Търсене във форума

204. ПРОРОЧЕСКИ СЪНИЩА Първи сън: Ръкополагане. Сънувам, че се намираме на полянката на Изгрева, цялото Братство. Събрали се всички и се чудят кой да чете беседата на Учителя пред цялото Братство. Аз стоя на страна смутен, стеснителен и не взимам участие в спора. Ето Учителят излиза от гората с две ръце разгръща обръча на спорещото множество, прави с две ръце пътека, тръгва към мене, извиква ме по име и ми казва: „Ти ще четеш беседата!" Той ми дава Неговия бастун, аз коленича пред Него и Му целувам ръка. Отстрани Елена Андреева иска да чете половината от беседата, но Учителят не разрешава жена да чете и посочва отново мен. След това аз трябваше да ръководя. Това е сънят. След заминаването на Учителя сънят се сбъдна. Имаше много кандидати от възрастните братя за ръководители, но накрая така се стекоха обстоятелствата, че дойдоха до мен. Сънят се сбъдна. Аз поех ръководството. А Елена Андреева непрекъснато искаше да ми оспорва ръководството както в съня така и на яве. А какво представляваше бастуна на Учителя? Той с него се подпираше, но понякога потупваше по гърба или по задника някоя пакостлива сестра или немирен брат. Тогава в тях влизаха пакостливи духове. Виждал съм как Учителят наложи с бастуна си една сестра и каза: „Излез ти казвам!" А сестрата вика „Ох, ох, ох." Накрая изпищя, като че нещо се откъсна от нея. Учителят спря и каза: „Как се беше загнездил този дух у нея като кърлеж!" Та такава задача имаше бастуна на Учителя по някой път. Аз си спомням имаше един, който в разстояние на 10 години се бори с някого в себе си, дали това е Учител на Изгрева или не е. Накрая решил, че е Учител и идва на Изгрева да Му целуне ръка. Идва и в този момент заварва точно, когато Учителят налага с бастуна горната сестра. Това го смразява и той възмутен казва: „Това не може да бъде. Учител да бие ученик". И си тръгва и напуска Изгрева. Така той не се доближи до Учителя, заради бастуна Му. Та Учителят ми даде бастуна и аз трябваше да го използвам. Така аз имах много големи борби в Братството. На борба аз винаги съм готов. Имах много неприятности. А ти знаеш ли какво: „Ти прокълнал ли си човек, който Бог е благословил? Ами как да кажа на приятелите: „Не воювайте срещу мен, защото воювате с Онзи, Който ме е поставил на този пост!" А брат Борис да го поставиш и на дъното на морето и там огън може да ти запали. Това е символично и вярно. На планината запалвам огън и с подръчни средства. А по стар начин с лупа, с огниво, с търкане на пръчки една в друга. Значи човек, който пали огън от всяко положение, може да води борба при всички положения. Това се дължеше на бастуна и на съня, който пророкува за тези събития. Втори сън: Словото. Непосредствено след заминаването на Учителя Го сънувам в строг официален костюм, облечен в черен костюм седи на една маса и разгръща една голяма книга. Тя е дълга два метра и широка два метра. Той чете на глас и проследява всичко, но бавно, за да не пропусне нищо. Аз съм до Него и надниквам зад гърба Му и виждам какво чете Учителя. А Той чете следното: 1. Брой на всички беседи. 2. Кога и къде са беседите държани от Него. З. Брой на изреченията, брой на думите, сричките, буквите - всичко в цифри накрая. 4. Накрая на всяка страница има сбор от тези неща. 5. И съвсем накрая има сбор на всички беседи, изречения, думи, срички и букви. Учителят свършва, затваря последната корица и затваря книгата и ме поглежда. Така свърши съня. След заминаването на Учителя когато започнахме да издаваме беседите накарах Елена Андреева да дешифрира неиздадените беседи. Накарах ги да направят пълен списък на всички беседи по години, дати, къде са държани и къде са издадени. Нали имах съня на Учителя и той се реализира. Това което направих го предавам на друго поколение, което ще дойде, за да продължи работата, за да се осъществи нагледно съня ми. Трети сън: Прераждане между българите. Сънувам сън, че сме застанали в редици строени високо в небето и ръководителите ни дават наставление, че е време да слезем на земята, която се вижда под нас като едно кълбо. Едни след други се хвърляме надолу като парашутисти, изгубваме съзнание и когато дойдем на себе си, вече. сме в плът на земята след 18-20 години. Горе всички се познавахме, а долу не се познаваме, защото всеки се е облякъл в различна плът. И така по различно време дойдохме в Школата. Четвърти сън: Безсмъртният поет. Сънувам сън, че на една скала високо над морето е умрял един поет и да не стане едно голямо нещастие, някой трябва да го бутне в морето. Никой не се решава да го стори. Аз се изкачвам горе и дълго време мисля как да скоча върху него, та да повлека и себе си и него в морето. Накрая се хвърлям като го бутвам и падам заедно с него в морето. След това аз излизам на брега. Този сън ме развълнува и аз го разказах на Учителя когато беше още на Изгрева. Изслуша ме и каза: „Скоро ще го видиш!" И го видях. Дойдоха годините 1957/58 г. и започна процеса срещу Братството. Всичко беше унищожено на Изгрева. На 1.1.1963 г. бях освободен от затвора. Сънят се сбъдна и от морето аз излезнах на брега. А кой беше този поет, то вие ще си отговорите сами, като прочетете моят разказ за „Окованият ангел".