Търсене във форума

6. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Е ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕТО НА СИНА ЧЕЛОВЕЧЕСКИ В Стария завет Заветът Господен бе основан с кръвта на жертвените телци, с които Мойсей поръси олтара, прочете им книгата от Завета, с думите и заповедите Господни. „След това поръси людете с кръвта и каза: „Ето кръвта на Завета, що направи Господ с вас, според всичките тези думи." (Изход, гл. 24, ст. 7-8). В Новият завет, който Бог сключва с хората, се основава на кръвта на Исуса, като Син человечески по плът и Син Божий по Дух. „Ето Агнецът Божий, Който взема греховете на света." (Евангелие от Иоанна, гл. 1, ст. 29). „Заради беззаконията на израилтяните бе бит и биде заради престъпленията наранен и бе като агне, водено на заколение и Господ благоволи да го предаде на биене и страдание (Исая, гл. 53, ст. 5, 7,10). Това е същият агнец, ярец, който се пуска на свобода в пустинята, но трябва на себе си да понесе всички беззакония на синовете Израилеви. (Левит, гл. 16, ст. 20,21,22). Исус е наподобен като жив агнец, определен за новата Пасха Господня на Новия завет. Той трябва да бъде заклан точно в деня, в който били заколени пасхалните агнета. В деня, когато е прикован на кръста, е ден петък, в който евреите са клали пасхалните агнета и с кръвта им са поръсвали външните си врати. И да се изпълнят писанията (Изход, гл. 12, ст. 46), че кост Негова няма да се строши, така и тук Го пробождат с копие, за да се изпълни написаното (Евангелие от Иоанна, гл. 19, ст. 36). Исус прави съпоставяне между юдейската пасха с пасхалното агне, което се изяжда, без да се строши нито една кост и пролятата му кръв и поръсена по вратата на юдеите, като белег (знак) пред Ангела Господен и между самия себе си. Като благославя хляба, преломява го и раздавайки го като хлебно приношение, като безкръвна жертва по юдейската пасха, Той им казва да ядат от хляба, защото това е Неговото тяло. (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 1). Той тук се оприличава на жертваното агне, на кръвната жертва и става жив агнец за Новата пасха. Подава им чашата с червеното вино да пият всички и оприличава виното с неговата кръв, която се пролива за Новия завет. Той също тук оприличава себе си на жертвения агнец на Новия завет. Юдейската пасха с жертвения агнец означава, че синовете Израилеви ще бъдат спасени от едно робство от Ангела Господен, който ще погуби египтяните и ще ги изведе на свобода. Кръвта на Исуса, оприличена чрез виното, ще се оприличи на истински агнец на Голгота, прободен с копие и убит, той ще бъде изкупление от робството на греха и на престъпленията человечески. Той дава живота си за откуп на мнозина (Евангелие от Матея, гл. 20, ст. 28). Исус взе чашата и като благодари, даде им на всички да пият и им каза: „Защото това е Моята кръв на Новия завет, която се заради мнозина излива за прощение на греховете." (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 28). И Тайната вечеря, Новата пасха е също сключена с кръвта на Исуса и тя е Новият завет. Тук жертвоприношението е посочено. То е свързано с юдейската пасха с пасхалното агне, както и с Голготския агнец Исус, Който оприличава себе си приживе на пасхален агнец чрез символиката на хляба и виното. От една страна на трапезата се преломява хляба и се пие червено вино, което оприличава безкръвната жертва с приношение за грях. От друга страна се прави връзката чрез хляба и виното за новия Голготски агнец, Който ще пролее кръвта си за изкупване греховете на людете. Но голготския агнец е син человечески, Който е изкаран и разпнат на заколение. Исус поръчва на учениците си да извършват това жертвоприношение с хляба и виното в памет на Неговата смърт, и в памет на Неговото възкресение и Неговото възнесение, след като се среща с учениците си. По-късно учениците са се събирали по домовете, разполовявали са хляба, вдигали са чаши с вино, правили са молитви и са викали Духът, който Исус бе им изпроводил след Неговата смърт. Светият Дух е слизал върху тях и те бивали кръстени от Святия Дух. Тогава са разбрали, че Исус Христос е Син Божий. Така че, Исус Христос става Нова Пасха (I послание към коринтяни, гл. 5, ст. 7). Той ще пие новия лозов плод в Царството Божие. Старият лозов плод, виното, символизира кръвта на пасхалния агнец и Агнеца на Голгота, Който дава кръвта за изкупване на греховете. Новият лозов плод е Светият Дух, Който Исус изпраща върху учениците си (Евангелие от Матея, гл. 26, ст. 24). Той ги изпраща да научат всички народи и да ги кръщават в името на Отца и Сина, и Светия Дух. (Евангелие от Матея, гл. 28, ст. 19).