Jump to content

Из моите спомени – Седир


Recommended Posts

Седир

ИЗ МОИТЕ СПОМЕНИ [1]

Андреас

Току що бях стигнал 40 годишната си възраст. бях лекар в едно парижко предградие. Дейността ми като лекар не беше изгасила мечтите на младостта ми, на доброто онова време, когато бях свободен да напусна всичко за една рядка книга или разговор с един мистик. Спомените ми винаги се спираха на стария ми приятел Дезидериус, починал приблизително преди 20 години и на онези непознати лица, които срещнах на погребението му. Всяка вечер, когато умората не ме възпираше, преписвах книгите, които той ми беше дал и особено черния бележник. В послания погледът ми се спираше, без видим мотив върху имената Андреас и Теофан.

Една обикновена случка прекъсна еднообразието на живота ми. Несръчната ми слугиня разкъса една копринена бродерия, която беше ми подарил един мой роднина от колониите. Тая бродерия беше разкошна работа с красиви краски: тя представляваше букет от прасковени клони с розови цветове, смесени с черешови клони, покрити с бели цветове. Петнадесет дена търсих някого, който да поправи бродерията. Питах на много места, но напразно. Най-сетне ми казаха, че в едно парижко предградие, близо до езерото Сен Фарго живее един антиквар, продавач на разни интересни предмети; и именно неговата жена е могла да поправи тая бродерия.

Една сутрин се упътих към Менилмонтан. Намерих улицата и къщата. И понеже видях, че пред тая къща имаше една кола, аз се поразходих малко, додето домакинът се освободи от гостенина. Реших да се върна четвърт час по-късно. При разходката видях, че минават стадо овце, водени от овчар и с две великолепни кучета. Някой до мен се спря, за да гледа като мен кучетата. Той ми каза:

– Обичате ли овчарските кучета?

– Да.

– И аз също. Ние двамата, без съмнение, сме стари овчари. И прибави засмяно:

– Не ме ли познавате, докторе? Не важи, ще се видим пак.

И той ме поздрави и си замина, без да мисля да го спра.

Тая физиономия не ми беше непозната и особено този поглед. Но де бях го срещнал? И тези загадъчни думи! Когато той произнесе думата овчар, аз усетих лек тласък в гърдите; и сега една вълна на сила ме проникваше цял. Какво искаше да каже той? Аз се върнах. Колата беше си отишла. Аз влязох в къщи, но при влизането прочетох надпис: „Андреас, антиквар. Поправка на разни предмети". Запитах се: „Дали това не е едно съвпадение на имената?" Влязох. Срещнах едно лице скромно облечено; помислих си, че е работник и го попитах:

– Тук ли е г. Андреас?

– Аз съм.

По-късно се научих да чета по това лице доброта, изящност, интелигентност и много други неща. Разправих му за разкъсаната бродерия. Той каза, че жена му ще я поправи за три седмици.

- Прегледайте тези картини, ако обичате- Аз имам бърза работа. Ще се върна след пет минути.

И той се упъти към ковачницата, като ме погледна неочаквано с един жив, дълбок поглед. Аз погледнах около себе си; съгледах в този магазин ателие красиви картини, редки вази и пр. Придружих го до ковачницата, като му казах, че предпочитам да съм на чист въздух, на слънце.

Дойде жена му. Тя имаше среден ръст; красиви сиви коси заобикаляха светлото ù лице. Тя имаше очарователен поглед, който завоюваше веднага симпатиите на околните Държането ù, елегантността на ръцете ù ме учудваха. Понякога тя изглеждаше съвсем като велико светска жена.

- Стелла, каза мъжът ù. От този глас нещо извънредно нежно затрепти въздуха. Никога не бях виждал между двама влюбени любовта да блика както между тези двама стари съпрузи. Трептенията на гласа му, усмивката на очите му, цялото му държание изразяваха безкрайна нежност и дълбочина на чувствата, по-големи от човешките.

Аз веднага разбрах: това беше Стелла, за която споменава Дезидериус; следователно, този е същият онзи Андреас. Възможно ли е това?

После дойде пак съмнението в мен. Реших да чакам.

В погледа на Стелла се четеше светлината, която свети в детските очи.

Исках да оставя аванс, но Андреас не прие.

- Вие не ме познавате, казах аз.

- Вярвате ли в това? - каза той и после прибави:

- Знакът, който имате на десния си палец, показва според жълтите гадатели, че вие се предавате на окултните науки и то не без успех. И един друг знак ми показва, че вие притежавате между многото любители едно твърде рядко преимущество.

- Кой е той?

- Ако ви го кажа, вие ще го изгубите, каза той сериозно. - Вие много сте търсили. Помнете, че истинската светлина иде само от Бога.

Тогаз веднага схванах, че този човек знае и че аз се приближавам до целта на моя живот. Аз всичко пожертвувах, за да изучавам окултизма: семейство, удоволствия, блестяща кариера. Двадесет години на търсене ме доведоха до една стена. От много страни дойдоха разочарования. И този не е ли Андреас, и тази - жена му? А онзи минувач преди малко? Дали съм в добри следи? Събеседникът ми продължи:

- Чудесата не доказват Истината, защото, как да се убедим, че силата, която ги произвежда, иде отдолу или отгоре? Кой мозък може да обхване всички тайни на безкрайната природа? Да не мислите, че аз знам нещо. Аз не знам нищо Аз даже не знам дълбочината на своето невежество.

Обаче, какво да правя, за да напредвам? Аз, който бях посветен в много степени, който бях член във всички европейски общества, имащи известна връзка с илюминизма, аз, работник в тая област, който бях написал толкоз учени брошури, че чуждестранните ми кореспонденти ме наричаха учен; аз който бях подновил Парацелзиевата медицина и бях дал светлина на такъв голям брой мъже и жени; аз сега чувствувам, че се клатушка основата ми; даже се укорявах, че почвах с този непознат такъв интимен, искрен разговор.

- Ще ви отговоря, каза Андреас, когато дойдете да обядвате у дома. Да определим датата; искате ли?

Аз приех и се сбогувах.

* * *

При следното посещение на обед аз му изложих моите лутания, търсения; говорих му за моите изучавания на Раджа Йога.

Дойде една майка с болно, рахитично дете. Причината на болестта е бил алкохолизмът у бащата Андреас посочи средство на майката. Последната почна да благодари, Андреас каза:

- Не, не! Когато майката живее в любовта, Бог помага. Нему трябва да благодарите.

Разговорът ни беше прекъсван постоянно през време на обяда от върволица посетители. Идваха повечето работници и работнички преди изсвирването на фабриката. Аз видях, че ако между интелектуалния елит той имаше малък брой почитатели, то между народа имаше голям брой такива. По-после видях, че често дворът биваше препълнен. Тя идваха или за болест, или за някой съвет: какво да правят.

Когато разговорът ни премина върху органа на познанието, Андреас каза:

- За да познаем нещо, трябва да не се влияем от личността, темперамента, индивидуалността. За целта трябва да практикуваш систематичните медитации, които препоръчват брахманите. Но трябва да знаем, че умът постоянно е видоизменяван от физиологични, магнетични, чувствени и духовни промени. Затова трябва да прибегнем до един друг орган на познание, който е по-централен и по-висок. Това е сърцето; никакъв обект не можеш да познаеш, преди да го обикнеш изпърво .

- Следователно, евангелието съдържа една логична система?

- Да, покрай много други работи. Ако искаме по-горните от нас да дойдат да ни видят, трябва ние да слезем по-рано при по-долните. Ако човек при някой разговор се въздържи от лични чувства, освободи се от предубеждения и поиска помощ от Небето, то Небето ще го вдъхнови с думи добри, утешителни и прави.

В едно друго посещение Андреас каза:

- И аз минах през много съмнения. Аз така се отчаях по едно време, че даже изгубих способността да проливам сълзи. И всичко това, въпреки, че имах основание да се гордея с туй, че бях успял да постигна това, което от векове не беше постигано от европеец. Без съмнение, аз не дължах този си успех само на собствените си усилия. Но в онова време аз не вярвах, освен на самия себе си. Нещастията се сипеха върху главата ми, без да я преклонят Аз никога не преставах да напредвам. Толкоз много бях. научил, толкоз много видял, толкоз много воювал, толкоз загадки бях разрешил. Надминах всички мои съученици и внезапно се почувствувах сам.

Аз се радвах и си казах: Ето един човек, който не говори това, което бил чул, но един човек експериментатор! Виждах вече края на своите напипания и предвкусвах надеждата, ясната надежда, зората най-после.

Андреас продължи:

- Моята звезда поиска да бъда приет почти във всички източни езотерични общества на индуси, китайци и пр. Аз познавах изгубени наречия, знаех неща, които се предават само устно, знаех редки камъни или треви, за чието доставяне се иска месеци пътуване. Живял съм в глухи жилища в дъното на горите. Ако човек има желание да се свърже с всички видове сили, с това той показва, че има техния зародиш в себе си. Но ако е много нетърпелив и иска да ги вземе по изкуствен начин, той взима само бледни растения, които загиват при първите стъпки на урагана. Аз дойдох до тези заключения.

- Аз съм изненадан, колко вашето положение прилича на моето.

Андреас изтъкна, колко е важно при ученичеството сърцето (любовта) и колко е важно да познаем винаги живущия Христос.

Аз тогаз обмислих, какви необикновени последствия ще има за мен приемането на това твърдение. Думите на Андреас ми направиха впечатление със своята категоричност. Той се изразяваше по най-прост начин, но в неговите фамилиарни думи, без да бъдат подчертани от поглед или жест, аз схващах силата им, сила, която идеше от истинското прозрение в свръхфизичните истини.

Веднъж един индус Нажендра Нат беше посетил Андреас.

В течение на разговора върху разните методи на окултното ученичество, Андреас, между другото, каза:

- Един от вашите съотечественици, който вървеше, подпирайки се на бамбукова тръстика, ми даде музикален инструмент, чийто звуци очароваха даже усойниците. Това беше, доколкото си спомням, в царството на Уд близо до Рудрапура.

Нажендра изгуби своята невъзмутимост. Той стана и поздрави. Последните думи на Андреас бяха фраза, чрез която скитащите членове на Агарта се изявяват на своите по-долни.

Веднъж бяха посетили Андреас спиритуалисти от разни течения. Стана дума за човешкия магнетизъм и Андреас каза:

- Показалецът може да се употреби при лекуване черния дроб, средният пръст при лекуване на костите, безименният пръст (слънчев или аполонов) при лекуване сърцето, малкият пръст при лекуване на нервната система, а палецът при психични разстройства. При лекуване трябва да се пази чистота на съзнанието. Могат да се фотографират тези магнетични течения, които излизат от пръстите. Даже могат да се добият цветни клишета. Аз говорих нещо подобно на барон Дюпоте, но мисля, че той не си послужи с това.

При други мои посещения, Андреас ми каза:

- Завладей себе си, намери тишината в себе си, и Този, Когото ти обичаш, Първата Причина, ще ти се изяви. Вярваш ли, че той не е имал пред вид изпитанията в пътя, по който те е тикнал да следваш? Когато човек постоянно се свързва с Единния Живот и иска с всички свои физични и духовни сили да Му служи, то Единният Живот излива силите си върху него. Човек трябва да действува със светлината, която го прави човек, т.е. с Божествената искра, поставена в него в началото Остани в центъра, в Единството, в Хармонията и всичко това, което ти ще правиш, ще съдържа единство, хармония и мир.

При близостта на Природата, цивилизацията изсъхва и вътрешното интимно чувство отново взима своето място. Чувството за хубавото може да се разцъфти във вечната пролет на душата, отново заживяла в невинност. Ако хората не искаха да се мислят за по-учени от природата, колко скоро те биха дали ход на тези живи сили, които живеят в тях, и щяха да живеят в радост и да пръскат радост около себе си!

(следва)

*

* *

Способен ученик е този, който идва в училището с готови дарби и таланти в себе си, а училището му дава само условия за тяхното развитие. Благородните чувства също така не се създават нито в обществото, нито в училището, но обществото и училището са само фактори, условия за тяхното развитие.

*

* *

Щом вашият ум е зает с каква и да е добра мисъл, злото не може да се вмъкне в него. Следователно, в даден момент, всеки човек може да направи някакво зло, или никакво добро - зависи от неговите чувства мисли и настроения през това време.

*

* *

За съвършения човек и мъчнотията и благото, които му се дават, са от еднаква цена и важност, защото в тях той вижда сериозни задачи за разрешение.

*

* *

Нима камъкът, който скулпторът вае със своя чук, трябва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щом този скулптор работи върху него, той все ще изкара нещо от него. Обаче, ако камъкът е оставен вън, на произвела на съдбата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пясък ще го направи.

Учителя

--------------------------------------------------------------------------

[1] Настоящето представлява съкратен превод на избрани части от книгата „Посвещения" от френския окултист Седир, който се пресели отвъд преди няколко години. Във втория период на живота си той се запознава с видните окултисти Андреас и Теофан. Това запознаване оказва голямо влияние върху неговото развитие. Именно запознаването си с тях описва в тази книга. По-важни негови съчинения от втория период на живота му, освен горната книга, са: „Седемтях мистични градини", „Мистичните сили и поведението в живота", „Планинската проповед", „Евангелието и проблемът на знанието" и пр.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...