Търсене във форума

202. ПОСЛЕДНИ ДНИ Аз не бях забелязал Учителят да е боледувал нещо. Само в екскурзиите усещах и виждах, че е отпаднал и трудно върви. Но иначе, когато държеше беседи беше бодър и нищо Му нямаше. Но след беседата Го виждахме уморен. Бяха се преместили приятелите от Мърчаево в София и братския живот се възстанови на Изгрева. Беше декември на 1944 г. Ние имахме един обичай с Мария Тодорова. Всяка пролет, или всяко лято да отиваме към Юмрукчал в Стара планина. Тази година и лято пропуснахме по различни причини. Но решихме сега да направим тази екскурзия. Трябваше да минем през Карлово. Казах на брат Боян, че ще отидем с влака до Карлово и оттам до Юмрукчал и от него по билата към Габровския балкан и към Казанлък на връщане. И тръгнахме. Но след няколко дни на Учителя Му става някакво неразположение и Той казал на брат Боян: „Пратете да повикат Борис и Марийка!" А брат Боян праща човек. Той знае, че ние отиваме в Карлово и прати човек да намери друг брат, да му съобщи заръката и той дойде и ни намери. Предаде ни какво бе казал Учителят и ние тръгнахме обратно. Като се върнахме на Изгрева Учителят беше доста отпаднал и полягаше през деня, което друг път не Го правеше. Ние организирахме около Учителя каквото е нужно за подкрепа и помощ. Учителят пожела: „Искам биволско мляко". Това каза на мен. Отивам аз в с. Драгалевци да търся шоп, който има биволици. Казвам му: „Ще ми даваш ли биволско мляко?" „Ще ти давам, оти да не ти давам". Пък нямаше кандидати за мляко. Нямаше хора, всички бяха евакуирани зарази бомбардировките над София. Рекох: „Ще ти го плащам колкото искаш. Още толкова ще ти дам, но ще ми го даваш чисто, без никаква вода." „А-a чисто ще ти го дам, оти да не ти го дам". Първия път ми наля биволско мляко чисто. На втория път пак отивам. Пак ми наля мляко. Платих му го както бяхме говорили. Старецът доволен. Гледам вече, че млякото синее, не е като първото. Значи го бе кръщавал с вода. Нищо не му казах. Занесох го на Учителя и Той пи от него. Но аз си казах: „Не може тъй този шоп не дава чисто мляко". Отидох в село Симеоново. Намерих друг шоп. Бай Иван имаше две биволици. А те лъщят. Чисто ги подържа, грижи се за тях, чеше ги. Имаше една дълга барака - половината е за биволиците, а в другата половина те живеят с бабата. „Е, бай Иване, имаш ли мляко?" „Как да нямам мляко. Ето ти биволици". А те силни и хубави. Казвам му: „Ще ти го плащам, колкото ми искаш ще ти го плащам, обаче искам чисто мляко". И наистина този човек ми даваше мляко съвършено чисто. Както го издои, така го даваше. Нямаше шмекерии. Аз започнах да нося на Учителя от туй, биволско мляко. Учителят беше доволен и пиеше по няколко глътки от него. По едно време каза: „Абе то като че ли едно-две яйца да сварим". Значи трябваше яйца от кокошка. Пресни яйца да се вземат. Намерих аз въпросната кокошка и от време на време Мария Тодорова Сваряваше по едно яйце на Учителя. Тя се грижеше за прехраната. Учителят слабо ядеше, много малко ядеше. И така Учителят заслабна доста много. И нощем трябваше да се дежури при Него. С тези дежурства аз се наех. И Тодор Стоименов дежури няколко пъти. Но после поех главно аз дежурствата нощем. Стоях при Учителя да не Му стане някаква нужда. Каквото и да бъде трябва да има човек при Него. А Той изглежда имаше температура и беше неспокоен. Не мога да кажа от какво. Ту полягваше, ту ставаше, ту се разхождаше из стаята, ту пак полегне, ту пак седне. "Аз съм през всичкото време там. Денем братя и сестри се грижеха за Него, но нощем аз бивах при Него. Учителят понякога произнасяше по някоя дума или някое изречение. Аз съм с бележника и всичко записвам каквото кажеше Учителя. И така Учителят говореше и с руски думи и руски изречения. И тях съм записал. Лекуваха Го лекари. Имахме приятели 4-5 души приятели лекари, които правеха консулт, грижеха се за Учителя. Опитаха се някои природолечители да Му сложат някакъв компрес. Учителят не позволи. „Махнете тези глупости!" Искаха да Му слагат млечен компрес. „Я ги махнете тези глупости"! И така в туй състояние, в което бе Учителят беше доста отпаднал и като легне така на кушетката, полежи малко, после постане, закашля се и изкара няколко храчки. Седне на един стол, после пак стане, изобщо беше така разтърсван от някаква треска. Един път както бе отпаднал и отпуснат, а това бе последната вечер когато бях при Него, Учителят изведнъж се отърси от тази слабост и се изправи. Аз бях седнал на един стол. Изведнъж се изправи като че ли нищо Му няма, както кога е бил винаги здрав. Застана пред мене и вдигна дясната си ръка нагоре и изрече: „Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко". Последните думи, които Учителят каза пред мен. След туй пак дойде тази слабост, пак полегна на кушетката. Аз чух и записах завета на Учителя: „Любов към Бога. Това е всичко!" Тъй завърши с тези думи. Около Учителя имаше 3-4 лекари. Нашите лекари казаха, че Учителя боледува от пневмония. Казах си: „Дай да проверя". Отидох и извиках един добър лекар - д-р Тодоров, лекар на финансовите служители. Той живееше в Подуяне. Намерих жилището му. Отидох и го помолих да прегледа Учителя и да си каже мнението. Един хубав и интелигентен човек. Дойде, прегледа Учителя в присъствието на нашите лекари. Те седят там. Той направи основен преглед на Учителя и внимателно прослуша гърдите и сърцето. След като свърши прегледа, обърна се към нашите лекари и каза: „Аз не зная какво мислят колегите, но за мен г-н Дънов страда от сърце". Значи страда от сърце, а не от пневмония. Аз на неговата диагноза имам пълно доверие. Хубав човек, добър лекар. Сега, дали се съгласиха нашите лекари или не - не знам. След като изказа Учителят своя завет, повече не говори. Когато дойде въпросният вторник срещу сряда през нощта, аз пак бях дежурен. Сутринта рано дойдоха и приятелите - лекари. Учителят беше в притеснение и кашляше от време на време. Аз Го подкрепях да седи седнал. Аз Го бях прегърнал Учителят си замина в ръцете ми. В салона на Изгрева имаше клас в сряда Общ клас. Тази скръбна вест разтърси приятелите. Сестри и братя плачеха. Заминаха в града и изпратиха телеграми на всички Братства, че Учителят си е заминал.