Jump to content
Skyward

Келтски окултизъм – Ernest Bose

Recommended Posts

Ernest Bose

КЕЛТСКИ ОКУЛТИЗМ

Из „Belisima" — Друидическа Минерва

(Продължение от кн. 5)

Бог и вселената

1. Има три първични единици: Един Бог, една Истина и една точка на свобода, сиреч точката, в която се намира равновесието на всяко противоречие.

2. Три неща произхождат от трите първични единици: всеки живот, всяко добро и всяко могъщество.

3. Бог е по необходимост три неща, именно: най-великият извор на живот, най-великият сбор от знания и най-великият склад на могъщество.

4. Три са нещата, които Бог не може да не бъде: онова, що трябва да съставя съвършеното добро; онова, що трябва да желае съвършеното добро и онова, което трябва да изпълни съвършеното добро.

5. Три са границите за онова, което Бог е направил и не ще престане да прави: Неговото безкрайно могъщество, Неговата безконечна Мъдрост, неговата всеобгръщаща Любов.

6. Три са главните завършека на делото Божие, като създател на всички неща: намаляване на злото, засилване, уголемяване на доброто и поставяне в светлина всяко различие, по начин, щото да може да се знае онова, що трябва да бъде, както и онова, що не трябва да бъде.

Тази троичност развива идеята за Бога като Създател и покровител; чрез Неговото Провидение създанието може да се бори против злото и да го различи в съзнанието си пред доброто, защото злото, не бидейки създадено от Бога, не може да произтича освен от свободата, дадена на същото това създание.

7. Три са нещата, които Бог не може да не съгласува и дарува: онова, което е най-полезно, онова, което е най-необходимо и онова, което е най-красиво за всяко нещо.

8. Три са възможностите на съществуването: да не може да бъде иначе, да не може да бъде друго и да не може да бъде схващано за по-добро, и в това именно седи съвършенството на всяко нещо.

9. Три неща ще трябват неизбежно: върховното могъщество, висшата интелигентност и висшата Любов на Бога.

10. Три са величията на Бога: съвършен живот, съвършена мъдрост и съвършено могъщество.

11. Три са първичните причини на живите същества: Божествената Любов, съгласуване с висшата интелигентност, висшата Мъдрост в познаване на всички възможности и Божественото могъщество в съгласие с Божествената Воля, Любов и Мъдрост.

Трите кръга

12. Има три кръга на съществуването: Сенжан или кръгът на областта на пустотата, в която освен Бог сам в себе си, няма нищо друго ни живо, ни мъртво и никое същество, освен Бог не може да го прониква. Абред - кръгът на преходностите или странствуванията, в който всяко живо същество оперира с смъртта и който е постигнат и завладян от човека; и трети кръг: Гвинфид - кръгът на блаженството, в който всяко живо същество завладява блаженството, в който всяко живо същество завладява живота и който ще бъде постигнат и преминат от човека в небесата.

Кръгът в областта на пустотата или на келтски цикъл Сенжан, наречен още кръг на Безконечното, има някакво подобие на Индуския Парабрахман и върховния Шин у Китайците.

У келтите кръгът на странствуванията Цикл Абред има една вътрешна страна, наречена Ануферд сиреч, бездна на тъмнината; това е Хаосът, който съдържа в себе си всички семена на живота; това е началната точка на странствуванията - Менталния план на Теософите на Изтока.

13. И както има три кръга на съществуване, така също има и три необходимости.

14. Три са необходимите фази на всяко съществуване по отношение на живота: начало в Ануферв, странствуванията в Абред и пълнотата в Гвинфид и без тези три неща никой, освен Бога, не може да живее.

15. Има три причини на необходимостта в кръга Абред: развитието на материалната субстанция в всяко оживено същество. развитието на всяко нещо, развитието на енергията и без тази преходност на всеки стадий на живота не би могло да има разцвет за никое същество; това е индуската Еволюция.

16. Развитието на моралната сила има за цел да освободи човека от злото, що го държи в кръга Абред.

17. Без тази прогресивност, човек би останал ограничен от превъплъщението и обвързан от неговите последици, сиреч, от посочените по-долу три необходимости или злочестини. Тази триада оказва единствените средства на Бога за побеждаване силите на злото.

18. Поменатите три злини са: неминуемостта, загубване на паметта и смъртта. Последните две злини, като неизменими закони на живота, позволяват на човека изново да започва нови и нови животи, сиреч борби, без да бъде спъван или възпрепятствуван в своите средства на действие от угризенията на съвестта, омразите или оскърбленията от миналото.

Измежду Друидическите Триади е отбелязана една крайно очебиеща със своята краткост и конкретност и тя е следната:

„Три неща са родени едновременно: човекът, светлината и свободата!"

Но оттук на повърхностния мислител би се видяло, че макар и свободата да е толкова стара, колкото и светът, все пак и до днес човек е далеч от това да упражнява пълнотата на този блян (свободата), вечно бълнуван и никога не осъществяван!

Като продължим изследванията си върху Езотеризма и Окултизма на Келтите, ние виждаме, че човекът пада под неизбежността на Абред и то поради липсата на достатъчни усилия за разширяване на знанията, което от своя страна го поставя в Агностицизм чрез непривързаност към доброто и чрез разрастващата се привързаност към злото. Именно чрез тези три погрешки човек попада в мрака на Абред до пълното му отъждествяване с последния и оттук той начева да странствува изново с недостатъците на своето племе, към търсене на нови съдбини, както и попреди, съдбини, обаче, които все пак ще му позволят да се разплати, да се поправи и да се усъвършенствува.

Падането на съществата може да ги доведе до крайно понижение и пълното им потопяване в бездната на хаоса, където те загубват душите си, защото тук, именно, се превръщат в прашинки, в семена, откъдето започва пътят на монадите, за да навлязат в първичните стадии на съществуване. Това ще рече, че душата, която е слязла до този стадий на понижение, е загубила всички способности и ще требва съвсем изново да започне, като че тя абсолютно никога не е съществувала по-рано.

Прочее, според Келтския окултизъм регресията, сир. деградацията на монадата е абсолютна действителност; но щом като душата и особено индивидуалността е изложена на погиване, то тя също така може по обратен път да се въздигне и с триумф да излезе из бездната на Абред.

И три са победите, които спомагат на душата, за да излезе и се спаси от този кръг на гибелта. Тези три сили са изразени в триадата „знание (мъдрост), любов и морална енергия".

Чрез тези три Сили или Могъщества душата може да навлезе в онзи лъчезарен кръг, наречен Гвинфид, където тя изново намира тези три дарби, що е притежавала преди падането си и тези дарби са: първичният гений, първичната любов и първичната памет.

Едва в тоз кръг Гвинфид, човек намира трите висши същности на блаженството: отсъствие на злото, отсъствие на нуждите и отсъствие на смъртта.

„Първичният гений на душата, наречена у Бардите Авен, представя висшия разум у всяко същество; първичната любов и е изворът или сборът от най-висшите стремежи и най-чистите усети на сърцето и най-сетне първичната памет ни дава спомените за миналите наши съществувания и ни позволява да завладяваме единството на нашата индивидуална природа и да обединяваме в една завършена Синтеза (цялост) всички моменти на нашия живот, пръснати в протяжението на времената" казва А. Пикте.

Навлязъл в благодатния кръг на Гвинфид, човек намира там следните три пълноти: съчувствие или споделяне на всички качества в тяхното принципиално съвършенство; притежаване на един гений на превъзходство и заживяване в една любов към всички същества с една неизтощима енергия.

Полезността или ценността в живота се определя от следната триада: „Три са нещата, които не ще имат край, поради неизтощаващото се тяхно могъщество - това са: формата, качеството и ценността на съществуването. Защото освободени от всякаква злина, тези три неща придобиват една вековечна трайност всред разнообразието на доброто и красотата на този кръг Гвинфид.

Ние сме тук в съвършена аналогия с Нирваната у индусите; и действително, еволюцията продължава без прекъсване, както тази на Dhyans-Chohan-ите в истинската езотерична традиция на Индия.

Друидическата доктрина не допуща сливането на духовете с Божеството - нещо, което е един вид материалистичен пантеизм. Мисълта, която току що даваме, е ясно изразена в следната триада, посочваща, че всека личност живее вечно разделена от Бога, Който, живеейки във всички същества, ни най-малко не ги поглъща, а напротив се различава от тях в своята същина както го добре изразява А. Пикте: „Във вечния кръг Сенжан, Бог остава завинаги безконечен и неподвижен, обаче в кръга Гвинфид Той прониква със своя Дух всички свои творения, обгръща ги в една обща връзка от любов и хармония, след като ги е подкрепил да се освободят от връзките на Абред".

Ето една последна триада, която по един най-ясен начин обяснява казаното по-горе.

Три са необходимостите на Бога: да бъде безконечен, сам по себе си, да бъде ограничен по отношение ограниченото, да бъде в унисон с всеки стадий на съществата в кръга Гвинфид.

Ясно се вижда от всичко казано дотук, че Друидическата Доктрина произхожда от индуската, като я копира почти текстуално в основните си черти.

Нищо чудно няма в този факт, защото ние можем да потвърдим днес, че голямото Арийско преселение, излязло от древна Индия, разпростряло се в Северна Азия, е проникнало по-късно и в Европа и се е простряло дори до страната на Галите, дето индуските вярвания, предания и философия са се разпространили чрез устно предаване на приказки и благоговейно са се запазили в Друидическите семейства[1].

Уместно е, обаче, да се добави тук, че множество археолози приемат днес, че Келтската раса е минала от Европейския Запад към Азиатския Изток, както поменахме това по-рано. Голямото преселение, за което стана дума, се е извършило по-късно.

Виж „La doctrine esoterique".

Превел Ив. Цонев

---------------------------------------

[1] Виж „La doctrine esoterique".

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×