Търсене във форума

94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО" Идеята за издаване на братско списание дойде от умовете на редица млади хора след откриването на Школата през 1922 г. Отначало една идея се възприема от едного, после се предава на другиго и може да се реализира от трети. По онова време имахме един брат Георги Марков от гр. Ловеч. Този брат беше много добър, отличник в университета, оригинален, представителен, хубав с дълги коси до раменете. Беше човек с голям стремеж за един духовен живот, за едно съвършенство. Той беше студент във физико-математическия факултет. Беше приятел с Методи Константинов и двамата решиха да издават едно списание „Нов живот", което излезна през 1923 г. три-четири броя. Георги Марков имаше богати родители и това му даваше възможност със средствата, които отделяше да издава това списание. Около тях се образува една група младежи, които възприеха идеята за издаване на братско списание. Обикновено Георги Марков и Методи Константинов сами си вписваха, сами редактираха и сами го разпространяваха. Ходеха с една кошничка и вътре е списанието. Минаваха покрай всеки студент и му оставят по един брой. Който му даде пари - даде, който не даде - дават го безплатно. Така работеше Георги Марков. Беше човек на идеята. Но това списание просъществува кратко време и спря, поради липса на купувачи и средства. Друго е важното, че около тях се групираха млади братя." Идеята за едно братско списание даде Георги Марков. А един ден както се бяхме събрали на масата и пиехме чай каза: „Ще го наречем „Житно зърно". След това отидоха при Учителя, споделиха идеята с Него. Той ги насърчи като ги остави сами да си решат въпроса за организацията. Тук трябва да споменем и един друг факт. Боян Боев през 1922-1923 г.. пристигна от провинцията на Изгрева. Него го бяха погнали от Панагюрище, където беше учител, а по-късно бе уволнен от гимназията в Свищов и той се прибра в София с подрязани крила, без пенсия. Тогава имаше такъв закон, че ако човек има определен стаж и години като учител без да има навършена възраст може да се пенсионира. А него го уволниха дисциплинарно няколко месеца преди навършването на 15-годишен трудов стаж , без никаква издръжка. Тук на Изгрева той дойде с идеята да издава едно списание по образец на Рудолф Щайнеровите издания в Германия или по образец на „Всемирна летопис", където той участваше със статии. Но като видя, че ние замисляме братско списание, той се отказа от своето списание и се присъедини към нас. Той беше вече записал и събрал свои абонати. После той върна парите и съобщи на абонатите си, че се присъединява към новото списание „Житно зърно". Това бе една хубава постъпка на Боян Боев. Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата. Другото, което се печаташе бяха преводи, статии, поезия, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше. Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна. Разпространението ставаше чрез абонати. Разпръснаха се покани между приятелите в София и провинцията и мнозина се отзоваха. Тиражът не бе голям, не се целяха никакви печалби и едва се покриваха разноските. Сътрудниците работеха безвъзмездно, нямаше хонорари, нито заплати. Редовно се изпращаха писма за нови абонати и за изплащане на вноските. През втората годишнина на списанието Учителят подсети на събора в Търново 1923 г. да се организира издаването на книжнината. Това подтикна приятелите и те създадоха редакционен комитет в София, в който влязоха 5 братя и пет сестри с литературни наклонности. Редакцията на „Житно зърно" се помещаваше в салона на „Оборище" 14. По-късно като главен редактор се оформи Георги Радев. Но първите години се движеше от Георги Марков и Методи Константинов. Днес списание „Житно зърно" едва ли го има някъде напълно запазено от всичките му годишнини. Много от нашите поетеси писаха първите си стихове там. Накрая то стана като един извор на сведения за братския живот за следващите поколения. В редакционния комитет бяха повече Кузман Кузманов, Георги Томалевски, Константин Константинов, Добрин Гарвалов и др.