издълбани от дърво, Появил се силен вятър и преобърнал всички ладии във водата. Настъпила суматоха. Бурята ги отхвърлила на запад, като повечето се издавили в морето. Св. Димитър чрез бурята запазил града откъм морето, а солунчани нападнали по суша и ги отблъснали. IV-то славянско нападение през 622 година. Славянско-аварско нападение с хана на аварите. Конницата нападнала селяните по време на жътва. Започнала обсадата. Когато приближавали с най-добрата дървена кула, с която искали да превземат града, то станало изведнъж земетресение, тя се счупва и всички войници в нея погинали. Несполуки от земетресението е имало и при другите обсадни машини. Построените крепостни каменни стени не помръднали. Така Св. Димитър чрез предизвиканото земетресение помогнал на обсадения Солун. V-то славянско нападение (645-647 г.). Князът на ринхините Пребънд бил хванат в Солун и окован във вериги, бил изпратен в Цариград и там умъртвен. Това послужило за повод на струмците, ринхините, сагудетите да предприемат военни действия срещу града, Обсадата довела до глад. Изпратеното жито от императора за обсадения Солун, било продадено от градската управа на чужди търговци и изнесено от града, в деня, когато славяните започнали нападението. Получило се разногласие в славяните и някои извършили предателството си. Накрая, срещу обсадата на Солун, дошли и драговитите, които докарали и стенобойни оръдия. Избухнала междуособица и взаимни обвинения срещу неуспеха. Един дърводелец от драговитите предложил да построи кула на 3 етажа и с нея да превземе града. Но после Св. Димитър му отнел ума и той полудял. Тогава император Константин II в 658 г. устроил поход срещу славяните и ги победил. Между IV-то и V-то нашествие, между 622-645 г. храмът на Св. Димитър изгаря напълно. Славяните окончателно заселили Балканския полуостров в средата на VII век. VI. Опитът на българите Кубер и Мавър да превземат Солун през 660 година Един от синовете на Кубрат на име Алцек в Панония, след разногласие с аварския владетел, напуска Панония и се заселил в Италия. Друг от синовете на Кубрат на име Кубер с голяма дружина от прабългари се заселил в Македония към 685 г., след бунт срещу аварския хаган. Заедно пристигнали с пленници, докарани в Панония, по време на похода през 626 г. срещу Цариград. Те се заселили в областта Битоля, където живеело славянското племе драгувити. Той се стремял да създаде заедно със славянските племена обединение, да превземе Солун и да я направи столица. И после с брат си Аспарух да се обединят в една обща държава, за да изпълнят завета на Кубрат за тяхното съединение в един сноп пръчки, съюз, който да е неразрушим. Кубер изпраща Мавър в Солун, той постъпва на византийска служба и командвал българо-славянски отряд. Той е трябвало да подготви превземането на града отвътре. Но Св. Димитър се явява на сън на Сисиний - пълководец и той през една нощ вдигнал корабите и влезнал в Солун. Така пропаднал планът за гражданската война в Солун на Кубер и Мавър. Куберова България продължила да съществува. Култът към Димитър Солунски се разпространява сред славянското население. Кирил и Методий, които са били от славянски произход и родени в Солун, са допринесли много за това. Методий създава канон на Димитър Солунски, а Климент Охридски - похвално слово в негова чест. През IX-X век култът се е развивал и при Комните се превръща в имперски култ. През VII век солунския архиепископ Йоан събира разказите за чудесата на Св. Димитър и ги оформя в 15 самостоятелни епизода.