Търсене във форума

5.ВИДЕНИЕТО НА ЦАР КАЛОЯН И КОПИЕТО НА СВ. ДИМИТЪР Веднага Калоян създал антивизантийската коалиция между Иванко, убиеца на Асен I, Добромир Хриз от Македония и зет на императора, а по-късно с родопския владетел Йоан Старидонаки и успял да превземе крепостите Констанция и Варна с невиждана обсадна машина, като са я използвали като мост над рова и като стълба до зъберите на крепостната стена. На 24 март 1201 г. на връх Великден той превзел града и заровил всички убити пленници в рова с пръст. През 1199 г. цар Калоян получил писмо от римския папа Инокентий III за покана за присъединяване към Римската църква. Калоян поискал корона и достойнство и патриаршеска титла. На 8 ноември 1204 г. кардинал Лъв, от името на папата провъзгласил Калоян за крал, рекс, поставил на главата му корона и му връчил скиптър и знаме. Предишният ден, на 7.XI.1204 г. той миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква. Унията, сключена между България и Рим имала политически характер. Българите признавали върховенството на папата, но не променили с нищо православните си обряди. Още същата година, на 13 април 1204 г., войските на западните рицари от IV кръстоносен поход превзели Константинопол. Надменността на латинците и враждебните им действия срещу Калоян доказали, че унията е един формален църковно-политически акт. Когато кръстоносната армия приближавала Одрин на 29 март 1205 г. над кулите се развявали знамената на българския цар Калоян, на който личали кръстът и ключовете на Св. Петър, дадени им от папата в Рим. На 14 април българите нанесли поражение на рицарите и бил пленен Балдуин Фландърски - императорът на латинците. През 1204 г. бил превзет Солун от рицарите, като жителите на Солун се споразумели да го предадат на Бонифаций Монфератски, един от водачите на похода, който на 4.IX.1207 г. загинал, пронизан от българска стрела и главата му била изпратена на Калоян. В края на месец септември Калоян обсадил Солун с многобройна войска. Всяка кула щяла да бъде атакувана от отделен полк, със специални обсадни машини. На следващия ден е бил определен щурмът на града. Цар Калоян се оттеглил в шатъра си, охраняван по обичая от млади български юноши - войни, като свещите в палатката не угасвали цяла нощ. Никой простосмъртен човек не е могъл да се приближи до шатъра, а камо ли някой да влезе в нея. Призори Калоян се събужда от съня си и вижда как един войн, яздещ бял кон, нахлул в палатката му и с копие нанася смъртоносна рана в гърдите му. Изведнъж изохква, извиква силно, стражата се втурва в палатката му и той започнал да обвинява куманския войвода Манастър, че уж е наранен от него, упрекнал го в предателство и че копието му нанесло смъртоносна рана. Повторил го няколко пъти. Обвинявал го, защото той го видял, че влиза в палатката с бял кон, същият бял кон, който яздел Манастьр като военноначалник, Смутен от виковете и олелията, Манастър също се събужда и отива при Калоян, който го обвинява, че на възседналия кон го ударил с копието си. Манастър започнал да се моли: „Недей, царю, смили се, съжали ме. Не е така. Теб ти се е явило привидение, не е действително. Няма кон, няма копие, няма рана." А Калоян започнал да се мята в леглото и от устата му започнала да се стича чиста кръв. Като вижда всичко това, Манастър се оттегля със своята куманска войска от Солун и бяга оттам. А Калоян още същия ден към залез слънце умрял. Според всички гръцки летописци, Калоян е страдал от остро белодробно заболяване с пристъпи, заради което е бил в Константинопол на лечение, когато е бил там като заложник. Вероятно това е било астма. През нощта Св. Димитър идва и му нанася удар с копието си по време на неговото видение и тогава получава остър белодробен отток и кръвоизлив от белите дробове, след което умира. Защото за българите и куманите това е било едно от чудесата на Св. Димитър и е изпил чашата на гнева Господен, а жителите на Солун говорили, че това разгневило Св. Димитър, понеже е искал да превземе града на светеца. А гърците го смятали за Божие възмездие, понеже е направил уния с Рим и отхвърлил византийската Вселенска патриаршия. За историците днес той е прободен от копието на Манастър след заговор, защото жена му е куманка. А Манастър му е бил зет. Но за съвременните византийски историци той не е бил прободен физически от копие, а е умрял от остро белодробно заболяване, и то, след като му се е явил във видение Св. Димитър и го е наранил с копието си. Така култът на Св. Димитър достигнал своя апогей. От една страна чрез него се освобождава България от византийско робство, а от друга страна той служи за Меч Господен и бич Божий срещу онези, които нарушавали пътя Господен. Всички Асеневци са били посечени и погинали, според историците, от родственици и племеноверци след вражди и свади. Мечът Господен е стоял над тях като бич Божий, раздаващ възмездието за да се съхрани българската държава, славянската писменост в лоното на Източната православна църква, която е предлагала по-голяма самостоятелност, отколкото папата от Рим.