Търсене във форума

87. ПРОСВЕТНИЯ СЪВЕТ Той бе създаден от възрастните братя, когато ние бяхме младежи. Те имаха за задача да подготвят беседите за печат. В него влизаха добри наши братя интелигентни и просветни хора. Такъв беше дядо Благо-Стоян Русев, учител и писател. Стефан Велев, който знаеше много езици, имаше много преводи на окултна литература и беше чиновник в Народната банка. Това бяха хора с обществено положение, с тежест и с добри заплати. Те се опитаха да работят, но много мъчно вървеше, защото разногласията възникнаха веднага. Всеки си имаше разбиране за него си, свой темперамент, свой начин за изказване и тези неща не се съгласуваха в хармония. Така че този просветен съвет не можа да свърши много работа. Той подготви няколко серии беседи за печат „Сила и живот" IV, V и VI серия. Това беше един колективен труд, но книгите не бяха изработени така както първите три серии, които Гълъбов изработи. Не бяха добре оформени дори като книги. Тъй че този просветен съвет, който имаше по-големи финансови възможности, защото това бяха заможни братя, не можаха да направят това, което направи сам Гълъбов. Тъй че съветът не можа да се прослави много, а работата му беше посрещната с критика. Някои се обидиха и го напуснаха. Така той се разтури. По-късно през 1928 г . беше направена една Старо Загорска сбирка на приятели и по молба на участвуващите в нея поискаха да се определят шестима братя, които да се грижат за книжнината. Бяха определили шестима: Тодор Стоименов, Боян Боев, Георги Радев, Начо Петров, Стоян Русев, дядо Благо и Жечо Панайотов, който трябваше да бъде секретар и да води кореспонденцията. Най-трудният въпрос бе за набиране на средства за отпечатване на беседите. Ежегодно се изпращаха писма в провинцията до братствата и се даваха различни съвети за набиране на средства. Като задача учениците трябваше в седмицата да дадат един общ трудов час за братска работа. Парите спечелени от него трябваше да се отделят за книги. Друг метод бе приложен от няколко места. Някой отпускаше дадена нива. Тя трябваше да се посее и след като се ожъне, зърното да се продаде и от получените пари да се подпомогне както местното братство така и отпечатването на книги. За тази задача отговаряше Слави Камбуров от Нова Загора. Петко Епитропов беше упълномощен да урежда всички сметки на книгоиздателството. Все пак беседите се печатаха, но* трудно се намираха купувачи. Всяка година се изпращаха каталози на отпечатаните книги. По-късно някои беседи се продаваха с 50% намаление. Но българинът трудно купуваше. Михаил Стоицев от Пловдив направи един апел за подпомагане издаването на трети том от IX серия. Тогава се отзоваха няколко братя с вноски. Братството в Ямбол участвува в отпечатване беседата „Праведният", от Ст. Загора, за беседата „Иди повикай мъжа си" и от София за беседата „Няма тайно". С така внесените суми те улесниха отпечатването на трети том през 1931 г. По това време Никола Камбуров от Казанлък отпечати беседата „Учителю, да прогледам". Използваха се различни методи за набиране на средства. Проблемите, с които се сблъска този просветен съвет станаха проблеми и на следващия просветен съвет след заминаването на Учителя. Той ще бъде проблем и за всяко следващо поколение. Не мислете, че българина ще се втурне веднага да купува беседите на Учителя. Дори и накрая Боян Боев написа едно писмо с дата 14.11.1941 г. и го изпрати до всички братства. Сега ще ви цитирам следните редове, които представляват финал на този разказ. Учителят в последните беседи казва, че всичко ще се превърне на добро и че в скоро време идва голям духовен глад. След днешните събития и страдания ще се пробуди съзнанието на човечеството, че едничкия път за изграждане на една нова, светла култура на земята е духовния път, е възприемане на мощната вълна на Любовта, която слиза сега отгоре и чието присъствие вече започва да се долавя от всички по-будни души. Обикновено тези писма започваха с буквите „Н.Л.К.Пр.Б.Л.", което значи: Няма Любов като проявената Божия Любов. Друг път започваха със: „С.П.Б.Л.Н.П.Ж." Само проявената Божия Любов носи пълния живот.